Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2022г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и трети март, през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 5529 по описа за 2017г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по иск на В.А.Д. предявен срещу З. „А.“ АД, за
присъждане на сумата 150000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 23.11.2016г., около 16.20ч.,
по второкласен път РП II-81, на кръстовището с
третокласен път III-10123 намиращ се в края на с.Вирове, причинено виновно
от П.Й.Н., при управление на л.а. марка „БМВ Х6“, с рег. № *******, който в
нарушение на правилата за движение по пътищата, движейки се с несъобразена,
превишена скорост по второкласен път РП II-81 посока от гр.Монтана към гр.Лом, не намалил скоростта си и блъснал движещият се по напречния
третокласен път III-10123, в посока от с.Габровница към с.Вирове, предприел
маневра ляв завой л.а. марка „Опел Астра“, рег. № *******,
управляван от А.М.Д., в резултат на което настъпила смъртта на пътуващият като
пътник на задна, лява седалка П. В.П., чиято отговорност била застрахована при З. „А.“ АД, с полица №
ВG/11/116001934674, със срок на действие от 15.07.2016г. до 14,07,2017г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от 12.04.2017г., до окончателното
и изплащане.
В исковата молба твърди, че е отглеждано от починалия П.Й.Н., но
неосиновено дете, както и, че между двамата съществували топли, близки
отношения на обич и привързаност, поради което търпял, търпи и ще търпи и за в
бъдеще болки и страдания от смъртта му. Излага, че фактически е биологично дете
на починалия, последният го отглеждал съвместно с майка му А.М.Д., но до смъртта си не го припознал.
Излага, че депозирал пред застрахователя претенция за обезщетение на
неимуществени вреди, но получил писмо от 12.04.2017г., с което му било отказано
изплащане на застрахователно обезщетение.
В отговора на исковата молба З. „А.“ АД не оспорва наличието на валидно към датата на ПТП
застрахователно правоотношение по отношение л.а. марка „БМВ Х6“, с рег. № *******
управляван от П.Й.Н..
Възразява, че искът е недопустим поради липса на процесуална легитимация на
ищеца, т.к. не е от кръга на лицата, които съгласно Постановление № 4/1961г. и
Постановление № 5/1969г. имат право на застрахователно обезщетение при смърт на
близък.
Оспорва механизма на ПТП с възражението, че л.а. марка „Опел Астра“, рег. № ******* е управляван не от А.М.Д., а от
ищеца В.А.Д..
Оспорва наличието на вина за водача на л.а. марка „БМВ Х6“, с рег. № *******
- П.Й.Н.. Възразява, че виновен за ПТП е водачът на л.а. марка „Опел Астра“, рег. № ******* - В.А.Д., който управлявал л.а. след
употреба на алкохол, не спрял на знак „Стоп“ и не пропуснал движещият се по
напречният път с предимство л.а. марка „БМВ Х6“, с рег. № *******, с което
поставил последният в невъзможност да предотврати ПТП.
В евентуалност възразява, че ПТП е настъпило при условията на независимо съизвършителство от страна на В.А.Д., водач на л.а. марка
„Опел Астра“, рег. № *******, който не спрял на знак
„Стоп“, не съобразил поведението си с това на другите участници в движението и
от страна на П.Й.Н., водач на л.а. марка „БМВ Х6“, с рег. № *******, който
движейки се с несъобразена скорост не намалил скоростта, за да е в състояние да
предотврати ПТП.
В евентуалност възразява, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на починалия П. В.П., който към момента на
ПТП е бил без поставен обезопасителен колан.
Оспорват наличието на причинна връзка между ПТП и настъпилата смърт на П. В.П.
с възражението, че същата се дължи не на ПТП, а на предходни, съпътстващи
заболявания, както и на несвоевременно и надежно
оказана медицинска помощ.
В отношение на евентуалност оспорва предявеният иск по размер.
