РЕШЕНИЕ
№
гр. Варна, 17.01.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, ГО, 12 състав, в
публичното заседание на седемнадесети
декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
секретаря Станислава Стоянова, като разгледа гр. д. №11989 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Образувано
е по предявени от „Ю.Б.“ АД срещу Б.Н.Х. и С.Р.Х. искове за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 12934,90 шв.ф, представляваща
главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 35743/27.03.2008
г. ведно със законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба в
съда – 04.08.2020 г. до окончателното заплащане на задължението, сумата от 504,25 шв.ф.,
представляваща дължима такса за управление на кредита по чл. 4 от Договора за
периода от 19.09.2017 г. до 03.09.2020 г. / ут.молба
на л. 10 от делото/, на основание с чл. 430 ал. 1 от ТЗ и чл. 79 от ЗЗД.
Твърди
се, че на 11.03.2015 г. между страните е сключен Договор за кредит за покупка
на недвижим имот № HL 35743/27.03.2008 г. с разрешен размер 12389 шв.ф. и краен падеж 31.03.2038 г. Сочи се, че съгласно
Приложение № 1 към Договора сумата по кредита в размер от 12389 шв.ф. е усвоена по банкова сметка ***.08.2008 г., след
което, на 15.07.2008 г. вземанията по договора са цедирани
в полза на *** АД.
Изложено е, че на 09.03.2009 г. е сключено допълнително споразумение към
Договора, с което е уговорен дванадесет месечен период на облекчено погасяване
на задълженията, като главницата е преоформена чрез
натрупване на просрочените към този момент задължения за главници и лихви.
Твърди се, че на 08.12.2014 г. „***“ АД е цедирало
вземанията си по договора и допълнителното споразумение обратно на ищеца.
Поддържа се, че на 30.04.2013 г. ответниците са
спрели плащанията по договора, като към 30.08.2020 г. падежиралите
и незаплатени вноски са 90 на брой, поради което с предявяване на исковете
банката упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Направено
е искане за уважаване на предявените искове. Претендира се присъждането на
съдебно – деловодни разноски.
В законоустановения срок
по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответниците са подали отговор
на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на
предявения иск. Оспорва се настъпването на предсрочна изискуемост на кредита.
Направено е възражение за погасяване на претендираните
вземания по давност. Твърди се, че сключеното допълнително споразумение между
третото лице и ответниците е нищожно, тъй като на
последните не е съобщена извършената цесия. Изложено е, че между страните е
сключен договор за предоставяне в полза на ответниците
на сума в размер от 7700 евро, но впоследствие кредиторът едностранно е преизчислил размера на отпуснатия кредит и месечните вноски
в швейцарски франкове, в резултат на което ответниците
са заплатили месечни вноски в многократно по-висок размер от усвоената сума в
евро. Твърди се, че кредиторът множество пъти е увеличавал договорения лихвен
процент. Направено е възражение за неравноправност на клаузите в договора
даващи право на кредитора за превалутиране, както и
клаузите даващи му право за едностранно изменение на лихвения процент. Направено е искане за отхвърляне на
предявените искове. Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски.
Варненския районен съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното:
Предявен
от ищеца е положителен установителен иск, с правно
основание на основание с чл. 430 ал. 1 от ТЗ и чл. 79 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи наличието на
валидни облигационни отношения между страните по делото с характера на договор
за кредит, изпълнение на поетите от ищеца задължения по правоотношението, факта
на осъществяване на всички предпоставки по договора, въз основа на които е
възникнало правото за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и размера на претендираното вземане за главница. В негова тежест е да
установи и че клаузите в договора за кредит са уговорени индивидуално, че са
настъпили конкретните обективни фактори, които са довели до увеличаване на
лихвения процент по кредита, както и причинната връзка между съответните
промени на кредитните и финансови пазари и реалната необходимост от изменения
на лихвения процент по договора за кредит, както и че увеличението на лихвения
процент е адекватно /симетрично/ на изменението на съответните показатели,
които се включват в същия. /Така, Решение № 95 от 13.09.2016 год. по т.д. №
240/2015 год., II т.о. на ВКС/. Следва да установи и, че потребителят е уведомен
за извършените промени.
В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение
на задълженията си да заплати процесната сума или
направените правоизключващи и правонамаляващи
възражения.
С определението
по чл.140 ГПК от 12.04.2021 г. като безспорно между страните е отделено
обстоятелството, че на 11.03.2015 г. между страните е сключен Договор за кредит
за покупка на недвижим имот № HL 35743/27.03.2008 г.
Съгласно договор
за кредит за покупка на недвижим имот NL35743, на 27.03.2008 г. **** в качеството ѝ на кредитор, е отпуснала на Б.
Хух Х. и С.Р.Х., като кредитополучатели, кредитен
лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове
на 7 700 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня
на усвояването на кредита / чл.1, ал.1 от договора/. Съгласно чл.1, ал.3 в деня
на усвояване на кредита страните подписват приложение към договора, в което
посочват приложимия към същата дата курс „купува“ за шв.франк
на банката, както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита
в шв.франкове. В ал.4 от същия член е изрично
предвидено за връщане на кредита и за другите задължения по договора
кредитополучателите да отговарят солидарно.
Представено е
Приложение № 1 към Договора за банков кредит от 27.03.2008 г., съгласно което
датата на усвояване на кредита е 31.03.2008 г., а към тази дата приложимият
курс „купува“ за швейцарския франк на банката към евро е 0,6215. Съобразно
това, предоставеният кредит е в размер на 12 389 швейцарски франка за период от
360 месеца, считано от датата на усвояване на кредита.
В чл.2 от
договора за кредит е предвидено разрешения кредит да се усвоява по блокирана
сметка на кредитополучателя Б.Х. в шв. франкове.
Уговорена е годишна
лихва в размер на БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове /който към момента на сключване на договора
за кредит е в размер от 4,5 %/ плюс договорна надбавка от 5,15 пункта, както и
наказателна лихва, дължима при просрочие на дължимите
погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, в размер на
сбора от лихвата за редовна главница плюс надбавка от 10 пункта.
В чл.4 от
договора за кредит е уговорено кредитополучателите да заплащат годишна такса за
управление в размер на 0,5% върху размера на непогасената главница, дължима в
началото на всяка следваща година, считано от откриване на заемната сметка по
кредита. В чл.5 от договора е посочен крайния срок за погасяване на кредита –
360 месеца, считано от датата на усвояване на кредита. Според чл. 6 ал.2 от
договора погасяването е в разрешената валута, а при отсъствие на средства по
специалната погасителна сметка, но налични такива по други сметки в евро или
лева, банката може да извърши погасяване на дължими суми чрез служебно превалутиране на средствата в швейцарски франкове по курс
продава, за което според клаузата кредитополучателите са дали неотменимо
съгласие. В ал.3 от чл.6 от договора е предвидено, че че
в случай, че банката промени базовия лихвен процент, размерът на погасителните
вноски се променя автоматично в съответствие с промяната, за което
кредитополучателите също дават своето неотменяемо и безусловно съгласие.
Представен е
Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 15.07.2008 г.,
сключен между **** от една страна и „***“
АД, по силата на който банката е цедирала вземанията
си по Договора, сключен с ответниците.
Представено е
Допълнително споразумение към Договор NL35743/27.03.2008 г. от 09.03.2009 г.
между ***, като кредитор и
Б. Хух Х. и С.Р.Х., като кредитополучатели, по
силата на което е въведен облекчен ред за погасяване на вземанията на кредитора
за период от дванадесет месеца в размер на 12 377,79 швейцарски франка,
състояща се пот 12,33 шв франка – просрочена
главница, 0,06 шв.ф. – просрочна
лихва, 12323,41 шв.ф. – редовна главница и 41,99 шв.фр.- редовна главница.
Кредитополучателите са се съгласили при подписване на допълнителното споразумение
еднократно да заплатят сума в размер на 122,91 шв.ф.,
която да се приспадне от общо посочения размер, като разликата се преоформи чрез натрупване към редовната главница.
Приложен е
Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 08.12.2014 г.,
сключен между *** и „Ю.Б.“ АД. Представено е Приложение № 1 към
Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 08.12.2014 г.,
съдържащо списък на длъжниците и договорите за
ипотечни кредити, просрочени в чл. 1 и 2 на Договора.
Приложени са
справки за актуално състояние на ищцовото дружество,
видно от които същото е с предишно име ***
а дружеството ***
АД е прекратено чрез преобразуване, като се вляло в ***,
който правоприемник също е прекратен чрез преобразуване, като се е влял в „Ю.Б.“ АД.
Прилага се
Справка „Дълг“ на ответника Б. Хух Х. към 20.07.2020
г. по отношение на Договор NL35743/27.03.2008 г., видно от която дължимата сума
към тази дата е в размер на 23 832,92 швейцарски франка.
Представено е
извлечение от счетоводните книги на ищеца, видно от което съгласно Допълнително
споразумение от 09.03.2009 г. и направеното преоформяне
на размера на главницата по кредита с непогасени суми, е в размер на 13 122,38
швейцарски франка. Счетено е, че датата на изпадане в забава за главницата и
лихвата е 30.04.2013 г., а непогасените вноски - 89.
По делото е
прието заключението на вещото лице Р. С. по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, в което е посочено, че отпуснатия на ответниците
кредит е в швейцарски франкове, равностойни на 7 700 евро. Установено е, че
сумата от 12 389 швейцарски франка е усвоена на 31.03.2008 г. Последното
плащане по договора за кредит е на 29.01.2014 г., като задълженията са изцяло
заплатени до падежна дата 30.03.2013 г. включително, а по падежна вноска от
30.04.2013 г. е постъпило плащане в размер на 25,13 швейцарски франка за
погасяване на дължимата лихва от общо дължимата такава в размер на 116,84
швейцарски франка. В заключението и в обясненията на вещото лице в откритото
съдебно заседание е посочено, че в приложение 4 към нея се съдържа
първоначалния погасителен план, приложен към договора за целия негов срок. В
приложение 4 са посочени и отнесени към елементите на общото задължение
/главница и лихва/ извършените от ответниците
плащания по кредита, които са съпоставени със задълженията към първоначалния
погасителен план.
От правна страна
Между страните е
сключен договор за банков кредит на осн. чл. 430 и
сл. ТЗ. Видно от приложения и неоспорен от ответната страна Договор за кредит
за покупка на недвижим имот NL35743, сключен на 27.03.2008 г. между „*** и Б. Хух Х. и С.Р.Х., е
налице валидно правоотношение, по силата на което банката се задължила да
предостави на кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове в размер
на равностойността им на 7 700 евро, по курс „купува“ за франка към евро на
банката в деня на усвояване на кредита за срок от 360 месеца, като в месечните
погасителни вноски са включени главница и лихва, които следва да бъдат
погасявани във валутата, в която е усвоен кредита – швейцарски франкове.
Датата, на която кредитът е усвоен е 31.03.2008 г., като в подкрепа на това е
не само Приложение № 1 към Договор NL35743/27.03.2008 г., а и изложеното от
вещото лице. Предоставената сума е в размер на 12 389 франка, по курс на франка
към еврото 0,6215.
По договорите за
цесия:
Сключените договори за цесия са действителни и
обвързват страните. Цесионерът придобива вземането
заедно с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности (чл. 99, ал. 2 ЗЗД), което означава, че той придобива всички акцесорни на вземането права, вкл. тези, които не са
изрично упоменати, към които се числи и правото да се предоговарят
условията за удовлетворяване на вземането. Без правно значение за
действителността на първата цесия е обстоятелството, че цесионерът
няма качеството на кредитна институция. Придобиването на вземане по една
банкова сделка, каквато е договорът за банков кредит, и последващите
действия по предоговаряне на условията за събиране на това вземане, не
представляват сами по себе си банкови дейности (сделки). Това е така, понеже в
този случай цесионерът нито извършва публично
привличане на влогове, нито предоставя кредити или друго финансиране за своя
сметка и на собственик риск (чл. 2, ал. 1 ЗКИ).
Отделно от това
от служебна справка, извършена в ТРРЮЛНЦ се установява, че дружеството "***към момента е заличен търговец, като е настъпило правоприемство при преобразуване чрез вливане в "***, като последното от своя страна се е влязло в ищеца
***, което обстоятелство е вписано в публичния регистър
на 04.02.2020 г. По силата на правоприемството,
ищецът е придобил всички права и задължения на преообразуващото
се дружество, като и на това основание е придобил правата по процесния договор за кредит и към настоящия момент се явява
надлежен кредитор на ответниците.
По отношение на
предсрочната изискуемост:
Съгласно
трайната практика на ВКС предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
От представените
по делото доказателства не се установява да е обявена предсрочна изискуемост на
вземанията по договора за кредит преди депозиране на исковата молба. В съдебната практика се приема, че ако
волеизявлението на кредитора се съдържа в исковата молба може да се приеме, че
предявяването на иска има характер на волеизявление на кредитора, че счита
кредита за предсрочно изискуем, и същият се обявява на длъжника с връчването на
препис от исковата молба, то моментът на предсрочната изискуемост ще настъпи с
получаването на преписа от ответника по иска (така и Решение № 114/07.09.2016
г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т. о.). В конкретния случай предсрочната изискуемост е
обявена именно с връчване на исковата молба на ответниците. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение
№ 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК размерът на вземането
при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в
размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането.
По
действителността на уговорките в договора за кредит:
Няма спор между
страните, че при сключването на договора за кредит кредитополучателите са имали
качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, защото като
физически лица са ползвали услуги на банката, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност. Банката не е възразила
против потребителския характер на договора за кредит и не е ангажирала
доказателства в тази насока. За наличието на неравноправни клаузи по смисъла на
чл. 143 и сл. от ЗЗП съдът е длъжен да следи служебно.
Съгласно чл.
146, ал. 1 ЗЗП нищожна е неравноправна клауза в договор, сключен с потребител,
представляваща уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, освен ако клаузата е уговорена
индивидуално. В конкретния случай от ищеца, в чиято тежест е, не са наведени
твърдения и не са ангажирани доказателства клаузите от договора от 2008 г. да
са били индивидуално уговорени.
В чл. 24, ал. 1
от договора за кредит кредитополучателите декларират, че са запознати и
съгласни с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува
и/или продава на швейцарския франк към българския лев/евро, както и превалутирането по чл. 21 от договора, може да има за
последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване размера на
дължимите погасителни вноски по кредита, изразен в лева, като напълно приемат
да носят за своя сметка риска от такива промени. Във втората алинея на текста
се декларира, че кредитополучателите разбират икономическия смисъл и правните
последици на клаузите на договора и са съгласни с настъпването им. В чл. 6, ал.
2 се съдържа съгласие за служебно превалутиране на
погасителните вноски, направени във валута, различна от швейцарски франк.
Във връзка с
уговорката в чл. 6, ал. 2 от договора за служебното превалутиране
на сумите по погасителни вноски, постъпили в лева, в швейцарски франкове по
курс "продава" на банката следва да се вземе под внимание, че няма
данни кредитополучателите да получава доходите си във валутата по договора и е
обосновано да се предположи, че те ще правят месечните си погашения в местната
валута, която е с фиксиран курс към еврото. В тази хипотеза възниква въпросът
какъв ще е ефектът от разликите във валутните курсове върху реалния размер на
погасителните вноски, които длъжниците са задължени
да правят и как ще бъдат разпределени между страните неблагоприятните последици
при промяна на валутния курс. В съответствие с принципите на потребителската
защита в такава хипотеза е необходимо потребителят да е пълно, ясно и
недвусмислено осведомен, че със сключването на договора за кредит в
чуждестранна валута, той се излага на определен риск, свързан с обменния курс,
който евентуално ще му бъде икономически трудно да понесе при обезценяване на
валутата, в която получава доходите си. От банката, която е търговец с висока
степен на специализация и компетентност, се очаква да предостави на потребителя
цялата относима информация, за да може той да прецени
икономическите последици от клаузата за превалутиране
върху финансовите му задължения. В случая разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от
договора не може да се приеме като съставена на ясен и разбираем език за
потребителя и доставяща му подходяща информация към момента на сключване на
договора за преценка на икономическия ефект върху финансовите му задължения по
кредита от значимо обезценяване на валутата, в която той получава доходите си.
Деклариране от страна на потребителя, че е запознат за възможността за
негативна промяна в курсовете и произтичащото от това повишаване размера на
дължимите погасителни вноски, изразени в лева, респ. евро, както и че разбира
икономическите последици и е съгласен с настъпването им, не е достатъчно,
доколкото няма данни тази декларация да е била предхождана от реално дадена
информация за прогнози в дългосрочен план с оглед продължителността на договора
и за механизми за редуциране на негативния ефект чрез застраховане или други
финансови инструменти. Възможността по чл. 22 от договора кредитополучателят да
поиска превалутиране на кредита не защитава в
достатъчна степен правата му, тъй като предвижда задължение за комисионна и
обвързаност с валутен курс, едностранно определен от банката. В този смисъл:
Решение № 67 от 12.09.2019 г. на ВКС по т. д. № 1392/2018 г., Решение № 295 от
22.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 3539/2015 г., Решение № 384 от 29.03.2019 г. на
ВКС по т. д. № 2520/2016 г., Решение № 294 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. №
1599/ 2017 г.
С уговорките в чл. 24 и чл. 6, ал. 2 от договора във вреда на потребителя върху него се прехвърля изцяло валутният риск, с което се създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните по кредитния договор по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП. Тези клаузи следва да се приемат за нищожни като неравноправни, вследствие на което последващите сключването на договора промени във валутния курс на евро спрямо швейцарски франк не се отразяват върху договорното правоотношение. От значение за изпълнението на задължението за връщане на кредита е стойността на валутата по договора към евро към датата на сключване на контракта.
Следва да се
отбележи, че съгласно най-новата, но вече трайно установена практика на ВКС / решение № 136 от 20.01.2021 г. по т. д.
№ 1467/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 168 от 29.01.2021 г. по т. д. №
2184/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о. Определение № 52 от 8.02.2021 г. на ВКС по т.
д. № 1676/2020 г., II т. о., ТК, решение № 295 от 22.02.2019 г., по т. д. №
3539/15 г. на ІІ т. о.; решение № 384/29.03.2019 г., по т. д. № 2520/2016 г на
ІІ т. о. и др. / е прието „в хипотеза на банков кредит, по който цялата сума
фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната
валута на страната /евро/, а не в чуждестранната валута /швейцарски франкове/,
уговорена в кредитния договор, кредитът е остойностен
в чуждестранна валута и задължението за погасяване е посочено в договора в
същата чуждестранна валута, договорът не се счита сключен в резервната валута
на страната /евро/ и връщането на кредита се дължи в чуждестранната валута
/швейцарски франкове/“. В цитираните решения на ВКС се посочва задължителна
практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/, по транспонираните в Закона за
защита на потребителите разпоредби на правото на ЕС, във връзка с неравноправни
клаузи в потребителски договори, в хипотеза на банков кредит, по който цялата
сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в
националната валута, съответно в резервната валута на страна /евро – чл. 29 ЗБНБ/, а не в чуждестранната валута /швейцарски франкове/, уговорена в
кредитния договор. Кредитът е остойностен в
чуждестранна валута /предоставя се кредитен лимит от равностойността в
швейцарски франкове на определена сума евро по курс "купува" за
швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита/ и е поето
задължение за погасяване в същата чуждестранна валута, т. е. в тази хипотеза
кредитът е в чуждестранна валута, а не в местната или резервната валута на
страната – евро, с оглед валутния режим на Република България – Паричен съвет
/Валутен съвет или Валутен борд/. Т.е. задълженията от длъжниците
по процесния договор за кредит следва да бъдат
изпълнени в шв.франкове, като се вземе обаче предвид
извода на съда за неравноправност на клаузата на чл.24 от договора за кредит и
последиците от нея.
Настоящият
съдебен състав намира, че допълнителното споразумение от 09.03.2009 г. към договора
за кредит от 27.03.2008 г. съдържа нищожни уговорки за анатоцизъм.
Страните са се споразумели всички дължими плащания във връзка с кредита,
просрочена главница и просрочени лихви, "да се натрупат" към
редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално представения
кредит и по този начин да формират "общ дълг", който по същество се
явява нова олихвяема главница. Анатоцизъм
е допустим само в изрично предвидените в закон или в подзаконов акт на БНБ
случаи (чл. 10, ал. 3 ЗЗД). Съгласно чл. 294, ал. 2 ТЗ уговарянето на лихва
върху лихва е допустимо само между търговците, а в случая кредитополучателите
не са търговци. Липсва приета от БНБ наредба по чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Следователно
уговорките в анекса за увеличаване на главницата чрез прибавяне на изтекли
лихви и начисляване върху тях на възнаградителни
лихви, са нищожни на осн. чл. 26, ал. 4 вр. чл. 10, ал. 3 ЗЗД.
При това положение следва извод, че страните са обвързани от договор за
банков кредит, по който кредитополучателката дължи
връщане на получената заемна сума, изчислена по курса шв.
франк/евро, действал към момента на усвояване на кредита /30.03.2008 г./,
заедно с уговорената при сключването на договора възнаградителна
лихва. По този договор има неизпълнение от страна на кредитополучателите, които
са преустановили обслужването на кредита.
Преди да
определи дължимия размер на незаплатена главница по договора за кредит, съдът
следва да обсъди и възражението на ответницоте за погасяване на част от
вземанията по давност.
По възражението за
погасителна давност
Във връзка с
направеното възражение за изтекла погасителна давност, съдът намира, че в
съответствие с дадените указания в т. 18 ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, макар в договора да е
уговорена възможност кредитът да стане предсрочно изискуем с неплащане на
определен брой вноски, това не освобождава банката от задължението ѝ да
уведоми длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост. Уведомяването може да
бъде извършено и с исковата молба, тъй като с изпращане на препис от същата
волеизявлението на кредитора ще достигне до знанието на длъжника. Ищецът е
направил такова изявление в сезиращата съда молба, поради което за дата на
обявяване на предсрочната изискуемост следва да се определи 21.11.2020 г. от
това следва, че правилото на чл. 110 ЗЗД за давността следва да бъде приложено
по отношение на главницата станала изискуема преди 04.08.2015 г.
По размера на
задължението
Както бе
посочено, кредитът следва да бъде върнат в уговорения размер и валута -
равностойността в швейцарски франкове на 7700 евро по първоначално определения
курс – 12389,00, т. е. по курс "купува" за
швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита - CHF/EUR 0,6215,
след приспадане на извършените от кредитополучателя частични плащания на
вземания по главницата на вноските до 30.08.2013 г. /482,03 шв.фр./ и на погасените по давност вземания за главница по
вноските до м.07.2015 г. вкл. / 248,87 шв.фр./ и до размера, предявен от ищеца с исковата молба. /Определение
№ 60668 от 19.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1235/2021 г., IV г. о., ГК,/ т.е.
сумата от 11658,10 шв.фр. За
извършването на тези изчисления съдът взема предвид приложение 4 към ССчЕ, в което в табличен вид е посочен погасителния план,
приложим към договора договора от 27.03.2008 г.
съобразно условията към момента на сключването му и са съобразени плащанията по
вноски, извършени от ответниците. Предявения иск за
главница се явява основателен за сумата от 11658,10
шв. франка, при курс на швейцарски франк към евро
0,6215 CHF/EUR представляваща дължима главница по договор за банков кредит HL 35743/27.03.2008
г. за периода от 04.08.2015 г. до
03.08.2020 г.
Искът за разликата над уважения размер до пълния претендиран
размер от 12934,90 шв.франка / като недоказан/ и за
периода от 30.04.2013 г. до 03.08.2015 г. / като погасен по давност/ следва да
се отхвърли.
Съобразно
заключението на ССчЕ размерът на неплатените такси за
управление на кредита са в размер на 431,65 шв.фр. При събразяване с експертното
заключение, на което съдът дава вяра, иска за присъждане на такса за управление
на кредита по чл.4, т.1 от договора следва да се уважи за сумата от 431,65 шв.фр. за периода от 19.09.2017 г. до 03.09.2020 г. и да
се отхвърли за разликата над тази сума до пълния претендиран
размер от 504,25 шв.фр.
По разноските:
С оглед изхода
на спора, право на разноски имат и двете страни съразмерно с уважената респ.
отхвърлената част от исковете.
Ищецът е доказал
заплащане на разноски – 972,08 лв.–държавна такса,350 лв.- депозит за ССчЕ /л.106/, 1501,86 - заплатено адвокатско възнаграждение.Съразмерно
с уважената част от исковете, ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца – 2540,39
лв. – разноски в исковото производство.
Ответниците са направили
искане и са предствили доказателства за заплащане на
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. Съразмерно с
отхвърлената част от исковете, следва ответниците да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 200,82 лв.- разноски в съдебното производство.
По изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Б. Нух Х., ЕГН:********** и С.Р.Х.,
ЕГН:********** и двамата със съдебен адрес: ***
да заплатят на „Ю.Б.“ АД, ЕИК:***, съдебен адрес: *** сумата от 11658,10
швейцарски франка, при курс на швейцарски франк към евро 0,6215 CHF/EUR представляваща
дължима главница по Договор за банков кредит HL 35743/27.03.2008 г.
за периода от 04.08.2015 г. до 03.08.2020 г. ведно със законна лихва върху главницата от
подаване на исковата молба в съда – 04.08.2020 г. до окончателното заплащане на
задължението, сумата от 431,65 швейцарски франка представляваща дължима такса за
управление на кредита по чл. 4 от Договора за периода от 19.09.2017 г. до
03.09.2020 г., на основание с чл.
430 ал. 1 от ТЗ и чл. 79 от ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над
уважения размер до пълния претендиран размер от
12934,90 шв.франка / като недоказан/ и за периода от
30.04.2013 г. до 03.08.2015 г. / като погасен по давност/, както и иска за
заплащане на такса за управление на кредита за сумата над уважения размер от
431,65 швейцарски франка до пълния претендиран размер
от 504,25 швейцарски франка
ОСЪЖДА Б. Нух Х., ЕГН:********** и С.Р.Х., ЕГН:********** и двамата
със съдебен адрес: *** да заплатят на „Ю.Б.“
АД, ЕИК:***, съдебен адрес: *** на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 2540,39 лв. – разноски в
исковото производство
ОСЪЖДА „Ю.Б.“
АД, ЕИК:***, съдебен адрес: *** да
заплати на Б. Нух Х., ЕГН:********** и С.Р.Х., ЕГН:**********
и двамата със съдебен адрес: *** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 200,82 лв. – разноски в исковото производство
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
Препис
от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: