РЕШЕНИЕ
№ 245
гр. гр. Хасково, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Диана Д. Пашова
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело №
20245640101892 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на М. Т. О. против
Община Хасково, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.
49, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – претърпени от ищеца болки и страдания,
произтичащи от ухапване от бездомно куче на 14.07.2024г., ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Ищецът твърди на 14.07.2024г. около 10:30ч., в гр. Хасково, в района
на бл. ************ да е ухапан по десния крак в областта на подбедрицата от
бездомно улично куче, от което преживял силни болки и страдания. Твърди
свидетел на случилото да е бил негов приятел, който след инцидента го е
закарал в спешно отделение на „МБАЛ –Хасково“ АД, където на ищеца му
била оказана медицинска помощ - раната е обработена и му е назначена
противобясна ваксина по схема. Твърди същия ден да е подал сигнал на тел.
112 за инцидента. На дата 17.07.2024г. е прегледан от лекар и му е издадено
съдебно медицинско удостоверение. Твърди към датата на исковата молба –
22.07.24г. да не е приключил възстановителния и оздравителен период от
инцидента, до средата на м. август 2024г. да предстои поставянето на ваксина
по схема, все още да изпитва силни и непрестанни болки в областта на раната
на десния крак, поради което се налага да взема болкоуспокоителни и
седативни медикаменти. В следствие на стреса да се чувства постоянно
1
тревожен и напрегнат, започнал да страда от безсъние и да изпитва панически
страх от вида на улични кучета, както и на такива, които се разхождат
свободно и не са вързани на каишка от техни стопани. Развива съображения,
че ответникът – Община Хасково не е изпълнила задълженията си да взема
мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или
животни. Претендира обезщетение за претърпените вреди. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва иска. Възразява срещу твърдението на ищеца, че
община Хасково не изпълнявала задълженията си и допуска безстопанствени
кучета в свободно състояние в населено място. Развива съображения, че
съществуването на безстопанствени кучета не е противоправно и, че като е
допуснала безстопанствени кучета по улиците на града Община Хасково не е
нарушила законови разпореди. Оспорва твърденията процесните вреди да са
причинени вследствие от ухапване от бездомно куче. Счита, че от описаните в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства не може по
категоричен начин да се установи, че кучето е безстопанствено. Твърди, че
настъпването на вредата само по себе си не обосновава извод за виновно
неизпълнение на задълженията на общината по ЗЗЖ, както и неполагане на
дължимата грижа. Сочи, че ищецът въпреки, че е забелязвал кучето да е
агресивно, не е подал сигнал, за да бъдат взети необходимите мерки. Твърди
във връзка с инцидента на 14.07.2024 г. да е получен сигнал на дежурният
телефон в Община Хасково от тел. 112 в 12:15 часа във връзка с агресивно
куче до ************. Твърди да е изпратен екип на място, който е обходил
района и не е установил в района на ************ да има куче. В следващите
три дни отново да е обхождан района, но агресивно куче и без маркировка не
било открито в района на ************ Възразява срещу твърдението на
ищеца, че община Хасково не е положила дължимата грижа при изпълнение
на задълженията си по овладяване популацията на безстопанствени кучета.
Прилага писмо от ОП „ЕКОПРОГРЕС“, които били натоварени с мерките по
изпълнение на общинска програма за овладяване на популацията на
безстопанствени кучета. В тази връзка сочи, че дори и да бъде установен
безстопанствения характер на въпросното куче, служителите на Общината не
са бездействали противоправно, а напротив - отзовали са се на всеки сигнал и
са извършили необходимите действия за овладяване на популацията с
дължимата грижа - мерките, предприети по изпълнение на задължението за
овладяване на популацията са адекватни на проблема и съответстват на
организационните възможности на Общината. В условията на евентуaлност,
оспорва размера на претенцията на ищеца за причинени вреди в размер на
3000 лева, представляващи неимуществени вреди, счита размера за прекалено
завишен. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца.
2
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и
като прецени представените по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. За да намери проявление предвидената в чл. 49
от ЗЗД гаранционно – обезпечителна отговорност на ответника, която е
безвиновна по своя характер, следва да се установи, че вредите са причинени
от лица, на които последният е възложил определена работа, при или по повод
нейното изпълнение. Същевременно, трябва да са налице и общите
предпоставки, обуславящи ангажирането на деликтната отговорност, съгласно
чл. 45 от ЗЗД, а именно: действие или бездействие на съответното физическо
лице, натоварено с извършването на определена работа; вреда;
противоправност на извършените действия; причинна връзка между деянието
и настъпилото увреждане. При защита по реда на чл. 49 от ЗЗД вината на
преките извършители се презюмира и в тежест на ответника е да установи, че
липсва такава. Обезщетение се дължи за всички вреди – имуществени и
неимуществени, явяващи се пряка и непосредствена последица от
увреждането.
