№ 16596
гр. София, 09.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110103706 по описа за 2022 година
Д. Н. С. е предявила срещу Е. Т. Ш., А. Д. В. – С. и А. П. С./конституирани на мястото
на починалата П. Н. С./, и С. Т. Ш. положителен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ищцата е собственик на ¾ ид. ч. въз основа на изтекла в нейна полза
придобивна давност на апартамент, находящ се на първи етаж в ляво от двуетажна жилищна
сграда в ***********, със застроена площ 58 кв. м., състоящ се от: стая, дневна, кухня, баня-
тоалетна, заедно с мазе (избено помещение), заедно с 25/100 идеални части от общите части
на сградата, който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
********************.2 по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. София,
одобрени със Заповед № РД 18-4/09.03.2016г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота в
**************, находящ се в сграда с идентификатор ********************, с
предназначение-жилище, апартамент, брой нива- едно, с площ 58 кв.м., ведно с
прилежащите части-мазе и 25/100 ид.ч. от общ.ч. на сградата, при съседни самостоятелни
обекти: на същия етаж- имоти с идентификатори -**********, под обекта- няма, над обекта-
********************.4.
В първоначалната искова молба се твърди, че ищцата притежава ¼ идеална част от
процесния имот по силата на наследствено правоприемство, но доколкото упражнява
непрекъснато и необезпокоявано владение върху процесния имот от 1985 г. насам, е
собственик изцяло на същия. Поддържа, че ответниците, които се явяват съсобственици не
са предявявали претенции срещу имота и не са се противопоставяли на владението. Моли
съда да уважи предявения иск. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа
исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Е. Т. Ш. е подала отговор на исковата молба,
с който оспорва като неоснователен предявения иск. Поддържа, че ищцата не владее
процесния апартамент, намиращ се на първия етаж вляво, а живее в срещуположния
апартамент-на първия етаж вдясно, който е предоставен на нейната майка в дял при
извършена делба. Сочи, че владелчески действия през периода от 2002г. досега са
упражнявали отделните собственици според идеалните си части, вкл. и ответницата, като от
1999г. до 2006г. дясната южна стая се е използвала от майката на ответницата и от П.К., а от
2006г. до 2015г. същата стая е била заключена от ответницата, която държала там багаж.
След смъртта на М.К. през 2015г. никой не е живял в апартамента. През 2022г. ищцата
възпрепятствала достъпа до стаята, сменяйки бравата самоволно. Моли съда да отхвърли
1
иска. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата
молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. Т. Ш. е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва като неоснователен предявения иск. Поддържа, че ищцата не била владяла
процесния имот, като нямала и субективно намерение за владение на имота. Ищцата била
придобила чрез замяна 1/6 ид. ч. притежаван от нейния брат П. Н. С. на 04.10.2022 г. и
нямала интерес от конституирането му. Моли съда да отхвърли иска. Пред съда
процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира
разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът П. Н. С. не е подал отговор на исковата
молба. Пред съда А. Д. В. – С. и А. П. С., които са конституирани на мястото на починалата
П. Н. С. посочват, че не са имали никакви претенции към Д. Н. С..
Предявен е насрещен иск от Е. Т. Ш. срещу Д. Н. С. с правно основание чл. 108 ЗС за
признаване правото на собственост и предаване на владението на 2/3 ид.ч. от апартамент,
находящ се на първи етаж в ляво от двуетажна жилищна сграда в ***********, със застроена
площ 58 кв. м., състоящ се от: стая, дневна, кухня, баня-тоалетна, заедно с мазе (избено
помещение), заедно с 25/100 идеални части от общите части на сградата, който апартамент
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********************.2 по
кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД 18-
4/09.03.2016г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота в **************, находящ се в
сграда с идентификатор ********************, с предназначение-жилище, апартамент,
брой нива- едно, с площ 58 кв.м., ведно с прилежащите части-мазе и 25/100 ид.ч. от общ.ч.
на сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж- имоти с идентификатори -
**********, под обекта- няма, над обекта-********************.4, както и на 2/3 ид.ч. от
1/4 идеална част от дворното място, цялото с площ 507,50 кв. м., представляващо урегулиран
поземлен имот VI-193 от квартал 101 по плана на г***********, което дворно място
представлява ПИ с идентификатор ************* по кадастрална карта и кадастрални
регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД 18-4/09.03.2016г. на изп. директор на
АГКК, с адрес на имота в *************, с площ 514 кв.м., номер по предходен план 193,