Третото лице помагач на страната на ответника З. „Б.И.“ АД изразява становище за
неоснователност на иска.
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна и формира следните правни изводи:
От показанията на свидетелите Р.А.М.и А.М.Д. се установява, че първата е
съпруга на чичо на ищеца, а втората – негова майка. От показанията им се
установява, че А.М.Д. и починалият П. В.П. живели като съпрузи от 1990г. и
отглеждали двете си деца, едното от които е ищеца В.А.Д.. Двете деца били родни
на П. В.П., но той не ги припознал, т.к. като самотна майка свидетелката А.М.Д. получавала помощи. Починалият
отглеждал децата като родни. Отношенията му с В.А.Д. били много добри. Докато
живеел като по малък при родителите си постоянно се грижели за него. По късно
се оженил и заживял самостоятелно. Баща му не го оставил и тогава. Все му
помагал финансово, за деца и двор. Постоянно му бил в помощ и се виждали. В.
много тежко понесъл смъртта на баща си и до сега му липсвал, защото бил свикнал
баща му непрекъснато да се грижи за него. Още не можел да преживее смъртта му.
От заключението по приетата СМЕ се установява, че алкохолната концентрация в кръвта на В.А.Д. към момента
на ПТП е била между 1.00 и 1.27 промила, което отнася състоянието му към лека
степен на алкохолно опиване. Външните прояви на лека степен са трудни за оценка
и диференциране. Налице са координационни нарушения и нарушения на преценката.
От показанията на свидетеля К.С.Б. се установява, че пътувала на предна,
дясна седалка, до шофьора на л.а. „Алфа Ромео 147“, движил се насрещно на л.а.
марка „БМВ Х6“, с рег. № ******* към момента на ПТП. Съгласно показанията л.а.
марка „Опел Астра“, рег. № ******* излязъл от
кръстовището от към с.Габровница без да спре на знак „Стоп“ и се ударили с л.а.
марка „БМВ Х6“, с рег. № *******, след което л.а. марка „БМВ Х6“, с рег. № *******
се ударил в л.а. „Алфа Ромео 147“. След
ПТП била с множество травми и дупка в главата, и не можела да мърда.
Поради това главата и стояла обърната на една страна с поглед към л.а. марка
„Опел Астра“, рег. № *******. Видяла, че в Опела
пътували 4 човека – двама отзад и една жена отпред, в дясно до шофьора. Видяла
как човека от къщата вади момчето от колата. Едно момиче стояло отзад в колата.
После момчето тръгнало да бяга от колата.
От показанията на свидетеля В.А.Я. се установява, че е собственик на
къщата, в чиито двор след ПТП влетял л.а. марка „Опел Астра“,
рег. № *******. Бил в селскостопанската постройка, когато чул жена си да крещи.
Тя била на три метра от мястото. Отишъл и видял, че кората под капака подскача.
Изхвърлил колата и от там извадил едно слабичко момиче. На дясната седалка
отпред, на шофьорското място стоял мъж. Помогнал му да излезе и да си измие
лицето, защото било в кръв. После той си сложил качулката. До него стояла жена,
която била в съзнание, а отзад, на задната седалка имало полулегнал
мъж. Мъжът на шофьорското място излязъл сам. Никой в колата нямал поставен обезопасителен колан.
От показанията на свидетеля А.М.Д. се установява, че управлявала към
момента на ПТП л.а. марка „Опел Астра“, рег. № *******.
Връщали се от сестра и в село Габровница. На кръстовището с пътя към гр.Монтана
имало „Стоп“, на който тя спряла и се огледала. Потеглила напред, като
задницата останала зад осевата линия, защото трябвало там да продължи на първа
скорост. Тогава усетила удар отзад и край – събудила се на другият ден. Идвала
в съзнание и пак падала. Помнела линейки, хора от мястото на ПТП. Мъжът и П. В.П.
стоял зад нея, на задна, лява седалка. Тя не употребила алкохол, затова карала
колата.
