РЕШЕНИЕ
№ 260089
гр. Троян, 13.11.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Троянски
районен съд, втори състав, в публичното заседание на тринадесети октомври, две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Светла Иванова
при секретаря Емилия Петрова и в присъствието на прокурора
………… като разгледа докладваното от съдията – Иванова гр. дело № 236 по описа на ТРС за 2019 год., за да се произнесе -
съобрази:
Предявена е искова молба от Н. Г.Д. ЕГН **********
***, против С.П. Т.ЕГН ********** ***; Ц.П.Г. ЕГН ********** *** и Е.П.А. –Л.,
ЕГН ********** ***, с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, чл.108 ЗС и чл.537 ал.2 ГПК. Ищцата
твърди, че тя и първите двама ответника са наследници на Ц.Г.К.-бивш жител
***,починал на 22.06.1975г.,община Троян,област Ловеч, като техния наследодател
е притежавал недвижим имот, представляващ дворно място, ведно с построена в
него къща, в едно със сгради, представляващи селскостопански постройки,
находящи се в ***. Излага, че на 21.10.2015г първите двама ответника- С.Г. и Ц.Г.
са се снабдили с констативен нотариален акт №153том12 по обстоятелствена
проверка и давностно владение върху гореописания недвижим имот, без нейно
съгласие и знание, както и
без съгласието на нейната майка- Г.Ц.А.починала на 15.07.2010г-също наследник
на Ц.К., докато е била жива, като
твърди, че до нейната смърт на15.07.2010г , са се интересували от процесния
имот и са се чувствали собственик на същия заедно с другите наследници на общия
им наследодател, както и че не е давала
съгласието си нейната наследствена част да се придобие от първите двама наследници.
Твърди, че на 03.08.2018г първите двама ответника- С.Г. и Ц.Г. продават на
третия ответник Е.П.А. процесния имот, снабдявайки се с нотариален акт по
обстоятелствена проверка и за нейната
идеална част , като в продажбата не са участвали техните съпрузи, тъй
като с придобиване по давност е налице СИО, което обстоятелство е в
противоречие на закона.
Моли съда да бъде прието за установено по
отношение на ответниците, че ищцата е собственик на ½ идеална
част от процесния имот- Дворно място ведно с построена в него къща ,
селскостопанска сграда и други подобрения, находящи се в ***, да бъдат осъдени
ответниците да и предадат владението и отстъпят собствеността върху
½ идеална част от процесния имот,
да бъде отменен нотариалния акт издаден
по обстоятелствена проверка на първите двама ответника по давностно владение до
размера на наследствената и 1/2идеална част и да бъде отменен нотариалния акт , с който първите двама
ответника- С.Г. и Ц.Г. продават процесния имот на третия ответник Е.П.А. до
размера на полагащата и се наследствена 1/2идеална
част от процесния имот, както и поради обстоятелството, че в продажбата следва
да участват и съпрузите на първите двама ответника, тъй като имота е придобит
от тях по наследство и давностно владение предполагащо режим на СИО и поради
това сделката е извършена в нарушение на закона.
В предвидения
едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК са депозирани писмени отговори от С.П.Г. и Ц.П.Г., с които изразяват становище за недопустимост на заявената
искова претенция по реда на чл.124 от ГПК, а по съществото на спора – за
неоснователност.
Твърди се, че от представеното
удостоверение за наследници изх.№02-04-977/23.08.2018г., издадено от Община
Троян е видно, че С.Г. и нейният брат -Ц.П.Г.,
са наследници на П.Ц. Г., който от своя
страна, е единствен наследник по закон на Ц.Г.К..
Излагат, че до смъртта си Ц.Г.К. и П.Ц.
