№ 2548
гр. София, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно
наказателно дело № 20251110206438 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по подадена жалба от „***“ ЕООД срещу
Електронен фиш Серия Г № 0071770, издаден от СДВР и с който е наложено
административно наказание глоба/имуществена санкция в размер на 2000,00
лева за административно нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и на основание
чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ за нарушение от
27.12.2024 г.
В подадената жалба за изложени оплаквания, че издаденият фиш е
незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че обжалваният
акт е издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 17, вр. чл. 83, ал. 2 от ЗАНН,
тъй като с него лицето е санкционирано за извършено на 27.12.2024 г. в 15,53
часа в гр. *** нарушение, състоящо се в управление на МПС *** без
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
макар същият да е бил вече санкциониран с електронен фиш № 71793 за
същото нарушение и при управление на същото МПС, но на 27.12.2024 г. в
11,05 часа в гр. ***. Не ставало ясно кое е наказаното лице с електронния фиш
и видът на наказанието – глоба или имуществена санкция. В акта били
1
цитирани само нарушените разпоредби от КЗ, но не са изложени фактическите
обстоятелства, които да бъдат подведени под хипотезата на тези разпоредби.
Направено е искане за отмяна на обжалвания фиш.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, е бил
представляван от упълномощен адвокат. На етап съдебни прения са
преповторени накратко оспорванията, направени вече в жалбата и отново е
направено искане за отмяна на обжалвания акт. Направено е искане за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна и
административнонаказващ орган – СДВР, не е била представлявана. В
депозирани писмени бележки е направено искане за потвърждаване на
обжалвания акт, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е
инвокирано възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. Посочва се, че издаденият акт отговаря на всички реквизити,
а извършването на санкционираното нарушение било доказано.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Към 27.12.2024 г. лек автомобил с марка „***“, модел „***“, рег. № ***,
било собственост на „***“ ЕООД.
На 27.12.2024 г. в 11,05 часа, неустановено по делото лице управлявало
горепосочения лек автомобил в гр. ***, по бул. „***“ до блок № ***, с посока
на движение от ул. „***“ към ул. „***“, което управление било заснето с
АТСС ARH CAM S1. На същата дата към 15,53 часа неустановено по делото
лице управлявало същият автомобил, в района на бул. „***“ и бул. „***.“ в
двете посоки между бул. „***“ към ул. „***“. Към момента на управление
МПС-то било заснето с автоматизирано техническо средство АТСС CORDON
M2. Тази втора система за видеоконтрол е вписана под № В-46 в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и
вписана със срок на валидност на одобрението до 13.06.2027 г. и при
премината проверка за периода от 18.12.2024 г. до 18.12.2024 г.
След заснемането на управлението в 11,05 часа на 27.12.2024 г. на
дружеството бил издаден и връчен Електронен фиш Серия Г № 71793
(0071793 съгласно екземпляра, представен от СДВР), с което на дружеството
2
за нарушение на разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и на основание чл.
638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ била наложена
„глоба/имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лева. Във фиша било
вписано като описание на нарушението „С АТСС е установено управление на
МПС, регистрирано в Р. България и не е спряно от движение, за което
собственикът не е сключил задължителна зас,“. Фишът бил връчен на
31.03.2025 г.
След заснемането на управлението в 15,53 часа на 27.12.2024 г. на
дружеството бил издаден и връчен Електронен фиш Серия Г № 71770
(0071770 съгласно екземпляра, представен от СДВР към преписката), с което
на дружеството за нарушение на разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и на
основание чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ била
наложена „глоба/имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лева. Във фиша
било вписано като описание на нарушението „С АТСС е установено
управление на МПС, регистрирано в Р. България и не е спряно от движение, за
което собст,“. Към административната преписка наказващият орган е
приложил генериран електронен фиш под същия номер със същото описание
на нарушението от тези час и дата, в което като собственик било вписано
юридическото лице – жалбоподател, но бил посочен и законният му
представител. С този генериран фиш било посочено, че се налага
„имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лева за нарушение „С АТСС е
установено управление на МПС, регистрирано в Р. България и не е спряно от
движение, за което собст,“.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: 2 броя електронни фишове Серия Г № 71770, находящи се по делото;
електронен фиш Серия Г № 71793; приложен снимков материал към
електронен фиш; справка относно собствеността на лекия автомобил; Заповед
№ 8121з-172/29.02.2016 г. на министъра на вътрешните работи; протокол от
проверка № 180-СГ-ИСИС/18.12.2024 г. от Български институт по
метрология; справка за преглед на вписан тип средство за измерване;
удостоверение за одобрен тип средство за измерване; извадка от АИС-АНД за
електронен фиш Серия Г № 71793; разписка за връчване на електронен фиш
Серия Г № 71793; протокол за използване на АТСС; писмо от СДВР със
сведение с вх. № 173074/19.05.2025 г.
3
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени
доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от
НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по
делото. Съдът намира същите за непротиворечиви, обективни и необорени от
други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по
безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, съдът кредитира
изцяло приложения към процесния електронен фиш снимков материал като
годно доказателствено средство. От снимките се установява видът, марката и
регистрационният номер на управлявания автомобил.
От приложените справки се установява, че процесното техническо
средство за заснемане е одобрено съобразно нормативните изисквания, като
към процената дата е преминало периодична техническа проверка. Предвид
събраната доказателствена маса и липсата на доказателства в противен
смисъл, съдът приема, че към момента на заснемане уредът е бил разположен
именно в участъка на заснетото нарушение и е бил технически изправен.
