Определение по дело №7838/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 12508
Дата: 4 август 2020 г. (в сила от 4 август 2020 г.)
Съдия: Мария Илчева Илиева
Дело: 20201100507838
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 юли 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. София, 04.08.2020 г.

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-В въззивен състав, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ:              ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                   мл. с. МАРИЯ ИЛИЕВА

 

            като разгледа докладваното от младши съдия Илиева в.гр.д. № 7838 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.

            Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 5061449 от 28.05.2020 г. от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.“ АД чрез юрисконсулт М.С.срещу решение № 75013 от 22.04.2020 г., постановено по гр. д. № 50117/2018 г., по описа на СРС, ГО, 165-ти състав, в частта, с която предявената от ищеца „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО А.“ АД срещу ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.“ АД претенция за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1307,50 лева – неплатена част от регресно вземане за платено обезщетение за нанесени по застрахован при ищцовото дружество по имуществена застраховка „КАСКО“ лек автомобил „БМВ Х3“, с рег. № *******имуществени вреди претърпени вследствие на ПТП, станало на 05.11.2013 г. в подземния паркинг на ул. „Рачо Петров – Казанджията“ № 8 в гр. София, по вина на водача на лек автомобил „Опел Инсигния“ с рег. № *******, застраховано лице по „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на исковата молба – 30.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 398,27 лева – законна лихва за забава за плащане на горепосочената сума в периода от 30.07.2015 г. до 29.07.2015 г. С решението „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.“ АД е осъдено да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО А.“ АД разноски в размер на 486,24 лева.

            В жалбата се прави оплакване, че неправилно първоинстанционният съд е установил фактите по делото като неточно е интерпретирал показанията на свидетелката М.М.и необосновано е приел, че подаването на звуков сигнал предполага движение назад на МПС. Освен това сочи, че погрешно съдът е приел, че при движени назад на МПС докосването му с друго МПС всякога е противоправно, поради което неправилно е отхвърлил своевременно заявеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, обосновано с нарушение на чл. 25 от ЗДвП. Излага доводи, че механизмът на ПТП не е изяснен, тъй като вещото лице по изготвеното заключение не е отговорило на въпроса дали двата автомобила са били в движение. Ето защо излага, че след като заключението е оспорено своевременно, за въззивния съд възниква задължението да назначи повторна СТЕ на основание т. 3 от ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Оспорва доказателствената сила на констативни протокол за ПТП. С оглед изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него постановено друго, с което претенциите да бъдат отхвърлени. Не сочи и представя доказателства, не прави доказателствени искания. Претендира разноски. Възразява за прекомерност за адвокатското възражение на насрещната страна, при условие, че такова се претендира.

            В срока за отговор на въззивната жалба по чл. 263, ал. 1 от ГПК, такъв не е постъпил от въззиваемата страна „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО А.“ АД.

            Въззивният съд, като взе предвид материалите по делото, прие следното:

            При извършена служебна проверка на атакуваното решение, съдът констатира, че в диспозитива на същото е посочено, че сумата от 398,27 лева, представляваща законна лихва за забава се дължи за периода от 30.07.2015 г. до 29.07.2015 г., а сумата, посочена като дължим размер на разноските в първоинстанционното производство в мотивите на решението – 468,24 лева и в диспозитива на същото – 486,24 лева се различава. Ето защо, делото следва да бъде върнато на Софийския районен съд за извършване на преценка за наличие на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението и провеждане на процедура по чл. 247 от ГПК.

            След произнасянето на първоинстанционния съд и след изтичане на срока за обжалването на решението, ако такова бъде постановено, делото да се изпрати на Софийски градски съд по компетентност.

            С оглед изложените съображения съдът намира, че съдебното производството по въззивното дело следва да бъде прекратено, а делото изпратено на първоинстанционния съд за произнасяне съобразно мотивите на настоящото определение.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр. д. № 7838 от 2020 г. по описа на СГС, ГО, ІІІ „В“ въззивен състав.

ВРЪЩА делото на СРС, ГО, 165-ти състав, за извършване на преценка относно предпоставките за провеждане на процедура по чл. 247 от ГПК съгласно мотивите на настоящото определение.

След произнасяне на районния съд делото да се изпрати на Софийски градски съд по компетентност.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                                     2.