Г. са владяли процесния имот, без да упражнят правото си да се снабдят с
нотариален акт за собственост, като в последствие, С. и нейния брат – Ц. са
продължили да владеят имота след смъртта на своите наследодатели и валидно са
упражнили правата си по чл.79, ал.1 и чл.82 от ЗС да придобият правото на
собственост върху процесния имот по владение и наследство, като това право бъде
удостоверено по надлежния ред с нотариален акт №182, т.Н от 21.10.2015г. на
Нотариус М.Г.. Излага се, че Ц.Г.К. е починал на 22.06.1975г., и като вдовец, е
оставил наследници - своите деца П.Ц. Г. и Г.Ц.А..Заявяват, че Ц.Г.К. е владял процесния
имот до смъртта си на 22.06.1975г., но приживе не се е снабдил с нотариален акт
за собственост. Твърди, че Г.Ц.А.не притежава наследство,
оставено от Ц.Г.К., тъй като със Заявление за отказ от наследство
от 22.08.1989г., вписано по реда на чл.52 ЗН в регистъра по чл.49 ЗН при
Троянски районен съд, под рег.№43/23.08.1989г., Г.Ц.А.се е отказала от наследството, получено от нейния
баща Ц.Г.К..Твърди се, че ищцата не е наследник на Ц.Г.К., тъй като Ц.Г.К. е починал на 22.06.1975г. и
негови наследници към този момент са децата му П.Ц. Г. и Г.Ц.А.. На
23.08.1989г. е вписан отказ от наследство на Г.Ц.А., получено от нейния баща Ц.Г.К.
и към същата дата наследник по закон на Ц.Г.К., на основание чл.5, ал.1 и чл.53 ЗН е само
неговият син П.Ц. Г.. Считат, че за ищцата не е налице правото да
наследява по заместване, тъй като Ц.Г.К. е починал на 22.06.1975г., а неговата
дъщеря Г.Ц.А.е починала на 15.07.2010г.
Твърдят, че ищцата не е единствен
наследник по закон на своята майка и претендираните права дялово не
съответстват на действителното правно положение.
По реда на чл.131 от ГПК е депозиран
писмен отговор от Е.П.А.-Л.. Изразява
становище за недопустимост, а по същество за неоснователност на претенциите. Излага, че
на 03.08.2018 година С.П.Г. и Ц.П.Г. и
продали собствения си наследствен недвижим имот, находящ се в ***, а
именно: Поземлен имот с идентификатор 73198.508.229 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на града, одобрени със Заповед № РД-18-11 от 20.04.2007
г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с
адрес: ***, с площ 811 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по
предходен план: *********, ведно с построените в имота: СГРАДА с идентификатор
73198.508.229.1 със застроена площ 39 кв.м., брой етажи 2, с предназначение:
жилищна сграда - еднофамилна; СГРАДА с идентификатор 73198.508.229.2 със
застроена площ 33 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: селскостопанска
сграда; СГРАДА с идентификатор 73198.508.229.3 със застроена площ 59 кв.м.,
брой етажи 1, с предназначение: селскостопанска сграда. За сключения между тях
договор е издаден Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 172
том II per. № 2926 дело № 300 от
2018 г. на Нотариус М.Г. - Нотариус, регистриран в Нотариална камара под № 477,
с район на действие района на Районен съд Троян. Твърди, че съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК,
на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат само констативни нотариални
актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и
тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно
право върху недвижим имот. Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим
имот № 172 том II per. № 2926 дело № 300 от 2018 г. на Нотариус М.Г.,
удостоверява сделка (продажба), с която се прехвърля вещно право върху недвижим
имот. Излага, че Н.Г.Д. не е собственик на
1/2идеална част от поземлен имот с идентификатор 73198.508.229 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Троян, общ. Троян, обл. Ловеч, одобрени
със Заповед РД-18-11/20.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес:
гр. Троян, п.к. 5600, ***, с площ на целия имот: 811 кв.м, с трайно
предназначение на територията:Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско
застрояване (до 10м), номер по предходен план:*********, както и не е
собственик на 1/2идеална част от построените в поземления имот СГРАДА с
идентификатор 73198.508.229.1, СГРАДА с идентификатор 73198.508.229.2 и СГРАДА
с идентификатор 73198.508.229.3., че не придобила и не притежава право на
собственост върху поземления имот, върху сградите в него или върху идеални
части от тях, нито на дворно място, ведно с построена в него къща,
селскостопанска сграда и други подобрения, находящи се в ***.
Излага, че ищцата и нейната майка
никога не са владялипоземлен имот с идентификатор 73198.508.229 в град Троян и
сградите в имота, че чайката на ищцата
не е била собственик на процесния имот или на идеални части от него, тъй като Г.Ц.А.е
една от наследниците по закон на Ц.Г.К., роден на *** год. и починал на
22.06.1975 год. При смъртта си Ц.Г.К. оставя следните наследници: П.Ц. Г. с ЕГН
********** (син), и Г.Ц.А.с ЕГН ********** (дъщеря), като нейните наследници по
закон са ищцата Н.Г.Д. и И. С. С..
Заявява, че с молба рег. № 43 от 23.08.1989
година на Нотариат при Районен съд Троян, заверена нотариално под № 139 от
23.08.89, Г.Апостолова се е отказала от наследството на Ц.Г.К.. Поради този
отказ от наследство Г.Ц.А.и нейната дъщеря - ищцата Н.Г.Д. - не са придобили по
наследство никакво имущество, принадлежало на Ц.Г.К., като единствен собственик
на имота до своята смърт е П.Ц. Г..
Твърди, че на 03.08.2018 година е
придобила правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор
73198.508.229 в град Троян, ведно с построените в имота сгради. На тази дата С.П.Г.
и Ц.П. Г. продала поземления имот и сградите в него. За сключения между тях
договор е съставен Нотариален акт за покупко -продажба на недвижим имот № 172
том II per. № 2926 дело № 300 от
2018 г. на Нотариус М.Г. - Нотариус, регистриран в Нотариална камара под № 477,
с район на действие района на Районен съд Троян, който имот е прехвърлила на
03.08.2019 год. на С.Й.С., в едно със
сградите в него, чрез договор за замяна, за който е съставен Нотариален
акт за замяна на недвижими имоти № 173 том II per. № 2929 дело № 301 от 2018 г. на Нотариус М.Г. - Нотариус, регистриран в
Нотариална камара под № 477, с район на действие: района на Районен съд – Троян
и понастоящем, С.Й.С. е единственият собственик на целия поземлен имот с
идентификатор 73198.508.229 в град Троян заедно с целите сграда с идентификатор
73198.508.229.1, сграда с идентификатор 73198.508.229.2 и сграда с
идентификатор 73198.508.229.3.
С определение №352 от 23.07.2019г.
на ТРС, по искане на ищцата, като ответник е конституирано и лицето С.Й.С..
В предвидения едномесечен срок по
реда на чл. 131 от ГПК ответникът С. е представил писмен отговор, с който
оспорва предявената претенция като недопустима. По съществото на спора изразява
становище за неоснователност.
В съдебно заседание страните се
представляват от упълномощените си защитници, които поддържат становищата си
изложени в ИМ и отговорите на исковата молба по съществото на спора и в
представени по делото писмени защити.
Съдът, като
прецени, че са налице процесуалните предпоставки за допустимост на предявените
искове и липсват пречки за разглеждането на същите, ги намира за допустими. По отношение на твърдяната недопустимост на
едновременно предявяване на искове с правни основания чл.124 от ГПК и чл.108 от
ЗС, е необходимо да се вземе предвид следното: Съгласно т.2 от
Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д. № 8/2012 г. на ВКС, правен
интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права
е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за
същото право. Тази постановка по мнение на съдията-докладчик, означава, че
право на ищеца е да прецени дали ще подаде установителен иск, в едно с
осъдителен иск, доколкото правния интерес при двата иска е различен. В тази връзка е необходимо да се посочи и че
целта на защитата по иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е да се
установи действителното правно положение в отношенията между страните и да се
осуети занапред възникването на нов спор за собственост.
