Решение по дело №1153/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 975
Дата: 15 ноември 2021 г.
Съдия: Мария Ненова
Дело: 20215220101153
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 975
гр. П***, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220101153 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД чрез юрисконсулт С.
твърди, че ответникът Д. З. ЯН. му дължи стойността на консумираната
електрическа енергия в размер на 1 065.33 лв. за периода от 23.01.2020 г. до
22.05.2020 г. за обект в с. Г*** с ИТН *** и лихва за забава в размер на 55.81
лв. за периода от 11.03.2020 г. до 11.11.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда – 12.11.2020 г. до окончателното изплащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
3166/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. Тъй като заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, предявява
искове за установяване на вземанията. Моли за присъждане на разноските в
исковото и заповедното производство. Ангажира доказателства.
В срока за отговор на исковата молба ответникът Д. З. ЯН. не е подал
отговор на исковата молба, но с молба, подадена преди първото по делото
съдебно заседание чрез пълномощника адвокат Костурков, моли за
отхвърляне на исковете като неоснователни. Аргументира се с
обстоятелството, че от дълги години живее в чужбина, което е препятствало
подаването на отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. Тъй
като жилището не се обитава, с изключение на няколко дни в годината, счита,
че изразходваната електроенергия не е отчетена правилно, за което са
подавани сигнали, и че липсват данни за изправността на електромера през
процесния период. Не сочи доказателства.
1
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Между страните не е спорно, а и се установява от приетите по делото
писмени доказателства – справка от Служба по вписванията – Пазарджик, че
Д. З. ЯН. е собственик на електроснабден недвижим имот в с. Г***, общ.
П***, с ИТН ***.
По делото са представени чек листове за повторна проверка
показанията на електромер, извършени на 07.03.2019 г. и 30.05.2019 г. по
сигнал на абоната, и писма от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, според които
няма констатирано некоректно отчитане на показанията на електромера.
Според заключението на съдебно-техническата експертиза, прието по
делото, за процесния период от 23.01.2020 г. до 22.05.2020 г. до обект с ИТН
*** с монтиран електромер фабр. № 7654766 на адрес с. Г***, клиентски №
***, титуляр Д. З. ЯН. е доставена ел. енергия в размер на 5 606 KWh, от
които дневна – 3 717 KWh и нощна – 1 889 KWh. Електромерът е отчитан
ръчно – с оптична глава от отчетник ежемесечно при посещение на адреса.
Отчетените показания с оптичната глава от отчетника съвпадат с отчетените
количества ел.енергия в Билинг-системата и фактурираните такива в отдел
„Билинг“. Монтираният електромер на обекта с фабр. № *** през процесния
период от 23.01.2020 г. до 22.05.2020 г. е бил годен и е преминал изискуемите
проверки съгласно Закона за Измерванията и Заповед № А-333 от 29.05.2014
г. на председателя на ДАМТН и е имал необходимите стикери, пломби и
знаци за това. Електромерът е монтиран на 29.09.2017 г. след периодична
проверка през месец юни 2017 г. и е годен до месец юни 2023 г. – 6 години,
съгласно Заповед № А-333/29.05.2014 г. на председателя на ДАМТН.
Съгласно заключението на съдебносчетоводната експертиза, прието по
делото, „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е издал на Д. З. ЯН. с
клиентски номер *** фактури за консумирана ел.енергия за периода от
23.01.2020 г. до 22.05.2020 г. на обща стойност 1 065.33 лв. с ДДС, както
следва: фактура № **********/29.02.2020 г. на стойност 315.95 лв., фактура
№ **********/31.03.2020 г. на стойност 275.27 лв., фактура №
**********/30.04.2020 г. на стойност 286.13 лв., фактура №
**********/31.05.2020 г. на стойност 187.98 лв. „ЕВН „България
Електроснабдяване“ ЕАД има одобрен сметкоплан в съответствие с
изискванията на ЗЕ, ЗСч и счетоводната политика. Всички вземания за
електрическа енергия се осчетоводяват по счетоводните сметки 411ххх, като
съответно се отчита приход по операцията, както следва: сметка Дт 411ххх
„Вземания от клиенти”, сметка Кт 701ххх „Приходи от продажба на
продукция”, сметка Кт 453002 „Начислен данък (ДДС) на продажбите“.