От приетите като писмени доказателства по делото медицински
документи: съдебномедицинско удостоверение №309/24 и лист за преглед на
пациент в КДБ/СО, се установява, че на 14.07.2024г. около 10:30ч. на ищеца е
било причинено травматично увреждане на здравето и засегнат телесния му
интегритет, причинено от ухапване от куче.
От приетото като писмено доказателства писмо от Районен център
112-Кърджали, Дирекция „Национална система 112“, и оглед на приложен към
писмото диск, извършен чрез изслушването на записа в съдебно заседание, се
установява, че на 14.07.2024г. в 12:09:43ч. е постъпил сигнала от ищеца за
инцидент с ухапване от бездомно куче в ************ на ************ На
тел. 112 ищецът е заявил, че улично голямо куче го е нападнало в гръб и го е
ухапало по крака, сам е посетил спешна помощ и вече е излязъл от болницата,
инцидентът е станал в гр. Хасково, ******************** кучето се движило
в между блок 36 и бл. ********.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели на ищеца - В. П. Ж. (без родствени връзки с ищеца) и Т. Д. О. (баща
на ищеца).
Свидетеля Ж. сочи, че е приятел на ищеца. На 14.07.2024г. като
минавал с колата си през улицата в кв. „********“ свидетелят видял ищеца на
3
пътя, спрял, за да поговорят, и, докато си говорили, изскочило куче – голямо,
средно на ръст, бяло на черно петна, и ухапало ищеца по десния крак, от
ухапаното място започнало кървене. Не се чуло лаене преди кучето да захапи
ищеца. Свидетелят закарал ищеца с колата си до спешно отделение. Следобед
свидетелят отишъл при ищеца и го видял превързан, с рани и много
стресиран, видимо притеснен, унил. Впоследствие, търсил ищеца няколко
пъти, за да излязат, но ищецът изпитвал страх и не искал да излиза. Сочи, че
около десетина дни ищецът не е искал да излиза. Свидетелят го склонил, но
ищецът го помолил да го вземе от тях, защото не искал да минава през
местото, на което се случил инцидентът.
Свидетеля О. сочи, че на 14.07.2024 г., в ранния следобед, след 12:30
ч.-13:00 ч. му се обадил ищеца и му казал, че е ухапан от куче и ходил до
спешна помощ. Свидетелят отишъл да го види у тях и видял, че долната част
на десния крак на ищеца била превързана и обработена. Сочи, че ищецът
изпитвал силни болки около седмица и половина. Сочи, че първата ваксина са
му я били в бърза помощ, но до средата на м. август му слагали 3 или 4
ваксини, по схема. Сочи, че ищецът е изпитвал емоционален страх от цялата
случка да не би пак да го ухапе и нападне куче, не минавал през място на
случката. По отношение на кучето, казва, че това куче го знае целия блок,
станало агресивно, след като родило малки и оттогава започнало да напада.
Кучето е около 60 см., високо, бяло с черни петна и дълъг косъм. Сочи, че
кучето напада без да лае. Кучето е улично, не е имало каишка или ушна марка.
Виждал е кучето около мястото, на което ухапало ищеца. Не е виждал някой
да го разхожда, кучето живеело до кофите за боклук. Сочи, че след случката
останал при ищеца около 15 дни. Ищецът ходел много трудно и свидетелят го
обслужвал с храна и чистене, докато се стабилизира. Сочи, че след случката
ищецът е имал проблеми със съня.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска
експертиза, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че
ищецът е бил ухапан еднократно от куче. Поради това, че е възможно при
ухапване от куче да се придаде бяс, се налага прилагане на ваксина.
Оздравителния процес при ухапване от куче не превишава 20 дни и към
датата на заключението е приключил напълно.
От събраните доказателства – писмени, гласни, заключение на вещото
лице, се установява, че на 14.07.2024г. преди обяд, в гр. Хасково, в района на
бл. №******** в ************ ищецът е ухапан по десния крак в областта на
подбедрицата от безстопанствено улично куче. Установено е да са му
поставени ваксини по схема, което е свързани с интервенция в човешкото
тяло, само по себе си неприятно, и да е търпял неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания, неудобства поради това, че трябва да
4
разчита на помощ на близък, смушения в съня, страх да излиза поради това да
бъде нападнат от куче.
Със Закона за защита на животните (обн. ДВ, от 8.02.2008 г., в сила от
31.01.2008 г.) за общините, включително чрез техните кметове, са предвидени
редица задължения на общинските органи за овладяване популацията на
безстопанствените кучета, като целта на закона е подобни кучета да не се
намират в свободно състояние в населените места, понеже са заплаха за
живота и здравето на хората. В изпълнение на тези разпоредби законът
предвижда, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор
безстопанствените кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването,
ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани
от тях приюти (чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ) Съгласно § 5 от ПЗР на ЗЗЖ в 3 - годишен
срок от влизането в сила на закона (който е бил продължен с § 17 от ЗИДЗЗЖ -
ДВ, бр. 92/2011 г. до 31.12.2015 г., и отменен с ДВ, бр. 34/2016 г.), общинските
съвети и кметовете на общини осигуряват настаняването на
безстопанствените животни в приютите по чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ. Същевременно, в
чл. 47, ал. 3, изр. 2 ЗЗЖ и чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ изрично е предвидено, че
кучетата са под надзора и грижите на общините, което означава, че чрез
взетите от тях мерки същите следва да гарантират безопасното им поведение
спрямо хората, независимо от вида на тези мерки (дали чрез настаняване в
приют или чрез връщане по места), което е задължение на общината, респ.
организациите и лицата по чл. 49 от ЗЗЖ. Изпълнението на това задължение
обаче нито възниква, нито е обвързано със срока по § 17.
От представените от ответника доказателства не се установява при
условията на пълно и главно доказване изпълнението на задълженията по чл.
40, ал. 4, чл. 41, ал. 1-3 ЗЗЖ. По делото не се установява, че в рамките на
общото си задължение да полага грижа за опазване живота и здравето на
гражданите Общината е положила дължимата грижа в изпълнение на
задълженията си да организира улавянето и изолирането на скитащи кучета -
взетите мерки не са достатъчни. Липсват данни за приети подзаконови
нормативни актове и не се установява адекватно да са приложени нужните
мерки – останали са агресивни кучета, осъществяващи безпричинни
нападения над граждани, причинявайки им телесни увреждания и психически
стрес. Ответникът не е изпълнил задължението си чрез своите служители да
осигурява безпрепятствено придвижване на хора по улиците на Общината,
незаплашвани от агресивни бездомни кучета. Доколкото установеното
бездействие е в нарушение на нормативно установени изисквания, то е
противоправно, вината на съответните длъжностни лица се предполага (чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД), която презумпция не е била оборена от ответника, а фактът, че
изпълнението на посочените задължения е можело да предотврати инцидента
5
обосновава извод за наличие на пряка причинна връзка между бездействието и
настъпилата вреда.
От гореизложеното следва, че по делото е доказан фактическия състав
на разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, обуславящ възникването на
обезпечителногаранционната отговорност на ответната община за
противоправното бездействие на нейни служители, а именно: 1/
противоправно бездействие на служители на ответника, изразяващо се в
неизвършване на необходимите действия за предотвратяване агресивно
поведение на бездомните кучета към хора или животни, които задължения
произтичат от разпоредбите на чл. 50, т. 2, вр. чл. 49, чл. 40, ал. 4, чл. 41, ал. 1-
3 ЗЗЖ, както и от пар. 5 от ПЗР на ЗЗЖ; 2/ причиняване на неимуществени
вреди на ищеца, изразяващи се в претърпени болки и страдания заради
настъпилото в резултат на нападението на бездомното животно телесно
увреждане; 3/ причинна връзка между неимуществените вреди и
противоправното поведение на общински служители, на които е било
възложено изпълнение на задълженията, произтичащи от посочените по-горе
разпоредби от ЗЗЖ.
По размера на имуществените вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При преценка за
размера на обезщетението съдът съобрази разрешенията, дадени в
Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС, определено като
задължително за съдилищата, съобразно ТР № 1 от 2010г. по т.д. № 1/2009г. на
ВКС и съдебната практика за обстоятелствата, които следва да се съобразят
при присъждане на размера на неимуществени вреди по справедливост
(решение № 749 от 05.12.2008 г. по т.д.№ 387/2008 г. на ВКС, ІІ TO., решение
№ 66 от 03.07.2012 г. по т.д.№ 611/2011 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 83 от 06.
