РЕШЕНИЕ
№ 1363 дата 20 октомври 2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ХІІI-ти
състав,
в публично заседание на 08 октомври
2020г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЙОСИФОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
2. ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ
Секретар: И. Г.
Прокурор: Дарин Христов
разгледа докладваното от съдия
СТОЙЧЕВА
КНАХ дело № 1590 по описа за 2020
год. и за да се произнесе
взе предвид следните обстоятелства:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от АПК, във вр. с чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на „Рос Мениджмънт Груп” ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр.Бургас, ж.к. ”Славейков” № 139, ет.2, ап.10 представлявано от
управителя Р.К.против Решение № 592/08.06.2020г., постановено по НАХД №
1404/2020г. на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно
постановление № 1377-F514221/20.11.2019г., издадено от
заместник-директор на ТД на НАП-Бургас, с което, за нарушение на чл.40, ал.1,
т.1, б.„в“ от Закона за здравното осигуряване, вр. с чл.7, ал.1 КСО и на
основание чл.104, ал. 1 ЗЗО, на касатора е наложена имуществена санкция в
размер на 4000 лева..
Съдебното
решение се обжалва като нищожно, недопустимо, неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Касаторът
счита, че в проведеното административно наказателно производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, които са довели до нарушаване правото на
защита на дружеството. Оспорва съставомерността на деянието, за което е
ангажирана отговорността му. Излага доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН. Иска
се обявяване на нищожност на решението, алтернативно неговата отмяна като
неправилно, както и отмяна на потвърденото наказателно постановление.
В съдебно
заседание касаторът се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на
сочените в нея основания.
Ответникът по
касация не изпраща представител.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Дружеството –
касатор е санкционирано след извършена проверка за спазване на осигурителното
законодателство, при която е констатирано, че
в качеството си на осигурител, не е изплатило в срок до 25.07.2019г.
вноските за здравно осигуряване на 4 лица /работници в дружеството/ за
м.06.2019г., за които се дължат здравни осигуровки в размер на 142,51 лева.
Районният съд е преценил, че при реализиране отговорност на дружеството не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
проведеното административнонаказателно производство. Посочено е, че АУАН е
съставен, а НП издадено в съответствие с разпоредбите на чл.40, чл.42, чл.57 от ЗАНН, в сроковете по чл.34 от с.з. и с обстойни мотиви възраженията на
дружеството в тази насока са намерени за
неоснователни. По същество съдът е обосновал извод за съставомерност на
констатираното деяние и правомерно ангажиране отговорността на работодателя.
Преценил е, че не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН и
квалифициране на нарушението като „маловажен случай”, наложената санкция е
отчетена като правилно определена в минималния предвиден от законодателя размер
и с тези мотиви НП е потвърдено като законосъобразно.
Решението
е правилно и за него не се констатират отменителни основания.
Напълно
се споделят мотивите на съда относно доказания факт на неплатени вноски за
здравно осигуряване в размер на 142,51лв. от страна на касатора, дължими за
м.06.2019г. и неплатени в законоустановения срок до 25.07.2019г. Разпоредбата
на чл.40, ал.1, т.1, б.”в” от ЗЗО задължава работодателите да внасят
здравноосигурителните вноски на осигурените лица, едновременно с осигурителните
вноски за държавното обществено осигуряване, като видно от разпоредбата на
чл.7, ал.1 от КСО осигурителните вноски за държавното обществено
осигуряване за работниците
и служителите се внасят от осигурителите до 25 число на месеца,
следващ месеца, през който е положен трудът.
В производството пред районния съд са установени всички правнозначими факти,
като изводите за съставомерност на установеното деяние се споделят и от
касационния състав на съда.
Възраженията
на касатора досежно липса на компетентност на административнонаказващия
орган са неоснователни. По делото е представена Заповед № ЗЦУ-
ОПР-17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, като с т.1.1 от същата са
оправомощени териториалните директори на Национална агенция за приходите,
техните заместници, директора на дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители”
при ТД на НАП – София, както и началниците та отдели ”Оперативни дейности” в
дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП да издават
наказателни постановления за налагане на административни наказания за нарушения
по чл.103 и чл.104 от ЗЗО, в които попада и процесното.
Не
се констатират и твърдяните нарушения от процесуален характер да са били
допуснати в хода на административнонаказателното производство, наличието на които касаторът поддържа и пред
настоящата инстанция. Действително АУАН с бланков №F514221/08.10.2019г. е съставен в
присъствието само на един свидетел, като това не представлява съществено
процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на касатора.
Ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не
накърнява правото на защита на нарушителя, схващано като невъзможност да
разбере вмененото му нарушение, като същевременно не води и до съществен порок
на акта и наказателното постановление да бъде отменено само на това основание.
Неоснователни
са и наведените с касационната жалба възражения за нарушение на чл.40, ал.2 от ЗАНН, предвид това, че АУАН е съставен в отсъствие на управителя на
санкционираното дружество, тъй като видно от направеното отбелязване върху
самия АУАН, същият е връчен на упълномощено от управителя лице, което лишава от
основание и възраженията за връчването му на лице без представителна власт.
Присъствието на нарушителя при съставянето на АУАН в съответствие с
разпоредбата на чл.40 от ЗАНН е въведено с оглед осигуряване на възможност
лицето да разбере какво нарушение според наказващия орган е извършил и най-вече
за да има възможност непосредствено при съставянето на акта да посочи своите
възражения и даде обяснения. Ето защо, след като на представител на дружеството
е предоставена тази възможност при връчването на АУАН, не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото му
на защита. В случая АУАН е редовно връчен и е предоставена възможност на
дружеството да даде обяснения и да направи възражения, както при връчването,
така и допълнително в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. От представените по делото
доказателства се установява, че Р.К.в качеството си на управител на
санкционираното дружество, е упълномощила лицето Б.К.да представлява
дружеството пред ТД на НАП, да подписва и получава актове и наказателни
постановления, както и да обжалва същите. В този смисъл, връчването на НП на
пълномощник, легитимирал се с пълномощно, което е приложено по делото и от
чийто текст е видно недвусмислено, че лицето е упълномощено да представлява
дружеството пред ТД на НАП, сред които изрично е посочено и получаване на НП,
не представлява нарушение на процесуалните правила. При съставяне на акта и при издаване
на наказателното постановление са спазени изискванията чл.42 и чл.57 от ЗАНН и
сроковете по чл.34 от с.з.
Предвид характера на конкретно
охраняваните обществени отношения неоснователно е възражението на касатора за
приложимост на чл.28 от ЗАНН, като в тази връзка изложените от въззивния съд
мотиви се споделят и от този съдебен състав.
Възраженията за нищожност и
недопустимост на съдебния акт са бланкетни, като съдът не констатира наличието
на подобни пороци.
Поради
отсъствие на отменителни основания за касиране на съдебния акт той следва да се
остави в сила, поради което и на основание чл.221, ал.2, предл. 1-во,
Бургаският административен съд, ХIIІ-ти
състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 592/08.06.2020г., постановено по НАХД
№ 1404/2020г. на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: