Решение по дело №1792/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3211
Дата: 8 юли 2024 г.
Съдия: Александрина Пламенова Дончева
Дело: 20241110201792
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3211
гр. София, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.

ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20241110201792 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕТ „Д-р А. В. – АСМП-ИП“, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: *, представлявано от А. Б. В., ЕГН:
**********, срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 4047352 от 11.10.2020 г.,
издаден от СДВР, с който на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, вр.
чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер на сумата от 100. 00
лв. /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Според жалбоподателя обжалваният електронен фиш (ЕФ) следва да се
отмени поради изтекла обикновена преследвателна давност с оглед издаване
на ЕФ на 11.10.2020г. и връчването му на 17.01.2024 г. Сочи се също, че
фактическото описание на мястото на нарушението е неясно с оглед
обстоятелството, че след посочване на адреса в гр. София, бул. „Ботевградско
шосе“ № 330 в скоби е посочено „(Хонда)“.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но в писмена
молба заявява, че поддържа жалбата, като не възразява да бъде даден ход на
делото в нейно отсъствие.
Въззиваемата страна СДВР, редовно призована, не изпраща
1
представител, но депозира писмени бележки, в които е изразено становище за
неоснователност на жалбата и е направено искане същата да бъде оставена без
уважение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 11.10.2020 г. в 11.55 часа жалбоподателката А. Б. В. е управлявала
лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „*”, с рег. № *, в гр. София, по бул.
„Ботевградско шосе” № 330, с посока на движение от ул. „Околовръстен път“,
към бул. „Вл. Вазов“. На посочения път е било въведено ограничение на
максимално допустимата скорост на движение от 50 км/ч - за населено място.
При ограничение на скоростта до 50 км/ч, на горепосоченото място
автомобилът е засечен да се движи със скорост от 80 км/ч., т. е.
превишаването на скоростта е с 30 км/ч. Нарушението е установено с
техническо средство ATC TFR-1M 560 – мобилна система за видеоконтрол
тип „Трафик радар” TFR1-M, като при определяне на скоростта на движение
на автомобила е приспаднат толеранс от 3 %. За така установеното
превишаване на скоростта е издаден електронен фиш Серия К № 4047352 на
А. Б. В., ЕГН: **********, която е законен представител на ЕТ Д-р А. В. –
АСМП-ИП, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП,
за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер
на сумата от 100.00 /сто/ лева.
Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и
съпоставката на следните събрани по делото писмени доказателства:
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ справка от електронна система относно връчване на
ЕФ /л. 6/; ЕФ Серия К № 4047352 /л. 7/; снимков материал /л. 9/; справка
относно собственост на автомобил с рег. № РА6651КК /л. 10/; заповед №
8121з-931 от 30.08.2016 г. /л. 11/; протокол от проверка № 4-38-19 от
30.10.2019 г. /л. 12/; удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 /л. 13/; писмо от МВР ГД „НП“ /л. 14/; протокол от 11.10.2020 г. за
използване на автоматизирано техническо средство вид TFR1-M ведно със
снимка на автоматизираното техническо средство и мястото, на което е било
разположено /л. 15-16/; списък с намерени фишове /л. 17/; ежедневна форма
на отчет на автопатрул от 11.10.2020 г. /л. 18/; справка картон на водача /л. 19/;
2
протокол за извършено обучение /л. 20/.
Приобщените доказателствени източници съдържат непротиворечива
информация, въз основа на която се формира извода за гореописаните факти, с
оглед на което и при липсата на спор относно тяхната достоверност, в случая
не се налага извършването на обстоен анализ на доказателствата по делото.
При установената въз основа на доказателствата фактическа
обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:
Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е
процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което
атакуваният с нея електронен фиш следва да бъде потвърден.
При издаването на електронния фиш не са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяна на последния и нарушаващи
правото на защита на жалбоподателя.
Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1,
т. 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, съгласно
която електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства.
По силата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш следва да съдържа
данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното заплащане. Образецът на електронния
фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Към датата на
изготвяне на снимковия материал е известен автомобилът и нарушителят -
собственикът на автомобила.
Конкретният електронен фиш съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП реквизити: посочени са териториалната структура на Министерството
3
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, а
именно СДВР, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственикът, на
когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размерът
на глобата, срокът и сметката на доброволното заплащане. В случая,
разпоредбата на чл. 54 ЗАНН, уреждаща реквизитите на наказателното
постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална
норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо
средство, в отсъствието на контролен орган. Въпреки, че нормата на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП предвижда, че електронният фиш е своеобразен аналог на
наказателно постановление, това важи единствено по отношение на правните
последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е предвидил
пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление
нито по отношение на съдържанието им, нито във връзка с процедурата по
съставянето им. Отделно от това, словесното описание на нарушението,
описано в електронния фиш съответства на дадената от наказващия орган
правна квалификация. Не се споделя твърдението на жалбоподателя, че в
случая е налице неяснота или непълнота при описание на фактическата
обстановка по случая с оглед съдържащото се в скоби посочване „Хонда“ след
адреса на мястото на нарушението, тъй като предвид посоченото в скоби е
очевидно, че се касае до допусната техническа грешка, която не влияе
