Решение по дело №3439/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 365
Дата: 19 май 2022 г.
Съдия: Светозар Димов Светиев
Дело: 20212230103439
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 август 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 365
гр. Сливен, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20212230103439 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
искови претенции по чл.432 от Кодекса за застраховането, за заплащане на
застрахователни обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, в
резултат на ПТП, причинено от водач, застрахован в ответното
застрахователно дружество по застраховка гражданска отговорност. Твърди
се, че на 21.08.2020 г. е настъпило ПТП, при което на автомобила на ищеца са
причинени имуществени вреди, а на самия него неимуществени вреди,
конкретно посочени в исковата молба. Сочи се, че ответното дружество като
застраховател на делинквента по застраховка гражданска отговорност е
заплатило обезщетение за имуществени вреди по автомобила като тотална
щета, но се твърди, че заплатения размер е по-нисък от нанесената вреда.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да заплати на ищеца сумата 885,62 лв., представляваща оставаща
част от обезщетение за имуществени вреди, относно увредения автомобил,
ведно със законната лихва от 15.01.2021 г. до окончателното изплащане,
както и сумата от 10 000 лв. претендирана като частичен иск от 40000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
1
лихва считано от 26.05.2021 г. до окончателното изплащане. Претендират се
разноски по чл. 38 от Закона за адвокатурата.
От страна на ответника е представен отговор на исковата молба, с
който се оспорва основателността на предявените искове. Оспорва се
механизма на ПТП, описан в исковата молба, като се сочи, че водачът на
автобуса няма вина за злополуката, а в случая, ако се приеме, че водачът има
вина е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
Оспорват се твърденията за наличие на телесни увреждания, а също така се
оспорват претенциите и по размер.
От съда се иска отхвърляне на предявените искове като
неоснователни и се претендират разноските по делото.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява се от
пълномощник, който поддържа исковата молба и моли за нейното уважаване.
Прави се увеличение на частичния иск за неимуществени вреди на 15 000
лева. Претендират се разноските по делото.
Ответното дружество, редовно призовано, се представлява от
пълномощник само в едно от съдебните заседания.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 21.08.2020 г. около 14:10 ч., в гр.Сливен, на ул. „Банско шосе“ до
бензиностанция „ЕКО“ е настъпило ПТП между автобус „Бова“ с рег.№
СА****КХ, собственост на „Юнион Ивкони“ ЕООД, управляван от Г. М. М. и
лек автомобил Ауди А“ с рег.№ CH****KA, управляван от ищеца Г. С. П..За
настъпилото ПТП е известена полицията и местопроизшествието е посетено
на място от служители на ОД на МВР Сливен, като за ПТП е съставен
Протокол за ПТП № 1641144/21.08.2020г. Съставен е акт № 2733/20 г. за
административно нарушение. Механизма на настъпване на произшествието е
следния: Автобусът се е движил по ул. „Банско шосе“ в района на
бензиностанция Еко и направление към изхода на града. В района на
настъпване на ПТП платното за движение е с две ленти за движение,
еднопосочно движение. Движението между двете платна е разделено с
разделителна ивица, а лентите на еднопосочното движение и в двете посоки с
прекъсната разделителна линия. Автобусът се е движил в лявата пътна лента
на дясната половина на платното за движение. В същото време и в същата
2
посока на движение се е движил лек автомобил Ауди, като движението на
автомобила се е осъществявало в дясната пътна лента. Автомобилът се е
движил през цялото време на движение направо без да променя
направлението си. При това движение на двете МПС водачът на автобуса е
предприел маневра за престрояване от лявата в дясната лента. Водачът на
автобуса не е пропуснал движещия се направо автомобил Ауди, като е
последвал удар между предната дясна част на автобуса и страничната лява
част на автомобила Ауди. При този удар и при относително по-голямата
скорост на автомобила Ауди спрямо тази на автобуса е настъпило увреждане
по цялата повърхнина на автомобила. В резултат на ударната сила
автомобилът е бил изтласкан напред и надясно спрямо предварителната му
посока. Водачът на автобуса е имал техническата възможност да предотврати
ПТП, като пропусне движещия се направо и от дясната му страна автомобила
Ауди, а след това да извърши маневрата. Водачът на автомобила Ауди е
нямал техническата възможност да предотврати ПТП. Налице е навлизане на
автобуса в опасната зона за спиране на автомобила Ауди. Техническата
причина, довела до възникването на ПТП е предприетата технически
неправилна маневра за престрояване от лявата в дясната пътна лента от
водача на автобуса без да пропусне движещия се направо автомобил Ауди.
Технически правилно е преди маневрата водачът на автобуса да се убеди, че
пътната лента, която иска да заеме е свободна, да пропусне автомобила Ауди
и след това да се престрои в дясната пътна лента.
В резултат на удара автомобила на ищеца бил увреден, като е налице
тотална щета на стойност 2010,83 лева.
