Решение по дело №1504/2016 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…………/23.06.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на двадесет и втори май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Д. ПИСАРОВА

 

При участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдията т.дело №1504/2016г. по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава 32 от ГПК.

Предявен е иск от П.Х.Х., ЕГН **********, Варна чрез адв.Ж.Г. *** АД, ЕИК *********, София, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 90 000 лева, представляващи обезщетение за понесени болки и страдания, съставляващи неимуществени вреди, претърпени в резултат от ПТП на 07.09.2015г., при което пострадалият получил: счупване на лява раменна кост, счупване на двете лъчеви кости дистално поотделно и в съвкупност, счупване на таза, контузия на бял дроб с излив на кръв и въздух в дясната плеврална кухина и контузия на ляв бъбрек ведно със законната лихва от датата на ПТП до пълно изплащане на задължението ведно със сторените разноски по производството.

Ищецът твърди в исковата молба, че с решение по НОХД №361/2016г. на 32 състав на ВРС, деликвентът В.А.Д. *** е признат за виновен за това, че на 07.09.2015г. около 15.55 часа в гр.Варна, при управление на л.а. Рено Меган с ДК№ Т 8914 КТ, собственост на Лед Технолоджис България ООД, гр.Търговище, на бул.Сливница, в посока затвора – център, като нарушил правилата за движение по пътищата причинил на ищеца посочените травматични увреждания, представляващи средна телесна повреда. С решението по цитираното наказателно производство деликвентът е освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК като му е наложена глоба и административно наказание лишаване от право на управление за период от шест месеца. Ищецът излага, че на посочената дата на ПТП същия управлявал мотор Сузуки SV с рег.№В 5988 К, собственост на дядо му П. Х. С. от с.***. Твърди, че към момента на катастрофата времето било ясно и слънчево, с добра видимост, а пътната настилка била суха. Твърди, че моторът се движил в лява пътна лента, а л.а. се движил с видимо по-малка скорост в дясна лента спрямо ищеца като изненадващо предприел обратен завой от дясно рязко се изнесъл в ляво въпреки наличието на двойна непрекъсната линия. При тази неправилна маневра, последвал удар на мотоциклетиста в лявата врата на автомобила.

Твърди се, че автомобилът имал валидна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите /ГО/ по полица №BG/02/115001780747 в ответното застрахователно дружество, със срок на действие на полицата от 07.07.2015г. до 06.07.2016г. За ПТП бил съставен КП №2925/07.09.2015г. на дежурен ПТП при ОД на МВР –Варна М.П., в който като виновен за ПТП е посочен именно водачът на л.а. В.Д.. Поради тежките травми на ищеца се наложил престой в болнично заведение както и след изписването му престой в ортопедично легло в продължение на 7-8 месеца. Ищецът имал нужда от обслужване и болкоуспокояващи лекарства. Твърди понесени силни болки и страдания от получените увреждания. Твърди, че до момента продължава ползването на рехабилитатор. Освен физическите си увреждания ищецът твърди понесени и продължаващи психически травми, а именно стрес, паника, безпокойство и тревога. При познанство с нови хора, здрависване изпитва силен страх да не го докоснат по-силно на болезнените места от получените травми. Твърди, че болките не са отшумели и към момента въпреки постоянната рехабилитация. Прави извод, че поради получените увреждания е лишен от възможността да спортува и да живее активно, т.е. от обичайния си начин на живот преди инцидента.

