Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година
02.07.2021 Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен
съд първи
граждански състав
На втори юни две
хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана
ДАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1327 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по иск за делба на съсобствен недвижим имот от прекратена
СИО, с правно основание член 34 от ЗС,
във фазата по допускането ù.
Ищецът – Г.И.М. твърди, че страните сключили граждански брак на
23.05.1982г., с Акт за граждански брак № 84 от същата дата на Община К..
Съгласно издадения нотариален акт за жилище, строено върху държавно място от
ЖСК - № 55, том V, дело 1768/1997г. на Районен съд - гр. К., по време на брака
им, на страните им е призната собствеността върху следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ
№ 3, ляв на втори етаж в град К., кв. 8 К. - Запад, находящ се в ЖСК „Р.“,
който апартамент се състои от три стаи, готварна, столова и баня, със застроена
площ от 124.71 кв.м., ВЕДНО с ИЗБА №4 с площ от 22.76 кв.м., ведно с ТАВАНСКО
ПОМЕЩЕНИЕ № 5 с площ от 25.63 кв.м., ВЕДНО с ГАРАЖ № 7 със застроена площ от
18.64 кв.м., ВЕДНО с 1.43% ид.ч. от общите части на гаражите и правото на
строеж и ВЕДНО с 11.22% ид.ч. от общите части на цялата жилищна сграда и
правото на строеж на жилището. Този имот по Кадастралната карта и кадастралните
регистри видно от Схема на самостоятелен обект в сграда №15-937293 от
12.10.2020г. и Схема №15-937295 на самостоятелен обект в сграда от 12.10.2020г.
на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. П.представлява: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 36498.501.714.1.11 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-52 от 16.11.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, като последно изменение по кадастралната карта
и кадастралните регистри, засягащи самостоятелния обект е от 21.11.2019г. с
адрес на имота - гр. К., общ. К., обл. П., ул. „Х.“ № ****, като
самостоятелният обект се намира на етаж 3 в сграда с идентификатор
35498.501.714.1, с предназначение: жилищна - многофамилна; сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор 36498.501.714; предназначение на
самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ; брой нива на обекта: 1 с посочена в
документа площ от 124.71 кв.м.; прилежащи части: ИЗБА № 4 с площ от 22.76
кв.м.; ТАВАН № 5 с площ от 25.63 кв.м. и 11.22% ид.ч. от общите части на
сградата; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
36498.501.714.1.4 и 36498.501.714.1.12; под обекта: 36498.501.714.1.9; над
обекта: 36498.501.714.1.13, стар идентификатор- няма и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор 36498.501.714.1.23 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-52 от 16.11.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК, като последно изменение по кадастралната карта
и кадастралните регистри, засягащи самостоятелния обект е от 21.11.2019г. с
адрес на имота - гр. К., общ. К., обл. П., ул. „Х.“ № ****, като
самостоятелният обект се намира на етаж 1-ви в сграда с идентификатор
36498.501.714.1 с предназначение: жилищна - многофамилна; сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор 36498.501.714; предназначение на
самостоятелния обект: ГАРАЖ В СГРАДА; брой нива на обекта: 1; съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 36498.501.714.1.24 и
36498.501.714.1.22; под обекта - няма; над обекта: 36498.501.714.1.9; стар
идентификатор - няма.
С Решение по гр.д. № 1155/2010г. на Районен съд – К., бракът им с ответника
бил прекратен, с влязло в сила Решение на 07.10.2010г., като с оглед на това
имуществото, придобито по време на брака им се трансформирало в обикновена
съсобственост с равни права - по 1/2 ид.ч. за всеки един от тях, съгласно чл.
28 от СК. До настоящия момент с ответника не могли да поделят имотите
доброволно, поради което намира, че е налице правния интерес от образуването на
настоящото производство за съдебна делба.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което допусне съдебна делба между
страните по делото, по отношение на описаните в исковата молба два
самостоятелен обект в сграда, при квоти: 1/2 ид.ч. за ищеца - Г.И.М. и 1/2
ид.ч. за ответника - Д.П.М..
Ответницата - Д.П.М. намира предявеният иск за процесуално допустим, но за
неоснователен. Твърди, че с прекратяване на гражданския им брак с ищеца и
предвид трансформиране на съсобствеността от бездялова в дялова е станала
собственик на 1/2 ид.ч. от процесиите недвижими имоти. По отношение на
останалата 1/2 ид.ч. от имотите, прави ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИДОБИВНА ДАВНОСТ, като
моли съда да приеме, че е придобила дела на бившия си съпруг, на основание чл.
79, ал. 1 от ЗС, чрез непрекъснато владение, продължило повече от 10 години, с
начало на придобивната давност 07.10.2010г. С придобИ.ето по давност дела на
ищеца по делото и предвид обстоятелството, че притежава останалата 1/2 ид.ч. от
процесиите имоти, се явявала едноличен техен собственик, поради което искът е
неоснователен.
Не оспорва обстоятелството, че страните по делото през време на брака си са
придобили процесиите недвижим имоти, така както са описани в исковата молба. Не
оспорва, че с решение № 389 от 07.10.2020г., постановено по гр.д. № 1155/2010г.
по описа на КрлРС, сключения между нея и ищеца, граждански брак е прекратен по
взаимно съгласие.
Основанието за възникване на съсобствеността между тях е прекратяването на
гражданския им брак с развод, като по този начин бездяловата съсобственост по
отношение на процесиите недвижими имоти се е трансформирала в обикновена
такава, при равни права, като всеки един от тях е станал собственик на 1/2
ид.ч. от имотите. С цитираното бракоразводно решение, съдът е предоставил на
нея ползването на семейното жилище. Решение № 389 от 07.10.2020г., постановено
по гр.д. № 1155/ 2010 г. по описа на PC К. е влязло в законна сила на
07.10.2010г. Страните по делото били във фактическа раздяла от 2006 година,
когато ищецът напуснал семейното им жилище. От този момент същият се установил
да живее и работи във Финландия, като не идвал в процесиите недвижими имоти.
При раздялата им с ищеца, поискала ключовете му за процесиите недвижими имоти,
като от тогава той не притежавал ключове за тях и нямал достъп до имотите. От
момента на фактическата им раздяла живеела сама в процесния апартамент, като
владеела същия заедно с прилежащите му таванска стая и мазе. В нейно владение
от раздялата им е и процесния гараж. Ищецът от момента на фактическата им
раздяла не е влизал в процесиите недвижими имоти и не е предявявал
собственически претенции за тях до момента на предявяване на настоящия иск. До
завеждане на делото ищецът изцяло се бил дезинтересирал от имотите, като не е
извършвал каквито и да било действия, демонстриращи, че е съсобственик. В
редките случаи, когато са се виждали с бившия й съпруг, същият е идвал пред
процесното жилище, но разговорите им са се провеждали извън него, пред блока.
Преди години, ищецът я потърсил и я помолил да му даде компресор за напомпване
на автомобилни гуми. Понеже съхранявала същия в гаража, ищецът отишъл, пред
него отключила гаража, дала му компресора, след което отново заключила гаража,
прибрала си ключа и се прибрала. От момента на фактическата им раздяла не е
допускала ищеца в процесиите имоти. Демонстрирала пред него, че е едноличен
собственик на тях, като същият не й се е противопоставял и не е предприемал
действия в обратна насока. Всички текущи дейности по поддръжка на процесиите
имоти от раздялата на били извършвани от нея. През 2017г. направила основен
ремонт на таванската стая, като сменила дограмата на същата и изградила баня и
тоалетна. Отбелязва, че всички финансови разходи и задължения, направени във
връзка с изграждането на процесиите недвижими имоти били погасени с пари, които
са й дарявани от родителите й. Ищецът не е вложил никакви лични финансови
средства в изграждането и придобИ.е процесиите имоти. Не били влагани и общи
финансови средства. Въпреки, че с нотариалния акт за собственост на жилище,
строено върху държавно място от ЖСК № 55, Том V, дело № 1768/97г. на КрлРС, за
собственик е признат ищецът - Г.И.М., счита че единствената причина за това била,
че с ищеца, към онзи момент са имали сключен граждански брак и е действала
презумпцията за съвместен принос. Във всички останали документи, свързани с
участието в ЖСК, както и в платежни документи фигурира нейното име. На някои от
платежните документи фигурирали и имена на нейните родители.
Ето защо намира, че е придобила по давност дела на бившия си съпруг, а
именно 1/2 ид.ч. от процесиите имоти, чрез непрекъснато владение, продължило
повече от 10 годни, с начало на придобивната давност 07.10.2010г. и е станала
собственик на останалата 1/2 ид.ч. от имотите, поради което моли съда, на
посоченото основание да отхвърли предявения иск за делба, като неоснователен и
недоказан.