При самото ПТП ищецът не получил видими наранявания, но
изпитал болка в областта на лявото рамо. Впоследствие било проведено
медикаментозно лечение на травмата на лява раменна става, причинена при
ПТП-то в резултат на въздействието на предпазния колан и въздушната
възглавница. Травматичното увреждане представлява активирано налично
заболяване - теносиновиит. Към момента също има ограничения в
движението на лявата ръка. Освен травмата в областта на левия горен
крайник ищецът изпитал силен психичен стрес, който довел до възникване на
посттравматично стресово разстройство. Последното към момента е
отзвучало почти напълно.
3
За автобуса, причинил ПТП-то към момента на настъпване на
събитието е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност” с
ответното „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК
*********.
На 15.01.2021г. ответното дружество заплатило на ищеца сумата
1798 лева, представляваща обезщетение за тотална щета и разноски за
репатриране на МПС. На 26.05.2021г. ответното дружество отказало
изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на
ищеца.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
писмени доказателства и свидетелски показания, които са допустими,
относими и безпротиворечиви, както и въз основа на правилата за
разпределение на доказателствената тежест. Съдът кредитира изцяло и
заключенията на вещите лица, в чиято компетентност и добросъвестност
няма основание за съмнение.
Предявените искови претенции с правно основание чл.432 от КЗ
срещу ответното застрахователно дружество са допустими, а разгледани по
същество са частично основателни.
Несъмнено авторството на деянието на Г. М. и противоправността
му се установяват по несъмнен начин от неоспорения протокол за ПТП,
който е официален документ и се ползва с доказателствена сила, която не бе
опровергана. Презумпцията за вина на деликвента не е опровергана. В
резултат на виновното и противоправно поведение на М., като пряка и
непосредствена последица са причинени на ищеца в резултат на настъпилото
ПТП неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания от
причинените му травматично увреждане в областта на лявото рамо.
Причинена е и имуществена вреда, изразяваща се в тотална щета на ищцовия
автомобил.
Поради това са налице всички елементи на състава на непозволеното
увреждане по чл.45 от ЗЗД. При това положение поради наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена с ответното дружество за автомобила, с който е
причинено ПТП-то, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.432 от
4
Кодекса за застраховането и следва да се ангажира отговорността на
застрахователя за репариране на причинените на ищеца вреди от непозволено
увреждане.
По претенцията относно неимуществените вреди:
В случая се касае за травматични увреждания, които са довели до
ограничения и затруднения в движението на лявата ръка, но това състояние
не е причинено само от ПТП-то, а се касае за предходно налично заболяване
/разпит на в.л. Х. в съдебно заседание/, което е рецидивирало в резултат на
удара при произшествието. Причинено е и посттравматично стресово
разстройство, което вече е почти отзвучало. Поради това, съдът намира, че
справедлива репарация за причинените на ищеца неимуществени вреди за
претърпените болки и страдания представлява сумата 5000 лева. До този
размер частичния иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
следва да се уважи, ведно със законната лихва, считано от 26.05.2021г. до
окончателното изплащане, а в останалата част за разликата над уважения до
пълния претендиран размер да се отхвърли като неоснователен.
По претенцията относно имуществените вреди:
Безспорно е налице тотална щета на автомобила на ищеца, за която
ответното дружество е заплатило обезщетение в размер на сумата 1750 лева.
Действителната стойност на тоталната щета е 2010,83 лева, поради което
следва да се присъди на ищеца разликата в размер на сумата 212,83 лева,
ведно със законната лихва, считано от 15.01.2021г. до окончателното
изплащане. В останалата част иска следва да се отхвърли като неоснователен.
По правилата на процеса на страните следва да се присъдят разноски
съобразно уважения и съответно отхвърления размер на исковете. На ищеца
следва да се присъдят разноски в размер на 311,74 лева, а на ответната страна
в размер на 537,48 лева.
Пълномощникът на ищеца е претендирал възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, като искането е
основателно и следва ответното дружество да бъде осъдено да заплати на
процесуалния представител на ищеца сумата от 485,66 лева - адвокатско
възнаграждение, изчислено съобразно броя и размера на уважените искове.
Ръководен от горното, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Христофор Колумб“ №43 ДА ЗАПЛАТИ на Г. С. П. с ЕГН-**********
от гр.С., кв.“*******“ *-*-*, както следва:
сумата 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност” за неимуществени вреди от
непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху нея, считано от
26.05.2021г. до окончателното й изплащане;
сумата 212,83 лева /двеста и дванадесет лева и 83 стотинки/,
представляваща неизплатена част от обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност” за имуществени вреди от непозволено
увреждане, ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.01.2021г.
до окончателното й изплащане;
-сумата 311,74 лева /триста и единадесет лева и 74 стотинки/, представляваща
разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част, за разликата над
уважените до пълните претендирани размери като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Г. С. П. с ЕГН-********** от гр.С., кв.“******“ **-*-*
ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Христофор Колумб“ №43 сумата 537,48 лева /петстотин тридесет и
седем лева и 48 стотинки/, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Христофор Колумб“ №43 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат К.А. П. от САК, с
адрес гр.С., бул.“*********“ №** на основание чл. 38, ал.2 от Закона за
адвокатурата сумата 485,66 лева /четиристотин осемдесет и пет лева и 66
стотинки/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-
Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6
7