ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ......................
25.06.2019г., гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І–ви въззивен граждански състав, в закрито
заседание на 25.06.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
ПЕЙЧЕВА
ВЕСЕЛА СПАСОВА
като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. № 169/2019г. по описа на ЯОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
ЯОС, изпълнявайки процесуалното си задължение по
чл.267, ал.1 от ГПК, извърши проверка на допустимостта на въззивната жалба от П.Д.А.,
чрез адв.П. М. ***, и на въззивната жалба от “ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1421, ул.”Димитър
Хаджикоцев” №52-54, представлявано от Н.Г.С. и АЛЕКСАНДЪР ЧАВДАРОВ ДИМИТРОВ, и
двамата в качеството им на изпълнителни директори на Дружеството, чрез юриск.С.Р.,
срещу решение №17/15.03.2019г. на ЕРС по гр.д.№761/2017г. по описа на ЕРС.
ЯОС намира, че въззивните жалби са редовни и допустими
като подадени в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
На основание чл.268, ал.1 от ГПК, ЯОС докладва
възивните жалби и отговора:
С въззивната жалба от П.Д.А., чрез адв.П. М. ***,
първоинстанционното решение №17/15.03.2019г. на ЕРС по гр.д.№761/2017г. по описа
на ЕРС се обжалва в частта, с която ЕРС
осъжда ответницата П.Д.А., с ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати на ищеца “ТИ БИ АЙ Банк”ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1421, ул.”Димитър Хаджикоцев”
№52-54, представлявано от Н. И. П. и Н.Г.С., и
двамата в качеството им на Изпълнителни директори на Дружеството, чрез
пълномощника – юрисконсулт М.Н., по предявения в условията на евентуалност осъдителен
иск с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. с чл.7 от Договор за потребителски
кредит №********** от 16.11.2016г., сумата от 1 300.00 (хиляда и триста)
лева, представляваща чистата стойност на предоставения на ответницата с Договор
за потребителски кредит №********** от 16.11.2016г. кредит, и сумата от 492.16
лева, представляващи дължимите разноски съразмерно на уважената част от
исковите претенции.
Въззивницата обжалва решението като неправилно в
атакуваната му част и необосновано като противоречащо на събраните по делото
доказателства. Смята предявените искове за недопустими и неоснователни и излага
съображения, че от събраните по делото доказателства се е установило, че не е
налице валидна облигационна връзка между страните, породена от Договор за
потребителски кредит №********** сключен на 16.11.2016г в гр.Пловдив; че се
установило, че не са спазени изискванията на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.4 и
т.5 от ЗПК, изразяващи се в липса на пълна индивидуализация на Кредитора и
Кредитния посредник в Договор за потребителски кредит №********** сключен на
16.11.2016г в гр.Пловдив, тъй като е посочено само името на същият, но липсват
данни за ЕИК, адреса и седалището на Кредитора, а освен това липсват каквито и
да е данни и доказателства посочващи ясно обхвата на правомощията на Кредитиния
посредник, неговата представителна власт и оправомощаването му да подписва
Договора за кредит; че в разрез с изискванията на чл.11, ал.1, т.8 от ЗПК не са
описани стоките и не е посочена цената на всяка стока, също така е налице пълно
несъответствие между стоките, посочени: в Договор за потребителски кредит
№********** от 16.11.2016г- само един вид стока: други-1бр.; във Фактура
№**********/16.11.2016г са посочени 5/пет/ вида стоки-Дюшек 90/200-1бр.; Юрган
140/200-1бр.; възглавница 40/60-1бр.; Пътническо одеало 160/200-1бр.; Вълнен
колан-1бр, а в Договор за покупко-продажба извън търговски обект №103705 от
16.11.2016г са записани З/три/ вида стоки- Матрак 90/200-1бр.; Одеало
140/200-1бр.; възглавница 40/60-1бр.; че съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7-12 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и първоинстанционният съд е прогласил
това обстоятелство в обжалваното съдебно решение; че изцяло не е спазена
процедурата по чл.5, ал.2, вр.ал.1 и чл.6 от ЗПК; че първоинстанционният съд е прогласил
оспорените размери на договора за потребителски кредит №**********, както и
таксите по кредита, както и размера на договорната лихва и годишния процент на
разходите, които се претендираха от ищеца като недействителни; че ответницата
не е била уведомена за предсрочната изискуемост на
задължението, тъй като
липсва надлежно уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост - съобщението
е изпратено от ищеца с обратна разписка, но е върнато, като за причина е
отбелязано, че адресът не съществува, но ищецът е посочил грешен пощенски код
6064, който отговаря на с.Елхово в област Стара Загора. По изложени в жалбата съображения
смята, че първоинстанционният съд правилно е отхвърлил исковите претенции за трансформирането на
задължението в предсрочно изискуемо и предявеният установителен иск по чл.422
от ГПК, но недопустимо е приел за разглеждане и съответно е постановил
неправилно и необосновано осъдително решение спрямо доверителката ми с правно
основание чл.79 от ЗЗД вр. с чл.7 от Договор за потребителски кредит
№********** от 16.11.2016г.. Смята, че неправилно ЕРС не е приел за неистински
целия договор, след като установява неистинността на мястото на сключването му.
Възразява, че не е договаряла и получила кредит в пари в размер на 1300лв. за
заплащане а получената стока, а е получила стока, неустановена по делото, и
следва да върне това, което реално е получила - стока представляваща спални
пособия за обурудване на легло, описани в договора и приложенията към него.
Моли въззивния съд да бъде отменено решение №17 от 15.03.2019г. на ЕРС по
гр.д.№761/2017г. по описа на ЕРС, в частта, с която П.Д.А. е осъдена да заплати
на „Ти Би Ай Банк"ЕАД с ЕИК *********, по предявения в условията на
евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД, вр. с чл.7 от
Договор за потребителски кредит №********** от 16.11.2016г., сумата от 1300
лева, и в частта, с която П.Д.А. е осъдена да заплати на ищеца „Ти Би Ай
Банк"ЕАД сумата от 492.16 лв., представляващи разноски съразмерно на
уважената част от исковите претенции. Моли да и бъдат присъдени разноските по
делото, направени в двете инстанции.
Няма доказателствени искания.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил
писмен отговор от „ТИ БИ АЙ Банк"ЕАД, в който жалбата се оспорва като
неоснователна и се излагат съображения. Моли въззивната жалба на ответницата да
бъде отхвърлена като неоснователна.
С въззивната жалба от “ТИ БИ АЙ Банк”ЕАД, първоинстанционното
решение се обжалва в отхвърлителната част. ЕРС отхвърля предявените от “ТИ БИ
АЙ Банк”ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
п.к.1421, ул.”Димитър Хаджикоцев” №52-54, представлявано от Н. И. П. и Н.Г.С., и двамата в качеството им на Изпълнителни
директори на Дружеството, чрез пълномощника – юрисконсулт М. Н., против П.Д.А.
с ЕГН **********, с адрес ***, в обективно съединяване установителни
искове с правно основание по чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК вр. с чл.79 от ЗЗД вр. с чл.16.2 вр. с чл.7 от Договор за
потребителски кредит №********** от 16.11.2016г. и по чл.9, ал.1, ал.2 и ал.4
от Договора - за признаване за установено между страните, че П.Д.А. дължи
на “ТИ БИ АЙ Банк”ЕАД: сумата от 1456.00 лева, представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № ********** от 16.11.2016 година; сумата от
194.91 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от
25.12.2016г. до 26.02.2017г.; сумата от 18.47 лева, представляваща лихва за
забава върху просрочена главница, начислена за периода от 25.12.2016г. до
07.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
в съда - 24.04.2017г., до окончателното изплащане на сумите, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
№ 444/26.04.2017г. по ч.гр.д. №209/2017г. по описа на РС-Елхово,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ; отхвърля евентуалния иск за разликата над
1 300.00 лева до претендирания размер от 1 456.00 лева, както и искът
за заплащане на сумата 194.91 лева, представляваща претендирана договорна лихва
за периода от 25.12.2016г. до 25.05.2018г..
Въззивникът “ТИ БИ АЙ Банк”ЕАД по подробно изложените
във въззивната жалба съображения моли съда да отмени обжалваното решение и
постанови ново, с което да уважи установителния иск, а в условията на
евентуалност, в случай, че отхвърли иска по чл.422 ГПК, да уважи осъдителния
иск срещу П.Д.А.. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение, представя списък на разноските.
Няма доказателствени искания.
В срока за отговор на въззивната жалба на “ТИ БИ АЙ
Банк”ЕАД не е постъпил отговор от насрещната страна.
С оглед изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА въззивно гражданско дело № 169/2019г. по
описа на ЯОС за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.07.2019г. от 10.15ч.,
за която дата и час да се призоват страните по делото.
Съобщава на страните доклада по делото, съобразно
изложеното в обстоятелствената част на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Да се връчи препис от определението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.