№ 392 / 19.6.2019 г.
Р Е Ш
Е Н И Е
19.06.2019 година, град Монтана
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV – ти граждански състав, в
ОТКРИТО съдебно заседание на 23.05.2019 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при
секретаря Елена Ефремова и с участието на прокурорА...........................................................,
като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 2480 по описа за
2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са в обективно
съединение искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.240 ЗЗД и
по чл.86 ЗЗД.
Ищецът, Н.М.М., ЕГН **********,***,
чрез процесуалния си представител адвокат Б.Н.Ц.,***, е предявил иск срещу Н.Н.И.
***, ЕГН **********.
В исковата си молба
твърди, че с ответника по делото сключили договор за заем на парична сума на
17.08.2013 год. в гр.МонтанА. По силата на този договор за заем той, като
заемодател предоставил в заем на Н.Н.И. сумата в размер на 2 500/две хиляди и
петстотин/ евро.Предаването на заемната сума се извършило в брой и едновременно
със сключването на договора за заем, така както е закрепено в чл.1 от този
договор. Заемополучателят се съгласил с условията на договора и получил
уговорената сума в брой така, както се договорили страните видно от чл.2 на
договора за заеМ. Съгласно чл.1 от договора заемополучателя и ответник по
делото се задължил да върне сумата в размер на 2 500 евро в срок до 17.10.2013
год. Въпреки, че многократно канил ответника да му върне заетата сума до настоящия
момент същият не сторил товА. Освен това ответникът му дължи и мораторна лихва
за забавено плащане в размер на 1 250 евро за периода от 17.10.2013 год. -
денят, след изтичането на който ответникът изпаднал в забава, до момента на
подаване на настоящата искова молба - 15.10.2018 год.
Моли съда да постанови
решение, с което да се осъди Н.Н.И.,***,
ЕГН ********** да му заплати сумата в размер на 2 500 евро или нейната
левова равностойност представляща невърнат заем по договор за заем за парична
сума сключен между тях на 17.08.2013
год. в гр.Монтана, сумата в размер на 1 250 евро или нейната левова
равностойност, представляваща мораторната лихва за забавено плащане за периода
от 17.10.2013 год. до момента на подаване на исковата молба - 15.10.2018 год.,
законната лихва върху главницата от момента на завеждане на делото до
окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът
Н.Н.И.,***, ЕГН **********, в срока
предвиден за отговор не взема становище по исковете. Редовно призован за
насрочено съдебно заседание не се явява и не се представлявА.
Доказателствата по делото
са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени
доводите на ищеца, доказателствата по делото, на основание чл.235 ГПК приема за
установени следните обстоятелства:
Установи се по делото, че на 17.08.2013
година в град Монтана е сключен договор за заем на парична сума, по силата на
който Н.М. М.,*** и Н.Н.И.,*** се
споразумели за следното: Н.М.М. предоставил в брой сумата от 2 500 евро на
Н.Н.И. в заем, който заемателя се задължил да възстанови на заемодателя в срок
до 17.10.2013 годинА. В т.2 е описано, че Заемателят Н.Н.И. се съгласява и
получава в брой означеното перо в т.1 на този договор и в условията на същата
точка се ангажира да изпълни точно задълженията по означената точка 1 на
договорА. Налице са и подписите на участващите в Договор за заем на парична сумА.
За да съществува заемно правоотношение, освен съглашение между
страните, е необходимо да се извърши и реално предаване на парите, като
съществен елемент от фактическия състав на сделкатА. При спор относно
дължимостта на сумата на основание чл.
240, ал. 1 ЗЗД, доказателствената тежест да установи този релевантен за спора
факт /предаване на паричната сума/ е на страната, която сочи като основание за
връщането й съществуващ договор за заеМ. От данните по делото, в случая, се
установява, че има подписан писмен договор за заем на 2 500 евро с изричната
уговорка, че сумата ще бъде възстановена до 17.10.2013 годинА. Ищецът доказва
реално предаване на суматА. Няма процесуална пречка съдът да тълкува волята на
страните по договора във връзка с посочената парична единица, за което са
допустими всички доказателствени средствА. Предаването на парите в подписания
писмен договор, от друга страна, е обстоятелство от значение за съществуването
на самия договор, в който случай не важи ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Свидетелските показания са допустими за обстоятелствата, при които е
сключен договора, и разпитаният по делото свидетел не установява да е било
постигнато друго съглашение, различно от записаното в писмения договор.
Следователно, при наличието на изричната договореност в представения документ,
че предоставените в заем 2 500 евро са предадени и получени от заемателя
на 17.08.2013 година, т.е. налице са доказателства за получаване на парите в
брой удостоверява получаване на паричната сума и наличието на заемно
правоотношение.
Заемът за потребление е реален договор, който се счита
сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него
едната страна даде, а другата получи в заем парична сумА. Когато такова реално
предаване на сумата липсва, фактическият състав на сделката не е осъществен и
последната не поражда правни последици. В случая са представени доказателства,
от които да се установи реално предаване на сумата 2 500 евро от
заемодателя на заемателя. След като заемната сума е предадена реално на
заемателя фактическият състав на договора за заем на парична сума от 17.08.2013
г. е осъществен, т. е. договорът е сключен и поражда права и задължения за
страните. Разпитана в качеството на свидетел П. А. М., чийто показания съда
кредитира и приобщава като доказателства по делото установи, че действителна е
предадена процесната сума на ответника от ищеца през лятото на 2013 година, с
цел да си подобри бизнеса Н.Н.И., които в последствие не са възстановени.
Според
чл. 164, ал. 1, т. 3, предложение второ ГПК, свидетелски показания се допускат
във всички случаи, освен ако се отнася за установяване на договори на стойност,
по-голяма от 5000 лева и не са сключени от съпрузи или роднини в определена
степен на родство и сватовство. При уеднаквяване на съдебната практика по реда
на чл. 291 ГПК в решение № 546 по гр. д. № 856 за 2009 г. на IV ГО касационният
съд приема, че ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, изключващо
свидетелски показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000
лева, не е приложимо когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно
отношение, а за смисъла на постигнатите договорености; ако страните спорят за значението
на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки,
свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при
които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните; при
изясняване на действителната обща воля на страните съдът може да изследва
обстоятелствата, при които е сключен договорът, характерът на преговорите,
разменената кореспонденция и как са изпълнявани задълженията по него след
сключването му.
В производството по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД върху
ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства,
КОЕТО В СЛУЧАЯ Е БЕЗСПОРНО, а при оспорване на иска, ответникът установява
възраженията си: че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок
на волята, че задължението е погасено и други факти съобразно наведените
възражения. Ответникът не направи никакви оспорвания, възражения в хода на
производството. Поради реалния характер на договора за заем, предоставената
сума представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването
й със задължението за връщане от заемателя, е доказване на договорА. При тези
доказателства се налага извода, че искът е доказан по основание и размер, което
обуславя уважаването му.
По предявения
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
забавено изпълнение на парично задължение в размер на законната лихва за
периода от 17.10.2013 г. до 15.10.2018 г., когато е подадена исковата молба, искът също е основателен,
като акцесорен такъв. След като е установено неизпълнение на договорно парично
задължение, ответникът е изпаднал в забава след 17.10.2013 година и не следва
да бъде канен да възстановява сумата, тъй като и посочен падеж – крайна дата на
връщане на дадените парични средствА. Левовата равностойност на главния иск е в
размер на 4 875.00 лв., а на иска за обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение е от
2 437.50 лв., изчислено на левовата равностойност на 1 евро от 1.95 лв.
При този изход на делото, в тежест на
ответника са и направените в хода на производството разноски от ищецА.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.Н.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на Н.М.М., ЕГН **********,***, следните суми:
-
4 875.00
лв., представляващи левовата равностойност на 2 500 евро, дължими по
Договор за паричен заем от 17.08.2013 година, ведно със законната лихва,
считано от 15.10.2018 година до окончателното издължаване;
-
2 437.50
лв., представляващи обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в
периода от 17.10.2013 година до 15.10.2018 година;
-
822.97 лв.
разноските, направени от ищеца в хода на производството.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Монтана в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: