Решение по дело №176/2024 на Административен съд - Смолян

Делото е образувано по жалба, подадена от Р. Р. Б., с посочен в жалбата ЕГН, с адрес за призоваване [населено място], срещу отказ на "Кредисимо" ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица],(сграда *) ет.*, Б. ц. "[държава]" да се произнесе по искане по чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС)2016/679 относно нейни лични данни.

Жалбата е изпратена директно в съда, приложена е вносна бележка за внесена ДТ.

В нея се твърди, че на 11.04.2024г. жалбоподателката чрез пълномощника й изпратила искане по чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 до "Кредисимо" ЕАД, ЕИК ********* в качеството му на администратор на лични данни чрез системата за сигурно електронно връчване. Формулирано било искане за предоставяне на информация дали личните й данни се обработват , какви са целите на обработка, какви лични данни се обработват, кои са получателите и категориите получатели, пред които са разкрити тези лични данни, както и копие от личните данни, които са в процес на обработване за периода 27.05.2017г.-04.04.2024г.

Твърди се също, че било направено искане, в случай, че между страните има сключени договори за кредит, то следва да й бъдат предоставени и копия от всички договори, погасителни планове, анекси, декларации, искания, референции и всякакви други документи и съществуваща кореспонденция между страните.

Процесуалния представител на жалбоподателката сочи, че на 26.04.2024г. бил получен мейл с отговор, като се твърди, че отговора засягал само някои от поставените въпроси. На 10.05.2024г. бил получен "файл-компилация", пригоден за машинно четене, но не и структуриран по начин, годен на позволи на Б. да се ориентира в дадената информация.

Въз основа на тези твърдения се приема, че пил постановен отказ за предоставяне на копие от лични данни съгладсно изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени постановения отказ на ответника и му изпрати преписката с указания по тълкуването и прилагането на закона, задължавайки го да представи на жалбоподателката исканите документи.

Претендира се присъждане на съдебни разноски, вкл. и адвокатски хонорар при условията на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.

В съдебно заседание за Р. Б. не се явява. От процесуалният й представител е постъпило писмено становище по съществото на делото. Развива съображенията, изложени в жалбата, претендира присъждане на разноски в размер [рег. номер].

Ответникът р.пр не изпраща представител. От ст. юриск. Т. Б. е постъпил писмен отговор в който развива доводи за неоснователност на подадената жалба. Счита, че "Кредисимо" ЕАД е изпълнило задълженията си и е предоставило исканите копия от лични данни на Б. в компилиран вид. Моли съда да отхвърли жалбата.

След преценка на изложеното в жалбата, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, АССм в настоящия си съдебен състав направи следните фактически и правни изводи:

Настоящата жалба е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита. Съдът не възприема тезата на ответната страна, че производството е недопустимо поради липса на правен интерес от производството. Налице е твърдение за факти, а основателността на тези твърдения е въпрос на правна преценка по съществото на спора, а не по неговата допустимост. Затова настоящия съдебен състав счита, че по спора се дължи произнасяне по същество и жалбата е процесуално допустима.

Настоящото производство е едно от серията дела, образувани в съда по жалба на адв. Д. Г. в качеството на процесуален представител на Р. Б. със същия предмет и основание спрямо различни финансови институции. Фактическата обстановка по делото е безспорна, спорен за страните е нейния правен анализ. Безспорно е, че на 11.04.2024г. в 08,54ч. чрез системата за сигурно електронно връчване адв. Г. в качеството на процесуален представител изпратил искане по чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 до ответника в качеството му на администратор на лични данни. С него поискано на Р. Б. да бъде предоставена информация дали личните й данни се обработват от ответника и ако отговорът е положителен какви са целите на обработване; категориите лични данни, които се обработват; кои са получателите и категориите получатели пред които се разкриват тези данни, както и „копие от личните данни, които са в процес на обработване за периода 27.05.2017г.-10.04.2024г.“ Искането съдържа и втори абзац, формулиран по следния начин: „В случай, че има сключени договори за кредит между страните, то моля да ми предоставите копия от всички договори за кредит, погасителни планове, анекси,декларации, искания, референции и всякакви други документи и съществуваща кореспонденция между страните, в т.ч. и движения на парични потоци по кредитното досие на Р. Б. и разбивка по пера с кои суми какви задължения са погасявани, за да се извърши проверка на обработваните данни“. (лист 12 от делото).

Безспорно е също, че на 26.04.2024г. до пълномощника на жалбоподателката е изпратен на електронна поща отговор, в който е предоставено копие от обработваните лични данни от ответника: име, презиме, фамилия, ЕГН, номер на лична карта, дата на издаване, издател, постоянен адрес, и други данни, посочени в отговора.(лист 13-19 от делото). Посочено е в отговора по отношение на искането за представяне на договори и други документи, че видно от Параграф 150-152 и сл. от Насоки 01/2022 на Европейския комитет по защита на данните такова копие може да бъде предоставено чрез компилация, съдържаща всички лични данни, обхванати от правото на достъп, стига тя да дава възможност субекта на данни да бъде уведомен и да провери законосъобразността на обработката. На лист 20-25 от делото е приложено копие, от връчената на Б. компилация във формата, посочен в нормата на чл. 60 ОРЗД. С оглед горния отговор и представената компилация, ответникът счита, че е изпълнил задължението си по ЗЗЛД.

Тази фактическа обстановка не се оспорва от страните и се приема от съда. С оглед процесуалното поведение и на двете страни съдът приема, че между тях не е налице висящо производство по този спор пред КЗЛД и този факт не се нуждае от доказване.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:Подадената жалба е неоснователна при тези фактически установявания.

 

Нормата на чл. 15 от Общия регламент относно защита на данните, уреждащ правото на достъп на субекта до данните съдържа правна регламентация, според която той има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните и следната информация:

a) целите на обработването;

б) съответните категории лични данни;

в) получателите или категориите получатели, пред които са или ще бъдат разкрити личните данни, по-специално получателите в трети държави или международни организации;

г) когато е възможно, предвидения срок, за който ще се съхраняват личните данни, а ако това е невъзможно, критериите, използвани за определянето на този срок;

д) съществуването на право да се изиска от администратора коригиране или изтриване на лични данни или ограничаване на обработването на лични данни, свързани със субекта на данните, или да се направи възражение срещу такова обработване;

е) правото на жалба до надзорен орган;

ж) когато личните данни не се събират от субекта на данните, всякаква налична информация за техния източник;

з) съществуването на автоматизирано вземане на решения, включително профилирането, посочено в член 22, параграфи 1 и 4, и поне в тези случаи съществена информация относно използваната логика, както и значението и предвидените последствия от това обработване за субекта на данните.

2. Когато личните данни се предават на трета държава или на международна организация, субектът на данните има право да бъде информиран относно подходящите гаранции по член 46 във връзка с предаването.

3. Администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване. За допълнителни копия, поискани от субекта на данните, администраторът може да наложи разумна такса въз основа на административните разходи. Когато субектът на данни подава искане с електронни средства, по възможност информацията се предоставя в широко използвана електронна форма, освен ако субектът на данни не е поискал друго.

4. Правото на получаване на копие, посочено в параграф 3, не влияе неблагоприятно върху правата и свободите на други лица.

Нормата на чл. 20 от същия регламент съдържа допълнително указание, че субектът на данните има право да получи личните данни, които го засягат и които той е предоставил на администратор, в структуриран, широко използван и пригоден за машинно четене формат и има правото да прехвърли тези данни на друг администратор без възпрепятстване от администратора, на когото личните данни са предоставени.

В националното право на РБ уредбата е развита в гл. 7 от ЗЗЛД. В съответствие с нормата на чл. 37б ЗЗЛД жалбоподателката е сезирала администратора със заявление, подадено по електронен път. В случая в съответствие с приетото по-горе съдът счита, че не са налице ограничителните предпоставки на чл. 39, ал.4 ЗЗЛД. Не са налице и ограничения за предоставяне на лични данни по чл. 23, пар.1 и пар.2 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/679.