С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу
подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба, доколкото
дружеството има правен интерес да обжалва акт, с който е било наказано.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът счита за безпредметно обсъждане на доказаността от обективна и
субективна страна на нарушението, доколкото дори и нарушението да се
изведе като извършено и доказано по безспорен начин, още повече че и в
жалбата жалбоподателят признава неизгодния за него факт, че управлението
на процесното МПС е настъпило, без за същото да е имало сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, съдът счита, че
неправилно, противоречиво и неясно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.
Съгласно чл. 647, ал. 3, изр. 1 от КЗ, когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се
4
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при
условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.
Посочената разпоредба препраща към чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно
разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ, когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено управление на моторно превозно средство,
за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на
моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция.
Съдът счита, че административнонаказващият орган е допуснал
съществено процесуално нарушение в процедурата по търсене на отговорност
на жалбоподателя, като е издал обжалвания електронен фиш, който не
отговаря на императивните изисквания за съдържанието му. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. С процесния електронен фиш наказанието
(каквото и да е то) е наложено за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ с
отразяване във фиша, че „С АТСС е установено управление на МПС,
регистрирано в Р.България и не е спряно от движение, за което собст“. Видно
от вписаното като словесно описание, същото е непълно и не става ясно какво
задължение не е изпълнено (какво не е сключено не е вписано). Съдът счита,
че този пропуск е довел и до нарушаване на правото на нарушителя да
разбере нарушението, за което е бил привлечен към
административнонаказателна отговорност и оттам – да упражни надлежно
правата си по защита.
Съдът счита за недопустимо предвид мащаба на констатираната
неяснота и непълнота в словесно описание пропускът да се поправя чрез
посочване на правното основание за налагане наказанието по-надолу във
фиша или в хода на процеса чрез уточнение от органа (по аналогия на чл. 53,
ал. 2 от ЗАНН). В настоящия случай е налице неясна воля на наказващия
орган относно възприетото от него като поведение в разрез с
законоустановеното, което не може да бъде отстранено с простото посочване
5
на нарушената законова разпоредба и санкционната норма. Отделно от това,
съдът като инстанция по същество дължи и проверка върху съответствието
между съставомерното поведение и вписаните разпоредби за ангажиране на
отговорността, което в настоящия случай не може да се осъществи, доколкото
словесно описание на поведението липсва. Предвид подобна непълнота в
описанието на нарушението, се явява невъзможно съдът да прецени
препокриването му с нарушението по другия издаден електронен фиш - Серия
Г № 71793, и дали не е налице нарушение на чл. 17 от ЗАНН при издаване на
обжалвания.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП „Собственикът или
този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство.“, а съгласно ал. 2 „Когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство.“. От справката касателно
процесното МПС се установява, че юридическото лице – жалбоподател се
явява собственик. Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 1, вр. чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, при
извършване на нарушение при управление на превозно средство, собственост
на юридическо лице, с електронен фиш може да бъде наложена единствено
глоба или на неговия законен представител или на лицето, посочено от него,
на което е предоставено управлението на моторното превозно средство. В
представения по делото с жалбата и връчен екземпляр от електронния фиш, са
посочени единствено данните на юридическото лице– жалбоподател, но не и
на неговия законен представител. Като наложено наказание е посочено
„глоба/имуществена санкция“, а на юридическо лице би могло да се налага
единствено „имуществена санкция“, но не и административно наказание
„глоба“. В представения с административнонаказателната преписка
електронен фиш пък е посочен законният представител на дружеството с
уточнението, че собственик е юридическото лице, но е обозначено, че се
налага като наказание „имуществена санкция“.
Подобно противоречие съдът счита, че представлява неясна волята на
наказващия орган кое е лицето, което се санкционира с обжалвания
6
електронен фиш и какво е наложеното наказание. Недопустимо се явява
подобно противоречие в съществени елементи от съдържанието на връчения и
представения към преписката негов екземпляр на обжалвания акт. Волята на
административнонаказващия орган следва да бъде ясно и непротиворечиво
обективирана в акта, а не да бъде допълвана чрез тълкуване относно
санкционираното лице или вида на наложеното наказание.
Горепосочените пропуски съдът счита, че се явяват съществени, като
издаденият акт се явява противоречащ на материалния закон, поради което
същият следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
При този изход на делото право на присъждане на разноски има
жалбоподателят. Същият е претендирал адвокатски хонорар в размер на
500,00 лева, за уговарянето и заплащането на който се представят
доказателства. Съдът счита за неоснователно възражението за прекомерност,
предвид правната и фактическа сложност на делото и доколкото хонорарът,
претендиран като сторени разноски от жалбоподателя, се явява в минималния
размер от 500,00 лева по чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004
г., която съдът ползва като ориентир. Предвид това, съдът счита, че в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски в претендирания размер от
500,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия Г № 0071770, издаден от СДВР и с
който е наложено административно наказание глоба/имуществена санкция в
размер на 2000,00 лева за административно нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от
КЗ и на основание чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ за
нарушение от 27.12.2024 г.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес гр. София,
ул. „Антим I“ № 5, да заплати на “***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ***, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН сумата в размер на
500,00 лева, представляваща сторени разноски за адвокатски хонорар за
процесуално представителство в първоинстанционното съдебно производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
7
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8