Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1844
гр. Пловдив, 14.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Тихомира Калчева като разгледа
докладваното от съдията АНД № 5613/2019г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Г.Ф.Ф.,
ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 19-0273-000174 от 26.03.2019г.,
издадено от Началник РУ- Хисар към ОД на МВР- Пловдив, с което за нарушаване състава
на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП, на Г.Ф.Ф., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал.
4, т. 8 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 / петдесет /лв.
В жалбата се навеждат
съображения в насока незаконосъобразност на атакувано НП. Сочи се, че при
съставяне на АУАН и НП са допуснати редица нарушения на процесуалните правила,
опорочаващи административнонаказателното производство. Възразява се срещу
неспазване на разписаните в чл. 34 ЗАНН давностни срокове. Възразява се срещу
изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, като се твърди, че на процесната
дата ( 12.05.2018г. ) МПС с рег. № ********не
е било управлявано, съответно паркирано от жалбоподателя Ф.. Изтъква се, че
наказващият орган е следвало да положи усилия да установи кое е лицето,
паркирало автомобила на процесната дата, а не да презюмира, че това е
собственикът на автомобила. Сочи се, че макар и чл. 188 ЗДвП да позволява за
нарушение, извършено с автомобила да бъде глобен неговия собственик, то това
обстоятелство следва изрично да бъде упоменато в АУАН и НП- реквизит, който в
случая отсъства. Възразява се и срещу начина, по който е отразено нарушението
от фактическа страна в АУАН и НП, тъй като не се изяснява дали се твърди МПС-
то да е паркирано в самото кръстовище или на разстояние по- малко от пет метра
от него. Моли се, атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в
своята цялост.
В съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, изпраща упълномощен процесуален представител в
лицето на адв. П.. Поддържа се така подадената жалба. Излагат се допълнителни
съображения по същество на спора.
В съдебно заседание, въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.
Съдът, след като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения седемдневен срок, считано от връчването на препис от атакуваното
НП, произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт,
подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По фактическите и правни аспекти на казуса:
В АУАН и атакуваното НП е
отразена следната фактическа обстановка: на 12.05.2018г., около 15.10ч. в гр. Хисаря,
жалбоподателят Ф. управлявал лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ********-
лична собственост. На кръстовището на ул. Васил Петрович” с ул. „Христо
Смирненски“ в гр. Хисаря, Ф. паркирал управляваното от него МПС на
горепосоченото кръстовище и на по- малко от пет метра от него.
Съдът, след запознаване с
материалите по делото и като съобрази изложеното от фактическа страна в АУАН,
счита че същият е съставен извън установения в чл. 34, ал. 1 ЗАНН тримесечен
давностен срок, отброяващ се от откриване на нарушителя. Така, в АУАН е
отразено, че нарушението е извършено на 12.05.2018г. от жалбоподателя Ф..
Тоест, след като актосъставителят приема, че още на тази дата са установени,
както нарушението, така и лицето, което е негов автор, то от този момент следва
да се отброява и тримесечният давностен срок за съставяне на АУАН. Неясно защо
обаче, макар и да е прието, че нарушителят е открит още на 12.05.2018г., АУАН
срещу него е съставен девет месеца по- късно. Това обстоятелство не е
съобразено и от наказващия орган и той е преценил, че следва да издаде
наказателно постановление. Това му действие обаче, е в разрез със Закона за
административните нарушения и наказания. Установената в закона давност
представлява период от време, с изтичането на който държавните органи се
лишават от възможността да реализират правата си по
административнонаказателното правоотношение. Предвид това, след изтичането на
установения в закона давностен срок, недопустимо от процесуалноправна гледна
точка е, да се извършват каквито и да било по- нататъшни дейности в насока
ангажиране отговорността на съответния правен субект, посочен в АУАН като извършител
( в тази насока Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. на ВАС и ВКС).
Несъобразяването с установения в чл. 34, ал. 1 ЗАНН давностен срок само по себе
си се явява основание за цялостна отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
За яснота и пълнота на
изложението, настоящият съдебен състав счита за нужно да посочи и че АУАН и НП
са издадени в нарушение на чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т.
6 ЗАНН, установяващи минималните стандарти, които следва да бъдат спазени при
описване на нарушенията.
Фактическото описание на
нарушението, както в АУАН, така и в процесното наказателно постановление е непълно.
Едва от разпита на актосъставителя се изясни, че АУАН е съставен на основание
издаден преди това фиш за неправилно паркиране. Следвало е това обстоятелство
да бъде изрично отбелязано в АУАН и НП, като се посочи датата, номера и
съставителя на фиша за неправилно паркиране. На следващо място, нито
актосъставителят, нито посоченият в акта свидетел- Б. са установили, че именно
жалбоподателят Ф. е управлявал, съответно паркирал МПС на процесната дата. Фиш
за неправилно паркиране е съставен в отсъствие на Ф. и е залепен на автомобила,
тъй като след извършена проверка в системата на ОД на МВР с-р „Пътна полиция”,
именно той е установен като собственик на МПС с рег. № ********.
Този пропуск да се изследват
пълно и всестранно фактическите аспекти на нарушението рефлектира и дава своето
негативно отражение и при правното описание на същото. В тази насока, съдът
споделя възражението на защитата, че ако наказващият орган счита, че
жалбоподателят следва да бъде санкциониран като собственик на МПС, с което е
извършено нарушение, то е следвало изрично това да бъде посочено в
наказателното постановление и да се направи съответната привръзка с чл. 188,
ал. 1 ЗДвП. Този пропуск съществено накърнява правото на защита на нарушителя,
тъй като го поставя в неяснота досежно правните параметри на вмененото му
нарушение.
Не без значение е и
обстоятелството, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, без това
обстоятелство да бъде отбелязано където и да било в акта. Действително, чл. 40,
ал. 2 ЗАНН разписва хипотеза, при която АУАН може да бъде съставен в отсъствие
на нарушителя. За да се състави АУАН при условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН обаче,
то следва нарушителят да е бил надлежно потърсен и поканен да се яви на
определената дата, час и място за осъществяване на това процедурно действие. В
конкретния случай, в административнонаказателната преписка липсват каквито и да
било доказателства, че нарушителят е бил потърсен. Единствено в рамките на
проведения разпит, актосъставителят поддържа, че жалбоподателят Ф. е бил
потърсен по телефона и му е била изпратена призовка, за да се яви за
съставянето на АУАН, която той не е получил. Доказателства в подкрепа на тези
твърдения липсват, предвид което и настоящият съдебен състав счита, че АУАН е
съставен в отсъствие на нарушителя в разрез с установените законови изисквания.
Предвид гореизложеното и
доколкото бяха констатирани драстични нарушения при съставяне на АУАН и НП,
както и при правното и фактическо отразяване на нарушението, то атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено в своята цялост.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0273-000174 от
26.03.2019г., издадено от Началник РУ- Хисар към ОД на МВР- Пловдив, с което за
нарушаване състава на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП, на Г.Ф.Ф., ЕГН **********, на
основание чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 / петдесет
/лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд- гр. Пловдив в 14-дневен срок от получаване
на съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на касационните основания,
разписани в НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п.
Вярно с
оригинала.
Т.К.