За разлика
от исковете по чл.75 и чл.76 от ЗС, с които се защитава владението като
фактическо състояние, с иска по чл.108 от ЗС се защитава владението като
елемент от вещното право на собственост.В тази връзка „…когато защитаваното с
установителния иск право е само застрашено, без да е било нарушено, доколкото
не е реализирана опасността да се възпрепятства упражняването му, защитата се
ограничава само с неговото потвърждаване (аргумент от чл.124, ал.1 ГПК). Само
нарушаването на правото обуславя нуждата от иск за неговото възстановяване. От
установителен иск за собственост или друго вещно право ще е налице правен
интерес, когато конкретното засягане на правната сфера на ищеца изисква защита
чрез установяване на правото със сила на присъдено нещо.“
На основание
посоченото тълкувателно решение искането за прекратяване на производството по
отношение на иска по чл.124 от ГПК редом с този по чл.108 от ЗС е неоснователно. По предявеният положителен установителен иск по
реда на чл.124 от ГПК, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното към исковата молба Удостоверение за
наследници изх.№02-04-977/23.08.2018г., издадено от Община Троян е видно, че Ц.Г.К.
е починал на 22.06.1975г. и като вдовец е оставил наследници своите деца П.Ц. Г. и Г.Ц.А., които
наследяват своя баща при равни права.
От приложеното по делото заявление за отказ от наследство от
22.08.1989г., вписано по реда на чл.52 ЗН в регистъра по чл.49 ЗН при Троянски
районен съд под рег.№43/23.08.1989г. се установява, че Г.Ц.А.се е отказала от
наследството, получено от нейния баща Ц.Г.К..
На 23.08.1989г. е вписан отказ от наследство на Г.Ц.А.,
получено от нейния баща Ц.Г.К..
От представеното удостоверение за наследници
изх.№02-04-977/23.08.2018г., издадено от Община Троян се установява, че С. и Ц.
Г. са наследници на П.Ц. Г..
От писмените
доказателства приобщени към настоящото дело се установява, че Ц.Г.К. е починал
на 22.06.1975г. и като вдовец е оставил наследници от реда на чл.5, ал.1 ЗН -
своите деца П.Ц. Г. и Г.Ц.А., които наследяват своя баща при равни права,
съобразно разпоредбата на чл.5 ал.1 от ЗН, приложима към 22.06.1975г.
От приложеното по
делото заявление за отказ от наследство
от 22.08.1989г., вписано по реда на чл.52 ЗН в регистъра по чл.49 ЗН при
Троянски районен съд под рег.№43/23.08.1989г. се установява, че Г.Ц.А.се е
отказала от наследството, получено от нейния баща Ц.Г.К.. В съдебната практика
безспорно се приема, че наследникът губи правата си върху
имуществото на наследодателя си, но същевременно се освобождава от всички пасиви на
наследството, като съгласно разпоредбата
на чл. 53 от ЗН, частта на отказалия се от наследство уголемява дяловете на
останалите наследници от същия ред / ПП ВКС №4/1964г., т. 6, е разяснено, че
отказът уголемява дяловете не на всички наследници, а само на тези, които са от
същия ред: “Целесъобразно е с постановлението да се поясни, че при отказ от
наследство делът на отказалия се увеличава дяловете не на всички наследници, а
само на тези от коляното на отказалия се.“/. Съответно, ако няма други
наследници от същия ред или всички са се отказали – преминава към следващия ред
наследници. Ако отказалия се от наследство има свои низходящи (деца, внуци), то
след отказа му от наследство те не могат да придобият никакви права върху
отказаното наследство, съгласно разпоредбата на чл. 53 ЗН, тъй като то
преминава към другите наследници от същия ред, чиито дялове се уголемяват или
към следващия ред наследници. В
настоящият казус не са налице и предпоставките за заместване в наследяването по
закон от низходящи , което е допустимо при отказ само в хипотезата на чл. 10,
ал.4 ЗН, съгласно която заместване се допуска в полза на лице, което се е
отказало от наследството на възходящия, когото замества, или което е недостойно
да наследи същия – т.е. това е в хипотезата на заместване от низходящ на
починал наследодател (който се замества) и който е починал преди своя
наследодател, т.е. за Н.Г.Д. не е налице правото
да наследи по заместване, защото Ц.Г.К. е починал на 22.06.1975г., а неговата
дъщеря Г.Ц.А.е починала на 15.07.2010г..