квартал 101, парцел VI, при съседи: *********,
***********,***********,*************,**************.
В насрещната искова молба се твърди, че е собственик на 2/3 ид.ч. от процесния
апартамент и дворно място, като 1/6 ид.ч. са придобити по наследство, 1/6 ид.ч. по силата на
дарение и 1/3 ид.ч. чрез покупко-продажба и притежавана в режим на СИО. Сочи, че имотът
е собственост на Е.В., починала на 08.11.1999г. и оставила за свои наследници трите си деца-
Т.К. /баща на ищцата/, М.К. /майка на ответницата/ и К.К.. Поддържа, че баща й починал на
02.12.2002г. и оставил за наследници нейната майка и ответницата, като първата дарила на
ответницата наследените от починалия Т.К. ид.ч. К.К., починал на 28.10.2002г., чрез
универсално завещателно разпореждане оставил своето наследство на своята съпруга, като
на 30.11.2005г. продала на ответницата завещаната ид.ч. от процения имот. Към момента на
покупко-продажбата ответницата била в брак. Моли съда да уважи иска. Пред съда
процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски,
за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е депозиран отговор по насрещната искова молба, с която
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Пред съда процесуалният представител на
страната поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
От представеното удостоверение за наследници с № 07474 от 17.07.2017 г. издадено от
С.О. се установява, че Е.С.В. е починала като вдовица на 08.11.1999 г.
Представена е скица на поземлен имот № 15-373618 от 03.08.2017 г., на поземлен имот
с идентификатор *************, ************ целият с площ 514 кв.м., с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10м/.
2
По делото е представен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давност № 83 от 18.03.1994 г., том IV, дело № 2425 от 1993 г., съгласно който Е.С.В. е
призната за собственик на основание покупка, делба и давностно владение на следния
недвижим имот: апартамент, на първи етаж в ляво, находящ се в двуетажна жилищна сграда
в *************, застроена площ 58 кв. м., заедно с мазе, заедно с 25/100 ид. ч. от общите
части на сградата и ¼ ид. ч. от дворното място, представляващо парцел VI-193 от кв. 101, по
плана на ******************, като цялото място е с площ 507.50 кв. м. Съгласно така
посочения нотариален акт М. Д. К. е призната за собственик на основание суперфиция,
делба и давностно владение на следния недвижим имот: апартамент, на първи етаж в дясно,
находящ се в двуетажна жилищна сграда в *************, застроена площ 53 кв. м., заедно
с мазе, заедно с 25/100 ид. ч. от общите части на сградата и ¼ ид. ч. от дворното място,
представляващо парцел VI-193 от кв. 101, по плана на ******************, като цялото
място е с площ 507.50 кв. м.
Представена е скица на самостоятелен обект № 15-403993 от 14.04.2022 г., на поземлен
имот с идентификатор ********************.2, ************, ет. 1, с площ 58 кв.м., с
трайно предназначение жилище апартамент.
По делото е представено саморъчно завещание от 16.11.1992 г. на К.Д.К., съгласно
което същият е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на неговата съпруга
П.К. К..
Представен е и протокол за обявяване на саморъчно завещание от 02.12.2002 г.
съгласно който на 02.12.2002 г. е обявено саморъчното завещание на К.Д.К..
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 106
от 30.11.2005 г., том VI, рег. № 23022, дело № 914 от 2005 г., съгласно който П.К. К. продава
на Е. Т. Ш. собствената си 1/3 ид. ч. от следния съсобствен недвижим имот, а именно от
апартамент, находящ се на първи етаж в ляво от двуетажна жилищна сграда в ***********,
със застроена площ 58 кв. м.
По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 107 от
30.11.2005 г., том VI, рег. № 23024, дело № 915 от 2005 г., съгласно който С.Л. К. дарява
своята дъщеря и съсобственик Е. Т. Ш. собствената си 1/6 ид. ч. от следния съсобствен
недвижим имот, а именно от апартамент, находящ се на първи етаж в ляво от двуетажна
жилищна сграда в ***********, със застроена площ 58 кв. м.
Съгласно удостоверение за гражданско брак се установява, че на 28.09.1975 г. Е. Т. Ш. и
С. Т. Ш. сключват гражданско брак.
По делото е представена и пр. пр. № 9038/2022 г. по описа на СРП, която е прекратена с
постановление от 24.06.2022 г., с което е отказано да се образува досъдебно производство от
общ характер.
Представено е и писмо от 18.07.2022 г. от ЮЛ до Е. Т. Ш., с което същата е уведомена,
че след пломбирането на спирателния кран преди водомера водоподаването до процесния
имот щяло да бъде преустановено. Представен е и талон за пломбиране на водомери
/спирателен кран № 1025802 от 14.07.2022 г.
По делото е представен нотариален акт за замяна на недвижим имот № 25 от
04.10.2022 г., том III, рег. № 10358, дело № 385 от 2022 г., съгласно който П. Н. С. прехвърля
на Д. Н. С. собствената си 1/6 ид. ч. от следния недвижим имот, а именно от апартамент,
находящ се на първи етаж в ляво, представляваща самостоятелен обект в сграда
********************.2, с адрес на имота ***********, етаж 1.
От представеното удостоверение за наследници с № РОК25-УГ01-158/1 от 21.03.2025 г.
издадено от С.О. се установява, че П. Н. С. е починал на 10.12.2024 г., като е оставил за
наследници по закон: А. Д. В.-С. – съпруга и А. П. С. - дъщеря.
Разпитван е свидетелят А.И., която посочва, че била приятелка на Д. С.. Знаела, че
делото било за имот, който принадлежал на майката на ищцата, като имотът се намирал на
***** и представлявал къща на два етажа с гараж под къщата и един страничен гараж, зад
самата къща имало двор. Свидетелката била посетила имота за пръв път преди 10 години и в
този имот живеела Д. С., като се грижила за градината и направила ремонт на покрива,
преди няколко години. Посочва, че Д. С. живеела на първия етаж, а на втория етаж от къщата
3
живели други хора, които свидетелката не познавала и не била виждала, като входната врата
се заключвала и отвън се отваряла само с ключ. Знаела от ищцата, че само тя била плащала
разноските по ремонта и когато починала майка й тя се занимавала с документите в
общината и с плащането на данъци. Свидетелката не била виждала друг в имота. Уточнява,
че на първия етаж от къщата имало два апартамента, като тя била влизала и в двата
апартамента, а Д. С. обитавала апартамента вдясно от входната врата. Свидетелката била
влизала и в другия апартамент на етажа миналия месец, тъй като там Д. С. била прибрала
една косачка, с която да й услужи, като била влизала там 3-4 пъти и първото влизане било
преди около две години. В този апартамент нямало вода, като там не живеел никой, като
преди това живяла майката на Д. С., която била почина преди около 10 години. Посочва, че
ремонтът на покрива бил цялостен, като в него били участвали хората и от втория етаж, като
той бил преди около 5 години.
По делото е разпитан свидетелят Т.Н., която посочва, че знаела, че делото било за
двустаен апартамент, който се намирал в къща в ******. Къщата била на два етажа със общо
4 имота в къщата, на етаж имало по 2 имота, като процесният се намирал в ляво от входната
врата на първия етаж. Свидетелката посочва, че посещавала имота, когато била на гости на
Д. С., която живеела в десния апартамента, а в левия била влизала, за да можело Д. С. да го
изчисти и проветри. Твърди, че Д. С. от няколко години имала сериозни здравословни
проблеми и когато имало някаква физическа работа някой трябвало да й помага.
Свидетелката не била виждала заключена врата в апартамента от ляво, Д. С. имала ключ от
входната врата и ползвала всички стаи. Посочва, че не била виждала никой друг, но знаела,
че жилището било ползвано само от майката на Д. преди да почине. В левия апартамент
имало гардероби, багаж, легла, но в момента не можело да се ползва, тъй като бил наводнен.
Знаела от Д. С., че тя заедно с жената от втория етаж била заплатила ремонта на покрива.
Свидетелката посочва, че за първи път отишла на гости у Д. С. през 2012 г., в апартамента в
дясно, тъй като тя живеела там. В левия апартамент живеела майката на Д. С., която
починала през 2015 г.-2016 г. Свидетелката била влязла в левия апартамент около
пандемията.
По делото е разпитан свидетелят Р.Й., която посочва, че живеела в *******, а
апартаментът, за който се водело делото се намирал на № 28, като сгради били близнаци.
Къщата била на два етажа, апартаментът, за който било делото бил от лявата страна, а от
дясно имало друг, като била влизала в апартамента в ляво преди много време. Апартаментът
се ползвал от Е. К. заедно с мъжа й, която била почина, но не си спомняла кога. След
нейната смърт дъщеря й се преместила в едната стая, която била от лявата страна, а другата
стая я ползвали синовете на Е., Т.К. и К.К., които живеели на горния етаж и давали стаята
под наем. След смъртта на Е., дъщеря й ползвала стаята в апартамента от ляво, но в
момента не се ползвала. След смъртта на синовете на Е. - Т.К. и К.К., техните съпруги
известно време ползвали апартамента, след като и те напуснали, известно време никой не
ползвал и стаята стояла заключена, като оттогава я ползвала Е. Т. да си държи багаж в
стаята. Д. С. живеела в апартамента на своята майка, който бил апартаментът отдясно, тя
винаги била живяла там. Д. С. живеела с майка си в апартамента отдясно и след смъртта на
баба й, майка на Д. С. се преместила в другата стая и се освободил целия апартамент.
Свидетелката не била влизала в апартамента в ляво, защото той стоял заключен и не можел
да се ползва, като за последно била влизала, когато баба Е. била жива.
Като свидетел по делото е разпитван и Д.В., който посочва, че живеел от 20 години в
******, *********, на втория етаж. Имотът представлявал две къщи близнаци, на два етажа,
като апартаментите били по два на етаж, общо 4 на вход. Посочва, че откакто живеел там в
левия апартамент живеела майката на Д. С., която била починала. Свидетелят твърди, че до
преди 4 години апартаментът стоял отключен, като едната стая я ползвала Д. С., която била
заключена, другата стая била на Е. Т.. Д. С. държала някакви нейни неща с нейна приятелка,
която докарала багаж. Посочва, че апартаментът бил заключен преди 4 години от Мария,
който бил син на Д. С.. След като заключили апартамента преди 4 години изнесли багажа на
Е. Т., който сега стоял в таванското посещение. Апартаментът нямал вода и ток и бил
необитаем от 4 години, тъй като откакто го заключили спрели тока и водата. Свидетелят
посочва, че Е. Т. нямала достъп до апартамента на първия етаж защото бил заключен.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението на Е. Т. Ш. и С. Т. Ш. за
4
недопустимост на производството, поради наличието на производство по гр. д. №
24962/2021 г. по описа на СРС, 60 състав за извършване на делба между същите страни по
отношение на процесния имот, което производство е спряно до приключване на
производствата по предявени искове за собственост. В съдебната практика на ВКС
непротиворечиво се приема, че споровете между съсобствениците във връзка с техни общи
вещи и права могат да бъдат предмет на разглеждане самостоятелно по общия исков ред или
в производство за съдебна делба - решение № 120/13.06.2014 г. по гр. д. № 6714/2013 г. на
ВКС, I г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и определение № 16/08.01.2015 г. по ч. гр. д.
№ 5994/14 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Според изложените
мотиви в тези актове е допустимо съделител да предяви установителен иск по чл. 124, ал. 1
ГПК докато е висящо производството по допускане на делбата. Разпоредбата на чл. 342 ГПК
указва срока, в който могат да бъдат повдигани пред делбения съд преюдициалните спорове
между съделителите, но не изключва възможността ищецът да предяви иск за защита на
правата си по общия исков ред докато е висящо производството по допускане на делбата.
Твърденията на ответниците, че възраженията на Д. С. за придобиване на собствеността
върху процесния имот по давност следвало да се разгледат в делбеното производство са
неоснователни, доколкото споровете между съсобствениците по въпросите с преюдициално
значение за изхода на делото в първата фаза на делбата, се преклудират с влизане в сила на
решението по чл. 346 ГПК, с което се допуска делбата – в този смисъл решение № 66 от
16.06.2014 г. по гр. д. № 5605/2013 г. на ВКС, I г. о. Допустимостта на предявения иск за
собственост в отделно от висящото делбено производство се определя от наличието на
правен интерес като положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на
иск, но и от липсата на отрицателните процесуални предпоставки /напр., влязло в сила
решение между същите страни, за същото искане и на същото основание/. След като не е
обвързан от силата на пресъдено нещо, от волята на ищеца зависи да прецени от какъв вид и
в какъв обем защита на засегнатото си материално право има нужда /ТР № 8/27.11.2013 г. по
тълк. дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. С оглед на гореизложеното възражениятя за
недопустимост на производството на Е. Т. Ш. и С. Т. Ш. за недопустимост, поради
наличието на производство по гр. д. № 24962/2021 г. по описа на СРС, 60 състав за
извършване на делба са неоснователни.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения положителен установителен иск по
чл. 124, ал. 1 ГПК при съобразяване с правилата за разпределение на доказателствената
тежест, предвидени в чл. 154 от ГПК, е да установи правото си на собственост върху 3/4 ид.
ч. от процесния имот, придобито на наведеното оригинерно основание, т.е. че е упражнявала
в продължение на 10 години непрекъснато, спокойно и явно фактическа власт върху имота с
намерение да го свои, което е манифестирала спрямо ответника и с едностранни действия са
превърнали държането на чуждата идеална част във владение.
По делото не е спорно обстоятелството, че по силата на нотариален акт за собственост
на недвижим имот, придобит по давност № 83 от 18.03.1994 г., том IV, дело № 2425 от 1993
г. Е.С.В. е призната за собственик на основание покупка, делба и давностно владение на
следния недвижим имот: апартамент, на първи етаж в ляво, находящ се в двуетажна
жилищна сграда в *************, застроена площ 58 кв. м., заедно с мазе, заедно с 25/100
ид. ч. от общите части на сградата и ¼ ид. ч. от дворното място, представляващо парцел
VI-193 от кв. 101, по плана на ******************, като цялото място е с площ 507.50 кв. м.
Съгласно представеното удостоверение за наследници с изх. № 07474 от 17.07.2017 г.
издадено от С.О. се установява, че Е.С.В. е починала като вдовица на 08.11.1999 г., от който
момент с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗН нейните деца Т.Д.К., М. Д. К. и К.Д.К. са
придобили по 1/3 ид. ч. от правото на собственост върху процесния имот. Съгласно
удостоверението, М. Д. К. е починала, като разведена на 11.01.2015 г., от който момент
нейните деца Д. Н. С. и П. Н. С. са придобили по 1/6 ид. ч от процесния имот. Не се спори, а
и от удостоверението за наследници от 17.07.2017 г. се установява, че Т.Д.К. е починал на
02.12.2002 г., като по силата на чл. 9, ал. 1 ЗН С.Л. К. и Е. Т. Ш. са отношение на
апартамента. По силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 107 от
30.11.2005 г., том VI, рег. № 23024, дело № 915 от 2005 г. С.Л. К. е дарила Е. Т. Ш. със
собствената си 1/6 ид. ч. от апартамент, находящ се на първи етаж в ляво от двуетажна
жилищна сграда в ***********, със застроена площ 58 кв. м., от който момент Е. Т. Ш. се
явява собственик на 1/3 ид. ч от процесния апартамент. Също така видно от удостоверението
5
за наследници К.Д.К. е починал женен, без деца на 28.10.2002 г. По делото е представено
саморъчно завещание от 16.11.1992 г. на К.Д.К., както и протокол за обявяване на саморъчно
завещание от 02.12.2002 г., съгласно което същият е завещал цялото си движимo имущество
на съпругата си П.К. К.. Именно П.К. К. по силата на нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 106 от 30.11.2005 г., том VI, рег. № 23022, дело № 914 от 2005 г. е
продала на Е. Т. Ш. собствената си 1/3 ид. ч. апартамент, находящ се на първи етаж в ляво от
двуетажна жилищна сграда в ***********, със застроена площ 58 кв. м., която 1/3 идеална
част е придобита в режим на СИО с ответника С. Т. Ш., доколкото по делото е представено
удостоверение за сключен граждански брак от 28.09.1975 г. Следва да се посочи, че
неоснователни се явяват твърденията на ищцата, че завещанието било недействително,
доколкото се завещавала бъдещо наследство. В настоящият случай е налице саморъчно
универсално завещание, с което безвъзмездно е разпоредено в полза на едно лице цялото
имущество на завещателя, като по никакъв начин не се установява разпореждания с бъдещо
наследство. Обстоятелството, че завещаващият впоследствие е придобил и друго имущество
не засяга действителността на завещанието.
С оглед на гореизложеното се установява, че ищцата Д. Н. С. е придобила 1/6 ид. ч. от
правото на собственост върху процесния недвижим имот по силата на наследствено
правоприемство, Е. Т. Ш. е придобила 1/6 ид. ч. от имота по силата на наследствено
правоприемство, 1/6 ид. ч. посредством дарение, както и 1/3 ид. ч. по силата на покупко-
продажба. В същото време по делото е представен и нотариален акт за замяна на недвижим
имот № 25 от 04.10.2022 г., том III, рег. № 10358, дело № 385 от 2022 г., съгласно който П. Н.
С. прехвърля на Д. Н. С. собствената си 1/6 ид. ч. от апартамент, находящ се на първи етаж в
ляво, представляваща самостоятелен обект в сграда ********************.2, с адрес на
имота ***********, етаж 1. В случая това обстоятелство представлява факт от значение за
спорното право, настъпил в хода на процеса, след предявяването на иска и следва да бъде
съобразено от съда при решаване на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3
ГПК. С оглед на гореизложеното се установява, че ищцата Д. Н. С. се явява собственик на
1/3 ид. ч. (4/12 ид. ч.) от процесния недвижим имот /1/6 ид. ч. от наследствено
правоприемство от М. Д. К. и 1/6 ид. ч. от правна сделка извършена след предявяване на
исковата молба/. В същото време ищцата Д. Н. С. е предявила положителен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ищцата е собственик на ¾ ид. ч. (9/12 ид. ч.) въз основа на
изтекла в нейна полза придобивна давност на процесния апартамент. Настоящият състав
намира с оглед наведените фактически твърдения, както и обстоятелствата по чл. 235, ал. 3
ГПК, че за същата не съществува правен интерес от предявяване на иск за собственост за
1/12 ид. ч. от предявените 9/12 ид. ч., доколкото ищцата Д. Н. С. се явява собственик на
същата и нямаме оспорване правото на собственост в така посочения обем. Нещо повече
именно ответниците са навели тези твърдения и са представили доказателства за правото на
собственост на ищцата Д. Н. С. в по-голям обем от изложените твърдения в исковата молба
и уточнителните молби, а именно 4/12 ид. ч. (1/3 ид. ч.), а не твърдените 3/12 ид. ч. (1/4 ид.
ч.). С оглед на гореизложеното производството по делото следва да бъде прекратено, поради
липсата на правен интерес, в частта по отношение на 1/12 ид. ч. от апартамент, находящ се
на първи етаж в ляво от двуетажна жилищна сграда в ***********, като производството
следва да продължи в останалата му част, а именно за 8/12 ид. ч. (2/3 ид. ч.) от същия.
Съгласно разрешенията дадени с тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г.
постановено по тълк. д. № 1/2012 г. презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо
основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от
юридически факт, различен от наследяването. С оглед на което презумпцията на чл. 69 ЗС е
неприложима в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността произтича от
наследяване, тъй като при наследяването основанието, на което първоначално е установена
фактическата власт показва съвладение - с приемане на наследството владението, като част
от имуществото на наследодателя, продължава от наследниците по право, независимо че
само един от тях остава в наследствения имот. В тази хипотеза наследникът е владелец на
своята идеална част и държател на идеалните части на останалите наследници. За да
придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, сънаследникът
следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия
трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се демонстрира
6
намерението за своене на чуждите идеални части. Те трябва да бъдат доведени до знанието
на останалите съсобственици, за да се обезпечи възможността последните да предприемат
действия за защита на правата си, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки
отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани. От разясненията,
дадени с цитираното тълкувателно решение, се извежда изводът, че ползването на
наследствени имоти само от един наследник не доказва намерение за своене на идеалните
части на останалите наследници и превръщане на държането на същите във владение, а
доказва единствено реализация на правомощието на наследника-съсобственик по чл. 31 ЗС
да си служи с общата вещ според предназначението й. След като посочената разпоредба
оправомощава всеки съсобственик да си служи с общата вещ и задължава същия да
обезщети останалите съсобствениците, ако само той си служи лично с вещта, то не би могло
да се приеме, че действията на сънаследник, изразяващи се в личното ползване на
наследствения имот само от него установяват промяна на държането на чуждите идеални
части във владение.
Настоящият състав намира, че в случая твърдението на ищцата за придобиване правото
на собственост по давност по отношение на процесните идеалните части от съсобствеността
се явява неоснователно, тъй като презумпцията на чл. 69 ЗС се явява неприложима и ищцата
следваше да докаже, че с едностранни действия, доведени до знанието на другия наследник,
по явен и недвусмислен начин, е превърнал във владение държането на неговите идеални
части, което владение да е упражнявано в продължение на 10 години непрекъснато. В случая
следва да се посочи, че и четиримата разпитани свидетели по делото посочват, че ищцата Д.
Н. С. винаги е живяла *************, на първия етаж в дясно, като свидетелката Йотова
посочва, че този апартамент е собственост на нейната майка. Което обстоятелство се
установява и от представения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давност № 83 от 18.03.1994 г., том IV, дело № 2425 от 1993 г., съгласно който М.
Д. К. е призната за собственик на основание суперфиция, делба и давностно владение на
апартамент, на първи етаж в дясно, находящ се в двуетажна жилищна сграда в
*************. По отношение на процесния апартамент, който също се намира на първия
етаж в ляво и четиримата свидетели посочват, че бил ползван от майката на ищцата.
Съгласно показанията на свидетелката Йотова левият апартамент се ползвал от Е. К. заедно
с мъжа й, като след нейната смърт нейната дъщеря М. Д. К. се преместила и ползвала стая
от апартамента от ляво, а другата стая се ползвала от синовете на Е. - Т.К. и К.К., които
давали стаята под наем, като след тяхната смърт известно и стаята стояла заключена и
оттогава я ползвала Е. Т. да си държи багаж в стаята. В този смисъл са и показанията на
свидетеля Вълчев, който живее на втория етаж на процесната сграда, и посочва, че
апартаментът от ляво на първия етаж до преди 4 години стоял отключен, като едната стая
била заключена и се ползвала от Д. С., която държала някакви нейни неща с нейна
приятелка, а другата стая се ползвала от Е. Т.. Съгласно показанията на свидетеля преди
четири години апартаментът бил заключен от сина на Д. С. и Е. Т. нямала достъп до
апартамента на първия етаж и нейния багаж е бил изнесен. В случая с оглед на събраните
доказателства се установява, че ищцата е ангажирала доказателства, от който е видно, че
същата е извършила действия, с които е демонстрирала пред ответницата по категоричен
начин намерението си да свои притежаваната от ответницата 2/3 ид. ч. от имота, с които е
превърнала във владение държането на същите, в същото време обаче същите се явяват
предприети едва преди около 4 години именно със заключването на апартамента и
изнасянето на багажа на другите съсобственици, който срок не е достатъчен за
придобиването на собствеността върху тях. В случая показанията на свидетелите Вълчев и
Йотова, които са съседи и непосредствено са възприели фактите, за който свидетелстват,
установяват, че до преди около четири години апартаментът на първи етаж в ляво е бил
ползван съвместено от съсобствениците, като едва със заключването на апартаментът може
да се приеме, че държането на идеални части на другите съсобственици от страна на ищцата
е било обърнато във владение. Показанията на свидетелите Иванова и Николова също не са
в състояние да установят, по-дълъг период на владение, доколкото свидетелката Иванова
посочва, че за първи път влязла в апартамента от лявата страна преди две години, а
свидетелката Николова била влизала там около пандемията, които показанията по
отношение на времевия период кореспондират с другите събрани по делото доказателства.
Още повече, че и владението на ищцата не се явява спокойно, доколкото Е. Т. е предявила
7
иск за дела през 2021 г., производството, по което дело е спряно, по настоящото дело същата
е предявила срещу Д. С. насрещен иск по чл. 108 ЗС. Също съгласно пр. пр. № 9038/2022 г.
Е. Т. е подала сигнал срещу ищцата за лишаване от правото си на достъп до имота, а видно
от талон за пломбиране на водомери /спирателен кран № 1025802 от 14.07.2022 г. и писмо от
18.07.2022 г. от ЮЛ, че след като Е. Т. е била лишена от достъп до апартамента по нейно
искане водоподаването е преустановено. В случая именно след заключването на
апартамента от страна на ищцата е започнала да тече придобивната давност в нейна полза
по отношение на процесните идеални части, която не е изтекла нито към предприетите
действия от страна на ответницата Т. с подаване на искови молби и сигнали, нито към датата
на подаване на настоящата искова молба на 26.01.2022 г.
