№ 46
гр. *******, 01.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:С.Г.Г.
при участието на секретаря Л.Д.Б.
като разгледа докладваното от С.Г.Г. Административно наказателно дело №
20251860200125 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на „ЕР ЕНД ЕМ - ПЛАНЕТ
ГРУП“ ЕООД(към датата на извършване на деянието въззивника е с легална форма „ООД“,
променена преди посочената дата на издаване на ЕФ на „ЕООД“ със съпътстваща промяна и
в управлението на дружеството) с ЕИК: ********* срещу Електронен фиш № **********,
издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ, гр.София, с който за нарушение,
установено от електронна система за събиране пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата на Агенция „Пътна инфраструктура“, на жалбоподателя, на основание чл. 187а,
ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата, е наложена
имуществена санкция в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за административно
нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
В жалбата, жалбоподателят, както и в депозирана молба чрез процесуалния си представител,
поддържа жалбата, изразява становище в подкрепа на същата, развива доводи, изразяващи
несъгласие с наложеното административно наказание в обжалваното наказателно
постановление, ангажира доказателства, моли за отмяна на същото, претендира разноски.
Въззиваемата страна, в съпроводителното писмо към представената
административнонаказателна преписка, както и чрез процесуалния си представител в
съдебно заседание, заявява становище за отхвърляне на жалбата, претендира направени
разноски за юрисконсултско възнаграждение и прекомерност на заплатено адвокатско
възнаграждение от въззивника.
Районна прокуратура-*****, ТО-******* не взима становище по жалбата.
Районен съд-*******, след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите
1
и съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото се събраха писмени доказателства по приложеното към настоящото производство
НАХД №11132/2024г. по описа на СРС, вкл. приетата административнонаказателната
преписка, находяща се в кориците на същото, съдържаща: Жалба с вх.№53-00-
2897/10.04.2024г.; Електронен фиш №********** – заверено копие; Доклад от Електронната
система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по
чл.179, ал.3 – 3в – извлечение; Статични изображения във вид на снимков материал на пътно
превозно средство (ППС) с рег.№ СМ *********** АХ – 2бр. снимки – извлечение; Справка
за собственост на МПС с рег.№ СМ *********** АХ – извлечение; Известие за доставяне на
електронен фиш №********** – заверено копие; Становище от отдел УИСИ с приложение –
2 стр.; справка за датата на издаване на ЕФ № **********/03.02.2021г. ведно с Извлечение
от Електронната система относно процесния ЕФ № **********, от което е видно, че същия е
издаден на 19.12.2023г., от които се установява, че административнонаказателното
производство е образувано със съставянето на електронен фиш, затова, че на 02.02.2021г., в
11:42 часа. е установено нарушение №. BA6A60AF410E3E9CE053031F160A02C1, с ППС
ВЛЕКАЧ СКАНИЯ Р 420 ЛА 4 X 2 МНА, регистрационен номер СМ***********АХ, с
технически допустима максимална маса 18600, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, в
състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на
състава 42000, в община Челопеч, за движение по път I-6 км 189+562. с посока Нарастващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично
не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за
посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка
от измерената. Нарушението е установено с устройство № 10301. представляващо елемент
от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата,
намиращо се на път I-6 км 189+562. Собственик, на когото е регистрирано ППС/ползвател:
ЕР ЕНД ЕМ - ПЛАНЕТ ГРУП ООД, със законен представител Р.В. ДАСКАЛОВ, Постоянен
адрес: /седалище и адрес на управление: 4800 област Смолян, община Девин, гр. Девин,
Бузлуджа 60, ЕГН/ЛНЧ/ЕИК/дата на раждане: *********, с което на жалбоподателя, за
извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата и на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по
пътищата, е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лв.
Съдът намира, че НП подлежи на отмяна по следните съображения:
Разглеждайки жалбата по същество, съдът констатира, че ЕФ е издаден от материално и
териториално компетентен за това орган и формално съдържа всички необходими реквизити.