В ХОДА на делото, ищецът - Г.И.М. оспорва факта на придобИ.е на процесните
имоти по давност. Твърди, че процесният имот бил придобит по време на брака и
то с помощна на родителите му, както и с негови средства, получавани от трудови
възнаграждения по време на брака.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Страните са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на 23.05.1982г. въз
основа на Акт за сключен граждански брак № 84 от 23.05.1982г. на Община К., е
прекратен с Решение № 389 от 07.10.2010г., постановено по гр.д. № 1155/2010г.
по описа на КрлРС, влязло в законна сила на 07.10.2010г.
Видно от представената документация по учредяване на ЖСК „Р.“, (л. 64-67 от
делото), като член кооператор за апартамента на страните е включена ответницата
- Д.П.М.. Видно от представения по делото нотариален акт № 55, том V, дело № 1768/1997г.
на КрлРС, през време на брака им, а именно на 08.08.1997г., ищецът - Г.И.М. е
признат за собственик на АПАРТАМЕНТ № 3, ляв на втори етаж в град К., кв. 8 К.
- Запад, находящ се в ЖСК „Р.“, който апартамент се състои от три стаи,
готварна, столова и баня, със застроена площ от 124.71 кв.м., ВЕДНО с ИЗБА №4 с
площ от 22.76 кв.м., ведно с ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 5 с площ от 25.63 кв.м.,
ВЕДНО с ГАРАЖ № 7 със застроена площ от 18.64 кв.м., ВЕДНО с 1.43% ид.ч. от
общите части на гаражите и правото на строеж и ВЕДНО с 11.22% ид.ч. от общите
части на цялата жилищна сграда и правото на строеж на жилището.
Към настоящия момент, съгласно представените схеми на самостоятелните
обекти в сграда по кадастралната карта и кадастралните регистри, а именно -
видно от Схема на самостоятелен обект в сграда №15-937293 от 12.10.2020г. и
Схема №15-937293 на самостоятелен обект в сграда от 12.10.2020г. на Служба по
геодезия, картография и кадастър гр. П.имота представлява: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ
В СГРАДА с идентификатор 36498.501.714.1.11 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-52 от 16.11.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, като последно изменение по кадастралната карта
и кадастралните регистри, засягащи самостоятелния обект е от 21.11.2019г. с
адрес на имота - гр. К., общ. К., обл. П., ул. „Х.“ № ****, като
самостоятелният обект се намира на етаж 3 в сграда с идентификатор
35498.501.714.1, с предназначение: жилищна - многофамилна; сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор 36498.501.714; предназначение на
самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ; брой нива на обекта: 1 с посочена в
документа площ от 124.71 кв.м.; прилежащи части: ИЗБА № 4 с площ от 22.76
кв.м.; ТАВАН № 5 с площ от 25.63 кв.м. и 11.22% ид.ч. от общите части на
сградата; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
36498.501.714.1.4 и 36498.501.714.1.12; под обекта: 36498.501.714.1.9; над
обекта: 36498.501.714.1.13, стар идентификатор - няма и съгласно Схема
№15-937295 на самостоятелен обект в сграда от 12.10.2020г. на Служба по
геодезия, картография и кадастър гр. Пловдив, страните притежават САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 36498.501.714.1.23 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-52 от 16.11.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК, като последно изменение по кадастралната карта
и кадастралните регистри, засягащи самостоятелния обект е от 21.11.2019г. с
адрес на имота - гр. К., общ. К., обл. П., ул. „Х.“ № ****, като
самостоятелният обект се намира на етаж 1-ви в сграда с идентификатор
36498.501.714.1 с предназначение: жилищна - многофамилна; сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор 36498.501.714; предназначение на
самостоятелния обект: ГАРАЖ В СГРАДА; брой нива на обекта: 1; посочена в
документа площ: няма данни; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: 36498.501.714.1.24 и 36498.501.714.1.22; под обекта - няма; над обекта:
36498.501.714.1.9; стар идентификатор - няма.
Доколкото фактическият състав на придобивен способ се е осъществил по време
на брака, презумпцията на чл.19, ал.3 СК от 1985г. намира приложение
и се презюмира до доказване на противното, че за придобИ.ето на имота двамата
съпрузи имат съвместен принос и поради това този имот е съпружеска имуществена
общност между тях. Общността е прекратена с прекратяването на брака с развод,
при равни за страните дялове, а именно – по 1/ 2 ид.ч., съгласно разпоредбата
на член 28 от СК.
Ответникът се позовава изрично и единствено на ПРИДОБИВНА ДАВНОСТ, като
моли съда да приеме, че е придобила дела на бившия си съпруг по давност. В тази
връзка и двете страни ангажират доказателства по делото, включително и гласни
чрез разпит на свидетели.
От показанията на свидетеля, осигурен от ищцовата страна се установява
следното: Свидетелят М.Д.С., майка на ищеца твърди, че с бившия си съпруг дошли
от гр. Ч.през 1980г. и заживели в гр. К., на ул. „З.“. Синът й със съпругата му
живеели отделно в един блок в гр. К., като той
работел в гр. С.. След като им се родило второ дете, съпрузите решили,
че им трябва друго жилище. Решили да се включат в кооперация, на ул. „Х.“, над
болницата. За целта им трябвали средства. Твърди, че решили със съпруга й да
продадат къщата си в гр. Ч.. Мъжът й работел в леярната. Не отрича, че бащата
на Д. им дал 10 000 лева. Тъй като със съпруга й сметнали, че са длъжни да
подпомогнат семейството, решили да продадат къщата си и заедно със съпруга й им
дал също 10 000 лева, който да внесат за кооперацията. Това се случило
през 1990 - 1991г. Сочи, че многократно, когато трябвало, синът й се обаждал,
че има нужда от допълнителни средства – например за ескалатор, който да изкачва
по етажите вар и тя му изпращала 2 000 лева. Освен това, работела като
шивачка, била професионалист и многократно помагала с пари, като съжалява, че
не е пазела бележки за това. Твърди, че до 2010г., когато страните се разделили
е посещавала имота им по празници - Нова година, Великден, по други празници,
Богородица и винаги, когато ходела е пълнила хладилниците, както и е давала
пари. Отделно, при построяване на кооперацията бившият й съпруг участвал с
физически труд. Той, като леяр изкарвал хубави пари и им помагал, бил голям
строител. Разказва, че в процеса на строителството, бившият й мъж, който по
принцип живеел на квартира в гр. К., се наложило да спи на открито горе, на
втория етаж, за да не крадат материали. След това, като се направил имота,
синът й го прибрал в дома си, на мансардния етаж, състоящ се от стая, малка
ниша и тоалетна, като лично боядисала стаичката горе. Твърди, че бившият й
съпруг до последно живял там, до преди да почине при катастрофа. Парите от
обезщетението във връзка с катастрофата, синът й ги оставил вътре в апартамента
и с тях закупели, каквото трябвало - една голяма холова, за обзавеждане.
Приживе, пенсията му я взимала Д., въпреки, че той живеел само горе и не го е
виждала долу да се храни. Слизал долу, само когато тя отивала на гости. Твърди, че синът й
участвал физически в този строеж, но тъй като работел не бил през цялото време
на строежа, през повечето време бил баща му. За цяло време на строежа, мъжът й
винаги бил там. Твърди, че синът й до развода живеел в този имот. Сочи, че през
2006г. синът й заминал за чужбина, а през 2010г., двамата се развели. Когато
тръгнал за чужбина, оставил на Д. ключовете и й казал: „Д., децата тука, разпореждай се, каквото трябва от мене го искай.“
Те останали да живеят в жилището. Синът й си дошъл в България за развода. При
развода двамата се разбрали - Д. да го ползва жилището. Синът й не й споделял,
че разделяйки се със жена му оставя апартамента на нея, и че той няма претенции
за имота. Освен за развода, ищецът си е идвал в България през 2008г., както и
през 2013г. или 2014г. Общи три пъти си е идвал в България. Когато си е идвал -
два пъти бил К. (за развода през 2010г. и през последното му идване - 2013г.
или 2014г.), като вторият път си е взел някои работи от жилището. Тогава й е
споделил, че Д. не му давала ключ - влезнал е само горе, видял, какво е видял,
вземал си някаква машина и това било. Не си е взел багаж и вещи от апартамента,
всичко си било там. Синът й казал, че след като е влязъл в жилището видял, че
всичко било обзаведено така, както го оставил. Бившата му съпруга изобщо не го
допуснала, само един път влязъл вътре. Казала му, че нямал вече работа в този
имот, имотът бил неин и той нямал право. Твърди, че още след развода Д. му е
казала, че апартаментът бил неин. Твърди, че ищецът и към момента живеел във
Финландия, като и двете му деца – М.и И.били там, като той живеел със сина си –
И..
От показанията на свидетелите,
осигурени от ответната страна се установява следното: Свидетелят С.П.Ш., брат
на ответницата твърди, че живее в гр. К. от 1970г., а на адреса на ул. „Х.“ № 6
от 1994г. Сочи, че живеел в една кооперация със сестра си - Д.. Твърди, че от
1992г. започнали да строят тази кооперация, а през 1994г. я приключили.
Кооперацията била строена от тях, както и от двамата му родители. Апартаментите
(неговият и на сестра му) били строени от родителите му, в смисъл, че те са
плащали за всичко - за строителство, за материали. В този блок той и сестра му
имали по един апартамент. И двата апартамента били построени изцяло от неговите
родители, плащането било изцяло от тях. Твърди, че съпругът на Д. и неговите
родители не са давали пари за строителството на апартамента на Д., тъй като
всичките пари, които ги събирали за започване на строежа на кооперацията, ги
внесли родители му. Те имали къща в с. Дъбене, новопостроена, продали я и
тогава започнали да строят. Парите от продажбата на къщата били вложена в
строежа. Не му било известно, родителите на Г. да са продавали жилище във
връзка със строежа. Те са продали имот, но това било много по-късно, може би 5-6
години след това, някъде около 2000г. Твърди, че през 2005г., Г. напуснал
жилището и отишъл да работи във Финландия. От тогова, от както заминал за
Финландия, същият не е идвал да живее в този апартамент. Само един път се
прибирал от Финландия, година след като заминал. От тогава до сега сестра му
живеела в този апартамент. Никой друг не е живял в това жилище. Всички такси за
апартамента ги плащала сестра му, както и разходи за текущите ремонти. Г. не е
участвал в плащането за ремонти по апартамента след заминаването му във
Финландия. По време на строежа, Г. единствено една седмица участвал и то,
когато започнали да строят, същият си взел отпуск от завода, за да участва в
строежа. По времето на строежа това му било идването. Неговият баща идвал на
строежа да помага, той бил пенсионер. Не си спомня дали бащата на Г. е живял на
таванското помещение. Предполага, че същият е живял един месец на тавана,
скарали се със сина му и след това баща му починал. След построяването на
апартамента, съпругът на сестра му живял в това жилище. Имали и друго жилище в
гр. К. във високите блокове на „Г.З.“,
за което жилище, баща му дал парите и го купил, но не се водел на негово име.
Твърди, че майката на Г. никога не я е виждал в жилището на страните. Виждал я
преди повече от 30 години, когато се роди дъщеря им. Повече не я е виждал.
Свидетелят Д.А.Д.твърди, че живее в
една кооперация с Д.М.,*** от създаването на ЖСК „Р.“. Строежът започнал през
1990г., а две или три години след това влезнали - първи Д. и С.да живеят, а
впоследствие се нанесли и останалите. Когато през 1990г. започнали
строителството, официално се снабдили с нотариален акт през 1997г. За строежа
било учредено събрание, всеки един член участвал. Казвали колко пари били
необходими за събиране и всеки си ги осигурявал. Твърди, че бащата на Д. и С.бил
постоянно на строежа. Същият имал в село Д.триетажна, новопостроена къща, в
която никой не е живял и я продал. Известно му било, че той дал на Д. и С.пари, но незнае колко. Твърди,
че бащата на Д. и С.купил дограмата и на двамата, както и врати. От „Топливо“
им ги закарали с камиона, който бил негов, личен. Принципно братът и сестрата били
записани, като членове на ЖСК. Д. и съпругът й се разделили, като Г. през
2005-2006г. заминал по чужбина. Две, три години след това се прибрал, видял ги
пред блока от южна страна, пред техния гараж, говорели си нещо, той му махнал.
Впоследствие Д. казала, че Г. искал да се разведат. Към момента не знае дали
двамата са разведени. След тяхната раздяла през 2006г., Г. го е виждал два пъти
да идва до блока, но не и да влиза вътре. Единият път е този, за който разказа,
а втория път го видял от северна страна, близо до входа. Твърди, че събирал
ежемесечно разходите за покрИ.е на общите части от входа за текущите нужди.
Правили ремонт на покрив, улуци сменяли, входна врата сменяли. Парите ги взимал
от Д.. Не му е известно дали Г. има ключ за този апартамент. Не познавал
майката на Г., нито може да каже дали същата му е ходила на гости. Реално Г. не
го е виждал вътре в жилището от 2005-2006г., откакто заминал за чужбина. От
тогава до момента приема, че Д. и децата й са собственици, защото когато те се
прибират от чужбина (Финландия), отсядали при нея. Твърди, че познавал бащата
на Г., той живял горе в таванската стая. По време на строежа също го виждал
този човек, който помагал за строежа. Твърди, че както единия, така и другия
съпруг, си водел родители или близки и приятели да помагат. Особено, когато се
вдигали етажите, тогава предимно всеки бил с близки хора, които помагали.
Бащата на Г., когато започнали строежа живеел в К., а в последствие той бил
първият, който живеел на тавана.
Видно от представената трудова книжка на Г.И.М., същият към 1990-1997г. е
бил в трудово правоотношение с работодател – ВМЗ гр. С.. Установява се от представения
нотариален акт за покупко-продажба № 41, том II, дело № 558/1991г. на РС – Ч.,
че родителите на ищеца са отчуждили собствен имот в гр. Ч., като по силата на
осъществената покупко-продажба са получили
сумата от 4905 лева, каквато е била и стойността на данъчната оценка.
Представени са вноски бележки, удостоверяващи погасяване на заем, с
вносител - Д.П.М. (л. 6871) за периода 1992-1993г. От ответницата са
представени и приходни квитанции (л. 72-81) за заплатени данъци и такса смет по
отношение на делбения имот за периода 2010-2021г.
Видно от представените по делото ордери (л. 82-88), Г.И.М. е превеждал на Д.П.М.
от чужбина суми във валута през 2007г., а именно – на 05.03.2007г. – 250
евро; на 13.06.2007г. – 155 евро; на 16.07.2007г. – 300 евро; на 07.08.2007г. –
170 евро; на 12.10.2007г. – 120 евро; на 23.11.2007г. – 120 евро и на
10.12.2007г. – 120 евро. През 2008г., видно от представените ордери (л.
96-105) Г.И.М. е превел на Д.П.М. от чужбина следните суми във валута, а именно
– на 18.01.2008г. – 120 евро; на 08.02.2008г. – 170 евро; на 14.03.2008г. – 150
евро; на 11.04.2008г. – 200 евро; на 18.04.2008г. – 200 евро; на 23.05.2008г. –
150 евро; на 27.06.2008г. – 150 евро; на 15.08.2008г. – 150 евро; на
12.09.2008г. – 200 евро и на 07.11.2008г. – 180 евро. През 2009г., видно
от представените ордери (л. 116-118) Г.И.М. е превел на Д.П.М. от чужбина
следните суми във валута, а именно – на 06.02.2009г. – 100 евро; на 17.07.2009г.
– 100 евро и на 09.10.2009г. – 100 евро.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира следното от правна страна:
Предявеният иск по чл.34 от ЗС за делба е основан на
съсобственост, възникнала на основание чл.28 от СК, при равни
дялове по силата на прекратената имуществена общност между страните,
поради развод по реда на чл.27, ал.1 от СК, обект на която е бил процесния
имот, придобит по време на брака им. Според чл. 35, ал.2 от ЗЖСК,
правото на собственост върху жилище или друг обект в ЖСК се придобива
от член–кооператора от момента на снабдяването с нотариален акт по
реда на чл.35, ал.2 от ЗЖСК. Нотариалния акт има конститутивно,
а не констативно действие, независимо, че се издава въз основа на документи.
Вещно прехвърлителното действие настъпва със снабдяването с нотариален
акт. До този момент правото на собственост е в патримониума на
ЖСК. В случая, нотариалния акт е съставен през 1997г., т.е. по време на
брака на член-кооператора на ЖСК с ищеца и при действието на СК от 1985г.
ПридобИ.ето е възмездно и след като е осъществено по време на брака, то
придобитото - апартамента и гаража, съобразно нормата на чл. 19, ал. 1 СК от 1985г., принадлежи общо на двамата съпрузи, при режим
на съпружеска имуществена общност. Общността възниква върху
придобитите имущества по силата на закона дори и когато имуществото е придобито
само на името на единия съпруг и независимо, че другия съпруг не е бил
член-кооператор. С разпоредбата на чл.19, ал.3 СК от 1985г. е
установена оборимост на презумпцията за съвместен принос при придобИ.ето на
имущество по време на брака, установена с разпоредбата на чл.19, ал.1 от СК от
1985г., т.е. до доказване на противното се счита, че имотът е съпружеска
имуществена общност.
В случая презумпцията за съвместен принос не е оборена. Съдът
приема, че от приетите гласни доказателства, безспорно се установи, че
имуществото построено чрез ЖСК е със
средства и труд на бившите съпрузи, подпомогнати от своите родители. За да се
признае личен дял на някой от бившите съпрузи по отношение на придобита по
време на брака на страните недвижима вещ в режим на съпружеска имуществена
общност, законът предполага влагане изцяло или отчасти на лични средства на
някой от съпрузите в придобИ.ето на общата вещ, като „влагането“ на личните
средства следва да е налице към момента на придобИ.е на правото на собственост,
според конкретния придобивен способ.
Следва да се отбележи, че аргументите и на двете страни за това кой е
допринесъл в повече финансово за придобИ.ето и обзавеждане на апартамента е
релевантен при спор по иск с правно основание по чл. 29, ал.3 от СК/чл. 28,
ал.3 от СК-отм., какъвто не е предявяван, а и не би могъл да бъде разгледан в
производство по делба. При липса на твърдения за преобразуване на лично
имущество, заявените за делба имоти се явяват придобити от страните, в режим на
съпружеска имуществена общност, прекратена с решение за развод, като съгласно
разпоредбата на чл. 27 от СК, дяловете на съпрузите са равни, т.е. по
1/2 ид.ч.
По отношение възражението за придобивна давност:
Придобивната давност е оригинерно
основание за придобИ.е право на собственост. Тя е способ за придобИ.е на право
на собственост чрез фактическото упражняване съдържанието на това право след
изтичане на определен в закона период от време. Тоест фактическият състав на
придобивната давност включва два елемента: владение и изтичане на определен
срок. За придобИ.ето по давност е необходимо на първо място да бъде установено
владение върху имота. Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС, владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като
своя. При спор за придобИ.е по давност на съсобствен имот от един от
съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса - дали той владее
изключително за себе си целия имот и от кога. Поначало упражняването на
фактическата, власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не
бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил
фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици,
то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита
оборена презумпцията на чл. 69 от ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото
на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен
владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение.
Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен
начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е
т.нар. преобръщане на владението (interversio possessionis), при което
съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава
на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е
извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за
другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги
свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.
Завладяването частите на останалите и промяната поначало трябва да се манифестира
пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи
своене, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички
тези обстоятелства трябва да бъдат доказани. Последващо манифестиране промяна в
намерението не е необходимо и когато упражняването на фактическата власт е
започнало от един от съсобствениците с намерението да държи целия имот като
свой и той е станал владелец на идеалните части на останалите (в този смисъл ТР
№ 1/2012 г. на ОСГК на ВКС).
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се доказаха
твърденията в отговора на исковата молба, че след 07.10.2010г. и досега,
ответницата осъществява непрекъснато и необезпокоявано от ищеца владение върху
процесните имоти. Установи се, че още преди прекратяването на брака с развод,
ищецът е напуснал страната, като се е установил във Финландия, където работи и
към момента. В последствие при него са се установили и двете им деца, като
ищецът живеел със сина си. От тогава не се е връщал да живее в България, в
частност в имота си в гр. К.. Действително, по делото са представени писмени
документи, удостоверяващи, че ответницата е заплащала дължимите данъци и
разноски за имота. Имотът обаче, видно от представените приходни квитанции,
продължава да фигурира и на името на ищеца – Г.И.М., т.е. Д.П.М. не го е
декларирала на свое име, заплащайки му съответните налози. Независимо от това,
дори факта на деклариране на имота от страна на ответницата, плащането на
данъци, разноски нямат значение за придобИ.ето на имота, тъй като едностранното
деклариране не удостоверява собственически права или начало на придобивна
давност. Като елемент на придобивната давност, владението трябва да бъде
постоянно, непрекъснато, явно и несъмнено. Намерението за своене се предполага
съгласно чл. 69 от ЗС, но за да се осъществи фактическия състав на чл. 79, ал.
1 от ЗС е необходимо владението да е несъмнително и явно. Тези признаци на
владението в настоящото производство не се доказаха.
По отношение на приетите
гласни доказателства съдът, след преценката им по реда на чл. 172 от ГПК, не
кредитира като цяло показанията на свидетеля С.Шапкаров и приема същите, като
недостоверни, необективни и некореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства. Свидетелят няма точни спомени нито относно времето, през който
бащата на ищеца е работел по строежа на кооперацията, нито че е заживял в нея
на мансардния (тавански) етаж. Освен това, посоченият свидетел няма и точни
спомени относно това, че ищецът след заминаването му във Финландия се е връщал
в страната и е посещавал процесния имот (освен изключението, за което сочи –
идването му в страната, година след заминаването му в чужбина). По делото се
установи от показанията на останалите двама свидетели (единият, от които на
осигурен от ответницата), както че бащата на ищеца активно е участвал в строежа
и същият е първият, който е заживял в таванското помещение, така и че ищецът
след заминаването му във Финландия, два или три пъти се е прибирал в България и
е посещавал апартамента си в гр. К.. Показанията на свидетеля С.Шапкаров се
оказват и заинтересовани, с оглед домогването да се установи придобИ.ето на
имота по давност от ответницата.
Съдът кредитира показанията
на свидетелите - М.С.и Д.Д.в частите, в които са основани на непосредствени
впечатления относно положителни факти – че свидетелят Д.е виждал ищеца да
посещава имота си, съответно свидетелката С.непосредствено е разговаряла с
ищеца, който се е оплаквал от това, че не е бил допуснат до имота от
ответницата, при посещението му. Относно това, какво е правил ищеца в имота,
виждайки го заедно с ответницата в периметъра на кооперацията, свидетелят Д.няма
преки впечатления и показанията му нямат доказателствена стойност.
Съдът приема, че по делото не се доказа ответницата да е упражнила
фактическа власт върху имотите, предмет на делба за времето от настъпилия
развод с ищеца – 07.10.2010г. до сега, като е упражнявана постоянно,
непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно и необезпокоявано да ползва имота,
демонстрирайки открито намерението си, че го държи като свой. Не се доказа
ищеца да не се е противопоставял. Същият се е опитал да влезе в имота си,
идвайки в България през 2013г. или 2014г., но ответницата не го е допуснала,
които обстоятелства изключват бездействие от негова страна по повод ползването
на процесния имот, поради което не може да се приеме, че ищеца е загубил своето
право на собственост, което на основание чл. 79 от ЗС, е преминало в патримониума
на ответницата. Още повече, същият от години е в чужбина, където се е установил
с пълнолетните им деца, родени по време на брака, живеейки със сина си, всички
те работят във Финландия, а в България е останала само ответницата. Децата,
идвайки си в страната, отсядат в родния им дом, където живее ответницата. За
това същата не доказа да е собственик по силата на изтекла придобивна давност в
нейна полза на 1/2 ид.ч. от процесните имоти, собственост на ищеца.
Съобразявайки изложеното, съдът счита, че по отношение на имотите, предмет
на делба, следва да бъдат допуснати при равни квоти от по 1/2 ид.част за всеки
един от съделителите.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш И:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Г.И.М. *** с ЕГН ********** от една страна и Д.П.М. *** с ЕГН ********** от
друга страна, по отношение на следните недвижими имоти, а именно:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 36498.501.714.1.11 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-52 от
16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като последно изменение по
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи самостоятелния обект е
от 21.11.2019г. с адрес на имота - гр. К., общ. К., обл. П., ул. „Х.“ № ****,
като самостоятелният обект се намира на етаж 3 в сграда с идентификатор
35498.501.714.1, с предназначение: жилищна - многофамилна; сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор 36498.501.714; предназначение на
самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ; брой нива на обекта: 1 с посочена в
документа площ от 124.71 кв.м.; прилежащи части: ИЗБА № 4 с площ от 22.76 кв.м.;
ТАВАН № 5 с площ от 25.63 кв.м. и 11.22% ид.ч. от общите части на сградата;
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 36498.501.714.1.4 и
36498.501.714.1.12; под обекта: 36498.501.714.1.9; над обекта:
36498.501.714.1.13, стар идентификатор- няма и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 36498.501.714.1.23 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-52 от 16.11.2011г. на Изпълнителния
директор на АГКК, като последно изменение по кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащи самостоятелния обект е от 21.11.2019г. с адрес на имота -
гр. К., общ. К., обл. П., ул. „Х.“ № ****, като самостоятелният обект се намира
на етаж 1-ви в сграда с идентификатор 36498.501.714.1 с предназначение: жилищна
- многофамилна; сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
36498.501.714; предназначение на самостоятелния обект: ГАРАЖ В СГРАДА; брой
нива на обекта: 1; посочена в документа площ: няма данни; съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: 36498.501.714.1.24 и 36498.501.714.1.22; под
обекта - няма; над обекта: 36498.501.714.1.9; стар идентификатор – няма, ПРИ
КВОТИ: 1/ 2 ид.ч. за Г.И.М. и 1/ 2 ид.ч. за Д.П.М..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.