Р Е Ш Е Н И Е
№ 296
В ИМЕТО
НА НАРОДА
гр. Видин, 14.06.2019г.
Видинският районен съд, гражданска колегия, 3- ти състав в
публичното заседание на петнадесети май през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Милена Стоянова
при секретаря Милена Евтимова и в присъствието на прокурора Теодор
Николов след като разгледа докладваното от съдия Стоянова гр. дело № 3167 по
описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от РП – Видин против Т.И.М. *** с правно
основание чл. 132, ал. 1, т. 1 от СК.
Твърди се в исковата
молба, че ответникът е баща на малолетното дете Илия Тодоров И., родено от
фактическото съжителство на ответника с лицето И.К.Т.. Посочва се, че ответникът започнал да упражнява системен
физически и психически тормоз върху майката на детето, като същото било
свидетел на това. Особено драстичен е
случаят през м. декември 2016г., когато ответникът е нанасял множество удари с
различни предмети върху майката на детето, за което е образувано НОХД. Така
детето станало обект на психическо насилие от страна на неговия баща и е
съществувал риск за психическото и емоционалното му развитие. Поради това,
същото е изведено от семейната среда и настанено спешно в семейството на бабата
и дядото по майчина линия.
Иска се от съда да постанови решение, с което да лиши от
родителски права бащата по отношение на малолетното дете.
Ответникът редовно уведомен не е подал отговор на исковата
молба в законния срок, не е представил доказателства и не е направил искане за
събиране на такива. В съдебно заседание е заявил, че оспорва иска и не желае да
му бъдат отнемани родителските права.
Заинтересованата страна Д „СП” – Видин в указания
едномесечен срок не е взела становище по молбата. В съдебно заседание, чрез
упълномощен представител заявяват, че иска е основателен и молят да се уважи.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства,
назначен и изслушан е социален доклад от Д”СП” – Видин, назначена и изслушана е
съдебно-психологическа експертиза, приложена е прокурорска преписка №
2016/2018г. по описа на РП - Видин .
Съдът,
като се запозна с доказателствата по делото, установи следното от фактическа
страна :
От представения
препис на удостоверение за раждане, издадено на 10.06.2008г. от Община Видин,
се установява, че родители на детето Илия Тодоров И. с ЕГН ********** са И.К.Т.
– майка и Т.И.М. - баща.
От
материалите по приложената прокурорска преписка № 2016/2018г. по описа на РП – Видин, се установява, че на 29.12.2016г. по гр.д. № 3148/2016г. РС –
Видин е издал заповед за незабавна защита срещу ответника в полза на малолетното дете Илия Тодоров И. поради данни за пряка, непосредствена и
последваща опасност за живота и здравето на детето, вследствие на упражнен психически и физически тормоз
върху съжителстващата с ответника И.К.Т. – майка на
малолетното дете. С решение от
17.02.2017г. по гр.д. № 296/2017г. РС – Видин е настанил малолетното дете Илия
Тодоров Илев в семейството на бабата и дядото по майчина линия. От мотивите на решението се
установява, че детето е било свидетел на физическо насилие в семейството от
страна на бащата.
На
16.02.2017г. по гр.д. № 72/2017г. РС – Видин е издал заповед за защита на майката
И.К.Т. против ответника Т.И.М..
От приложените
множество социални доклади на Д“СП“ – Видин се установява, че на 26.12.2016г. след възникнал скандал между
родителите на малолетното дете, бащата е нанесъл побой на майката. Вследствие
на това, майката на детето е настанена в МБАЛ „Св. Петка“АД – Видин в ОАРИЛ с
множество контузни рани, счупени ребра и челюст, а поради сериозността на
травмите е преместена в УМБАЛСМ Н.И. Пирогов – София, където е лекувана, за
което са представени и медицински документи, потвърждаващи данните в социалните
доклади.
Установява
се също, че детето е било свидетел както на скандалите между родителите, така и на
побоищата от бащата върху майката, като
бащата го е карал да се обръща с лице към стената, за да не гледа. Социалните
работници са посочили, че съществува риск за психическото и емоционалното
развитие на детето. Поради това, детето
е ползвало дългосрочна социална услуга – работа с психолог.
От
представеното психологическо наблюдение върху детето Илия за периода от
01.2017г. – 10.2018г. , се установява, че за детето този процес е бил
мъчителен, външно не е показвал емоция, почти не е говорил. Било е необходимо
дълго време за да се адаптира и да се създадат доверителни отношения с психолога.
Постепенно започнал да позволява намеса и да говори за семейството си и това,
което е преживял.
Изслушано
от съда в т.нар. „синя стая“, находяща се в КСУДС – Видин, детето Илия
потвърждава установената фактическа обстановка за скандали и побоища в
семейството от страна на бащата върху майката. Детето споделя, че тези действия
на бащата не са били под въздействие на алкохол.
От
назначената и приета по делото съдебно-психологическа експертиза, се
установява, че детето говори за всички близки положително, с изключение на
бащата, от когото видимо изпитва страх. Налице е силна емоционална връзка между
майката и детето. Вещото лице посочва също, че не е налице синдром на
родителско отчуждение, защото детето не изпитва омраза към бащата, а изпитва страх,
тъй като е преживяло шок от наблюдаваните конфликти между родителите.
Скандалите и обидите, изречени на висок глас, намесата на полицията, са
предизвикали силни негативни емоции и детето се чувства застрашено, което става
причина за психо-емоционален стрес. Вещото лице е посочило в заключението си, че
деца, които са били свидетели на насилие между родителите си, както в случая,
страдат от същите психически смущения, от които страдат и децата, жертви на насилие.
Съдът
дава вяра на заключението на вещото лице като обективно и компетентно
изготвено.
Разпитаните
по делото трима свидетели потвърждават
установените факти и обстоятелства във връзка с упражненото насилие от страна
на ответника върху майката на детето, на което насилие детето е било свидетел.
И тримата свидетели установяват жестокия побой, който ответника е нанесъл върху майката на детето както с юмруци, така
и с предмети, довел до безпомощното й състояние и реалната опасност за живота
й. Свидетелите установяват психическото състояние на детето Илия вследствие на
това, а именно: детето е изпитвало страх, ставало на сън, напикавало се, не
смеело да излиза само, било силно уплашено и страдало за майка си. Поради това,
посещавало психолог дълго време.
Свидетелските
показания са логични, последователни, непротиворечиви си и съответстващи на
събрания по делото доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира
изцяло.
Видно
е от данните по делото, че с присъда № 108/22.02.2018г. по НОХД № 1673/2017г.
РС – Видин е признал ответника за виновен за извършено престъпление по чл. 296,
ал. 1 от НК за това, че на 22.07.2017г. не е изпълнил Заповед за защита от
домашно насилие, издадена на 16.02.2017г.
по гр.д. № 72/2017г. по описа на РС – Видин и го е осъдил като му е
наложил наказание „лишаване от свобода“
за срок от четири месеца, изпълнението на което наказание да бъде
първоначален строг режим. От служебна
бележка от 13.12.2018г. от РП – Видин,
се установява, че ответникът изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер
на две години, считано от 13.02.2018г.
При така установената фактическа обстановка,
Съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата
на чл. 132 от СК предвижда, че родителят може да бъде
лишен от родителски права в няколко хипотези на особено негативно отношение към
детето или трайно бездействие и липса на интерес към отглеждането му. Специално
в хипотезата на чл. 132, ал. 1, т. 1 от СК, се имат
предвид особено тежките случаи,
когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или
имуществото на детето. Наведените в исковата молба
твърдения сочат на тази хипотеза.
Лишаването на родителя от правата му върху неговото дете е крайна
мярка за защита на последното, която следва да се прилага при доказана нужда.
Основание за налагането й са случаи, в които с поведението си родителят създава
риск за отглеждането и възпитанието на ненавършилото пълнолетие дете, или
хипотези, в които е демонстрирано пълно равнодушие и незаинтересованост за
живота и развитието на детето. Друга предпоставка за лишаване на родителя от
права, е наличие на субективно отношение към това негово поведение. То трябва
да е осъзнато, а не плод на обективни пречки, осуетяващи съществуването на
обичайните и дължими отношения.
В конкретния случай,
съдът счита, че посочените предпоставки за приложение на нормата на чл. 132, ал. 1, т. 1 от СК, са налице. От събраните по делото доказателства, се установи по един
безспорен начин, че поведението на бащата представлява опасност за личността
и възпитанието на детето. Илия е живял в
семейна среда заедно с двамата си родители и по-малкото си братче, но в не
здрава атмосфера на непрекъснати конфликти и физическо посегателство от страна
на бащата върху майката. Особено драстичен е случаят от 26.12.2016г., когато
ответникът пребива майката на детето до степен застрашаваща живота й, което наложило
транспортирането й в УМБАЛСМ Н.И. Пирогов – София. Именно след този случай,
детето е изведено от семейната среда, като е настанено първоначално със Заповед
на Директора на Д“СП“ – Видин, а след това и със съдебно решение в семейството
на бабата и дядото по майчина линия. Заради този случай, както в полза на майката, така и в полза на детето
са издадени заповед за защита по ЗЗДН. Поради риск за психическото и
емоционалното развитие на детето, на същото е предоставена дългосрочна социална
услуга – посещение при психолог. Както от доклада на психолога в ползваната
социална услуга, така и от приетата по делото съдебно-психологическа
експертиза, а също и от свидетелските показания, безспорно се установява негативното
отражение върху Илия от психоклимата в
семейството, в което е живял и факта, че е присъствал на проявено физическо
насилие от страна на бащата върху
майката. Заключението на психолозите е, че е налице промяна в поведението на
детето- станало е затворено, почти не говорело. След преживяното детето изпитва
страх от бащата и не желае да общува с него. Заключението на вещото лице е
категорично, че деца, които са били
свидетели на насилие между родителите си, както в случая, страдат от същите
психически смущения, от които страдат и
децата, жертви на насилие. Именно поради това, настоящият съдебен състав
намира, че ответникът с поведението си е осъществил насилие върху детето и е
създал реален риск от увреждане на бъдещото му развитие. Това е така,
защото възпитателната функция на
родителите е извънредно важна поради своя незаменим характер. В средата на
семейството и под грижите на родителите се извършва първоначалното оформяне на
човешката личност. Под влияние на родителите детето може да получи начало на
правилен мироглед и нравствени добродетели, но то може да възприеме и
неправилни разбирания, отрицателни и порочни навици. Важно е не поведението на
родителя, а неговото отражение върху детето, изразяващо се в негативното
засягане на основните му права. Според чл.18, т.1 от Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на
20.11.1989г., ратифицирана с решение на
ВНС от 11.04.1991г. и влязла в сила от 03.07.1991г. родителите носят първостепенна отговорност за
отглеждането и развитието на детето.
Висшите интереси на детето са тяхна основна грижа. Поради изложеното,
съдът намира иска за основателен и като
такъв ще следва да се уважи.
Съгласно
нормата на чл.134 от СК съдът при всички случаи на лишаване от родителски права
е длъжен да определи и мерки относно личните отношения между лишения от
родителски права родител и детето. В тази връзка следва да бъдат определени и
мерки относно личните отношения между
бащата Т.И.М. и детето Илия Тодоров
И.. От една страна, с оглед задължителния характер на разпоредбата на закона, и
от друга – да не се отчужди детето от рождения си родител, личните отношения и
контакти следва да бъдат определени предвид възрастта на детето и
здравословното му състояние. При решаването на въпроса за личните отношения
между детето и родителя, при когото то не е оставено за отглеждане и
възпитание, съдът изхожда от интересите на детето и особеностите на конкретния
случай. Изложеното мотивира съда да определи последния в смисъл бащата да има
право да вижда детето един път месечно,
в рамките на два часа в интервала от 09.00 часа до 17.00 часа, в присъствието
на социален работник от Д“СП“ – Видин или в присъствието на бабата и дядото по
майчина линия.
Предвид изхода на делото, ответникът
ще следва да заплати държавна такса в размер на 50.00 лева.
На основание чл.136 СК, след влизане
в сила на настоящото решение, съобщение за същото следва да се изпрати до общината по постоянния адрес
на ответника за вписване
на лишаването от родителски
права на ответника по отношение на детето.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ЛИШАВА на основание чл.132, ал.1, т. 1 от СК бащата Т.И.М. с ЕГН ********** *** от родителски права по
отношение на детето Илия Тодоров И. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата Т.И.М. с
ЕГН ********** и детето Илия Тодоров И. с ЕГН **********, както следва: бащата ще има право да вижда детето един път месечно, в рамките на
два часа в интервала от 09.00 часа до 17.00 часа, в присъствието на социален
работник от Д“СП“ – Видин или в присъствието на бабата и дядото по майчина
линия.
ОСЪЖДА Т.И.М. с ЕГН **********
да заплати по
сметка на РС- Видин сумата от 50.00 лева –
държавна такса.
След влизане в сила на настоящото решение, препис от
същото да се изпрати на Община Видин за вписване на
лишаването от родителски права на ответника по отношение на детето.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Видин в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: