Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 12.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 15947 по описа на съда за 2017 г.,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от Д.В.Г. искова молба, с която моли ответникът З. „Л.и.“
АД да бъде осъден да му заплати сумата от 30 000 лева обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 26.07.2015 г., ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане и 2 904.62
лева обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП.
Ищецът
твърди, че на 26.07.2015 г. около 09.00 часа на третокласен път № 506 с. Горски
извор – гр. Димитровград настъпило ПТП между л.а. „Опел“, модел „Астра“ и л.а.
„Сеат“, модел „Леон“. Вина за произшествието имал водачът на л.а. „Сеат“ С.П. Х..
Поради движение с несъобразена с пътните условия скорост и поради неспазване на
дистанция Х. блъснал спрелия пред него л.а. „Опел“, изчакващ извършване на
маневра ляв завой.
В
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ се установило, че при произшествието Д.Г. е получил счупване
на долния край на дясна раменна кост, което наложило оперативно лечение. За
извършената репозиция ищецът заплатил комплект игли, плака и заключващи
винтове. На 30.07.2015 г. Г. бил изписан за домашно лечение.
Търпените
неимуществени вреди ищецът оценява на 30 000 лева. За лечението сторил
разходи на обща стойност 2 904.62 лева.
Гражданската
отговорност на водача на л.а. „Сеат“ била застрахована при ответното дружество,
поради което моли съдът да го осъди да заплати обезщетение за болките и
страданията от уврежданията в резултат на произшествието в размер на 30 000
лева, ведно със законната лихва от 26.07.2015 г. до окончателното изплащане и 2 904.62
лева обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение.
Ответникът
З. „Л.и.“ АД оспорва исковете по основание и размер. Възразява за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на Д.Г., който пътувал без поставен
обезопасителен колан. Счита сумата от 26 000 лева за прекомерен размер на
обезщетение за неимуществени вреди.
Третото
лице помагач на страната на ответника – С.П. Х. оспорва исковете, като счита,
че липсва основание да се ангажира отговорността на ответника. Заявява, че на
08.06.2016 г. с ищеца подписали споразумение, по силата на което Х. дължал
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на Д.Г. от ПТП на 26.07.2015
г. в размер на 3 600 лева. Тази сума Х. заплатил на Г. на 14.06.2016 г.
Евентуално възразява за съпричиняване на вредите от ищеца, който пътувал без
поставен колан.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226,
ал. 1 от КЗ (отм.).
Предявените
искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основават на сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между
собственика на л.а. „Сеат“, модел „Леон“ с ДК № ********и З. „Л.и.“ АД –
обстоятелство, отделено като безспорно между страните с протоколно определение
от 28.06.2019 г.
Застрахователният
договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на делинквента.
Според
неоспореното от страните в производството споразумение от 08.06.2016 г.,
сключено между С.П. Х. и Д.В.Г., при управление на лек автомобил марка „Сеат“,
модел „Леон“ с ДК № ********на 26.07.2015 г. С.П. Х. причинил средна телесна
повреда на Д.В.Г., който поискал прекратяване на наказателното производство. С.
Х. се задължил да заплати на Д.Г. сумата от 3 600 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от Г. имуществени и неимуществени вреди вследствие
на претърпяното от него ПТП в срок до 15.06.2016 г., а Д.В.Г. е заявил, че е
съгласен с размера на обезщетението от 3 600 лева и се отказва от всякакви
бъдещи претенции във връзка с претърпяното на 26.07.2015 г. ПТП.
На
14.06.2016 г. С. Х. е превел по сметка на Д.В.Г. сумата от 3 600 лева,
представляваща обезщетение по споразумение от 08.06.2016 г.
В т. 2
от ТР № 2/2010 г. по тълк.д. № 1/2010 г. ОСТК на ВКС прие, че плащането на
сумата от делинквента на увреденото лице няма значение за допустимостта на
прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), но е от евентуално значение за неговата
основателност.
Поради
това съдът не споделя съображенията на третото лице помагач за недопустимост на
предявените искове, предвид извършено от него плащане в полза на ищеца.
В случая
увреденият Д.Г. не е предявил иск по чл. 45 от ЗЗД срещу делинквента, а двамата
са сключили споразумение, имащо характер на спогодба по чл. 365 от ЗЗД.
Приемането на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от ПТП на
26.07.2015 г. в размер на 3 600 лева и функционалната обусловеност на
отговорността на застрахователя от тази на делинквента лишава увреденото лице
от възможността да получи обезщетение над сумата от 3 600 лева. В този
смисъл е т. 1 от ТР № 1/2014 г. по тълк.д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС: в
производството по пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ обемът на
отговорността на застрахователя е ограничен до размера на присъденото
обезщетение по уважен срещу застрахования делинквента иск по чл. 45 ЗЗД, когато
има за предмет обезщетяване на същите вреди, но в рамките на застрахователната
сума, уговорена в застрахователния договор.
В случая
обезщетението от 3 600 лева покрива именно болките от телесното увреждане
– счупване в областта на ляв горен крайник, представляващо средна телесна
повреда и имуществените вреди, свързани с лечението на тази вреда. Към
08.06.2016 г. са били сторени всички разходи за лечение, които се претендират в
настоящото производство. Всяка от фактурите е за разходи, направени на
30.07.2015 г. Следователно, в настоящото производство не се сочат
нововъзникнали вреди, обосноваващи присъждане на обезщетение за имуществени или
неимуществени вреди. Не е налице и основание да се търси от застрахователя на
гражданската отговорност на водача на л.а. „Сеат“, модел „Леон“ сума над
обезщетението, с което увреденото се е съгласило по силата на споразумение с
делинквента – 3 600 лева.
Претенциите
на ищеца биха били основателни в рамките на сумата от 3 600 лева, ако Д.Г.
не е получил плащане от виновния водач С. Х.. Заплатената на ищеца сума в
размер на 3 600 лева покрива същите вреди, които се претендират в
настоящото производство. След като те са репарирани от делинквента, застрахователят
на гражданската отговорност не ги дължи. В противен случай би се стигнало до
неоснователно обогатяване от пострадалия, получавайки два пъти обезщетение за
една и съща вреда.
По така
изложените съображения исковете подлежат на отхвърляне.
С оглед
изхода на спора, ищецът дължи да заплати на ответника разноските за
производството. В приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25, ал. 2 от ЗПП
съдът определя юрисконсултското възнаграждение в размер на 320 лева.
На третото
лице помагач разноски не се следват, на основание чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Д.В.Г., ЕГН ********** срещу З. „Л.и.“ АД, ЕИК********искове с
правно основание § 22 от ПР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) за заплащане
на сумата от 30 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 26.07.2015 г., изразяващи се в болки и страдания от закрито
счупване на долния край на дясна раменна кост и 2 904.62 лева обезщетение
за имуществени вреди от същото ПТП.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Д.В.Г., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на З. „Л.и.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 620 лева разноски за производството.
Решението е постановено при участието на С.П. Х. – трето
лице помагач на страната на ответника З. „Л.и.“ АД.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: