Решение по дело №2557/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административно – процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е образувано по касационна жалба на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ , подадена чрез пълномощник- главен юриск. Т. Б., срещу решение № 1086/02.09.2024г. , постановено по АНД № 2382/2024 г. по описа на Районен съд – Варна , с което се отменя издадено от касатора наказателно постановление /НП/ № 19/17.04.2024г.

Заявените касационни основания за обжалване са по чл. 348, ал.1 , т.1 и 2 НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН- допуснато нарушение на закона и съществено нарушаване на процесуалните правила. Погрешни за изводите на решаващия съд за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление с довод , че присъединяването на процесната фотоволтаична централа не отговоря на изключението по чл. 18, ал.3 от ЗЕВИ предвид втория национален доклад за напредъка на България в насърчаването и използването на енергията от възобновяеми източници и по-специално постигането на задължителната национална цел за 2020г. Според касатора постигането на тази цел , съобразено с предписанието на чл. 18 , ал.2 от ЗЕВИ , предполага прекратяване прилагането на насърченията за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници. Като допълнителен довод в подкрепа на своята правна теза жалбоподателят изтъква разпоредбата на §20 от ПЗР на ЗЕ . Погрешен е подходът на районния съд по изследване съществуването на по-благоприятен закон за дееца, анализирайки единствено старата и нова редакция на чл. 60а , ал.1 от ЗЕВИ, без да проверка на изложеното в мотивите на обжалваното НП за по-благоприятен закон между новата редакция на чл. 60а , ал.2 от ЗЕВИ и чл. 206 от ЗЕ . Отправеното искане към касационната инстанция е за отмяна на атакувания съдебен акт и вместо него да се постанови потвърждаване на издаденото НП. Алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав . Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение..

В съдебно заседание касаторът , представляван от гл.юриск. Т. Б., поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът по касация – „Електроразпределение север“ АД , се представлява от адв. Н. Б. , който в хода на устните състезания, както и в депозиран по делото писмен отговор излага правно становище за неоснователност на подадената жалба. Претендира се присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски съобразно представен списък.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна преценява постъпилата касационна жалба за допустима ,тъй като е подадена в срока по чл. 211 от АПК, изхожда от надлежна страна , за която е налице правен интерес от обжалването. При разглеждане на нейната основателност се установи следното:

Предмет на съдебен контрол за обоснованост и законосъобразност пред Районен съд – Варна е било НП № НП-19/17.04.2024 г. на председателя на КЕВР, [населено място], с което на „Електроразпределение Север“ АД на основание чл. 60а, ал.1 ЗЕВИ, ред. ДВ бр.86/2023г. е било наложено административно наказание „имуществена санкция“ от 10 000 лв.

С обжалваният съдебен акт ВРС е отменил цитираното наказателно постановление , като юридически непрецизно в диспозитива на съдебното решение е вписано, че на „Електроразпределение Север „ АД е наложено административно наказание „ имуществена санкция“ . Имуществената санкция не фигурира след изброените в чл 13 ЗАНН видове административни наказания , тъй като представлява административнонаказателна санкция спрямо юридически лица и еднолични търговци / арг. глава ІV ЗАНН/.

От фактическа страна решаващият съд е приел, че „Електроразпределение Север" АД е с издадена лицензия № Л-138-07 от 13.08.2004 г. за дейността „разпределение на електрическа енергия". На 19.07.2022г. дружеството „КГ-Енерджи 03" ЕООД е подало искане № ********** за проучване на условията и начина на присъединяване към електроразпределителната мрежа на ФЕЦ с мощност 4999,5 kW, неотговарящи на чл. 24, ал.1 ЗЕВИ. В искането на „КГ-Енерджи 03" ЕООД за проучване на условията и начина на присъединяване към електроразпределителната мрежа на ФЕЦ, предвидена за изграждане в УПИ XXV-1109, кв.37, [населено място] чифлик, обл. Варна, изрично е било отбелязано, че няма да използва произведената електроенергия за собствено ползване. Във връзка с издадена заповед за проверка служители на КЕВВР извършили проверка на "Електроразпределение Север"АД, в хода на която констатирали, че „Електроразпределение Север" АД не е издало в срок до 18.08.2022 г. становище, с което да определи условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ) с мощност 4999,5 kW, предвидена за изграждане в УПИ XXV-1109, кв.37, [населено място] чифлик, обл. Варна. На 23.01.2024г.е бил издаден АУАН , надлежно предявен на същата дата, а на 17.04.2024г.е било издадено процесното НП.