В срока по чл.367 ГПК е постъпил отговор на иска от ответника ЗД БУЛ ИНС АД, в който се оспорва размера на претенцията. Твърди се, че е налице съпричиняване на вредоносните последици от ищеца тъй като последния управлявал мотоциклета с превишена и несъобразена с мястото скорост. Твърди се, че същия няма правоспособност да управлява МПС. Поради това поведението на ищеца на пътя било много по-укоримо от това на деликвента. Според ответника по делото не е представена първата изготвена след инцидента епикриза от реанимация на МБАЛ Св.Анна АД. Няма данни за безсъзнателното състояние на ищеца след ПТП. Оспорва се продължителността и интензитета на претърпените болки и страдания, Оспорва се контузията на левия бъбрек като се твърди, че това е неясно разчитане на рентгенографията от скенера. Твърди се, че най-дългия период на възстановяване е евентуално 6 месеца като не са представени доказателства за настъпили след това усложнения. Твърди се, че евентуално съответна за обезщетяване сума би била до размера от 30 000 лева при това ако съдът приеме, че не е налице съпричиняване. Направени са съответни доказателствени искания.

С допълнителна искова молба ищецът поддържа иска по размер. Оспорва направените с отговора твърдения и възражения. Счита, че следва исковия съд да ползва САТЕ, изготвена в наказателното производство. Противопоставя се на разпита на прекия причинител на вредите В.Д., поискано от ответника. Твърди, че доколкото същия е разпитан по НОХД на ВРС, не се налага новото му изслушване в настоящото производство.

Няма постъпил допълнителен отговор от ответното дружество.

С петитума на исковата молба ищецът претендира сумата от 90 000 лева – неимуществени и имуществени вреди. С уточняваща молба от 11.11.2016г. чрез пълномощника си адв.Ж.Г. уточнява, че искът за неимуществени вреди се поддържа до сумата от 85 851.20 лева, а останалите 4 148.80 лева, представляват разноските и съставлява стойността на иска за имуществени вреди.

Съдът отчита становището на ответника по направеното уточнение, депозирано с отговора на исковата молба, а именно, че не се възразява по основателността и размера на предявения иск за имуществени вреди в размер на 4 148.80 лева. /л.114/

В първото съдебно заседание ищецът не се явява лично, представлява се от адв.Г., който поддържа предявените искове. Не прави възражение по изготвения доклад на спора.

Ответникът не изпраща представител, редовно призован, депозира писмена молба, с която поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност, по вътрешното си убеждение, намира за установено следното:

Не се спори, че на 07.09.2015г., около 16.00 часа е настъпило ПТП в гр.Варна, бул.Сливница до ЗД Виктория, между л.а.Рено Меган с ДК №Т 8914 КТ, собственост на ЛЕД ТЕХНОЛОДЖИС БЪЛГАРИЯ ООД, Търговище, управляван от В.А.Д. и ППС с рег.№В 5988 К, модел СВ 650 С, Сузуки, собственост на П. Х. С., с водач П.Х.Х.. Водачът на л.а. се движил в дясната пътна лента посока центъра на град Варна, а моторът се движил в същата дирекция но в лява пътна лента със скорост от 64 км./ч. Тогава именно, водачът на автомобила В.Д. предприел маневра завиване наляво/т.е. в обратна на движението посока/ като направо на булеварда пресякъл незаконосъобразно двойна бяла непрекъсната линия –М 2, забраняваща пресичането и от ППС. Мотористът виждайки маневрата в дясно предприел на свой ред маневра в ляво за да избегне сблъсъка с автомобила, но не успял и последвало ПТП, при което били получени от водача на мотора процесните увреждания, които не се оспорват от насрещната страна. Ответникът оспорва единствено продължителността на лечението и интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания.

Видно от приложената Епикриза на МБАЛ св.Анна –Варна АД, изготвена непосредствено след инцидента, увреденото лице е прието на 10.09.2015г. със счупване на раменна кост, счупване на гривнена става както и счупване на пубиса /срамна кост/ закрито. От епикризата се установява извършена медицинска интервенция на 11.09.2015г. за открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация на таз, лява гривнена става със заключващи плаки. Поставен е заключващ пирон в лява раменна кост. Лицето е изписано на 19.09.15г. в подобрено състояние. Следващата епикриза от м.януари 2016г., издадена от МБАЛ Св.Марина ЕАД, Варна, не сочи на извършени оперативни манипулации, а единствено проведени изследвания и изписана терапия и рехабилитация във връзка с болки в шийната област с ирадиация към лява ръка съпроводени от изтръпване на част от пръстите на ръката. Съобразно епикриза на отделението по ортопедия и травматология при МБАЛ Св.Анна ЕАД, изготвена на 05.11.2015г., ищецът П.Х. /39 години/ е провел оперативни интервенции за отстраняване на имплантираните уреди – радиус и улна.

От изготвения медицински протокол на лекарска консултативна комисия от 21.10.2015г. на МЦ Св.Анна ЕООД, на ищеца е отпуснато помощно средство – инвалидна количка –рингова по т.12-а, комбиниран стол за баня и тоалет по т.13 до дирекция „Социално подпомагане” поради счупването на пубисната кост.

От приложения протокол  №1515/08.09.2015г. на лаборатория Съдебна медицина при МБАЛ Св.Анна –Варна, се установява че съгласно химическия анализ на кръвната проба на П.Х., не се установява наличие на етилов алкохол. Аналогично е изследването на кръвната проба на другия участник в ПТП В.Д. съгласно протокол №1514/08.09.2015г.

Обстоятелствата по настъпване на ПТП не са спорни между страните.

Не се спори относно наличието на валидна застрахователна полица Гражданска отговорност на автомобилистите в полза на л.а., причинил вредите, собственост на Лед Технолоджис България ООД.

От изслушаната и кредитирана от съда Съдебно - медицинска експертиза /л.148/ на вещото лице Д-р Д.Д. се установява, че след преглед на увреденото лице и на документите по делото е констатирана липсата на възникнали усложнения от получените травми. Според последната точка от заключението, П.Х. може да извършва трудовата си дейност, да води активен начин на живот и да спортува. При ПТП съобразно медицинската документация, същия е получил контузия на десния бял дроб с излив на кръв и навлизане на въздух в дясната плеврална кухина; счупване на лява раменна кост; счупване на двете лъчеви кости; счупване на кръстеца и в областта на лонното съчленение – симфиолизата. Контузията на десния бял дроб и десностранния хемопневмоторакс са обусловили временно опасно за живота състояние на ищеца. Счупването на лявата раменна кост е довела да затруднение в движението на крайника за период от поне 5 месеца. Счупването на дясна и лява лъчева кост обуславят в съвкупност затруднение в движението на горните ляв и десен крайник за период от поне 3 месеца. Всяко счупване в областта на кръстеца обуславя затруднение в движенията на долните крайници за период от поне 1-2 месеца. Според експертизата предстои повторно оперативно лечение за екстракция на остеосинтезеращият материал на горните крайници и таза. В съдебно заседание при изслушване на експертизата вещото лице уточнява, че при освидетелстването на ищеца, същия не е посочил естеството на работата, която изпълнява, а именно, че е работил като тежководолаз преди ПТП. Заявил е единствено, че работи като военен. Съобразно новата информация Д-р Д. в заседанието посочва, че ищецът не може да изпълнява задълженията си на тежководолаз към момента поне до отстраняване на остеосинтезиращия материал; не може към момента пълноценно да изпълнява трудовите си задължения. Според експерта, при ищеца освен счупване на пубисната кост е налице и разкъсване, което отваря предната повърхност на таза – срамните кости. След отстраняване на фиксиращите метали ищецът може да бъде възстановен изцяло от получените травми. Според СМЕ към момента на прегледа, ищецът е в добро физическо състояние, с добър захват на ръцете като се придвижва сам.

От заключението на СПЕ /л.162/ се установява, че ищецът има остатъчни въздействия от получените травми върху психиката. Психотравменото преживяване на ПТП нарушава психичния баланс на личността като повлиява преживяванията – настроение, емоции, понижава самооценката и води до малоценностови преживявания, повишава страха. Според вещото лице Н.М., ищецът продължава да изпитва натрапливи спомени от инцидента. Към момента на прегледа е с констатирано разстройство в адаптацията – генерализирана тревожност – Ф41.1. Това състояние макар че не е психоза, създава ежедневно психологичен дискомфорт. Според вещото лице тази симптоматика може да отшуми с медикаментозно лечение както и при добра психологическа терапия, каквато ищецът не е провеждал до момента на прегледа. В устните си обяснения вещото лице М. уточнява, че към момента медикаментозно лечение не е необходимо и лицето може да се справи с психологическите си проблеми сам с вътрешната си мотивация и волеви ресурс.

Заключенията на СПЕ съдът цени във връзка с изслушаните гласни показания на водените от ищеца двама свидетели. От впечатленията на св.Илия С., началник на ищеца П.Х. във военна структура, се установява, че към момента последния не може да изпълнява пълноценно задълженията си като ръководител на група тежководолази. Като преки задължения ищецът е следвало да обучава бъдещите водолази от структурата на Българската армия, да прави учения за обезопасяване на открити боеприпаси под вода, подводнотехническа работа с корабите. Според свидетеля, това е работа, която изисква сериозна психическа и физическа подготовка, поради което и водолазите преминават два пъти годишно освидетелстване. Сочи, че ищецът имал доста дълъг период на възстановяване от травмите – около шест месеца, през което време изобщо не можел да изпълнява задълженията си. След завръщането си на работа, ищецът изпълнява единствено ръководна работа, но абсолютно му било забранено да изпълнява останалите задачи под вода. Поради тази причина свидетеля като негов пряк началник, не си позволява да го товари с тежка специфична работа. Сега П. не изпълнява 100% от нещата, които е правил преди ПТП, а и не би могъл. Преди инцидента, свидетеля имал пълно доверие и упование в изпълнение на задачите от П., но след това самия пострадал явно инициирал, че се притеснява дали ще се справи и отбягвал задачи, които са свързани с по-голямо натоварване. Сега П. изпълнява повече административни функции отколкото физически задачи. Според свидетеля, съгласно вътрешния протокол на водолазите, след инцидента П. няма самочувствието да влезе под вода.

От разпита на св.Д. Х., съпруга на ищеца, чиито показания съдът цени като обективни и съвпадащи с останалите доказателства по делото, се установява, че след ПТП първа тя отишла в спешното на болницата като състоянието на П. тогава било много тежко. Според нея бил в шоково състояние, викал и стенел от болка, говорил несвързано. След операцията бил вързан с колани за да няма разместване на костите. От колана се получили други увреждания по кожата. Свидетелката излага, че напуснала работа за да може да гледа съпруга си в къщи. В болницата останал около 30 дни, а след това у дома си бил обездвижен „цяла вечност”. Свидетелката поела изцяло грижите за него като всичко се правило на леглото – цялата хигиена, памперси, подлози, тоалет било върху нейните ръце. Не можел да се обръща на една страна, поради което потърсили специален дюшек поради образувалите се декубитални рани. Свидетелката излага, че и било изключително трудно защото П. бил едър мъж и тя се затруднявала да го обръща. Изцяло променил характера си – преди бил деен, спортувал, с чувство за хумор, а след ПТП поради тежката си депресия започнал да става тревожен, невнимателен, прекъснал близостта си с децата си и съпругата си. Не можел да спи, спрял да шофира, психически е нестабилен. Според свидетелката, тя е неотлъчно до него каквото и пътуване и действия да предприеме. Според нея изключително зле се повлиял сънят му – сега не можел да спи, причували му се мотори, събуждал се и започвал да ходи из къщата като вдига шум, с което притеснявал околните. Притеснявал се от децата си, че са го виждали в безпомощно състояние. Наясно е, че му предстоят още няколко интервенции за изваждане на метала, но следвало да се изчака подходящия момент. Освен това, докторите ги информирали, че е невъзможно фиксиращият материал да бъде изваден едновременно от ръцете и таза, а следва да се проведат няколко операции. Местата, на които са поставени материалите били с много нервни окончания и операциите представлявали риск за здравето и живота на П..

От изслушаната САТЕ /л.167/ , допусната по искане на ответника, поради въведените от него твърдения за съпричиняване на вредоносните последици, се установява, че скоростта на мотора преди удара е била около 49.68 км/ч, а тази на автомобила – 16.67 км/ч поради извършваната от последния маневра на обратен завой. Според вещото лице, ищецът се е движил с разрешена за участъка скорост. Освен това, разстоянието, на което е бил моториста при възникване на опасността е по-малко от опасната зона като поради това не е могъл да спре и да избегне ПТП. Според вещото лице маневрата, която е предприел ищеца е била правилна от техническа гледна точка. Според вещото лице ищецът е могъл да предотврати ПТП само ако се е движил със скорост до 16.29 км/ч. В устните си обяснения в.л.Г. също заявява, че според него мотористът не е могъл да избегне удара с лекия автомобил. Мястото на удара показва, че мотористът е направил опит да избегне удара като извършил маневра в ляво – очевидно е възприел автомобила с периферното си зрение.

По делото са представени множество фактури и разходооправдателни документи, които не се оспорват от насрещната страна и съдът приема, че удостоверяват извършените от ищеца разходи за лечение и медикаменти. Същите са на стойност на претенцията съобразно направеното уточнение с молба от 11.11.2016г. /л.108 по делото/ в размер на 4149 лева. Всички разходни документи са издадени в периода на възстановяване на ищеца, след датата на ПТП като видно от посочените в тях основания, касаят именно извършени разходи за лечение.

Въз основа на горната фактическа установеност съдът прави следните правни изводи:

Предмет на производството е предявен от пострадалия П.Х.Х. преки искове с правно основание чл.226 КЗ /отм./ вр.чл.49 ЗЗД срещу застрахователя по застраховка ГО за виновния водач на л.а. Рено Меган В.Д. ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението като с уточнение се претендират както неимуществените, така и имуществените вреди, произтичащи от това събитие.

С петитума на исковата молба ищецът претендира сумата от 90 000 лева – неимуществени и имуществени вреди. С уточняваща молба от 11.11.2016г. чрез пълномощника си адв.Ж.Г. уточнява, че искът за неимуществени вреди се поддържа до сумата от 85 851.20 лева, а останалите 4 148.80 лева, представляват разноските и съставлява стойността на иска за имуществени вреди.

С решение №308/22.02.2016г., постановено по НОХД №361/2016г. на 32 състав на ВРС, В.А.Д. е признат за виновен за това, че на 07.09.2015г. в гр.Варна, при управление на л.а.Рено Меган с ДК №Т 8914 КТ като нарушил правилата за движение по ЗДвП /чл.25 и чл.77 от с.закон/ причинил по непредпазливост увреждане на П.Х.Х. – четири средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на лява раменна кост, счупване на двете лъчеви кости дистално поотделно и в съвкупност, счупване на таза и контузия на бял дроб с излив на кръв и въздух в дясна плеврална кухина, поради което му било наложено административно наказание глоба и лишаване от правоуправление на МПС за срок от шест месеца; освободен от наказателна отговорност.

Относно предявения иск за неимуществени вреди съдът следва да обсъди както влязлата в сила присъда и задължителните и обективни предели, така и направените от ответника възражения и събраните допълнително доказателства.

