Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
08.01.2020г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в закрито съдебно заседание на осми януари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ
МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
като разгледа
докладваното от съдия Тонева ч.гр.дело № 14382 по описа за 2019 година, за да
постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 – 438 вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.
Образувано е по жалба на С.О., длъжник по изп.д. № 20198510401974 по описа
на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, срещу разпореждане от 17.09.2019г., с което
ЧСИ отказал да намали приетите разноски по изпълнението за адвокатски хонорар в
размер на 360 лв. с ДДС, както и да намали размера на начислената такса по т.
26 ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят поддържа, че адвокатското възнаграждение е
прекомерно и несъобразено с Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Единственото действие,
извършено от пълномощника на взискателя, било подаване на молба за образуване
на изпълнителното дело, поради което се дължало само възнаграждение по чл. 10,
т. 1 от Наредба № 1/2004г., не и възнаграждение по т. 2 на чл. 10. Не била
налице и фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, а сумите по
изпълнителното дело били събрани. Моли съда да отмени атакуваното разпореждане
и намали адвокатското възнаграждение на 200 лв., а по отношение на
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ да реши въпроса по същество. Претендира
разноски и юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението – „З.Б.И.“ АД, е
депозирал писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 2 ГПК, с които
оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение. Претендира разноски за
адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
По делото са представени мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за
неоснователност на жалбата.
Жалбата в частта й срещу отказа на ЧСИ с атакуваното
разпореждане да намали размера на адвокатското възнаграждение на взискателя е подадена
в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител относно разноските по изпълнението /чл.
435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата в тази част е
основателна.
Изп.д. № 20198510401974 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, е образувано по молба от 04.09.2019г. на „З.Б.И.“
АД, чрез пълномощник адвокат М.Г., въз основа на
изпълнителен лист от 18.04.2018г., издаден по гр.д. № 25574/2013г. на СРС, 123
състав, съгласно който С.О. е осъдена да заплати на взискателя сумата 534.66
лв. – главница, ведно със законната лихва от 14.06.2013г. до плащането, както и
сумата 380 лв. – разноски по делото.
По изпълнителното дело е приложено пълномощно на адв. Г.,
както и договор за правна защита и съдействие от 23.07.2019г., с който е
уговорено възнаграждение в размер на 300 лв. /без ДДС/. Съгласно удостовереното
в договора, заплатени са авансово в брой 300 лв.
На 10.09.2019г. на длъжника е връчена покана за
доброволно изпълнение, съгласно която задължението по изпълнителното дело
възлиза на 1 877.80 лв., от които главница 534.66 лв., законна лихва в
размер на 340.12 лв. за периода 14.06.2013г. – 19.09.2019г., 380 лв. –
присъдени разноски, 360 лв. – разноски по изпълнителното дело, 263.02 лв. –
такси по ТТР, дължими към 19.09.2019г.
На 17.09.2019г. длъжникът подал възражение, с което
поискал от ЧСИ да намали размера на адвокатското възнаграждение на взискателя
на 200 лв., и да намали съответно начислената пропорционална такса по т. 26
ТТРЗЧСИ.
С атакуваното разпореждане от 17.09.2019г., обективирано
върху възражението, ЧСИ отказал да намали размера на приетото адвокатско
възнаграждение, тъй като същото било в минималните размери по чл. 10, т. 1 и т.
2 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004г. – 300 лв. без ДДС, а с вкл. ДДС – 360
лв. Няма произнасяне по искането за намаляване на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, но
видно от изготвена впоследствие сметка от 27.09.2019г. /л. 14 от изпълнителното
дело/, пропорционалната такса по т. 26 е начислена върху сумата от
1 254.78 лв. – т.е. само върху вземанията по изпълнителния лист, и същата
възлиза на 115.92 лв.
Не се спори, че длъжникът е заплатил сумите по
изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига
до следните правни изводи:
Според чл. 79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство),
когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат
отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за
изпълнителни способи, които не са приложени.
Възможността да се иска намаляване на разноските за
адвокат на насрещната страна е уредена с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, която
се намира в част І на ГПК – Общи правила, поради което е приложима и в
изпълнителното производство. Съгласно тази разпоредба, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Преценката за правната и
фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички
факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, с
оглед извършените процесуални действия и други относими обстоятелства.
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по
тълк.д. № 6/2012г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора
следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой – тогава вписването на
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на
разписка. Само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Ако
страните по договора за правна защита, в съответствие със свободата на
договаряне са отложили плащането, това е относимо единствено в отношенията
между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл. 78 ГПК.
С чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за защита по изпълнително
дело е предвидено, че минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване
на изпълнително дело е 200.00 лв., а за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване
на парични вземания до 500 лв. - 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1,
за вземания от 500.01 лв. до 1 000 лв. - 1/5 от съответното възнаграждение
по чл. 7, ал. 2, т. 1,
и за вземания над 1 000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2
- 7, а чл. 7, ал. 2 определя размера на възнаграждението според
материалния интерес.
В случая в договора за правна защита и съдействие е
посочено, че уговореното възнаграждение от 300 лв. е заплатено в брой, поради
което и съобразно задължителните разяснения, дадени с т. 1 на цитираното
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да приеме плащането за извършено. Няма данни адвокатът,
представляващ взискателя, да е регистриран по ЗДДС, нито такъв данък да е
начислен върху възнаграждението, поради което неправилно ЧСИ е приел, че същото
се дължи с вкл. ДДС. Съдът намира, че заплатеното възнаграждение от 300 лв. е
прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Приложима в случая е само
разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г., тъй като единственото
извършено от процесуалния представител на взискателя действие е подаване на
молба за образуване на изпълнителното дело, като вземането по изпълнителния
лист е вече събрано. Получаването на книжа и съобщения по изпълнителното дело
не са основание за присъждане на възнаграждението по чл. 10, т. 2 от Наредбата,
доколкото не е налице кумулативно изискваното условие от пълномощника да са
осъществени действия с цел удовлетворяване на вземането. Още по-малко такова основание
е подаването на възражение срещу жалбата, по която е образувано настоящото дело
– последното не е част от изпълнителния процес, а адвокатът е претендирал
отделно възнаграждение за настоящото производство.
По изложените съображения адвокатското възнаграждение в полза на взискателя следва да бъде намалено от
приетия от ЧСИ размер от 360 лв. на 200 лв.
Жалбата в частта, с която се иска редуциране размера на
таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ съобразно намаления размер на адвокатското
възнаграждение, е недопустима. С атакуваното разпореждане от 17.09.2019г. ЧСИ
не се е произнасял по размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ върху приетото
адвокатско възнаграждение, поради което жалбата в тази част няма предмет. В
производството по чл. 435 и сл. ГПК съдът се произнася по законосъобразността
на актове и действия на съдебния изпълнител, но не може за първи път да се
произнася по въпроси от негова компетентност.
Като процесуално недопустима, жалбата в тази част следва да
бъде оставена без разглеждане. Само за пълнота съдът намира за необходимо да
отбележи, че няма зависимост между приетия размер на адвокатското
възнаграждение на взискателя и дължимата пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Съгласно тази разпоредба, пропорционалната такса се събира „за изпълнение на
парично вземане“, върху събраната сума, т.е. само върху паричните вземания по
изпълнителния лист, не и върху разноските по изпълнението. Това е съобразено в
случая от ЧСИ, който със сметката от 27.09.2019г. е определил пропорционалната
такса само върху паричните вземания по изпълнителния лист.
При този изход и изричните
претенции, разноски за настоящото производство се следват и на двете страни.
Доказано направените разноски от жалбоподателя са в размер на 25 лв. – държавна
такса. Заплатените на ЧСИ такси във връзка с администрирането на жалбата не
представляват съдебни разноски по настоящото дело и не подлежат на присъждане. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 27 от Наредбата
за заплащането на правната помощ /обн. ДВ бр. 5/17.01.2006г./, съобразявайки
извършената от юрисконсулта на жалбоподателя дейност, съдът определя размер на
възнаграждението от 50 лв. Или, съразмерно с уважената част от жалбата, на жалбоподателя
следва да се присъдят разноски в размер на 12.50 лв. – за държавна такса, и в
размер на 25 лв. – юрисконсултско възнаграждение, общо 37.50 лв.
Ответникът по жалбата е претендирал присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., но по делото няма доказателства
за уговорено и заплатено възнаграждение на адвоката, поради което разноски на
ответника по жалбата не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 69758/30.09.2019г. на С.О. в частта, с която се иска намаляване от съда на начислената такса
по т. 26 ТТРЗЧСИ, като процесуално недопустима.
ОТМЕНЯ по жалба на С.О. разпореждане
от 17.09.2019г. по изп.д. № 20198510401974 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на
КЧСИ, с което е отказано намаляване размера на приетото адвокатско
възнаграждение на пълномощника на взискателя, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимото от длъжника С.О. на
взискателя „З.Б.И.“ АД, ЕИК ******, адвокатско
възнаграждение по изп.д. № 20198510401974 по описа на ЧСИ М.П., рег. №
851 на КЧСИ, както следва: от 300 лв. на 200.00 лв. /двеста лева/.
ОСЪЖДА „З.Б.И.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на С.О. на основание чл. 81 ГПК сумата 37.50 лв. /тридесет и седем лева и 50 ст./, представляваща разноски
за настоящото производство.
Решението в частта, с която
жалбата е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването, а в останалата част
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.