РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Силистра, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тридесет и
първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стоян Ив. Стоянов
при участието на секретаря М. П. Л.
като разгледа докладваното от Стоян Ив. Стоянов Гражданско дело №
20213420101598 по описа за 2021 година
ИЩЕЦЪТ, В. К. М., с ЕГН:**********, от гр.С., ул.”Г.С.“ №, ап.,
представлявана от упълномощената адв.В.Г., моли съда да осъди ответника,
на основание чл.432,ал.1 от КЗ, да й заплати сумата от 10 000 лева -
неимуществени вреди- болки и страдания, претърпени в резултат на пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 02.04.2021г. в гр.С., на бул.”М.”,в
близост до медицински център „Ескулап“, виновно причинени от И. Т. Г.,
който е управлявал лек автомобил „БМВ“,модел „Х3“, с рег.№ СС 4917 АР,
застрахован в ЗД”ОЗК З.” АД- със застраховка “Гражданска отговорност”.
Претендира законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба пред съда -03.11.2021г. до окончателното изплащане на задължението и
разноските по делото.
Твърди, че настъпилите вреди са пряка и непосредствена последица, от
описаното в исковата молба ПТП и представляват претърпени болки и
страдания в следствие на телесните увреждания и емоционални- стрес,
потиснатост и безпокойство, световъртеж и страх от шофиране.
Също така твърди, че телесните увреждания са установени в издаденото
и съдебно-медицинско удостоверение, а именно:контузия на главата,
сътресение на мозъка,хематом теменно на главата, контузия на врата,
контузия на раменния пояс и лявата раменна област, контузия на пръстите на
лявата ръка и лявата гривнена става, контузия на гръдната кост.
Получените увреждания и лечението на травмите я лишило от
1
възможността да работи до 12.07.2021г, наложило се е да прави
физиотерапевтични процедури- 10 на брой, но резултатът бил минимален,
влошило се е зрението и, а движенията на лявата и ръка са ограничени и
болезнени. Освен това е преживяла огромен стрес от ПТП-то, страх да
шофира отново, да се движи по улиците пеш. Влошил се сънят и.
Счита, че деецът и неговата вина са установени от органите на МВР,
посетили местопроизшествието и съставили констативен протокол.
Всичко това я мотивира да предяви иска си като счита, че
претендираното обезщетение е справедливо и съответства на причинените
увреждания.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК, ОТВЕТНИКЪТ ЗАД“ОЗК З.”, с ЕИК ,
със седалище и адрес в гр.С., ул.”Св.С.” №,ет., представляван от А.Л.-
Изп.Директор и Р.Д.-Изп.Директор, чрез юрисконсулт Д.Д., е подал писмен
отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Не оспорва факта, че е налице валиден застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с И. Г. и настъпването
на ПТП на 02.04.2021г.
Оспорва, че:
-водачът на лекия автомобил- И.Г. има изключителна вина за
настъпилото ПТП; Твърди, че вина за ПТП има и ищцата, която е управлявала
с несъобразена скорост, поради което не е могла да реагира на създалата се
ситуация.
- механизма на ПТП;
-настъпилите телесни увреждания, описани в исковата молба;
-размера на неимуществените вреди;
Счита, че е налице обективно съпричиняване на вредите от страна на
ищцата, която е управлявала без предпазен колан, поради което е настъпила
травмата на главата;
Предвид на това, моли съда да отхвърли предявените искове като
недоказани и неоснователни.
Претендира, направените по делото разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
След като съобрази становищата на страните, съдът прие за установено
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.432,ал.1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ и чл.86 от ЗЗД /Закона за задълженията и договорите.
От представен по делото констативен протокол от 02.04.2021 година се
установява, че на същата дата в гр.С., по бул.“М.“, пред сградата на
2
ЕСКУЛАП е настъпило ПТП. Участници в него са лек автомобил „БМВ“ с
рег.№СС4917АР, управляван от И. Г. и лек автомобил „Ауди“ с рег.№,
управляван от ищцата. Управлявания от Г. автомобил бил паркиран по посока
на движението. Когато към него приближавал автомобила управляван от
ищцата, той предприел маневра, извършвайки обратен завой, като пресякъл
траекторията на движение на управлявания от нея автомобил. В следствие на
това между автомобилите настъпило съприкосновение. На място пристигнали
контролните органи и съставили протокол и схема на произшествието. Те
установили, че Г. е извършил нарушение на правилата за движение и
съставили акт за установяване на нарушение. В последствие било издадено и
наказателно постановление, което е влязло в сила. Също така било
установено, че за управлявания от Г. автомобил има сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответника.
Ищцата била откарана за преглед в ЦСМП. От приложената медицинска
документация се установява, че в следствие на настъпилото ПТП, ищцата е
получила описаните в исковата молба увреждания. Съгласно приетата
съдебномедицинска експертиза, тези увреждания са отшумели за срок от три
месеца, с изключение на оплакванията за световъртеж от централен произход,
които продължават и по време на разглеждане на делото в първата инстанция.
От назначената автотехническа експертиза и назначената повторна
такава, се установява, че по време на настъпването на ПТП, ищцата е
управлявала автомобила си със скорост около 37,55 километра в час при
допустима скорост в населено място от 50 километра в час. Същата не е
имала възможност да предотврати настъпването на ПТП. Другият участник в
произшествието се е движил с много ниска скорост, но е предприел маневра
като е пресякъл траекторията на движението на управлявания от ищцата
автомобил. Същият е имал добра видимост към него, нямало е други
паркирани автомобили които да му пречат да го възприеме.
Горната фактическа обстановка се потвърждава освен от описаните
писмени доказателства и от влязлото в сила Наказателно постановление и от
разпита на всички свидетели.
От нея се налага извода, че твърдяното ПТП наистина е настъпило и то
изцяло по вина на свидетеля Г.. Същият е имал договор за задължителна
застраховка и ответника е легитимиран да отговаря за причинените от ПТП
3
вреди. Установени са и описаните в исковата молба увреждания на ищцата,
както и продължителността на настъпилата в следствие на тях временна
неработоспособност, тревожност, страх от шофиране и световъртеж от
централен произход.
Съобразно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденото лице /в случая
ищцата/, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380/След отправяне на
писмена претенция/. Видно от приложеното писмо от ответника на стр.5,
такава претенция е била отправена от ищцата. Според чл. 477, ал. 1 КЗ обект
на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на
моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е
настъпила вредата, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са
собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за
което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което извършва фактически действия по управлението или ползването на
моторното превозно средство на законно основание. Според чл. 493, ал. 1, т. 1
застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на
трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в
движението по пътищата, вреди (неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт) вследствие на притежаването
или използването на моторно превозно средство по време на движение или
престой. В конкретния случай е видно, че Г. е собственик на управляваното
МПС марка „БМВ“ с рег. № СС4917АР и при наличието на сключен договор
за застраховка „гражданска отговорност“ се явява застраховано лице по
смисъла на чл. 477, ал. 2 КЗ и застрахователят следва да покрие
отговорността му към пострадалото от ПТП лице, произтичаща от общото
правило на нормата на чл. 45 ЗЗД („Всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму“). Търпейки телесни увреждания, стрес,
негативни преживявания и житейски неудобства ищцата следва да бъде
възмездена чрез присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
подлежащо на определяне по справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52
ЗЗД. В конкретния случай физическата травма на ищцата се изразява в
:контузия на главата, сътресение на мозъка,хематом теменно на главата,
4
контузия на врата, контузия на раменния пояс и лявата раменна област,
контузия на пръстите на лявата ръка и лявата гривнена става, контузия на
гръдната кост. Освен претърпения от ищцата първоначален стрес и липса на
спомен за случилото се, свидетелите К., Н. и Д., отбелязват, че злополуката
оказала и трайно психическо въздействие върху ищцата, тъй като тя
изпитвала дискомфорт и страх от шофиране. Този дискомфорт и
световъртежа не са отшумели и продължават по време на разглеждането на
делото вече една година след настъпване на ПТП.
Съдът счита, че обезщетението за така изложените негативни физически
и психически преживявания на ищцата следва да се фиксира на сумата от
10000 лв., който е и предявения от ищцата размер.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за
съпричиняване на увреждането от страна на ищцата, тъй като събраните по
делото доказателства опровергаха съмненията му, че тя е била без
обезопасителен колан и с несъобразена скорост. Тези твърдения не бяха
доказани. Напротив, те бяха опровергани от показанията на свидетеля К. и от
заключенията по техническите експертизи.
Съобразно разпоредбата на чл.497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 (Когато ползвателят на застрахователната
услуга е увредено лице по застраховки "Гражданска отговорност" или трето
ползващо се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за
доказателствата, които той трябва да представи за установяване на
основанието и размера на претенцията му.); 2. изтичането на срока по чл. 496,
ал. 1 (три месеца от предявяването на застрахователя) освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Ищцата е оправила по извънсъдебен
ред претенция към застрахователя за заплащане на обезщетение и е получила
отговор на 30.09.2021 година/лист 5/. Към този момент са били изтекли и
двата посочени по-горе срока. Същата е подала исковата си молба на
03.11.2021 година, поради което иска за присъждане на законна лихва следва
да бъде уважен.
5
На основание чл. 78, ал.16 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
и извършените от него разноски за държавна такса в размер на 400 лв., за
експертизи в размер на 250 лв. и за адвокатски хонорар в размер на 1300 лв.
Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК З.”, с ЕИК , със седалище и адрес в гр.С.,
ул.”Св.С.” №,ет., да заплати на В. К. М., с ЕГН:**********, от гр.С., ул.”Г.С.“
№, ап., сумата от 10000 лв. (Десет хиляди) лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди в резултат на ПТП от 02.04.2021г., причинено от И. Т. Г. при
управление на МПС „БМВ“ с рег.№СС4917АР, в едно със законната лихва
върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба.
Присъдената сума може да бъде внесена по следната сметка на ищцата:
“Обединена Българска Банка“ АД,
ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК З.”, с ЕИК , със седалище и адрес в гр.С.,
ул.”Св.С.” №,ет., да заплати на В. К. М., с ЕГН:**********, от гр.С., ул.”Г.С.“
№, ап., сумата от 650/Шест стотин и петдесет/ лева, представляваща
извършени разноски в хода на производството и сумата от 1300/Хиляда и
триста/ лева, представляваща адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Силистренски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
6