Посочените по-горе фактури са осчетоводени по същите счетоводни сметки.
Финансовите отчети с общо предназначение на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, за периоди след 2007 г. се изготвят при спазване
изискванията на Международните стандарти за финансово отчитане, приети
2
за прилагане от Европейския Съюз. Съгласно чл. 112, ал. 1 от ППЗДДС за
доставките, за които на основание чл. 113, ал. 3, т. 1 от З ДДС не се издава
фактура – то доставчикът, регистрирано лице по този закон, съставя отчет за
извършените продажби и с документ тип 81 отразява в дневник „Продажби“.
Съгласно чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС фактура може да не се издава за
доставки, по които получателят е данъчно незадължено физически лице. Това
са основанията за отразяване на продажбите извършени към физически лица с
един ред в дневник „Продажби“. Главницата по фактура №
**********/29.02.2020 г. е в размер на 315.95 лв. с падеж 10.03.2020 г.
Дължимите законни лихви върху неплатената главница за периода от
11.03.2020 г. до 11.11.2020 г. е в размер на 21.59 лв. Главницата по фактура №
**********/31.03.2020 г. е в размер на 275.27 лв. с падеж 21.04.2020 г.
Дължимите законни лихви върху неплатената главница за периода от
22.04.2020 г. до 11.11.2020 г. е в размер на 15.60 лв. Главницата по фактура №
**********/30.04.2020 г. е в размер на 286.13 лв. с падеж 01.06.2020 г.
Дължимите законни лихви върху неплатената главница за периода от
26.06.2020 г. до 11.11.2020 г. е в размер на 12.96 лв. Главницата по фактура №
**********/31.05.2020 г. е в размер на 187.98 лв. с падеж 10.06.2020 г.
Дължимите законни лихви върху неплатената главница за периода от
11.06.2020 г. до 11.11.2020 г. е в размер на 8.04 лв. Общият размер на
законните лихви е 58.19 лв. Размерът на дължимата сума за предоставени
услуги от „ЕВН България Електроразпределение“ АД по издадените фактури
са определени съгласно Решение № Ц-19 от 01.07.2019 г. на КЕВР за
определяне на цените на електрическата енергия за битовите клиенти, както
следва: дневна – 0.13333 лв./KWh, нощна – 0.05331 лв./KWh, цена за пренос и
достъп до ел.преносната мрежа – 0.01024 лв./KWh, цена за пренос на
ел.енергия през разпределителна мрежа на ниско напрежение – 0.03576
лв./KWh, цена за достъп до разпределителната мрежа битови клиенти –
0.00599 лв./KWh. Цените на дължимата ел.енергия от Д. З. ЯН. в издадените
от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД фактури са определени съгласно
изискванията на Решение № Ц-19 от 1.07.2019 г. на КЕВР.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като
в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а исковата молба е
предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Предмет на делото е установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1
от ЗЗД за съществуване на вземане за стойността на доставена и потребена от
ответника електроенергия. Съединен с него при условията на кумулативно
съединяване е установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
3
съществуване на вземане за лихва за забава.
Основателността на исковете предполага съществуване между страните
на валидно облигационно правоотношение по доставка на електроенергия,
изпълнение на задължението на ищеца да достави електроенергия до обекта
на ответника и изтичане на срока за плащане. Тези обстоятелства следва да се
установяват от ищеца при условията на пълно и главно доказване.
Съгласно чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ ищецът в качеството на краен снабдител
продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи
условия. Според чл. 1, т. 4 от действащите през исковия период Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН
България Електроснабдяване“ АД, потребител на електрическа енергия за
битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН
Електроразпределение“ АД съгласно действащото законодателство, което
ползва електрическа енергия за домакинството си. Облигационното
правоотношение по продажба на електрическа енергия възниква по силата на
чл. 1, т. 4 от Общите условия във връзка с чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ между
търговеца-краен снабдител и собственика или ползвателя на електроснабден
недвижим имот. В чл. 11, т. 1 от Общите условия е предвидено, че клиентът
се задължава да заплаща стойността на използваната в обекта електрическа
енергия, а в чл. 18, ал. 1 от Общите условия – че потребителят заплаща на
продавача стойността на консумираната електрическа енергия и дължимата
сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа
веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за
разпределение. Срокът за плащане на възникналото задължение съгласно чл.