 Съгласно чл.300 ГПК и задължителната практика на съда, обективирана в решение № 47 от 23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 340/2011 г., I т. о., ТК, влязлото в сила решение по чл.78а НК е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. От това следва, че фактите, имащи отношение към гражданските последици от деянието, вкл. съпричиняването на вредоносния резултат, извън тези, отнасящи се до извършване на деянието, неговата противоправност и вината на дееца, следва да бъдат установени с доказателствени средства в рамките на производство по разглеждане на гражданските претенции, произтичащи от същото това деяние, с оглед принципа на непосредственост и равенство на страните в процеса. Съдът не може да ползва събраните в наказателното производство доказателства, а още по-малко да се позовава на направени в решението по наказателното дело интерпретации на факти и обстоятелства. /Решение № 36 от 28.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 319/2011 г., II т. о., ТК, чл.290 ГПК/ Щом подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд съгласно чл. 413 НПК и чл. 222 ГПК отм. /

чл. 300 ГПК в сила от 1.03.2008г./ са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от деликт / спр. ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

Въз основа на горното съдът намира установени предпоставките на чл.226 КЗ /отм./ вр.чл.45 ЗЗД. Независимо от режима на деликтната отговорност, дали по чл.45 ЗЗД или по чл.49 ЗЗД, поради безспорното обстоятелство, че ПТП е причинено от В.Д. при управление на служебно МПС, собственост на трето лице работодател, това е без значение за отговорността на застрахователя.

Предпоставките, обуславящи деликтната отговорност на В.Д., независимо от изложените от съда по-горе съображения във връзка с влязлата в сила присъда, същите не са спорни между страните; не се спори и относно основанието за ангажиране отговорността на застрахователя по конкретното правоотношение с оглед наличието на валидна застрахователна полица по застраховка ГО.

Ответникът е направил възражения единствено за съпричиняване на вредоносните последици от ищеца тъй като същия се е движил с превишена скорост за съответния пътен участък както и относно размера на претенцията. Съпричиняване или не на последиците е от значение също с оглед размера на обезщетение по арг. от чл.51, ал.2 ГПК.

В настоящото производство, от изслушаната Съдебно автотехническа експертиза не се установява, водачът на мотора и ищец П.Х. да е управлявал същия с превишена за пътния участък скорост нито да е извършил друго способстващо настъпване на ПТП, действия. Поради това, възражението на ответника за съпричиняване на вредите от ищеца са неоснователни. Съгласно т.3 от САТЕ, ищецът се е движил с разрешена за пътния участък скорост. Освен това, според вещото лице при отчитане на опасността, мотористът е взел правилното решение за избягване на удара. Разстоянието на което е бил при възникване на опасността е било по-малко от опасната зона и той не е можел да избегне ПТП. Ответникът не е провел доказване на възражението си за съпричиняване тъй като приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която го твърди.

По отношение размера на дължимото обезщетение съдът цени представените писмени доказателства както и изслушаните психологическа и медицинска експертиза относно състоянието на ищеца след ПТП. Въз основа на същите се установява, че ищецът е получил сериозни травматични увреди при удара, които не са възстановени напълно към настоящия момент. В тази връзка, поради данните за извършена фиксация на костите на ръцете и таза, изискваща впоследствие и ексракция на този чужд за организма материал, съдът прави извод, че лечението на ищеца не е окончателно приключило. Наличието на поставени метални болтове/плаки /остеосинтезиращ материал/ е причина за невъзможността на ищеца да упражнява в пълнота служебните си задължения, съгласно изслушаните в съдебно заседание устни обяснения на вещото лице по СМЕ. Това становище се подкрепя и от свидетелските показания на прекия началник на ищеца, който сочи, че поради уврежданията му не може да му възлага дейности под вода. /ищецът изпълнява длъжност като водолаз/

От съвкупния анализ на събраните свидетелски показания се установява, че възстановяването на ищеца от получените травми е било изключително болезнено и травмиращо както за него, така и семейството му. Било е съпроводено с продължително обездвижване и наложителност от полагане грижи за пострадалия, приемане на обезболяващи медикаменти и рехабилитация. Състоянието на тревожност и малоценностни преживявания продължава и до момента, видно от заключението на психологичната експертиза. Това състояние според в.л.М. подлежи на корекция във времето посредством подходяща терапия. Преживяното ПТП провокира неприятни спомени и емоции, повишава тревожността и неудовлетворителните изживявания като актуализира невротични усещания и обилна вегетативна симптоматика. Психотравменото преживяване на ПТП нарушава психичния баланс на личността. Разстройството в адаптацията към момента на изготвяне на заключението е актуално. Според вещото лице при липса на лечението му, има възможност за хронифициране и задълбочаване на симптоматиката.

Според свидетелските показания на съпругата на пострадалото лице, възстановяването му е паднало изцяло върху нея и децата им. Ищецът е командир на водолазна група, което изисква отлично състояние на физиката и психиката му. Инцидентът довел до промяна както във физическото му състояние, така и в емоционален план тъй като коренно се променил - станал депресиран, неспокоен, избухлив, загубил значително чувството си за хумор и мотивацията си. Според свидетелката, след ПТП ищецът е нестабилен. Причуват му се мотори, не може да спи, с което пречи и на останалите членове на семейството.

Съвкупният анализ на показанията сочи, че в резултат от инцидента ищецът е променил значително трудовите си функции, начина си на живот и отношението си към живота. Преживените от него болки и страдания във връзка с ПТП могат да бъдат квалифицирани като интензивни и продължителни, продължили за период повече от 4-5 месеца. Съдът отчита, независимо от влошения комфорт на живот, че физическото състояние на ищеца изисква допълнителни медицински интервенции, които ще доведат до нова серия от негативни емоции и страдания. Съобразно заключението на СМЕ и свидетелските показания, на ищеца му предстоят няколко операции за отстраняване на плаките от тялото. Поради това съдът приема, че не е налице излекуване от травмите, не е налице пълно възстановяване физическия статус на ищеца.

Обезщетението, което се определя от съда в рамките на претендираното по иска от 90 000 лева, следва да отговаря на изискването в чл.52 ЗЗД за справедливост. Поради това обезщетението за възмездяване претърпените от ПТП морални вреди трябва да се съизмерва с техния действителен размер, който е обусловен както от тежестта, характера, продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, така и от икономическата конюнктура в страната към момента на увреждане и установената в тази насока съдебна практика. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди като се съобразят характерът и тежестта на увреждане, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия "справедливост" във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Въз основа на горното, и като отчита трудоспособната възраст на ищеца към момента на настъпване на ПТП, стреса и последвалото дълго и болезнено възстановяване, съдът намира, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди се явява сумата от 60 000 лева. Поради това съдът намира, че ищецът следва да бъде обезщетен до размера от 60 000 лева, а за разликата до 90 000 лева, искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

С оглед уважаване на главния иск, основателен се явява искът за присъждане на законните лихви върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на деликта до окончателното му изплащане, на основание чл.84, ал.3 ЗЗД.

По отношение на претендираните имуществени вреди, за които се претендира обезщетение в размер на 4 149 лева, съдът намира иска за доказан и основателен в този размер. Представените и обсъдени по-горе писмени доказателства с исковата молба установяват непосредствено връзката на разходите с получените от ПТП травматични увреди. С оглед липсата на обжалване на тези разноски, както и предвид изричното посочване в тях на основание на направата им, съдът намира, че не е необходимо специално заключение на експерт, за да се прецени относимостта на тези разноски с процесното ПТП. Върху присъдените суми за разходи следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на деликта до окончателното изплащане.

С оглед резултата от съдебното производство съдът намира, че следва да бъдат разпределени разноските между страните съобразно уважената и отхвърлената част от иска. Съдът намира възражението на ответника за прекомерност на възнаграждението на адвоката на ищеца за неоснователно с оглед разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК. В полза на ищеца се следват сторените разноски съгласно чл.78, ал.1 ГПК върху уважената част в размер на 3207.45 лева, които следва да бъдат заплатени от ответника.

В полза на ответника, поради частичното отхвърляне на иска, съдът присъжда съразмерна част от сторените разноски в размер на 2 303.61 лева, платими от ищеца, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Независимо от освобождаването си от държавни такси за производството, страната не е освободена от заплащането на сторените от насрещната страна разноски съобразно отхвърлената част от иска.

От представените договори за правна помощ /л.8 и л.121 от делото/ се установява заплащане в брой съответно на сумата от 4 500 лева от ищеца на пълномощника му както и сумата от 8 000 лева – на пълномощника от застрахователя, т.е. съгласно изискванията на т.1 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Съдът намира за неоснователно искането за начисляване на ДДС върху платеното възнаграждение на адв.Г. в размер на 8000 лева тъй като по делото не са представени никакви доказателства за регистрацията на адвоката по ЗДДС както и съответен документ по ЗДДС. Съдът дължи присъждане единствено на реално заплатеното възнаграждение съобр. т.1 от т.дело №6/2012г. на ОСГТК на ВКС.

Застрахователят следва да бъде осъден да заплати и всички сторени по делото разноски и дължими такси на основание чл.78, ал.6 ГПК. Същите съдът изчислява на сумата от 2 565.96 лева държавни такси и 450 лева депозити за експертизи. Тези суми следва да бъдат присъдени в полза на съда.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС”АД, ЕИК *********, София, район Лозенец, бул.Джеймс Баучер №87 да заплати на П.Х.Х., ЕГН **********, Варна, кв.Вл.Варненчик, бл.206, вх.2, ет.4, ап.43, сумата от 60 000 лева, представляващи обезщетение за понесени неимуществени вреди – болки и страдания от ПТП на 07.09.2015г. в гр.Варна, бул.Сливница, при което л.а. Рено Меган с ДК№ Т 8914 КТ, собственост на Лед Технолоджис България ООД, управляван от В.А.Д., блъска управляващия мотор Сузуки  SV с рег.№В 59 88 К, П.Х.Х. като му причинил счупване на лява раменна кост, счупване на двете лъчеви кости дистално поотделно и в съвкупност, счупване на таза, контузия на бял дроб с излив на кръв и въздух в дясната плеврална кухина и контузия на ляв бъбрек, ведно със законната лихва изчислена върху уважената главница от 60 000 лева, считано от датата на ПТП на 07.09.2015г. до пълно изплащане на задължението, на осн.чл.226 КЗ /отм./ вр.чл.45 ЗЗД КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над размера от 60 000 лева до претендираните с исковата молба 90 000 лева.

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС”АД, ЕИК *********, София, район Лозенец, бул.Джеймс Баучер №87 да заплати на П.Х.Х., ЕГН **********, Варна, кв.Вл.Варненчик, бл.206, вх.2, ет.4, ап.43, сумата от 4 149 лева, представляващи обезщетение за имуществените вреди, сторени от ищеца разноски във връзка с траматичните увреди при ПТП на 07.09.2015г. в гр.Варна, бул.Сливница, при което л.а. Рено Меган с ДК№ Т 8914 КТ, собственост на Лед Технолоджис България ООД, управляван от В.А.Д., блъска управляващия мотор Сузуки  SV с рег.№В 59 88 К, П.Х.Х., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деликта 07.09.2015г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.226 КЗ/отм./ вр.чл.51 ЗЗД.

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС”АД, ЕИК *********, София да заплати по сметка на ВОС дължимите държавни такси за производството върху уважената част от исковете в размер на 2 565.96 лева както и разноските за заплащане депозити за експертизи /платени от бюджета на съда/, в общ размер от 450 лева, на осн.чл.78, ал.6 ГПК.

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС”АД, ЕИК *********, София да заплати на ищеца П.Х.Х., ЕГН **********, Варна сторените от последния разноски за адв.възнаграждение в размер на 3 207.45 лева, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА П.Х.Х., ЕГН **********,***”АД, ЕИК *********, София сторените от последното разноски в размер на 2 303.61 лева, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД –ВАРНА.

Преписи от решението да се връчат на страните съгл.чл.7, ал.2 ГПК.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: