№ 163
гр. Бургас, 08.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осми юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Десислава Д. Щерева
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно частно
търговско дело № 20222001000122 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по повод частната жалба на А. по в.,
представлявана от изпълнителния директор Д. М. чрез И. К. – юрисконсулт в
дирекция „ПОЧРД“, против Определение № 74/ 19.05.2022 г., постановено по
т.д. № 13/ 2022 г. по описа на Окръжен съд Сливен, с което е оставена без
уважение молбата на частния жалбоподател с правно основание чл.248 ГПК,
за изменение на постановеното по делото Решение № 24/ 04.04.2022 г., в
частта за разноските.
Жалбоподателят изразява недоволство от определението като
претендира, че същото е постановено при неправилно прилагане на
материалния закон. Поддържа, че съдът не е съобразил характера на
регистърното производство като охранително такова, при което направените
от молителя разноски следва да останат за негова сметка. В частната жалба се
настоява не за буквално, а за корективно прилагане на разпоредбата на чл.25,
ал.6 ЗТРРЮЛНЦ и тълкуването ѝ във връзка с разпоредбата на чл.541 ГПК.
Моли се за отмяна на обжалвания съдебен акт и оставяне без уважение
искането на насрещната страна за присъждане на разноски.
В срока по чл.276 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „М.“
ООД, ЕИК ************, чрез адв.М. П. – АК – Сливен.
В него се навеждат доводи за нейната недопустимост и
неоснователност. Страната сочи, че съдебният акт, отменящ отказа на
длъжностното лице по регистрацията, е окончателен по отношение на А. по
в., съответно определението по чл.248, ал.1 ГПК било също необжалваемо.
Обосновава се мнение за законосъобразност и правилност на атакуваното
определение, предвид наличието на специална норма, уреждаща
присъждането на разноски по реда на ГПК.
1
Бургаският апелативен съд по повод на жалбата, отговора и въз
основа на представените доказателства приема следното:
Направеното възражение за недопустимост на частната жалба е
неоснователно. Нормата на чл.248, ал.3, изречение второ ГПК не ограничава
правото на обжалване, а указва неговия процесуален ред. Безспорно в
настоящия случай съществува правен интерес за А. по в. от обжалването.
Частната жалба отговаря на изискванията на чл.275 ГПК, поради което е
допустима.
Разгледана по същество обаче тя е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ в съдебните
производства, образувани по обжалване откази на Агенцията по вписванията,
на страните се присъждат разноски по реда на ГПК. Правилото е в
отклонение от общия принцип за възлагане на разноските в охранителното
производство в тежест на молителя (чл. 541 ГПК) и е израз на волята на
законодателя да въведе специална регламентация относно разноските в
производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ чрез препращане към общите правила
за присъждането на разноските, уредени в чл. 78 и сл. ГПК. Самото
съществуване на тази законова разпоредба би било безпредметно, ако тя не
въвежда нещо различно от досегашната регулация на разноските в
охранителните производства. С нея се цели рационализиране на процеса по
присъждане на разноски в съдебните производства, които се явяват
продължение на регистърните производства, чрез предоставяне на
възможност споровете относно разноските за защита срещу незаконните
действия на администрацията да се разрешат по облекчен ред и икономичен
начин, без да се стига до производство по ЗОДОВ.
Правилото на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ е ясно и не се нуждае от
корективно тълкуване. Отговорността за разноски в гражданския процес
предвижда пропорционално присъждане на разноските на страните съобразно
положителния за тях изход от производството.
Съгласно нормата на чл. 81 ГПК съдът дължи произнасяне по
разноските с всеки акт, с който приключва разглеждането на делото в
съответната инстанция. Оттук, присъждайки в полза на жалбоподателя по т.д.
№ 13/2022 г. сторените от него разноски в производството и оставяйки без
уважение молбата с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на това
произнасяне, Окръжен съд – Сливен е постановил един правилен и
законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от горните съображения, Апелативен съд Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 74/ 19.05.2022 г., постановено по
2
т.д. № 13/ 2022 г. по описа на Окръжен съд Сливен.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3