Изложените аргументи
мотивират съда да приеме, че ищцата не е ангажирала годни доказателства, които
да установят правото на собственост на
наследодателя и върху имота. Собствеността на ищцата
върху процесния недвижим имоти,на основание наследствено
правоприемство не се установява по безспорен и категоричен начин,поради
което съдът намира,че предявеният положителен установителен иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПКсе явява неоснователен и недоказан и
като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло. По предявеният ревандикационен иск с правно основание чл.108 от
ЗС- ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищцата собствеността
и отстъпи владението на ½ ид.ч. от процесния недвижим
имоти,съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът за
собственост по чл.108 ЗС е иск на невладеещия собственик срещу владеещия
несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца.
Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане
да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния
имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота.
Съгл. приетото в т.2А от ТР №4/14.03.2016 год. по тълк.д. №4/2014г. на ОСГК на
ВКС, съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 от Закона за собствеността,
следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на
правото на собственост към патримониума на ищеца. Ако в хода на делото бъде
установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и
ответникът го владее без основание, противопоставимо на собственика, съдът
следва да уважи и двете искания: да се произнесе с установителен диспозитив,
признаващ правото на собственост на ищеца и с осъдителен диспозитив, осъждащ
ответника да му предаде владението върху спорния имот. Ако в хода на делото по
предявен иск по чл.108 ЗС не бъде установено правото на собственост на ищеца
върху процесния имот, съдът ще отхвърли и двете искания за защита. Ако в хода
на делото се установи, че ищецът по ревандикационния иск е собственик на
процесния имот, но ответникът не владее този имот или го владее на правно
основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи първото
искане за правна защита като признае с установителен диспозитив, че ищецът е
собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за
правна защита- за предаване на владението на имота. Така решението ще формира
сила на пресъдено нещо по въпроса относно собствеността върху имота, който
въпрос няма да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между същите страни.
В случая, не
е доказано по безспорен и категоричен начин наличието на една от трите
предпоставки за уважаване на иска, а именно ищцата да е собственик на
процесната 1/2 ид. част от имота по силата на наследяване. Наследяването
представлява преминаването на наследството като съвкупност от имуществени и
неимуществени права и задължения на починалия (наследодател) към неговите
наследници. В случая ищцата твърди, че в качеството си на наследник по закон на
своята майка, починала на 15.07.2010г., е собственик по наследство на ½ ид. част от процесния имот, който е част от наследствената маса, но доказателства, че Ц.Г.К.
някога е бил негов собственик, не са налице.Установи се, че със Заявление за
отказ от наследство от 22.08.1989г., вписано по реда на чл.52 ЗН в регистъра по
чл.49 ЗН при Троянски районен съд, под рег.№43/23.08.1989г., Г.Ц.А.се е отказала от наследството, получено от нейния
баща Ц.Г.К..Отказът от наследство е валиден и в процеса не се събраха
доказателства, които да поставят под съмнение тази валидност.
От събраните в хода на
процеса гласни доказателства, посредством разпит на свидетелите Ц.Ц., Н.К.и С.С.,
които съдът кредитира с доверие като обективни, безпристрастни, непосредствено
възприети и подкрепящи се от останалия събран по делото доказателствен
материал се установи се, че Ц.Г.К. е
владял процесния имот до смъртта си на 22.06.1975г., в последствие – П. Г. до
смъртта си 04.04.2014г., след което неговите наследници -ответниците С.Г. и Ц.Г.