По време на проведената очна ставка между свидетелите А.М.Д. и В.А.Я.,
двамата са дали показания идентични с вече дадените при самостоятелният разпит.
От показанията на свидетеля П.Й.Н. се установява, че към момента на ПТП
управлявал л.а. марка „БМВ Х6“, с рег. № ******* пътувайки то гр.Монтана за
гр.Лом. Карал по път с предимство и отдясно излязла една кола „Опел“ с висока
скорост, без да спре на знак „Стоп“ и директно се блъснали. Преди удара се
движел в своята лента и когато видял Опела той се намирал непосредствено преди
кръстовището. Дошъл много бързо. Водачът на л.а. марка „Опел Астра“, рег. № ******* бил мъж. Карал колата с висока
скорост така, все едно, че той е по път с предимство. Нямало опит за намаляване
на скоростта или спиране на знака „Стоп“. Като го видял така си казал: „край,
този няма да спре“.
От заключението по приетата САТЕ се установява, че ПТП е настъпило при следният механизъм:
На 23.11.2016г., около 16.20ч., по второкласен път РП II-81 посока от гр.Монтана към гр.Лом, към кръстовището с третокласен път III-10123 намиращ се в края на с.Вирове, се движел П.Й.Н. управлявайки л.а.
марка „БМВ Х6“, с рег. № *******, с превишена скорост, към 102км/ч, при
разрешена за населеното място 50км/ч. Към него момент по напречния третокласен
път III-10123, в посока от с.Габровница към с.Вирове, се движел л.а. марка „Опел Астра“, рег. № *******, със скорост около 44км/ч. Л.а.
марка „Опел Астра“, рег. № ******* не спрял на знак
„Стоп“, а навлязъл в кръстовището с второкласен път РП II-81 със скорост 44км/ч, настъпил удар между двата автомобила. След удара
л.а. марка „Опел Астра“, рег. № ******* е бил
отблъснат оп посока на движението на л.а. марка „БМВ
Х6“, с рег. № ******* и навлязъл в частен имот, а л.а. марка „БМВ Х6“, с рег. №
******* с остатъчната си скорост продължил напред и наляво, навлизайки в
лентата за насрещно дижение и осъществил сблъсък с
насрещно движещият се л.а. „Алфа Ромео 147“.
Съгласно заключението причина за ПТП е субективните действия на водача на
л.а. марка „Опел Астра“, рег. № *******, който не е
спрял на пътен знак „Стоп“ и не е пропуснал приближаващият се отляво л.а. марка
„БМВ Х6“, с рег. № *******.
Причина за ПТП е и движението на
л.а. марка „БМВ Х6“, с рег. № ******* със скорост 102км/ч при разрешена 50км/ч,
което е направило невъзможно за водача предотвратяването на ПТП.
От заключението по приетата СМЕ се
установява следното:
Смъртта на П. В.П., пътник на задна, лява седалка в л.а. марка „Опел Астра“, рег. № *******, е пряка и непосредствена последица
от ПТП и причинените му при същото водеща закрита гръдна и коремна травми и
несъвместимите с живота увреждания – разкъсване на аортата и черния дроб.
При ПТП П. В.П. е пътувал без поставен обезопасителен
колан. Уврежданията е получил от силен удар отпред назад и отляво надясно в
областта на гръдния кош и корема.
Съгласно заключението ударът е настъпил в задна, лява врата на л.а. марка
„Опел Астра“, рег. № *******, която е изкъртена. Ако
пострадалият е бил с правилно поставен
предпазен колан и се вози на задна, лява седалка, то от удара вляво на
автомобила по време на ПТП би получил практически такива травматични
увреждания, от които да настъпи смърт.
При така установеното съдът намира
следното:
Предявеният иск с правно основание
чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016г., във
връзка с чл.45 от ЗЗД е допустим.
Безспорно е и съдът приема за установено, че отговорността на водача на
л.а. марка „БМВ Х6“, с рег. № ******* е била застрахована при З. „А.“ АД, с полица №
ВG/11/116001934674, със срок на действие от 15.07.2016г. до 14,07,2017г., както
и, че ищецът е предявил извънсъдебна претенция към застрахователя за изплащане
на обезщетение, по кото е постановен отказ на
12.04.2017г.
Отговорността на застрахователят е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това в тежест на ищеца е да установи главно и пълно всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Съдът цени показанията на свидетелите Р.А.М.и А.М.Д. при условията на чл.
172 ГПК, на втората само в частта относно родствените връзки между ищеца и
починалия П. В.П., и им дава вяра изцяло, като дадени в резултат на преки,
непосредствени впечатления, т.к. именно близката му родствена връзка с двамата
е предпоставка отблизо, непосредствено и ежедневно да наблюдават
взаимоотношенията между ищеца и П. В.П.. Показанията им в тази част са и
последователни, вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите
доказателства по делото.
Въз основа показанията им приема за установено, че между ищеца и починалия П.
В.П., са били налице фактически отношения като между родител и дете независимо,
дали вторият е биологичен баща на първия. Взаимоотношенията им са били близки,
изпълнени с доверие, обич и взаимопомощ във всякакъв аспект.
Поради изложеното съдът приема, че ищеца е в кръга на лицата, посочени в
Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на ВС, и е правоимащ
тъй като е претърпял болки и страдания вследствие смъртта на своя баща - П. В.П..
Съдът намира показанията на свидетелите П.Й.Н., В.А.Я. и К.С.Б. за
обективни, безпристрастно дадени, в резултат на преки, непосредствени
впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства
по делото. Затова им дава вяра изцяло. Цени показанията на свидетеля А.М.Д. в
частта относно механизма на ПТП, в частност в частта относно факта, че тя, а не
ищеца е управлявала л.а. марка „Опел Астра“, рег. № *******
при ПТП, при условията на чл. 172 ГПК и не ги кредитира, т.к. са изолирани и в
противоречие на показанията на останалите, незаинтересовани свидетели,
заключение по САТЕ и писмените доказателства. Намира заключенията по двете СМЕ
и САТЕ за обективно, безпристрастно дадени и като съответстващи на останалите
доказателства по делото им дава вяра изцяло.
Въз основа събраните доказателства приема за установено, че към момента на
ПТП л.а. марка „Опел Астра“, рег. № ******* е бил
управляван от ищеца - В.А.Д..
Приема за установено наличието на
кумулативно изискуемите елементи на непозволеното увреждане, а именно: деяние,
виновно и противоправно, извършено на 23.11.2016г.,
около 16.20ч. от В.А.Д., който при управление на л.а. марка „Опел Астра“, рег. № *******, с концентрация на алкохол в кръвта
над разрешената по закон, движейки се по третокласен път III-10123, в посока от с.Габровница към с.Вирове, не спрял на знак „Стоп“, а
навлязъл в кръстовището с напречно разположения второкласен път РП II-81 със скорост 44км/ч, при условията на независимо съизвършителство
с П.Й.Н., водач на л.а. марка „БМВ Х6“, с рег. № *******, който към същият
момент се движел със скорост към 102км/ч, при разрешена за населеното място
50км/ч., по напречно разположения второкласен път РП II-81, заради което не могъл да намали и спре автомобила, при което между л.а.
марка „Опел Астра“, рег. № ******* и л.а. марка „БМВ
Х6“, с рег. № ******* възникнал удар, в резултат на което, като пряка,
непосредствена последица настъпила смъртта на родственика на ищеца П. П..
Приносът е независим, когато е налице съпричиняване
на вредите в резултат на взаимосвързани, но независими едно от друго
действия/бездействия на различни субекти. Съгласно установеното със
заключението по приетата САТЕ за П.Й.Н., водач на л.а. марка „БМВ Х6“, с рег. №
*******, ПТП е било предотвратимо в случай, че се е движел с разрешената за местонастъпването му скорост от 50км/ч. Действително П.Й.Н.,
водач на л.а. марка „БМВ Х6“, с рег. № ******* се е движел по път с предимство
и е очаквал при преминаване през кръстовището от останалите водачи, включително
ищеца, като водач на л.а. марка „Опел Астра“ да
зачетат предимството му. Но при условие, че идващият от път без предимство л.а.
марка „Опел Астра“ е преминал стоп-линията без
очевидно да зачете предимството и от скоростта му на движение е било очевидно,
че дори при наличието на желание няма техническа възможност да спре преди
навлизането си в кръстовището, което се установява и от показанията на водача П.Й.Н.,
тогава въпреки предимството си водачът на л.а. марка „БМВ Х6“ е следвало да
вземе мерки за избягване на произшествието.
С оглед изложеното съдът определя 10% независим принос за настъпване на ПТП
от страна на П.Й.Н., водач на л.а. марка „БМВ Х6“, с рег. № *******.
Недоказано е останало възражението за наличие на принос от страна на
починалия П. П.. Въз основа събраните доказателства съдът приема за установено,
че към момента на ПТП същият е пътувал без обезопасителен
колан, но предвид мястото и спецификата на удара – откъм задна, лява врата, при
което същата е била изкъртена, дори и при поставен обезопасителен
колан би настъпила смърт на лицето, пътувало на задна, лява седалка на л.а.
марка „Опел Астра“. Следователно не е налице
поведение на пострадалия, което се явява пряка и непосредствена причина
за произлезли вреди.
Поради изложеното предявеният иск е доказан по основание.
По отношение размера на предявеният иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата
от 70000,00лв. След приспадане от размера на определеното обезщетение от
70000,00лв. на сума съответна на степента на установеното независимо съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца
или на 63000.00лв., дължимото обезщетение е в размер на сумата 7000,00лв., за
претърпените неимуществени вреди. За сумата 63000.00лв. представляваща горница над присъдените 7000,00лв. до определеният размер от 70000,00лв.,
предявения иск следва да бъде отхвърлен поради установено независимо съизвършителство, а за горницата от 80000,00лв. до пълният
предявен размер от 150000,00лв. следва да се отхвърли, като неоснователен.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания по повод смъртта на
родственика му, отчита степента на преживяваните от него отрицателни емоции, а
именно: Ищеца е пълнолетно лице, независим финансово и организационно от
семейството на родителите си, включително от починалия си баща, глава на самостоятелно
семейство, което живее отделно от това на родителите му. Установени са
отношения на близост, разбирателство и взаимопомощ включително финансова между
двете семейства, без същите да са извън общоприетите между родители и
пълнолетни деца. Нормално и общоприето е при смърт на родственик – лице, което
е отглеждало ищеца като роден син, последният да изпитва чувства на тъга и изоставеност, които да го съпътстват с отшумяващ интензитет
до края на дните му.
Предвид основателността и доказаността на главната
претенция, основателен и доказан е акцесорният иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва. Същата
следва да се присъди считано то датата на постановеният отказ за изплащане на
извънсъдебната претенция – от 12.04.2017г.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски се дължат на двете страни съобразно
уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищеца е освободен от държавна такса и разноски в производството на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, но е извършил разноски в размер на 710,00лв. за
депозит за вещи лица по САТЕ и СМЕ и издаване на СУ.
Адв. М.Д. в качеството на
процесуален представител на ищеца претендира адвокатско възнаграждение
определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, което е в размер
на 4530.00лв.
Ответникът е представил списък за извършени разноски, които са в претендиран размер от 1885.00лв., формирани от платен
хонорар за защита от юрисконсулт и разходи за депозити на САТЕ, СМЕ и депозит
за разпит на свидетели.
Съобразно уважената част от исковете ответника следва да бъде осъден да
заплати в полза на адв. Й.Д. – САК, в качеството на
процесуален представител на ищеца сумата 211.40лв., представляваща
възнаграждение за защита от адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, а в полза на ищеца сумата 33.13лв., представляваща
сторените в производството разноски. Съобразно отхвърлената част от иска ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 1797.00лв., представляваща
възнаграждение за защита от юрисконсулт и разноски в производството.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 280,00лв.,
съобразно уважената част от иска. Разноски от бюджета на съда не са сторени.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от С.Н.М., К.С.В., М.П.И.и В.П.К.-М.ДА ЗАПЛАТИ на В.А.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
партер, адв. Й.Д. - САК, при участието на трето лице помагач на страната на ответника
- З. „Б.И.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, сумата 7000.00 /седем хиляди/лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП
настъпило на 23.11.2016г., около 16.20ч., по второкласен път РП II-81, на кръстовището с третокласен път III-10123 намиращ се в края на с.Вирове, причинено виновно от В.А.Д., който
при управление на л.а. марка „Опел Астра“, рег. № *******,
с концентрация на алкохол в кръвта над разрешената по закон, движейки се по
третокласен път III-10123, в посока от с.Габровница към с.Вирове, не спрял
на знак „Стоп“, а навлязъл в кръстовището с напречно разположения второкласен
път РП II-81 със скорост 44км/ч, при условията на независимо съизвършителство
с П.Й.Н., водач на л.а. марка „БМВ Х6“, с рег. № *******, който към същият
момент се движел със скорост към 102км/ч, при разрешена за населеното място
50км/ч., по напречно разположения второкласен път РП II-81, заради което не могъл да намали и спре автомобила, при което между
л.а. марка „Опел Астра“, рег. № ******* и л.а. марка
„БМВ Х6“, с рег. № ******* възникнал удар, в резултат на което, като пряка,
непосредствена последица настъпила смъртта на пътуващият като пътник на задна,
лява седалка П. В.П., чиято отговорност била застрахована при З. „А.“ АД, с полица №
ВG/11/116001934674, със срок на действие от 15.07.2016г. до 14,07,2017г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от 12.04.2017г., до окончателното
и изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ искът за присъждане на неимуществени вреди
за сумата 63000.00 /шестдесет и три хиляди/лв. представляваща горница над присъдените 7000,00 /седем хиляди/лв. до определеният размер от 70000,00
/седемдесет хиляди/лв., поради установено независимо съизвършителство,
а за горницата от 80000,00 /осемдесет
хиляди/лв. до пълният предявен размер от 150000,00 /сто и петдесет
хиляди/лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от С.Н.М., К.С.В., М.П.И.и В.П.К.-М.ДА ЗАПЛАТИ на адв. Й.Д. - САК, в
качеството на процесуален представител на В.А.Д., ЕГН **********, сумата 211.40 /двеста и единадесет, 0.4/лв., представляваща възнаграждение за
защита от адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от С.Н.М., К.С.В., М.П.И.и В.П.К.-М.ДА ЗАПЛАТИ на В.А.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
партер, адв. Й.Д. - САК, сумата 33.13 /тридесет и три, 0.13/лв., представляваща сторените в
производството пред СГС съдебни разноски за депозити за вещи лица.
ОСЪЖДА В.А.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, партер, адв. Й.Д. - САК, ДА
ЗАПЛАТИ на З. „А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от С.Н.М., К.С.В., М.П.И.и В.П.К.-М.сумата 1797.00 /хиляда
седемстотин деветдесет и седем/лв., представляваща възнаграждение за защита
от юрисконсулт и разноски в производството пред СГС.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от С.Н.М., К.С.В., М.П.И.и В.П.К.-М.ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 280,00 /двеста и
осемдесет/лв., представляваща държавна такса върху уваженият размер на
иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: