Р Е Ш Е Н И Е № 185/2.11.2020 г.
02.11.2020 г., гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав
На двадесет и първи октомври
2020 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар
В. Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В.Драганов
Административно дело № 131 по описа на 2020 година.
За да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
жалба на
„Континвест“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: **, бул. ***,
представлявано от управителя В.С.Ц., със съдебен адрес:***, чрез адв. С.Ч. против
Заповед № ДК-02-Я-1/14.04.2020г. на началник на РДНСК –Ямбол, с която е разпоредено
да се премахне установения незаконен строеж „Парогенераторно
помещение“, находящ се в УПИ XVI, кв. 333 по плана на гр. *, с
административен адрес: **.
В жалбата се твърди, че обжалваната
заповед е неточна, невярна, незаконосъобразна, неправилна и постановена при
съществени нарушения на административно производствените правила. Оспорват се
изцяло направените констатации от адм. орган в
приложените констативни актове довели до неправилен извод за наличие на
незаконен строеж. Прави се искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна
и присъждане на направените разноски по
делото.
В съдебно заседание, за оспорващият редовно призован се явяват
процесуални представители адв. Ч. ***, които поддържат жалбата на посочените в нея
основания, както и направените искания. Сочат, че от заключенията на съдебнохимическата и съдебнотехническата
експертизи става ясно, че за производството на
алуминиев сулфат категорично се изисква наличието на пара, парогенераторите които я произвеждат са машини и за тяхното
използване не се изисква строителни книжа. Твърдят, че приложения по делото акт
обр.16 от
1988г. дава разрешение при работа на цех „Алуминиеви соли“ и инсталацията за
алуминиев сулфат да се използва пара, а от обстоятелството, че подаването на пара през този период не се е осъществявало
чрез процесните парогенератори
не означава, че същите се явяват строеж,
както и помещението наименувано от административния орган като парогенераторно. Представят списък на направените по делото
разноски и допълнително представят
подробни писмени бележки.
Ответната страна- началника на
РДНСК Ямбол, редовно призован,
изпраща процесуален представител главен експерт с юридическо образование
М.В., редовно упълномощена, която изразява становище за неоснователност на
жалбата. Сочи, че разпореденото за премахването парогенераторно
помещение, представляващо постройка с метална конструкция, преградни стени, двускатен покрив от ламарина, в която е открито
технологично оборудване от 2 броя парогенератори,
които сами по себе си не представляват
строеж, но свързани в тръбна разводка с инсталацията
за производство на алуминиев сулфат, представляват съответно строително
монтажни работи, за което се изискват одобрени проекти и съответно издаване на
разрешение за строеж. Технологичното оборудване обуславя предназначението на
постройката, в която са разположени, а именно на такава като парогенераторно помещение. Оттам и категорията на строежа
като първа, обслужваща производството на химически продукти, което води до
компетентността на началника на РДНСК да издаде заповед за премахване на
незаконен строеж от първа категория. Моли жалбата да бъде отхвърлена с
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя
подробни писмени бележки.
ЯАС, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства,
ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:
Производството по издаване на оспорената заповед е започнало по сигнал
на жител *** подаден до РДНСК Ямбол с вх. № Я-39-00-081 от 06.02.2020г., както
и до Областен управител на област Ямбол. По повод сигнала с писмо изх.№ Я-39-00-086/20.02.2020г.,
получено на 24.02.2020г., „Континвест“ ООД е уведомено, че на 28.02.2020г. от 10,30ч.
органите на РДНСК Ямбол ще извършат проверка на производствената площадка на
дружеството.
На 28.02.2020 г. работна група от служители на РДНСК-Ямбол в състав: К.И.К. – на длъжност старши инспектор и Ф.Г.Б.
- на длъжност инспектор са съставили Констативен акт №
ДК-01-5 от същата дата за извършена проверка на строеж „Парогенераторно
помещение“, находящ се в УПИ XVI, кв. 333 по плана на гр. *, с
административен адрес **, собственост на “КОНТИНВЕСТ” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: **, бул. ***, представлявано
от управителя В.С.Ц.. В констативния
акт е посочено, че строежа е собственост
на “КОНТИНВЕСТ” ООД, а в раздел I от акта касаещ участниците в строителството, за възложител отново е посочено “КОНТИНВЕСТ” ООД, а за строител и строителен
надзор – „няма данни“.
Отразено е също така, че: строителни
книжа и документи за строежа не са представени; парогенераторното
помещение е изпълнено източно до
промишлена едноетажна масивна сграда с идентификатор 87374.515.60.1 по КК на гр.Ямбол,
представляваща цех „Алуминиеви соли“, построена през 1985г.; строежа е с
размери 5,50/5,70м. и височина 3,50/3м.,
като конструкцията е метална, с преградни стени и едноскатен
покрив от ламарина; технологичното оборудване се състои от 2 броя парогенератори и тръбни разводки,
обслужващи цех „Алуминиеви соли“; строежът е първа категория, съгласно чл.137,
ал.1, т.1, б.“к“ от ЗУТ и чл.2, ал.10 от Наредба №1 от 30.07.2003г. на МРРБ за
номенклатурата на видовете строежи и е изграден без изискващите се строителни
книжа - без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, като с
това са нарушени разпоредбите на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ.
В констативния акт изрично е записано, че по устни сведения на
управителя на “КОНТИНВЕСТ” ООД, строеж „Парогенераторно помещение“
е изпълнен 2001г.-2002г., като е монтиран 1 бр. стар парогенератор
и през 2017г. е монтиран втори нов парогенератор.
На същата дата и от същите служители е съставен и друг Констативен акт №
ДК-01-6 за проверка на съответствието на горния строеж с предвижданията на
действащия подробен устройствен план/ПУП/, с
приложено копие от последния. Констатирано е, че проверяваният
строеж съответства на предвижданията на действащия план за регулация и план за
застрояване, но е изграден без изискващите се строителни книжа-без
инвестиционен проект и разрешение за строеж, в нарушение на чл.137, ал.3 и
чл.148, ал.1 от ЗУТ, което го квалифицира като незаконен по смисъла на чл.225,
ал.2, т.2 от ЗУТ.
И в двата констативни акта е вписано,
че установените нарушения са основание за започване на административно
производство по реда на чл. 225, ал.1 от ЗУТ за премахване на строежа, като
възражения срещу констатациите в тях могат да бъдат подавани в 7-дневен срок от
получаване на писмото с което са изпратени/л.202 от делото/. Констативен акт
№ ДК-01-5 от 28.02.2020г. и Констативен акт № ДК-01-6 от 28.02.2020г. са
връчени на представител на дружеството на 20.03.2020г./л.204/. Срещу
констатациите не са подадени възражения от името на „Континвест“
ООД, което се установява от съставения
констативен протокол от 30.03.2020г./л.205/.
Със Заповед № ДК-02-Я-1/14.04.2020г. на
Началника на РДНСК-Ямбол въз основа на съставените Констативен акт № ДК-01-5 от
28.02.2020г. и Констативен акт № ДК-01-6 от 28.02.2020г., чиито констатации са
възпроизведени в обстоятелствената част на заповедта и на осн.
чл.225, ал.1 и чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ е наредено премахване на установения
незаконен строеж „Парогенераторно помещение“, находящ
се в УПИ XVI, кв. 333 по
плана на гр. Ямбол,
с административен адрес: **, от
собственика „Континвест“ ООД,гр.*, представлявано от В.С.Ц.
– управител. Разпоредени са и последващи
влизането в сила на заповедта действия.
Заповедта е изпратена до представителя на дружеството с писмо с изх. № Я-82-00-168/15.04.2020г.,
което видно от приложеното известие за доставяне/л.211/ е върнато като
непотърсено на 02.06.2020г., а жалбата срещу нея е подадена директно в
Административен съд Ямбол с вх.№ 1062 от 15.06.2020г.
В хода на съдебното производство е приета цялата административна
преписка по издаване на оспорената заповед, както и материалите представени от
оспорващия. По искане на процесуалните представители на последния са назначени
съдебно-химическа и съдебно-техническа експертизи, изготвени от вещи лица със специалност инженер –химик и
строителен инженер, писмените заключения по които съдът е приел
като обективни, всестранни, пълни и неоспорени от страните. По делото бе
указано на жалбоподателя и му бе
предоставена възможност да ангажира доказателства, включително и гласни такива чрез
разпит на свидетели, досежно годината през която е
изградено процесното помещение, с оглед преценка от
страна на съда за неговата търпимост.
Въпросите към вещото лице изготвило съдебно-техническата експертиза, формулирани както от процесуалните представители на
оспорващия, така и от съда са следните:
1.1. Какво представлява парогенератора
– машина, строеж или съоръжение?
1.2. Навеса, квалифициран като парогенераторно
помещение представлява ли строеж по смисъла на т.38 параграф 5 от
Допълнителните разпоредби на ЗУТ и ако да, коя категория е?
1.3. Възможно ли е премахването на процесното
помещение, без това да окаже въздействие
върху парогенераторната машина?
2.1.Включено ли е процесното помещение,
наименувано „Парогенераторно помещение“, в комплекса малотонажни химически производства Неорганични соли, за
които има съставен Акт образец 16 от 1988 г.?
2. 2. Вещото лице да ИЗГОТВИ пълно описание на процесния
строеж, приет за незаконен от административния орган, а именно „Парогенераторно помещение“, като посочи дали то е
технологично и функционално свързано с други съоръжения и имоти в строежа и
начина му за закрепване към земната площ.
2.3. След като отговори на така
поставените въпроси по възможност вещото лице ДА ДАДЕ отговор на въпроса касаещ годината на изграждане на процесното
„Парогенераторно помещение“ и съответствието на
същото с критериите, регламентирани в разпоредбите на параграф 16, ал.1-3 от
Предходните разпоредби на ЗУТ, както и разпоредбата на параграф 127, ал.1 от
Предходните и заключителни разпоредби от Закона за изменение и допълнение на
ЗУТ от 2012 г.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК. Разгледана по
същество жалбата се явява неоснователна
по следните съображения:
Съгласно чл.168 АПК във връзка с
чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на
издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с
тези посочени от оспорващия. Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, проверката на
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща
установяване компетентността на издалия
го орган, спазена ли е изискваната от закона форма, спазени ли са материалните и процесуалните разпоредби
при издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона. Липсата на някоя
от посочените предпоставки води до
незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.
Оспорваната заповед е издадена
на основание чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ, съгласно която разпоредба началникът на
ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на
незаконни строежи. По делото е представена Заповед № РД-13-171/13.06.2019г./л.212/,
с т. 9 от която, началникът на ДНСК –
гр. София е делегирал на началниците на регионалните дирекции за национален
строителен контрол правомощия да издават заповеди по чл.225, ал.1 от ЗУТ за премахване на
незаконни строежи, поради което следва да се приеме, че Заповед № ДК-02-Я-1/14.04.2020
г. на Началника на РДНСК- Ямбол, е издадена от компетентен орган. Същата е в
писмена форма и е мотивирана с подробно изложение на фактическите и правни
основания за издаването й. Постановяването й се предхожда от съставяне на
констативни актове, което е задължителен етап в административната процедура,
съгласно чл.225 ал.3 от ЗУТ. На управителя на “КОНТИНВЕСТ” ООД са изпратени по
съответния ред преписи от процесните актове, като му
е била дадена възможност за възражения, от която той не се е възползвал. Съдът не установи при издаването
на оспорения акт да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
По отношение съответствието на
оспорената заповед с материалния закон съдът съобрази следното:
Съгласно § 5 т.38 от ДР на ЗУТ “строежи"
са надземни, полуподземни, подземни и подводни
сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи,
консервация, реставрация и адаптация на недвижими културни ценности, огради,
мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и
без промяна на предназначението. Видно от отговора на вещото лице на въпрос 2.2
от назначената СТЕ процесното
парогенераторно
помещение е функционално свързано с основната производствена
сграда, като връзката се осъществява
чрез врата оформена в източния зид на цех „Алуминиеви соли“. Пристройката, в която
са разположени два парогенератора – парогенераторното
помещение е със „светли“ вътрешни размери 548/570 см., като „светлата“
височина към съществуващата сграда е 352 см, а в източната част 283 см. Носещата
конструкция е изпълнена от студеноогънати U профили и кухи кутиеобразни
квадратни и правоъгълни профили. Състои се от вертикални и хоризонтални елементи, заварени по между си,
така че образуват обемен скелет към който са прикрепени както за стени, така и
за покрив сандвич панели изпълнени от два слоя ламарина и топлоизолация. Към
всеки вертикален елемент в долната част е заварена „пета“ – планка с
определени размери, посредством която стъпва върху изпълнената бетонова/стоманобетонова настилка. Петите са трайно прикрепени към
настилката посредством анкерни болтове.
Изпълнени са частични метални диагонални връзки за поемане на
хоризонтално натоварване от вятър и др. От източната и южната страна са
монтирани прозорци, от северната – врата, чрез която се излиза от помещението. Разположените
в помещението парогенератори са технологично свързани
с монтираните инсталации в основната сграда – цех „Алуминиеви соли“ посредством
система от тръби, подаващи произведената пара под налягане, необходима в
производствения процес.
Това описание на процесното помещение, ведно с
останалите доказателства приети по делото, включително и отговора на в.л. на
въпрос 1.2. от СТЕ обосновават единствения верен извод, че предмета на оспорената заповед представлява
строеж по смисъла на § 5 т.38 от ДР на ЗУТ. Становището на вещото лице е, че процесния строеж е първа категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.1, б.“к“ от ЗУТ
и чл.2, ал.10 от Наредба №1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на
видовете строежи, съгласно която разпоредба видовете строежи от първа категория, буква
"к" са производствени сгради, инсталации, съоръжения, прилежаща
инфраструктура и други на металургичната и химическата
промишленост.
Изцяло неоснователен е довода на
оспорващия, че процесното помещение е преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал.1 във вр. § 5, т.80 от
ЗУТ. Преместваемите обекти са с предназначение за увеселение, търговия и други обслужващи дейности и са изрично
изброени в чл. 56, ал.1 от ЗУТ, като конкретния обект с оглед посочената характеристика и предназначение
няма как да попадне сред тях. Обстоятелството, че се касае за помещение, което
може инженерно да се разглоби и премести на друго място, не изключва характера
му на строеж, съгласно даденото определение.
Видно от разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, строежи могат да се
извършват само ако са разрешени съгласно този закон. При тази законова
регламентация, при спор за законността на строежа какъвто е настоящия случай,
заинтересованият следва да установи, или
че за строежа не е необходимо разрешение, т.е. същия попада сред случаите по
чл. 151, ал.1 т.1-11 от ЗУТ или че строежът, чието премахване е разпоредено, е извършен след надлежно разрешение, като
представи и доказателства в тази насока.
Тъй като процесното парогенераторно
помещение не попада измежду изрично изброените в чл. 147 и чл. 151 от ЗУТ изключения, за изграждане на
същото е било необходимо както одобряването на инвестиционен проект, така и
издаването на разрешение за строеж, каквито строителни книжа оспорващия не е
представил, нито в административното производство, нито в хода на съдебното
такова, въпреки предоставената възможност за това. При липса на посочените строителни книжа правилно
административният орган е приел, че процесния строеж
е незаконен по смисъла на ЗУТ.
В жалбата се твърди също така, че процесното помещение е изградено още преди закупуването на
имота от оспорващия и е част от комплекс
„Малотонажни химически производства - Неорганични
соли“ на ТХК“Д.Д.“, по късно „Ямболен“
АД, който пък е приет и въведен в експлоатация с протокол обр.16
от 1988год. на държавна приемателна комисия както и че впоследствие е извършван
само „текущ ремонт“ по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, без премахване на
зидове, промяна на натоварванията и т.н. Това твърдение обаче, не се подкрепя от приетите
по делото доказателства. В т.1, раздел VI от процесния
протокол обр.16 от 1988год. на държавна приемателна
комисия е записано:„Изграденият пусков комплекс се захранва с вода, пара и енергия от съществуващите
изградени мощности в ТХК „Д.Д.“, т.е. към момента на
съставяне на акт обр.
16, парогенератори не са били предвидени и монтирани
и парогенераторно помещение не е било включено и
изпълнено в комплекса „Малотонажни химически поизводства- Неорганични соли“. Това се потвърждава и от
отговора на вещото лице на въпрос № 2.1 от СТЕ, което сочи, че видно от
представения Ген.план за „Обособено производство Неорганични соли“ –
изработен на 26.05.1996г., към сграда инв. №
284 – „Цех Алуминиеви соли“ няма изградена пристройка от източната страна. В тази
връзка следва да се посочи, че в приложената към СТЕ обяснителна записка към преписка
за актуване на „Обособено производство Неорганични соли“ в оперативно
управление на „Ямболен“ ЕАД – гр. *, съгласно чл. 77
от НДИ е записано следното: „Сборният Ген.план представлява пълен кадастър на
съществуващото застрояване към 30.12.1995г. …Всички сгради са нанесени по външните им контури…“.
След като категорично се установява, че процесното
„Парогенераторно
помещение“, не е включено в комплекса „Малотонажни
химически производства - Неорганични соли“, за които има съставен Акт образец
16 от 15.01.1988 г., то няма как да се приеме за основателно и твърдението в
жалбата, че в същото е извършван само „текущ ремонт“ по смисъла на § 5, т. 43 от
ДР на ЗУТ. Съгласно тази разпоредбата,
„текущ ремонт“ на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите,
постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при
които не се: а) засяга конструкцията на сградата; б) извършват дейности като
премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях,
когато засягат конструкцията на сградата; в) променя предназначението на
помещенията и натоварванията в тях. Видно
е, че тази разпоредба предполага наличието на законен строеж, който е изграден
въз основа на необходимите строителни книжа, което в случая не е така
–оспорващият не е представил за процесното парогенераторно помещение нито одобрен инвестиционен
проект, нито разрешение за строеж, което го прави незаконен и съответно подлежащ
на премахване.
С оглед трайната съдебна практика наличието на незаконен строеж само по
себе си не е достатъчно за да се
пристъпи към неговото премахване. Следва да се констатира и липсата на пречки
за прилагане на правните последици, с които законът свързва констатирането на
незаконно строителство. Такива пречки спрямо премахването на незаконни строежи
установява института на търпимостта. В случая, съставените констативни актове
са доказателство за отразените в тях обстоятелства и в тежест на оспорващия е да ги опровергае, с което
последния не се е справил, въпреки предоставената му възможност. В изпълнение
на служебното си задължение за установяване на търпимостта на процесния строеж, съдът е поставил конкретни въпроси в тази
насока към вещото лице по назначената експертиза. Видно от заключението на
същото, неоспорено от страните по делото процесният
строеж „Парогенераторно помещение“ е изпълнен в
периода 28.04.2010г. – 19.03.2014г. Като изграден в този период строежа не
попада сред търпимите такива по смисъла на § 16, ал.1-3 от Преходните
разпоредби на ЗУТ, както и разпоредбата на § 127, ал.1 от Преходните и
заключителни разпоредби от Закона за изменение и допълнение на ЗУТ от 2012 г. Съгласно
разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ
строежи, изградени до 07 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са
били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата
и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон,
са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване, а
съобразно тази на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ строежи, изградени до 31 март 2001 г.,
за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са
действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби
съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана
за ползване. Следва да се отбележи също, че за да бъдат търпими строежите,
освен да са изградени в посочения от закона период е необходимо и да бъдат
декларирани пред одобряващия орган, каквито доказателства не са представени по
делото.
С оглед прецизност следва да се посочи, че по делото е приета
представената от оспорващия Експертна оценка на машини и съоръжения,
собственост на дружеството изготвена на
28.12.2007 г. от експерт оценител инж. М. К. /л.24-39/. В т.3 от същата е описан един генератор, който към момента на оценката е монтиран в цех „Алуминиеви соли“, и се ползва в производството. От това
обстоятелство следва, че процесното парогенераторно помещение с посочените по горе параметри е
изградено след датата на която е извършена посочената оценка, като вътре в
същото е монтиран освен посочения генератор и още един такъв, който е изработен
и изпитан на 14.12.2016г., което се установява от отговора на вещото лице на
въпрос 1.1. от СТЕ.
Съдът дължи произнасяне и по въпроса дали процесния
строеж подлежи на узаконяване. В ЗУТ има две разпоредби, предвиждащи възможност
за узаконяване на незаконни строежи - § 184, ал. 1 и § 127, ал. 2. Първата от
тях – тази на § 184, ал. 1 от ЗУТ (ДВ,
бр. 65 от 22 юли 2003 г.) предвижда, че строежи, извършени незаконно до влизане
в сила на този закон, могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са
допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени
или по действащите разпоредби, а втората – тази на § 127, ал. 2 (ДВ, бр. 101 от
22 декември 2015 г.) дава възможност строежите по § 184, които не са заявени за
узаконяване до влизането в сила на този закон, да бъдат узаконени по искане на
собственика, ако са били допустими по разпоредбите, които са действали по
времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби, съгласно този
закон. Основното обстоятелство, което следва да се установи при тази законова
регламентация, е времето на построяване на обектите, чието узаконяване се иска,
като законодателя е поставил ограничение строежът да е извършен до влизане в
сила на закона, т.е. до 26.07.2003 г. Предвид обстоятелството, че процесният строеж е извършен в периода 28.04.2010 г. –
19.03.2014 г., очевидно е, че същият не отговаря на първото изискване за узаконяване, а именно – да е изграден до
26.07.2003 г.
В заключение по съществото на спора съдът
счита за установено по категоричен и несъмнен начин, че процесния
строеж собственост на оспорващия е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Същият макар и в съответствие с предвижданията на ПУП, е изпълнен без да
са издадени предвидените в закона строителни книжа - без одобрен инвестиционен
проект и без разрешение за строеж, не е търпим и не подлежи на узаконяване. Като е разпоредил премахването му началника
на РДНСК Ямбол е постановил
административен акт, издаден в съответствие и с материалните разпоредби
и целта на закона, поради което и жалбата срещу него се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на ответника, жалбоподателят
на основание чл.143, ал.4 АПК следва да заплати на ответната страна
направените по делото разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., който е съобразен с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във
връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, както и с фактическата и
правна сложност на делото и броя на проведените съдебни заседания.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС, трети административен състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
“КОНТИНВЕСТ” ООД против Заповед №
ДК-02-Я-1/14.04.2020г. на началник на РДНСК –Ямбол, с която е разпоредено
да се премахне установения незаконен строеж „Парогенераторно
помещение“, находящ се в УПИ XVI, кв. 333 по плана на гр. Ямбол с административен адрес: **.
ОСЪЖДА „КОНТИНВЕСТ” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: **, бул. *** представлявано
от управителя В.С.Ц., да заплати на
РДНСК – Ямбол, сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от съобщаването
му на страните.
Решението да се съобщи на страните по реда на чл. 138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/ не се чете