са присъдинили своето владение към владението на праводателя си, съобразно
разпоредбата на чл.82 от ЗС, а именно: В качеството си на наследници по закон,
които не са недостойни да наследяват и които не са се отказали от наследство. Ищцовата претенция е основана само
на наследствено правоприемство, като не се посочва друго придобивно основание и
не са представени доказателства за такова спрямо процесния имот, но
наследственото правоприемство не беше доказано, по изложените по-горе
съображения: Ищцата не е наследник на Ц.Г.К., починал на 22.06.1975г., към
който момент негови наследници са децата му П.Ц. Г. и Г.Ц.А.. На 23.08.1989г. е
вписан отказ от наследство на Г.Ц.А., получено от нейния баща Ц.Г.К. и към
същата дата наследник по закон на Ц.Г.К., на основание чл.5, ал.1 и чл.53 ЗН е
само неговият син П.Ц. Г.. Не е налице хипотезата на чл.10, ал.1 от ЗН. За
ищцата не е налице правото да наследи по заместване, защото Ц.Г.К. е починал на
22.06.1975г., а неговата дъщеря Г.Ц.А.е починала на 15.07.2010годин.
Изложените аргументи мотивират съда
да приеме,че така предявения иск се явява неоснователен и недоказан и като
такъв следва да се отхвърли. По
предявените искове с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК:Искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК е акцесорно по своя характер.
Съобразно константната съдебна практика отмяната на констативни нотариални
актове по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК не е предмет на самостоятелен иск, а
изрично предвидена в закона правна последица от уважаването на иск за
собственост, предявен от собственика против лицето, ползващо се от акта. Като акцесорна претенция, искането за отмяна на
нотариалните актове, в полза на ответниците е допустимо, тъй като е предявено
досежно ½ ид.част, касаеща обекта, за който е предявен иск за
собственост.
По отношение на искането за отмяна до ½ ид.ч.
на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давност и наследство № 182, том ІІ, рег.№ 3086, дело №
307/21.10.2015 г. на нотариус М.Г., рег.№ 477 на НК, с район на действие
РС-Троян:Съгласно Тълкувателно решение №11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012
г. на ВКС, ОСГК, самата констатация в констативен нотариален акт за
принадлежността на правото на собственост не се ползва с материална
доказателствена сила, но се приема и още, че и тази констатация не е лишена от
доказателствено значение. Посочва се, че се касае за т.нар. легитимиращо
действие. За да отпадне легитимиращото действие на акта, съгласно цитираното
тълкувателно решение, тежестта за оспорване на признатото с акта право на
собственост се носи от оспорващата страна и не намира приложение редът по чл.
193 ГПК. Необходимо е да се докаже, че титулярът на констативния нотариален акт
не е бил или е престанал да бъде собственик. В настоящият казус ищцата не успя при условията на пълно и главно доказване
да установи, че е собственик на ½ ид.ч. от процесния имот, т.е. да опровергае
констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост върху процесния имот на С.П.Г. и Ц.П.Г.,
а именно, че същата е невярна. Изхождайки от несамостоятелния
характер на този иск /искане/, което
следва съдбата на главния иск,
същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По предявеният иск с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК/ за отмяна до ½ ид.ч. на Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 172, том ІІ, рег.№ 2926, дело № 300/03.08.2018
г. на нотариус М.Г., рег.№ 477 на НК, с район на действие РС-Троян: Отмяна на
нотариален акт,удостоверяващ право на собственост върху недвижим имот се
допуска само по отношение на НА,издадени по реда на чл.587 от ГПК/констативен
нотариален акт,съставен по обстоятелствена проверка/,но не и нотариален акт, обективиращ правна
сделка,както е в конкретния случай. Този нотариален акт обективира сделка с
процесния имот и е от вида нотариални актове неподлежащи на отмяна по реда на
чл. 537, ал. 2 от ГПК, поради което така заявената претенция е недопустима и в
тази част производството по делото следва да се прекрати.