С оглед на изложеното при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
съдът намира, че предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК се явява неоснователен, поради което и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на предявения насрещен иск от Е. Т. Ш. срещу Д. Н. С. с правно
основание чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване на владението на
2/3 ид.ч. от апартамент, находящ се на първи етаж в ляво от двуетажна жилищна сграда в
***********, със застроена площ 58 кв. м., състоящ се от: стая, дневна, кухня, баня-
тоалетна, заедно с мазе (избено помещение), заедно с 25/100 идеални части от общите части
на сградата, който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
********************.2 по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. София,
одобрени със Заповед № РД 18-4/09.03.2016г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота в
**************, находящ се в сграда с идентификатор ********************, с
предназначение-жилище, апартамент, брой нива- едно, с площ 58 кв.м., ведно с
прилежащите части-мазе и 25/100 ид.ч. от общ.ч. на сградата, при съседни самостоятелни
обекти: на същия етаж- имоти с идентификатори -**********, под обекта- няма, над обекта-
********************.4, както и на 2/3 ид.ч. от 1/4 идеална част от дворното място, цялото
с площ 507,50 кв. м., представляващо урегулиран поземлен имот VI-193 от квартал 101 по
плана на г***********, което дворно място представлява ПИ с идентификатор
************* по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. София, одобрени със
Заповед № РД 18-4/09.03.2016г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота в
*************, с площ 514 кв.м., номер по предходен план 193, квартал 101, парцел VI, при
съседи: *********, ***********,***********,*************,**************.
В доказателствената тежест на ищеца по насрещния иск с правно основание чл. 108 ЗС
е да докаже, че е собственик на процесната идеална част от имота на твърдяното основание-
наследствено правоприемство, дарение и покупко-продажба, както и че процесния имот се
намира във фактическата власт на ответника към настоящия момент.
В случая съгласно изложените по-горе мотиви по делото се установи, че Е. Т. Ш. се
явява собственик на 2/3 ид. ч. от процесния имот на основание наследствено
правоприемство, дарени и покупко-продажба, а Д. Н. С. се явява собственик на 1/3 ид. ч. от
същия имот. Също така и четиримата разпитани свидетели по делото посочват, че
апартаментът на първи етаж в ляво се ползва изцяло от Д. Н. С., а свидетелят Вълчев
изрично посочва, че Е. Т. нямала достъп до апартамента поради смяна на ключалката и
нейните неща били изнесени, поради което в случая се установява упражняваното от Д. Н.
С. владение върху процесните ид. ч., с оглед на което предявения иск по чл. 108 от ЗС се
явява основателен в пълен размер.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора ищцата няма право на разноски. На основание чл. 78, ал. 3 и
ал. 4 от ГПК ответниците имат право на направените от тях разноски, като такива се
претендират единствено от Е. Т. в размер на 1200 лв. заплатено адвокатско възнаграждение,
която сума следва да бъде присъдена.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца по насрещния иск следва да се
присъдят и направените и претендирани в настоящото исково производство разноски, в
размер на сумата от 146 лв. платена държавна такса.
Воден от горното, Софийски районен съд,
8
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството, в частта по иск с правна
квалификация 124, ал. 1 ГПК предявен от Д. Н. С., ЕГН **********, със съдебен адрес
****************, чрез адв. Т. Р. срещу Е. Т. Ш., ЕГН **********, със съдебен адрес
*****************, чрез адв. Р. К., С. Т. Ш., ЕГН **********, със съдебен адрес
*****************, чрез адв. Р. К., и А. Д. В. – С., ЕГН **********, с адрес
*************** А. П. С., ЕГН **********, с адрес ******************** /конституирани
на мястото на починалата П. Н. С./, за признаване за установено в отношенията между
страните, че Д. Н. С. е собственик въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност
на 1/12 ид. ч. от апартамент, находящ се на първи етаж в ляво от двуетажна жилищна сграда
в ***********, със застроена площ 58 кв. м., състоящ се от: стая, дневна, кухня, баня-
тоалетна, заедно с мазе (избено помещение), заедно с 25/100 идеални части от общите части
на сградата, който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
********************.2 по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. София,
одобрени със Заповед № РД 18-4/09.03.2016г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота в
**************, находящ се в сграда с идентификатор ********************, с
предназначение-жилище, апартамент, брой нива- едно, с площ 58 кв.м., ведно с
прилежащите части-мазе и 25/100 ид.ч. от общ.ч. на сградата, при съседни самостоятелни
обекти: на същия етаж- имоти с идентификатори -**********, под обекта- няма, над обекта-
********************.4.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Н. С., ЕГН **********, със съдебен адрес
****************, чрез адв. Т. Р. срещу Е. Т. Ш., ЕГН **********, със съдебен адрес
*****************, чрез адв. Р. К., С. Т. Ш., ЕГН **********, със съдебен адрес
*****************, чрез адв. Р. К., и А. Д. В. – С., ЕГН **********, с адрес
*************** А. П. С., ЕГН **********, с адрес ******************** /конституирани
на мястото на починалата П. Н. С./, установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че Д.