18, ал. 2 от Общите условия е 10-дневен за всички фактури, които се издават
ежемесечно – по аргумент от чл. 17, ал. 1 от Общите условия.
Обстоятелството, че ответникът е собственик на електроснабден имот и
ползва електрическа енергия за домакинството си, го прави потребител на
електрическа енергия за битови нужди по смисъла на чл. 1, т. 4 от Общите
условия във връзка с чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ. Поради това съдът приема, че
страните по делото са обвързани от валидно възникнало между тях
облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа
енергия, регламентиран от публично известни общи условия.
Приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза
установява, че през исковия период „ЕВН Електроснабдяване“ ЕАД е
изпълнил задължението си да достави до обекта на ответника в с. Г*** с ИТН
*** електрическа енергия в общ размер на 5 606 KWh, а монтираният в обекта
електромер с фабр. № *** е бил изправен и е отчел коректно консумираното
количество електроенергия.
Стойността на потребената електрическа енергия по издадените от
крайния снабдител фактури в общ размер на 1 065.33 лв. с ДДС съгласно
заключението на съдебносчетоводната експертиза е определена в
4
съответствие с Решение № Ц-19 от 01.07.2019 г. на КЕВР за определяне на
цените на електрическата енергия за битовите клиенти, при редовно водено
счетоводство съгласно изискванията на ЗЕ, ЗСч и Международните стандарти
за финансово отчитане.
С оглед установения по делото факт, че през исковия период ищецът е
доставил до имота на ответника електроенергия в заявените в исковата молба
и установени от експертните заключения количества и стойност, съдът
намира, че за ответника в качеството му на потребител на електрическа
енергия е възникнало насрещното задължение да заплати консумираното
количество електрическа енергия. Ответникът не твърди, нито ангажира
доказателства за заплащането й. Поради това в полза на ищеца следва да бъде
признато съществуването на вземане за главница за периода от 23.01.2020 г.
до 22.05.2020 г. в размер на 1 065.33 лв. с ДДС, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда до окончателното изплащане.
Тъй като ответникът не е изпълнил в указания в чл. 18, ал. 2 от Общите
условия срок насрещното си задължение за заплащане на консумираната
електроенергия, е изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД по всяка издадена фактура от
датата, следваща деня на установения падеж. Ищецът е претендирал лихва за
забава за периода от 11.03.2020 г. до 11.11.2020 г. на стойност 55.81 лв.
Установеният от вещото лице размер на законната лихва за същия период е
58.19 лв., но с оглед диспозитивното начало в гражданския процес в полза на
ищеца следва да бъде признато съществуването на вземане за лихва за забава
в заявения от него размер.
С оглед основателността на предявените установителни искове следва
да бъде постановено решение, с което същите да бъдат уважени изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските по делото, в т.ч. тези в
заповедното производство, следва да бъдат възложени в тежест на ответника,
а на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по правилата на чл. 37
от ЗПП във връзка с чл. 25, ал. 1 от НЗПП в минимален размер с оглед
липсата на фактическа и правна сложност на делото.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК
Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.
З. ЯН., ЕГН ********** от с. Г***, общ. П*** дължи на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.
П***, ул. „Х*** Г. Д***“ № *** сумата от 1 065.33 лв., представляваща
стойността на консумираната електрическа енергия за периода от 23.01.2020
5
г. до 22.05.2020 г. за обект в с. Г*** с ИТН ***, и сумата от 55.81 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 11.03.2020 г. до 11.11.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 12.11.2020 г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3166/2020 г. по описа на Районен съд –
Пазарджик.
ОСЪЖДА Д. З. ЯН., ЕГН ********** от с. Г***, общ. П*** да заплати
на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. П***, ул. „Х*** Г. Д***“ № *** разноски в исковото
производство, от които държавна такса в размер на 75 лв., юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. и възнаграждение на вещи лица в размер
на 550 лв., и разноски в заповедното производство в размер на 25 лв.
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6