07. 2009 г., по т.д.№ 795/2008 г. ВКС, ІІ ТО, решение № 233 от 20.12.2016 г. по
т.д.№ 3586/15 на ВКС, ІІ ТО, решение № 88 от 17.06.2014 г., по т.д.№
2974/2013 г. на ВКС, ІІ ТО, Решение № 189 от 25.03.2024 г. по гр. д. № 1757 /
2023 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 233/20.12.2016г. по т. д. № 3586/2015г. на
ВКС, ТК, II ТО; решение № 1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II
ТО, решение № 83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II ТО;
решение № 157/28.10.2014г. по т. д. № 3040/2014г. на ВКС, ТК, II ТО; решение
№ 124/14.07.2016г. по т. д. № 2056/2015г. на ВКС, ТК, І ТО;, Решение № 34 от
27.03.2020 г. по т. д. № 1160 / 2019 г. на ВКС, II TO, Решение № 50111 от
15.05.2023 г. по т. д. № 1319 / 2021 г. на ВКС, I TO, решение № 214/08.01.2019
г. по гр. д. № 3921/2017 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 50033 от 25.07.2023 г. по
т. д. № 299 / 2022 г. на ВКС, II ТО). Като съобрази изводите по-горе за
характера на увреждането на пострадалия, начина на извършването му –
6
нападение от куче, обстоятелствата, при които е извършено – посред бял ден,
без ищецът да е провокирал кучето, което е увеличило интензитета на
преживения стрес, причинените на ищеца болки, страдания, неудобства,
възрастта на ищеца, преживяното неспокойство при излизане навън,
възстановителния период - около 20 дни, но и пълното физическо
възстановяване, както и съобрази икономическата конюнктура в страната към
датата на непозволеното увреждане и размерът на присъждането обезщетение
при сходни случаи, счита, че справедливото обезщетение за причинените в
конкретния случай неимуществени вреди е в размер на 3000 лв. Следователно,
главният иск за сумата от 3000 лв. е доказан и следва да бъде уважен в
пълния предявен размер.
Поради уважаване на главния иск, следва да бъде уважен и
акцесорния иск за законна лихва от датата на увреждането - 14.07.2024г. до
окончателното плащане (арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ищеца. Разноските са
своевременно предявени – за държавна такса, депозит за вещо лице и
адвокатско възнаграждение. На ищеца следва да се присъди претендираната
сума за платена държавна такса в размер на 120 лв. и платени разноски за
депозит за вещо лице в размер на 300 лв.
Ищецът е представил доказателства за платен адвокатски хонорар на
адв. Вескова за процесуално представителство в размер на 700 лв. Ответникът
с отговора е направил възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар.
Предвид задължителното за съда тълкуване в решението по дело C-
438/22 на СЕС и практиката на ВКС, съдът приема, че нормата на чл. 38, ал. 2
ЗА, препращаща към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждение за
адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025г.) не съответства на правото
на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери
на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир
при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за
съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в
Наредбата за заплащане на правната помощ, подлежат на преценка от съда с
оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът
на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди
всичко фактическата и правна сложност на делото (в т.см. Определение
№50015/16.02.24г. по т.д. № 1908/2022 на ВКС, ТК, I отд., съдия – докладчик
Тотка Калчева).
В конкретния случай, делото се е развило в две съдебни заседания,
7
приети са писмени доказателства, проведен е разпит на двама свидетели,
прието е заключение на вещо лице. Делото не се отличава с фактическа и
правна сложност в сравнение с други дела със същата правна квалификация, а
и в съдебния район има не малко съдебна практика по сходни казуси.
Съобразно това, съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в
размер не по-голям от определения по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждение за адвокатска работа (загл. Изм. – ДВ, бр. 14 от 2025г.), а
имено - 600 лв. (арг. чл. 7, ал. 2, т. 2).
Следователно, ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца
сумата от 1020 лв., от които: 420 лв. за държавна такса и депозит за вещо лице
и 600 лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ХАСКОВО, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Хасково, пл. „Общински“ № 1, да заплати на М. Т. О.,
с ЕГН **********, адрес: гр. Хасково, жк. „********“ ********, сумата от
3000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания, произтичащи от ухапване от бездомно куче на 14.07.2024г.
в гр. Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
непозволеното увреждане - 14.07.2024г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ХАСКОВО, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Хасково, пл. „Общински“ № 1, представлявана от
кмета Станислав Дечев, да заплати на М. Т. О., с ЕГН **********, адрес: гр.
Хасково, жк. „********“ ********, разноски за производство в размер на 1020
лв., от които: 420 лв. за държавна такса и депозит за вещо лице и 600 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
8