Н. С. е собственик въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност на 8/12 ид. ч. от
апартамент, находящ се на първи етаж в ляво от двуетажна жилищна сграда в ***********,
със застроена площ 58 кв. м., състоящ се от: стая, дневна, кухня, баня-тоалетна, заедно с
мазе (избено помещение), заедно с 25/100 идеални части от общите части на сградата, който
апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
********************.2 по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. София,
одобрени със Заповед № РД 18-4/09.03.2016г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота в
**************, находящ се в сграда с идентификатор ********************, с
предназначение-жилище, апартамент, брой нива- едно, с площ 58 кв.м., ведно с
прилежащите части-мазе и 25/100 ид.ч. от общ.ч. на сградата, при съседни самостоятелни
обекти: на същия етаж- имоти с идентификатори -**********, под обекта- няма, над обекта-
********************.4.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Е. Т. Ш., ЕГН **********, със
съдебен адрес *****************, чрез адв. Р. К., срещу Д. Н. С., ЕГН **********, със
съдебен адрес ****************, чрез адв. Т. Р., иск с правно основание чл. 108 ЗС, по
отношение на Д. Н. С., че Е. Т. Ш. е собственик на 2/3 ид.ч. (8/12 ид. ч.) от апартамент,
находящ се на първи етаж в ляво от двуетажна жилищна сграда в ***********, със застроена
площ 58 кв. м., състоящ се от: стая, дневна, кухня, баня-тоалетна, заедно с мазе (избено
помещение), заедно с 25/100 идеални части от общите части на сградата, който апартамент
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********************.2 по
кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД 18-
4/09.03.2016г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота в **************, находящ се в
сграда с идентификатор ********************, с предназначение-жилище, апартамент,
брой нива- едно, с площ 58 кв.м., ведно с прилежащите части-мазе и 25/100 ид.ч. от общ.ч.
на сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж- имоти с идентификатори -
**********, под обекта- няма, над обекта-********************.4, както и на 2/3 ид.ч. от
1/4 идеална част от дворното място, цялото с площ 507,50 кв. м., представляващо урегулиран
9
поземлен имот VI-193 от квартал 101 по плана на г***********, което дворно място
представлява ПИ с идентификатор ************* по кадастрална карта и кадастрални
регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД 18-4/09.03.2016г. на изп. директор на
АГКК, с адрес на имота в *************, с площ 514 кв.м., номер по предходен план 193,
квартал 101, парцел VI, при съседи: *********,
***********,***********,*************,**************, като на основание чл. 108 ЗС
ОСЪЖДА Д. Н. С. да предаде на Е. Т. Ш. владението на 2/3 ид.ч. (8/12 ид. ч.) от
апартамент, находящ се на първи етаж в ляво от двуетажна жилищна сграда в ***********,
със застроена площ 58 кв. м., състоящ се от: стая, дневна, кухня, баня-тоалетна, заедно с
мазе (избено помещение), заедно с 25/100 идеални части от общите части на сградата, който
апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
********************.2 по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. София,
одобрени със Заповед № РД 18-4/09.03.2016г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота в
**************, находящ се в сграда с идентификатор ********************, с
предназначение-жилище, апартамент, брой нива- едно, с площ 58 кв.м., ведно с
прилежащите части-мазе и 25/100 ид.ч. от общ.ч. на сградата, при съседни самостоятелни
обекти: на същия етаж- имоти с идентификатори -**********, под обекта- няма, над обекта-
********************.4, както и на 2/3 ид.ч. от 1/4 идеална част от дворното място, цялото
с площ 507,50 кв. м., представляващо урегулиран поземлен имот VI-193 от квартал 101 по
плана на г***********, което дворно място представлява ПИ с идентификатор
************* по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. София, одобрени със
Заповед № РД 18-4/09.03.2016г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота в
*************, с площ 514 кв.м., номер по предходен план 193, квартал 101, парцел VI, при
съседи: *********, ***********,***********,*************,**************.
ОСЪЖДА Д. Н. С., ЕГН **********, със съдебен адрес ****************, чрез адв. Т.
Р., да заплати на Е. Т. Ш., ЕГН **********, със съдебен адрес *****************, чрез адв.
Р. К. на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК сумата в размер на 1200 лв. - разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА Д. Н. С., ЕГН **********, със съдебен адрес ****************, чрез адв. Т.
Р., да заплати на Е. Т. Ш., ЕГН **********, със съдебен адрес *****************, чрез адв.
Р. К. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 146 лв. - разноски по насрещния иск.
Решението, в частта, в която производството е прекратено, имащо характер на
определение може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните, решението в останалата му част може да
бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10