В конкретния случай исканата информация се обработва по занятие във връзка с професионална дейност на ответника.

Спорът между страните е свързан с правната оценка дали е налице постановен отказ от ответника във връзка с искане по ОРЗД или ответникът е изпълнил своите задължения и е предоставил с отговора си от 26.04.2024г. поисканата информация.

Няма съмнение по делото, че формулирания в жалбата петитум, касаещ предоставянето на копия от носители на личните данни на жалбоподателката се различава от искането по чл. 15 от ОРЗД до ответника, чието съдържание е видно на лист 12 от делото. Там е поискано да се предоставят „копия от всички договори за кредит….“ ,включително и „разбивка по пера с кои суми какви задължения са погасявани“. При тази формулировка на искането до ответника съдът приема, че "Кредисимо " ЕАД не е сезиран с искане по чл. 15 ОРЗД, тъй като не е направено искане за предоставяне на личните данни, съдържащи се на съответния носител. Направено е искане за предоставяне на съответния документ заради неговия материален субстрат, което ответникът не дължи, тъй като този материален носител като документ вече е бил предоставен на страната. Информацията пък " кои суми какви задължения са погасявани“ нито е носител на лични данни, нито е дължима за предоставяне по реда на чл. 15 ОРЗД.

Предвид изложеното съдът счита, че с предоставяне на поисканата информация с отговора от 26.04.2024г. ответникът е изпълнил задълженията си по цитирания регламент точно и съобразно искането, с което е бил сезиран в подаденото заявление. Представени са всички лични данни, с които администраторът е оперирал за посочения от адв Г. период съвсем изчерпателно, представена е и компилация, която позволява на жалбоподателката да възприеме всички лични данни, обхванати от правото на достъп, тя й дава възможност да бъде уведомена и да провери законосъобразността на обработката.. Действително, нормата на чл. 15, ал.3 от ОРЗД регламентира, че администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване. За допълнителни копия, поискани от субекта на данните, администраторът може да наложи разумна такса въз основа на административните разходи. Представянето на "копие от личните данни" обаче е различно от представянето на "всички налични документи". Изводите на съда по този въпрос биха били различни само в случай, че искането по чл. 37б ЗЗЛД бе формулирано в следната редакция: "В случай, че има сключен договор за кредит между страните, на жалбоподателката да се предоставят копия от всички носители на информация за нейните лични данни", което според съда е нещо съвсем различно от поисканото в документа на л. 12 от делото. В тази редакция на искането у съда не остава никакво съмнение, че ответникът е сезиран с искане за представяне на документи заради техния материален субстрат, а не като носители на лични данни. Конструкцията „носител на лични данни“ никъде не съществува в посоченото съдържание. За първи път такова искане се формулира в петитума на жалбата.

При тези изводи жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. На ответника следва да се присъди юриск. възнаграждение в размер на 100 лв., платими от Р. Б.. Претендира се възнаграждение в размер на 360 лв., но съгласно нормата на чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 144 АПК размера на възнаграждението за юрисконсулта се определя от съда. Съдът счита, че възнаграждение в този размер е адекватно на процесуалните усилия, вложени по делото.

 

Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалба вх. № 1260/17.05.2024г., подадена от Р. Р. Б., [ЕГН], с адрес за призоваване [населено място], [улица]ет.*, офис *, адв. Г. срещу отказ от "Кредисимо" ЕАД, ЕИК * за представяне на документи по сключения договор за кредит между нея и ответника във връзка с изпратено на 11.04.2024г. искане по чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679.

ОСЪЖДА Р. Р. Б., [ЕГН] ДА ЗАПЛАТИ на ""Кредисимо" ЕАД, ЕИК *, , със седалище и адрес на управление [населено място], [улица],(сграда *) ет.*, Б. ц. "[държава]" деловодни разноски в производството в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок, считано от съобщението на страните.