РЕШЕНИЕ
гр.София, 21.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в,
в открито заседание на единадесети август през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Кирилка Илиева като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16415 по описа за 2018 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ във вр.
с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът А.И.Г. *** твърди, че в
резултат на ПТП, настъпило на 19.07.2017г. в гр.Кюстендил са му причинени
телесни повреди. Увреждащият автомобил не е имал ЗЗГОА. Ищецът счита, че е
налице хипотезата на чл.288 ал.1 т.2 от КЗ, поради което моли съда да осъди
ответника да му присъди обезщетение за болките и страданията причинени от увредата от ПТП в размер на 100 000лв. Сочи, че е
предявил извънсъдебно претенция пред ответника обезщетение за причинени
неимуществени вреди, но Фондът е отказал изплащане на обезщетение. Моли съда да уважи предявената претенция,
ведно с лихвата за забава от 19.07.2017г. до окончателното изплащане.
Претендира за разноски.
Ответникът
Г.ф.оспорва исковете по основание и размер. Оспорва изложеното в исковата
молба, вкл. и описания механизъм на ПТП. Оспорва иска за неимуществени вреди
като завишен по размер. Оспорва претенцията за мораторна
лихва , като посочва, че Фондът се е произнесъл в срок по предявената претенция,
изискал е допълнителна информация от ищеца, която той не е представил. Счита че
е в забава едва от момента на подаване на исковата молба в съда. Прави
възражение за съпричиняване като посочва, че ищецът е
пътувал без поставен предпазен колан. Моли съда да отхвърли исковете.
Третото лице помагач Н.Н.А. оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли.
Твърди, че при ПТП са настъпили само материални щети. Ищецът не е имал никакви
оплаквания , травми или други наранявания. Пътувал е без поставен предпазен
колан, което тя е възприела лично. Движел се е с превишена скорост и не е успял
да спре преди мястото на удара и по този начин да предотврати ПТП.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
От констативен протокол за ПТП с
пострадали лица на СДВР ОПП се установява, че на 19.07.2017г. около 20,20ч. в
гр.Кюстендил, на кръстовището на ул.“Цар Симеон“ и ул.“Даскал Димитри“ е настъпило ПТП между л.а.“Мерцедес“, м. Ц 270, управляван от Н. Н.А., и л.а.“Мерцедес“,
м. Ц 200 Компресор, управляван от А.И.Г.. Л.а.“Мерцедес“, м. Ц 270 е бил без задължителна застраховка
„гражданска отговорност“. Пострадали от ПТП са водачите на двата автомобила, като
на водача А.Г. е поставена работна диагноза „комоцио“,
а на водача Н.А. работна диагноза „охлузна рана в
областта на лява предмишница“. В протокола
е посочено, че л.а. “Мерцедес“,
м. Ц 270 се е движел по ул. „Даскал Димитри“
при наличие на пътен знак Б-2 не пропуснал л.а.“Мерцедес“, м. Ц 200 Компресор. Съставен
е план-схема на ПТП.
Срещу водача Н.А. е образувано административно-наказателно производство.
Съставен е акт за установяване на административно нарушение срещу А. от
19.07.2017г. на ПП-ОД-МВР. В обяснението си водачът А. е посочила, че е
намалила на знака „Стоп“, видяла спрели автомобили отдясно, не видяла
автомобила, който се бил приближил и преминала кръстовището. Въз
основа на акта е издадено НП № 17-1139-001007/21.02.2018г. на ПП-ОД-МВР
Кюстендил. На водача А. е наложена наказание глоба в размер на 200лв. за това,
че е нарушила разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП като не е съобразила поведението
си с пътните знаци и маркировка. В наказателното постановление административно
наказващия орган е възприел същата фактическа обстановка, възприета в
констативния протокол за ПТП и в АУАН. Наказателното постановление е връчено на
водача А. на 25.05.2018г., няма данни да е обжалвано, и следователно е влязло в
сила.
За л.а.“Мерцедес“, м. Ц 270 няма сключена задължителна
застраховка ГО към момента на ПТП.
На 29.11.2017г. ищецът е предявил
претенция пред ответника за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 100 000лв. С писмо от 28.02.2018г. ответникът е отказал да
заплати такова.
Във връзка с установяване на механизма на ПТП е изслушан св. К.А.. Сочи, че
се е движел със скутер след автомобила , управляван от ищеца, м.“Мерцедес“ Ц
класа. На кръстовището от ляво на него приближил автомобил „Мерцедес“ комби, управляван от една жена. Тя не спряла на знак „Стоп“.