Същевременно предвиденият в чл. 179, ал. 3б от ЗДвП размер на наказанието противоречи
на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999
година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури/Директива 1999/62/ЕО/, защото цитираният текст от Директива
1999/62/ЕО въвежда задължение за държавите-членки, установените наказания за нарушение
на директивата да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Практиката на съда на
2
Европейския съюз /съединени дела С-497/15 и С-498/15)/, е че чл. 9а от Директива
1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за
пропорционалност не допуска система от наказания, която предвижда налагането на
фиксирана глоба за всички нарушения на правилата, относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от
характера и тежестта им. В чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, санкцията е абсолютно опредЕ., т.е.
фиксирана и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта на
нарушението - размерът на наказанието е еднакъв, без да се прави разлика дали е налице
отсъствие на каквото и да е плащане на таксата или плащането се отнася до различен
маршрут, какво е отклонението от заплатения маршрут, дали е заплатена за различна
категория, екологични характеристики и прочие, като предвиденото в чл. 179, ал. 3б от ЗДвП
наказание противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62, поради нарушение на изискването за
пропорционалност. Изводите, направени от настоящия въззивен съд, е че обжалвания
електронен фиш е незаконосъобразен поради нарушение на изискването за
пропорционалност, тъй като предвиденото в чл. 179, ал. 3б от ЗДвП наказание е в
противоречие с чл. 9а от Директива 1999/62, което се установява и в решение на СЕС от
21.11.2024 г. по дело C-61/23, а именно, че посоченото изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с
фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от
характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за
освобождаване от административно-наказателна отговорност чрез заплащане на
„компенсаторна такса“ с фиксиран размер. В тази връзка съдът съобрази Решение на СЕС от
21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г., с което е прието, че член 9а от Директива 1999/62 относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за
съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или
имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност
чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. В случая санкцията по чл. 179,
ал. 3б от ЗДвП е абсолютно опредЕ., т. е. фиксирана, и не дава възможност за преценка на
конкретни факти, които обуславят конкретната тежест на нарушението. За всички нарушения
от този вид, независимо дали изцяло не е платена таксата или частично, независимо от
изминатите километри и конкретната тежест на пътното превозно средство е предвиден един
и същ размер на наказанието. Националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на
Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като
при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена,
предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза
резултат.
3
Воден от изложеното настоящия въззивен състав намира, че санкционната разпоредба на чл.
179, ал. 3б от ЗДвП противоречи на принципа на пропорционалност, доколкото не позволява
да се вземат предвид конкретни обстоятелства за всеки отделен случай, а размерът на
санкцията от 2500,00 лева надхвърля значително дължимите от собствениците/ползвателите
на превозни средства такси. Санкциите следва да са ефективни, съразмерни и възпиращи, а
наличието на административно наказание в абсолютно определен/фиксиран размер, не е в
съответствие с тези принципи и издаденият акт следва да бъде отменен.
На следващо място, настоящия въззивен съдебен състав следва да посочи, че видно от
представените справка за датата на издаване на ЕФ № **********/03.02.2021г. ведно с
Извлечение от Електронната система относно процесния ЕФ № **********, е че
извършеното нарушение е на 02.02.2021г., а същия е издаден на 19.12.2023г., т.е. повече от
две години и десет месеца, което съставлява самостоятелно основание за отмяна на ЕФ.
С оглед изхода на делото и предвид че жалбоподателят е отправил претенции за присъждане
на разноски, то следва същото да бъде уважено и да бъдат възложени на въззиваемата
страна в размер на 350,00 лв..Така мотивиран, и на основание чл. 63 от ЗАНН,
Така мотивиран, и на основание чл. 63 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл.63 ЗАНН, Електронен фиш № № **********,, издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ, с който на „ЕР ЕНД ЕМ - ПЛАНЕТ ГРУП“
ЕООД, с ЕИК: *********, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от
Закона за движение по пътищата, е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 (две
хиляди и петстотин) лева за административно нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул. „Македония“ №3, да заплати на „ЕР ЕНД ЕМ - ПЛАНЕТ ГРУП“ ЕООД, с ЕИК:
********* сумата от 350,00 лева, представляваща сторени разноски за въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд София – Област по реда на глава дванадесета от
АПК.
Съдия при Районен съд – *******: _______________________
4