съществено върху законосъобразността на даденото от АНО описание. Ясно е,
че мястото на описаното нарушение е в гр. София, по бул. „Ботевградско
шосе” № 330, с посока на движение от ул. „Околовръстен път“, към бул. „Вл.
Вазов“. Ясно описано и индивидуализирано е и МПС, с което е извършено
нарушението.
По делото са събрани доказателства, въз основа на които се установява, че
конкретното техническо средство е преминало съответната техническа
проверка и към датата на заснемане на конкретното нарушение същото е било
в изправност и годно да служи да заснемане на скоростта на движение на
МПС.
В случая превишението на скоростта е заснето с техническо средство,
което записва и номера на автомобила, в съответствие разпоредбата на чл.
165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си
4
определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да
използват технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, т. е. законово регламентирано е правото на ползване от
страна на контролните органи на съответните технически средства при
установяването на деяния от вида на процесното. Съгласно чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право
да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Съгласно дефиницията, дадена
в §6, т. 65 от ДР ЗДвП, понятието автоматизирано техническо средство
обхваща, както стационарните, така и мобилните автоматизирани технически
средства, т. е. случаите, при които се използва мобилно техническо средство,
установяващо нарушението в присъствие на контролен орган, който поставя
началото и края на работния процес, също попадат в обхвата на чл. 165, ал. 2,
т. 6 от ЗДвП.
По делото е налично съпроводително писмо от страна на ответника, с
което е изпратена преписката в съда и в което са посочени участъка от пътя с
описание на мястото, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, посоката на движение на автомобила, разположението на
автоматизираното техническо средство, неговият вид и данни за извършена
метрологична проверка, съобразно изискванията на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
От събраните доказателства става ясно, че в случая се касае до мобилно
техническо средство, като има пълна информация относно ползването на
техническото средство на 11.10.2020 г. за извършване на видеоконтрол на
скоростта на МПС, преминаващи в гр. София, по гр. София, по бул.
„Ботевградско шосе” № 330, с посока на движение от ул. „Околовръстен път“,
към бул. „Вл. Вазов“. От доказателствата по делото се установява, че мястото,
на което е управляван автомобила при констатираното нарушение се намира
на територията на населеното място, където е въведено ограничение на
скоростта 50 км/ч – за населено място. Установява се, че автомобилът, който е
собственост на жалбоподателката е управляван със скорост от 80 км/ч (след
5
приспаднат толеранс от 3 км/ч), което надвишава с 30 км/ч максимално
допустимата по закон скорост.
В случая се установява, че процесното МПС лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „*”, с рег. № * е собственост на на ЕТ Д-р А. В. – АСМП-
ИП и А. Б. В., ЕГН: **********, която е законен представител на ЕТ Д-р А. В.
– АСМП-ИП, като на основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП правилно с ЕФ е
наложена глоба на собственика на автомобила, тъй като в случая липсва
заявление от страна на жалбоподателя, с което да е уведомил наказващия
орган да е предоставял управлението на автомобила на друг човек.
Наложеното административно наказание се равнява на размера,
определен от нормата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, съгласно която водач,
който превиши разрешената максимална в населено място, се наказва за
превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба 100 лв., поради което наказанието е
определено съобразно правилата на чл. 27, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН.
Относно отправеното възражение за изтекла погасителна давност,
настоящият съдебен състав, приема че се установява следното:
Неоснователни са аргументите за изтекла погасителна давност за
административнонаказателно преследване. Действително по силата на
препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, съгласно която преследването се
изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години.
Видно обаче от неоспорената справка от СДВР, атакуваният ЕФ серия К №
4047352 е издаден на 14.10.2020 г., поради което тригодишният давностен
срок се явява спазен. В случая късното връчване на ЕФ може да обоснове
погасяване на административно наказателното преследване единствено при
изтичане на абсолютния давностен срок по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от
НК, който в настоящия случай е четири години и половина Съобразно датата
на нарушението (11.10.2020 г.) този срок изтича на 11.04.2025 г. С оглед
гореизложеното, атакуваният ЕФ следва да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен.
При извод за неоснователност на жалбата, жалбоподателят няма право на
разноски и такива не следва да му се присъждат, а и липсват доказателсвта от
страната реално да са били аправени разноски във връзка с производството.
Въззиваемата страна има право на разноски и е направила своевременно
6
искане, поради което искането е основателно, но предвид неявяването на
процесуален представител в открито съдебно заседание и депозирането
единствено на писмена молба по делото, в полза на страната следва да се
присъдят разноски в минимален размер на сумата от 80,00 лева, за
заплащането на която следва да бъде осъден жалбоподателят ЕТ „Д-р А. В. –
АСМП-ИП“, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от А. Б. В., ЕГН: **********.
По тези мотиви, съдът,

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 4047352 от
11.10.2020 г., издаден от СДВР, с който на жалбоподателя ЕТ „Д-р А. В. –
АСМП-ИП“, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от А. Б. В., ЕГН: **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр.
чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер на сумата от 100. 00
лв. /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ЕТ „Д-р А. В. – АСМП-ИП“, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: *, представлявано от А. Б. В., ЕГН: **********, да заплати на
СДВР сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща направени в
производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд - София град, в четиринадесетдневен срок от
съобщението за изготвянето му.




Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7