Отнела предимството на ищеца. Управлявания от нея автомобил ударил управлявания
от ищеца автомобил отляво, в областта на вратите.
Видно от Епикриза на МБАЛ „Д-р Н.Василиев“ АД
гр.Кюстендил ищецът е бил хоспитализиран непосредствено след инцидента от
19.07.2017г. до 22.07.2017г. поставена му е окончателна диагноза: Контузио капитис.Комоцио церебри. Отбелязано е, че
на ищеца е проведено лечение с обезболяващи и вливания. Оплаквал се кратка загуба
на съзнание, дифузно главоболие, по-силна болка във врата и гадене.
На 16.10.2017г. ищецът е посетил лекар специалист /вж. амбулаторен лист на
л.7 от делото/ с оплаквания за появили се след ПТП симптоми на главоболие,
страх от шофиране, кошмарни сънища, пристъпи със задушаване, световъртеж,
потене, настръхване , главоболие. Поставена му е диагноза „Посттравматично
стресово разстройство“. Предписана му е терапия със Серопрам
и Флуанксол.
Във връзка с установяване на психическото състояние на ищеца, съдът е
назначил и допуснал съдебно медицинска и психологическа експертиза с вещи лица
невролог и психолог. Видно от заключението на експертите в резултат на ПТП
ищецът е преживял стрес и негативни емоции, свързани със случилото се. Към
момента на изготвяне на експертизата /2 години след ПТП/ ищецът не е ищецът не
е преработил напълно емоционално спомена за преживяната катастрофа. Вещите лица
не са установили задълбочаване на проблема. Соматичното и неврологичното
състояние на ищеца са в норма. Досежно търпените от
ищеца болки и страдания, вещите лица посочват, че той е преживял събитие, което
съчетава стрес и негативни емоции, които са повлияли за повишаване на
тревожността и претъпяване на удоволствените
ежедневни изживявания приблизително около месец и половина. Към момента на
експертизата споменът за катастрофата съществува, но не се забелязва
задълбочаване на проблема. Към момента не се наблюдават клинично симптоми за
ПТСР. Към момента на експертизата и направените изследвания на ищеца по
приложен от вещите лица тест у ищеца е установена висока тревожност в долна
граница. Това може да се обясни с повишена възбудимост на централната нервна
система, са наличие на мъчително безпокойство и липса на самоувереност. И към
настоящия момент не е напълно преодоляно психотравменото
събитие. И към момента ищецът споделял за неспокоен сън. Изпитвал нежелание и
страх от шофиране месец и половина след катастрофата, след което продължил да
шофира. Установено е, че ищецът е приел обезболяващи /“Валидол“/
след дехоспитализацията за около 2-3 седмици. Няма
данни да е приемал предписаните му антидепресанти.
Непосредствено след ПТП при ищеца се наблюдава затваряне в себе си, но към
момента на изготвяне на експертизата не показва ограничени социални контакти.
Вещите лица посочват, че емоционално наранената психика се възстановява бавно,
нуждае се от психологическа работа за достигане на психично равновесие със себе
си. Това ще повлияе позитивно за възстановяване на съня на ищеца.
Св.М.М., майка на ищеца, установява, че той е
по-чувствителен по характер и ПТП му се отразило много зле. Преди инцидента бил
отличник и се справял много добре. След инцидента имал силно главоболие при
тежки изпити. Наложило се дори да прекъсне първата година в университета заради
тежката учебна програма. Не могъл на време да вземе изпитите си, а това се
отразило негативно на плановете и на амбициите му за обучението. Появили се
панически атаки, което наложило работа с психолози. Свидетелката твърди, че
синът й е приемал лекарствата, назначени от психолозите.
Във връзка с възражението на
ответника за съпричиняване, съдът назначи и изслуша комплексна
съдебна медицинска и автотехническа експертиза.
Съгласно заключението на вещите лица тялото на ищеца е било в свободно
инерционно движение в купето на автомобила като няма установени травматични
увреждания, които са получени в резултат от употреба на предпазен колан. В
конкретния случай поставен предпазен колан не би предотвратил получените от
ищеца травматични увреждания. В с.з.
вещите лица уточняват, че инерционните сили задържат тялото в права посока. В
случая ударът е бил страничен, в ляво и коланът не би могъл да предотврати
свободното движение на главата в купето на автомобила.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.
557 ал. 1 т. 2 б.а от Кодекса за застраховането, безвиновната отговорност на ГФ за изплащане на обезщетения
на пострадали от ПТП лица се ангажира когато ПТП е настъпило на територията на
Република България, на територията на друга държава членка или на територията
на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по
Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се
намира на територията на Република България и за което няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В случая водачът на лекия автомобил “Мерцедес“,
м.Ц 270 Н.А. към датата на ПТП не е била валидно застрахована по
задължителния риск „гражданска отговорност” при застраховател. Поради
изложеното Фондът е материално-правно легитимиран да отговаря по предявения иск.
На общо основание важи изискването по отношение на водача на увреждащото МПС да
са налице елементите от фактическия състав на деликта,
включително негово виновно противоправно поведение,
което да е в пряка причинна връзка с нанесените вреди. Вината се предполага до
доказване на противното, съгласно чл.45 от ЗЗД.
Противоправността на деянието
на водача на лекия автомобил “Мерцедес“,
м. Ц 270 Н.А. е безспорно установена от събраните по делото
доказателства- констативен протокол за ПТП, схема към него, АУАН, НП,
показанията на св.А..
Ответникът оспорва доказателствета
сила на протокола за ПТП досежно установяване на
механизма на ПТП, поради което следва да се посочи следното: в константната си
практика на ВКС приема, че протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в
кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален
свидетелстващ документ. Като такъв той се полза, не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но
съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, и със задължителна материална доказателствена
сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя
изявления и за извършените от него и пред него действия. Наредба № I-167 от
24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на
МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при
настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС урежда два вида протоколи
за ПТП - такива, които се издават от
органите на МВР при проверка на ПТП на място / по чл.6 и чл.7 от Наредбата/ , и
такива, които се издават без посещение на място / по чл.9 от Наредбата/ . В
първия случай съставителят на протокола удостоверява пряко възприети от него
факти при огледа, относими за определяне на механизма
на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на
нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и
други. Доказателствената сила на протокола за ПТП не
обхваща направените от длъжностното лице, въз основа на констатираните факти,
изводи за наличие или липса на вина на водач на МПС, участващ в
пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на
удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт.
Във втория
случай, когато служителите на МВР не извършват посещение на мястото на
произшествието, длъжностното лице удостоверява само факта на извършване на
волеизявление от участника в ПТП и неговото съдържание, поради което доказателствената сила на документа не обхваща верността на
отразеното изявление. То се ползва с доказателствена
сила само по отношение на съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието
изявление се възпроизвежда от съставителя на протокола, тъй като в този случай
длъжностното лице удостоверява направено от лицето извънсъдебно признание /в
този см. и Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т.
о., ТК, Решение № 71 от 16.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60343/2016 г., II г.
о., ГК/.
В случая органът на МВР е посетил ПТП и е съставил на
място констативния протокол за ПТП с пострадали лица, а възприетото е отразил и
в схема. Въз основа на доказателствената сила на
протокола съдът приема за установена датата и мястото на ПТП, участниците в
него, пострадалите, щетите, наличието на пътен знак Б 2 на кръстовището по ул.“Даскал
Димитри“ и местоположението на автомобилите, вкл. и
посоката, по която са се движили - л.а. “Мерцедес“, м. Ц 270, управляван от Н.А. *** л.а.“Мерцедес“,
м. Ц 200 Компресор, управляван от А.Г. ***. Това последно обстоятелство не се
отрича от Н.А. нито в обясненията й в Акта за установяване на административно
нарушение, нито в становището като трето лице помагач на ответника по
предявения иск. Механизмът на ПТП се установява от показанията на св.А. – на
кръстовището на ул.Цар Симеон“ с ул.“Даскал Димитри“ водачът
на л.а. “Мерцедес“,
м. Ц 270 , която се е движела по ул.“Даскал Димитри“ не
е спряла на знак Б-2 и не е пропуснала движещия се по ул.“Цар Симеон“ л.а.“Мерцедес“,
м. Ц 200 Компресор, управляван от А.Г.. Св.А. е бил непосредствен свидетел на
ПТП, тъй като се е движел зад л.а.“Мерцедес“, м. Ц 200 Компресор. Въпреки, че
този свидетел е в близки отношения с ищеца, преценявайки показанията му по реда
на чл.172 от ГПК съдът счита, че същите са обективни и следва да бъдат
кредитирани. Тези показания не са в противоречие с останалите, събрани по
делото доказателства , не са й оборени от ответника.
С оглед на изложеното съдът намира, че поведението на
водача на л.а. “Мерцедес“, м. Ц 270 Н.А. е било противоправно,
като същата е нарушила разпоредбата на чл. 6 т.1 от ЗДвП вр.
чл.45 ал.2 от ППЗДвП
и чл.46 ал.2 от ППЗДвП , като е нарушила пътен
знак Б2 "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!". Съгласно
разпоредбата на чл.46 ал.2 от ППЗДвП „Пътен знак Б2 указва на водачите на пътни
превозни средства, че са длъжни да спрат на "стоп-линията", очертана
с пътна маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е поставен
знакът. Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните
превозни средства, които имат предимство“. Водачът Н.А. не е спряла на линията,
на която е бил поставен знак Б2 преди да навлезе на кръстовището, навлязла е в
кръстовището и е реализирала удар с движещия се по път с предимство л.а.“Мерцедес“,
м. Ц 200 Компресор, управляван от А.Г.. Деянието на водача А. е противоправно и виновно. Вината на водача се предполага до
доказване на противното. Доказателства за липса на виновно поведение у същата
не са ангажирани.
От представената медицинска документация, епикриза на МБАЛ „Д-Р Н.Василев“ АД, се установяват
получените от ищеца телесни увреждания – контузио капитис. Комоцио церебри, както и повърхностно охлузване на главата –ляво
латерално, около 5-6 см. Съдът приема, че тези увреждания са в следствие на ПТП
– видно от епикризата ищецът е бил хоспитализиран в
деня на ПТП. Третото лице помагач също посочва в становището си, че след ПТП
двамата с ищеца посетили болницата в гр.Кюстендил. Нейните твърдения досежно доброто здравословно състояние на ищеца след ПТП се
опровергават от посоченото в епикризата. Видно от
представения амбулаторен лист № 1334/16.10.2017г., издаден от д-р Разсолкова в резултат на ПТП ищецът е получил и
посттравматично стресово разстройство.
Възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца поради липсата на предпазен колан, се явява
неоснователно. Според практиката на ВКС по приложението на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД,
изразена както в ППВС № 17/63 г., така и в постановените решения на
касационната инстанция: № 206 от 12.03.2010 г., по т. д. № 35/2009 г. на II т.
о.; № 59/10.06.2011 г., по т. д. № 286/2011 г. на I т. о. и № 98/24.06.2013 г.,
по т. д. № 596/2012г., изводът за наличие на съпричиняване
на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт по правилото на чл. 51
ал. 2 от ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействие на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за
появата на вредоносния резултат, като е създало условия за настъпването му или
го е улеснило. Същевременно, според цитираната практика на ВКС, само по себе си
и обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник в колата не е ползвал обезопасителен колан не е достатъчно, за да бъде приложен
чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, а следва да бъдат ангажирани категорични доказателства, че
настъпилите с оглед механизма на конкретното ПТП вреди, не биха се появили, или
биха били в по- малък обем, ако пострадалият е ползвал такъв предпазен колан,
каквито доказателства, ангажирани съобразно въведената с чл.154 ал. 1 от ГПК доказателствена
тежест и по предвидения в ГПК ред за събирането им по делото, липсват. Ищецът е
пътувал без поставен предпазен колан, но това обстоятелство не е причинило или
способствало получените от него телесни увреждания. Заключението на комплексната
експертиза за това е категорично.
Налице са елементите на сложния фактически състав на непозволеното
увреждане: деяние от водача на увредилия автомобил, извършено виновно и противоправно, вреда за ищеца по делото и наличие на
причинна връзка между деянието и вредата, ответникът не е заплатил обезщетение.
На основание чл. 557 ал. 1 т. 2 от Кодекса за застраховането следва да
се ангажира безвиновната отговорност на ГФ за
изплащане на обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди -
болки и страдания.
Съдът
следва да определи обезщетението за търпените неимуществени вреди от ищеца по справедливост – чл. 52 ЗЗД.
Съгласно практиката на ВКС понятието „неимуществени вреди” включва всички онези
телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на
лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но и създаващи социален дискомфорт за
определен период от време. Критерият за справедливост по см. на чл.52 от ЗЗД не
е абстрактен, а винаги се определя от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитието на
самото общество в конкретната държава.
Преценявайки събраните по делото доказателства за преживяното от ищеца
страдание от претърпенитe телесни повреди във вр. с критериите в ППВС №4/68г., конюнктурата в страната
към момента на увреждането, съществуващите размери на лимитите в отговорността
на застрахователите към 2017г. по КЗ, съдът намира, че справедлив размер на
обезщетение е такова в размер на 15 000лв. Към момента на ПТП ищецът е бил на 20г.,
бил е хоспитализиран за кракът период от 3 дни, изпитвал е пристъпи на
задушаване, световъртеж, потене, настръхване при мисълта за процесното
ПТП в продължение на около 2 месеца, сънувал е кошмари, имал е трудно заспиване
и нарушения на съня. Факт обаче, съобщен от самия ищеца, е че 2 месеца след
ПТП, той отново е започнал да шофира, което сочи че страховете му свързани с
ПТП са били преодолени. Имал е затруднения със справянето с натоварената учебна
програма и изпитите в университета. Към настоящия момент психотравменото
събитие не е преодоляно, като вещите лица посочват, че емоционално наранената
психика се възстановява бавно, но не се наблюдават клинично симптоми за ПТСР. Ищецът
се нуждае от психологическа работа, за да достигне психично равновесие.
Искът за разликата до
първоначално предявения размер от 100 000лв. следва да се отхвърли като
неоснователен.
Върху така определеното обезщетение за неимуществени вреди се дължи и
законната лихва. Съобразно разпоредбата на чл. 558 ал. 1, изр. последно от КЗ,
лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазването
на чл. 497 от КЗ. Посоченият текст предвижда застрахователят дължи лихва за
забава върху застрахователното обезщетение ако не го е определил и изплатил в
срок, считано от по-ранната от две дати: - 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по отправената застрахователна претенция или от изтичането
на 3 месеца от отправянето на претенцията, освен когато увреденото лице не е
представило изискани доказателства. В случая ищецът е отправил до ответника
застрахователна претенция на 29.11.2017г. На 28.02.2018
г. ответникът е отказал плащане. Няма данни дали и кога ищецът е представил всички изискуеми
документи през ответника. Следователно, приложение следва да намери втората
посочена по-горе хипотеза, а именно след изтичане на 3 месеца от отправянето на
претенцията ответникът е изпаднал в забава, тъй като не е определил и изплатил
обезщетение, т. е. считано от 01.03.2018 г. За периода 19.07.2017г – 28.02.2018 г. претенцията следва да бъде
отхвърлена.
По
разноските
Страните не
са представили списъци с разноски.
Ищецът
претендира заплащане на разноските. Ответникът не е направил искане за
присъждане на разноски.
Ищецът е освободен от заплащането на държавна такса, но не и от разноски.
Направил е такива за 480лв. Процесуалният му представител претендира адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА. На основание чл.78 ал.1 от ГПК на
ищеца се следват разноски в размер на 72лв. Съобразно присъдената сума и на
основание чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /договорът за правна защита и съдействие при
условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА е приложен на л.4/, на адв.
В.А. се следва адвокатско възнаграждение
в размер на 980 лв.
Ответникът е направил разноски в размер на 660лв. , но не претендира такива
и с оглед на диспозитивното начало съдът не присъжда
разноски на ответника.
Ответникът дължи 600лв. държавна
такса по сметка на съда.
Водим
от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г.ф.,
Булстат ****** със седалище *** да заплати на А.И.Г., ЕГН ********** ***,
сумата от 15 000 (петнадесет хиляди) лв., ведно с лихвата за забава от 01.03.2018г
до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за причинени
от ПТП на 19.07.2017г в гр.София неимуществени вреди - болки и страдания в
резултат на телесни повреди, причинени виновно от водача на МПС марка“Мерцедес“,
Ц 270, Н. Н.А., ЕГН ********** както и 72лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди
ведно с лихвата за забава за разликата до първоначално предявения размер от 100
000 лв. , както и иска за лихва върху присъдената сума за периода 19.07.2017г.–
28.02.2018г. като неоснователни.
ОСЪЖДА
Г.ф.да заплати на адв.В.Т.А., САК адвокатско
възнаграждение в размер на 980 лв.
ОСЪЖДА
Г.ф.да заплати на Софийски градски съд държавна такса и разноски в размер
на 600 лв.
Решението е постановено с участието на Н. Н.А., ЕГН ********** като трето лице помагач на ответника.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните и на третото лице.
Съдия