Определение по дело №66/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е по чл.166 АПК, вр. чл. 217, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 11 ЗУТ .

Образувано е помолба на В. С. Д., [ЕГН], [населено място], [община], с която се иска спиране на допуснато от закона предварително изпълнението на Заповед № К-58/08.02.2024г. на кмета на общината, с която се заповядва премахване на преместваем обект по чл. 57а ал.1 т.3, т. 4 и т.8 ЗУТ. Твърди се, че за поставянето на металния контейнер има издадено разрешение за поставяне, той е разположен в имота на жалбоподателя, не се възпрепятства ползването на общинската инфраструктура, надлежно е присъединен към ВиК мрежата и електрическата мрежа. Твърди се, че павилиона се използва за предоставяне на услугите на „И.“АД – разплащателна дейност, както и преводачески услуги и застрахователни услуги, като в [населено място] няма банков клон или друго лице, което да предоставя тези услуги. Посочено е, че премахването на павилиона ще причини неудобства на обществото и ще причини труднопоправими вреди, свързани с прекратяване на сключените от Д. договори за застрахователни услуги, преводачески услуги и договор за поръчка. Представени са: Договор за застрахователно агенство /л.24/, Договор за поръчка /л.31/, свързан с парични преводи, Договор за посредничество. Приложен е протокол от Е., видно от който В. Д. е преминал обучение по Кодекса за застраховането. Депозирани са Договор за присъединяване към ВиК мрежата /л.46/, Договор за присъединяване към ЕВН /л.57/, Индивидуален договор за продажба на ел.енергия и платежни документи. Според Договор за продажба на обект, общинска собственост /л.74/, Д. е собственик на незастроен имот, представляващ парцел VI, кв.30, с площ 220 кв.м. в [населено място].

Съдът счита, че искането е допустимо, по същество неоснователно.

С атакуваната заповед е наредено премахване на незаконно поставен преместваем обект – Метален павилион, тип контейнер с мателален двускатен навес, разположен север-юг над палилиона, попадащ в УПИ VI кв.30 по плана на [населено място]. Административният акт е мотивирани с факта, че разполагането на преместваемия обект е извършено без Проектна документация, съдържаща архитектурно-художествена част, инженерно-техническа част или типов проект, съдържащ декларация за характеристиките на обекта, издаден от производителя въз основа на протокол за изпитване, или сертификат за система за управление на качеството, или документи удостоверяващи съответствието с техническите изисквания, което прави съоръжението опасно за експлоатация от гражданите, които го ползват за офис. Това нарушение е квалифицирано по чл.56 ал.2 ЗУТ. Посочено е, че също е нарушен и чл. 56 ал.7 ЗУТ, тъй като обектът е поставен извън петното за застрояване, както и не е спазен триметровия отстъп от съседния имот на запад – уличната регулация, както и че липсва проект за външно ВиК захранване на имота. Административният орган е посочил, че преместваемото съоръжение и навесът над него, следва да се премахнат на основание чл. 57а ал.1 т. 3, 4 и 8 ЗУТ.

Установява се по делото, че оспорващата страна е придобила недвижимия имот по силата на възмездна сделка с О. Д. през 2003г. Не е спорно, че павилионът е собственост на собственика на земята, което се установява от Разрешението за поставяне от 2014г. /л.16/. Става ясно, че павилионът е поставен преди около 9 години и се намира в имот на жалбоподателя.

Предварителното изпълнение на оспорената заповед е допуснато с нормата чл. 217, ал. 1, т. 11 от ЗУТ. Регламентираното в следващата алинея от цитираната разпоредба правомощие на съда да спре изпълнението може да бъде упражнено ако се докаже, че то би могло да причини на оспорващия значителни или трудно поправими вреди. Доказателствената тежест относно възможността за настъпване на такива вреди и тяхното индивидуализиране по вид и размер е върху жалбоподателя, тъй като в тази хипотезата на допуснато от закона незабавно изпълнение предпоставките на чл. 60, ал. 1 АПК се презумират. В това производство жалбоподателят следва да противопостави свой частен интерес, който по степен на важност е съотносим с изброените в чл. 60 АПК.

В случая жалбоподателят твърди, че за него ще настъпят имуществени вреди от премахването на павилиона, тъй като ще стане неизправна страна по сключените от него договори, ще понесе неустойки и това ще затрудни изхранването на семейството. Вредите, които се твърди, че той ще понесе са свързани с експлоатацията на обекта, в който се извършват застрахователни, преводачески и разплащателни услуги. По отношение на вреди от неизпълнение на сключени договори съдебната практика е в насока, че това са облигационни отношения между лицата и настъпване на вреди вследствие тяхното прекратяване, не е в пряка причинна връзка с допуснатото по закон предварително изпълнение. Приема се, че при настъпване на вреди страните по тези договори следва да уредят отношенията си по общия исков ред, а при отмяна на оспорения индивидуален административен акт адресатът може да претендира обезщетение за вреди по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. По делото е налице посочената хипотеза, поради което съдът счита, че поетите от г-н Д. облигационни ангажименти по договорите не са основание за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение. Не се доказват значителни или труднопоправими вреди. Вярно е, че обектът е в имот на жалбоподателя, присъединен е към ВиК и ел.-мрежата, и е поставен преди повече от 9 години. Твърдяната обаче от жалбоподателя невъзможност да се ползва обекта след премахването му, да се изхранва семейството му и да изпълни договорите, които е сключил, са обстоятелства, които не съставляват противопоставим на чл. 60 частен интерес. Твърдението, че населението на [населено място] ще бъде затруднено, също не е обстоятелство, което да обуславя извод, че предварителното изпълнение следва да се спре. Както се посочи по – горе, при евентуален позитивен резултат от жалбата срещу административния акт, за жалбоподателят ще е налице възможност да претендира обезщетение по реда на ЗОДОВ.

Предвид изложеното, съдът счита, че законовата презумпция на чл. 217, ал. 1, т. 11 ЗУТ не е опровергана, поради което искането за спиране изпълнението на оспорения административен акт се явява неоснователно.

Водим от горното Административен съд - [област]

 

ОПРЕДЕЛИ

 

ОТХВЪРЛЯ искането на В. С. Д., [ЕГН], [населено място], община Д. за спиране на допуснато от закона предварително изпълнението на Заповед № К-58/08.02.2024г. на кмета на [община], с която се заповядва премахване на незаконно поставен преместваем обект.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.