От правна страна районният съд е счел, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи и при спазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН. Според предходната съдебна инстанция е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до отмяна на обжалваното НП, тъй като „Електроразпределение север“ АД е наказано заради неспазване на чл. 56, ал.1 от Наредба № 6/24.02.201г. , който текст касае реда по присъединяване на електрически централи към електрическите мрежи извън тези, уредени по ЗЕВИ“, вместо да се приложи реда на чл. 80 и сл. от същия подзаконов нормативен акт , които се отнасят за реда по присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници. Изложени са мотиви , че дадената правна квилификация на деянието е по редакцията на чл.60а, ал.1 ЗЕВИ с ДВ бр.86 от 2023г. в сила от 13.10.2023г., въпреки че нарушението е било извършено на 19.08.2022г. Старата редакция на тази правна норма предвижда „имуществена санкция“ от 10 000 лева до 50 000 лева и се явява по- благоприятен закон за нарушителя , понеже с новата редакция се увеличава максималният размер на санкцията до 1 000 000 лева.

Касационната инстанция счита обжалваното съдебно решение за валидно, допустимо , но неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения .

Първо , в административнонаказателното производството защитата на нарушителя е срещу фактите, а не спрямо дадената им правна квалификация. В случая наказващият орган твърди , че „Електроразпределение Север“ АД е следвало в срок до 18.08.2022г. т.е. до 30 дни от подаване на искане за присъединяване , да издаде становище за определяне условията за присъединяване на ФЕЦ с мощност 4999,5 kW.

Второ, срокът по чл. 56, ал.1 от глава ІV на Наредба № 6/24.02.201г. за присъединяване на производител и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи , извън тези по ЗЕВИ , е еднакъв със срока по чл. 80, ал. 13 от глава V на същата наредба , приложим според ВРС , а именно 30 дни за оператора на разпределителната мрежа / в случая „Електроразпределение Север“ АД , което има издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия/.

В обжалваното съдебно решение няма мотиви в насока съществуване на правно задължение за „Електоразпределение Север“ АД да издаде становище за присъединяване в 30-дневен срок от подаване на искането, както и няма мотиви на решаващия съд за неговото спазване от адресата на НП. Липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3 , т.2 от НПК, тъй като не само ограничава страните във възможността ефективно да упражнят своите процесуални права, но и препятства касационния съд при проверка правилността на правните изводи на решаващия съд .

На следващо място, в мотивите на обжалваното НП е изложена правна теза за приложимостта на чл. 60а, ал.1 ЗЕВИ в редакцията с ДВ , бр. 86/2023г. , защото е по-благоприятен закон по смисъла на чл. 3, ал.2 ЗАНН спрямо чл. 206 от ЗЕ, но тази правна позиция на касационния жалбоподател не е била обект на проверка от районния съд .

Освен това предходната съдебна инстанция е изложила лаконичен извод , че старата редакция на чл. 60а от ЗЕВИ е по-благоприятен закон за дееца спрямо новата редакция на същата разпоредба , приета с ДВ бр. 86/2023г., без да се съпоставят съставомерните признаци на административното нарушение по двете редакции на закона . Лаконичните мотиви се приравняват на липсата на такива , което предполага съждение за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 348, ал.3, т.2 НПК от РС-Варна.

В обобщение подадената касационна жалба е основателна и съдът следва да я уважи , като постанови отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд.

Касационната инстанция при този изход на делото не следва да се произнася по присъждане на съдебно-деловодни разноски на основание чл. 226, ал.3 АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН .

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.222 , ал.2 , т.1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна

ОТМЕНЯ решение № 1086/02.09.2024г. , постановено по АНД № 2382/2024 г. по описа на Районен съд – Варна .

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Варненския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.