По
отношение на разноските:
На
основание чл.78 ал.3 от ГПК, ответниците имат право да претендират разноски при
отхвърляне на предявените искове. С оглед изхода на делото, ще следва Н.Д. да бъде
осъдена да заплати на С.Г. сторените по делото разноски в размер на 800.00 лева
адв.възнаграждение, а на Е.П. – сумата 1505.05лева – разноски за един адвокат. По отношение
на сторените от Ц.Г. и С. С. разноски,
поради липса на доказателства по делото, че същите реално са
заплатени , настоящият състав счита, че не следва
да бъдат възлагани в тежест на ищцата, тъй като разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната не само е договорила но и реално е заплатила възнаграждението. Съдът, при
анализа на доказателствата по делото констатира,че по гр.д.№236/2019г. на ТРС е
внесена ДТ в размер на 71.00 лева. По делото, освен положителния
установителен иск по реда на чл.124 от ГПК са предявени и ревандикационен иск,
с правно основание чл.108 от ЗС и искане с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК,
върху което не се дължи заплащане на държавна такса. Съдът
намира,че от приложената по делото разписка№020000915315643 от 07.06.2019г.
/л.4/ се установява, че е внесената
ДТ в размер на 71.00 лева, която
представлява дължимата ДТ за иска по
чл.124 от ГПК.
За предявеният ревандикационен иск /неоценяем/, държавната такса следва
да бъде определена в размер на 50.00 лева.Не съществуват процесуални пречки по
смисъла на чл.77 от ГПК,съдът да се произнесе за принудително събиране на
разликата от дължимата държавна такса, като ги вмени за заплащане от ищцата.
Водим
от гореизложеното,съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, положителния
установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК,предявен от Н.Г.Д. ЕГН ********** ***, с искане, съдът да признае за установено по
отношение на С.П.Г. ЕГН ********** ***;
Ц.П.Г. ЕГН ********** ***, Е.П.А. –Л., ЕГН ********** *** и С.Й.С., с адрес: ***, че ищцата е собственик на ½ ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 73198.508.229 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на града, одобрени със Заповед №
РД-18-11 от 20.04.2007 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия,
картография и кадастър, с адрес: ***, с площ 811 кв.м., с трайно предназначение
на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10 м/, номер по предходен план: *********, ведно с построените в имота: СГРАДА
с идентификатор 73198.508.229.1 със застроена площ 39 кв.м., брой етажи 2, с
предназначение: жилищна сграда - еднофамилна; СГРАДА с идентификатор
73198.508.229.2 със застроена площ 33 кв.м., брой етажи 1, с предназначение:
селскостопанска сграда; СГРАДА с идентификатор 73198.508.229.3 със застроена
площ 59 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: селскостопанска сграда.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният иск с
правно основание чл.108 от ЗС, за осъждане на ответниците С. П.Г. ЕГН ********** ***; Ц.П.Г. ЕГН ********** ***,
Е.П.А. –Л., ЕГН ********** *** С.Й.С., с адрес: *** предадат на ищцата Н. Г.Д. ЕГН ********** *** на гореописания недвижим имот.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането с правно
основание чл.537 ал.2 от ГПК, за отмяна до ½ ид.ч. на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и
наследство № 182, том ІІ, рег.№ 3086, дело № 307/21.10.2015 г. на нотариус М.Г.,
рег.№ 477 на НК, с район на действие РС-Троян.
ПРЕКРАТЯВА КАТО НЕДОПУСТИМО производството по делото в частта, с която се иска отмяна до
½ ид.ч. на Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 172, том ІІ, рег.№ 2926, дело № 300/03.08.2018 г. на
нотариус М.Г., рег.№ 477 на НК, с район на действие РС-Троян.
ОСЪЖДА Н. Г.Д. ЕГН ********** *** заплати на С.П.Г. ЕГН ********** ***те по делото разноски в размер на 800.00 - осемстотин лева
адв.възнаграждение, а на Е.П.А. –Л., ЕГН ********** ***, сумата 1505.05 /хиляда петстотин и пет лева и пет стотинки/ лева –
разноски за един адвокат.
ОСЪЖДА Н.Г.Д. ЕГН ********** *** заплати на държавата, по сметка на РС-Троян,
допълнителна държавна такса в размер на 50.00лв./петдесет/лева за иска по
чл.108 от ЗС.
Решението може да
бъде обжалвано пред Окръжен съд Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: