Решение по дело №83/2017 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 361
Дата: 3 ноември 2017 г. (в сила от 24 април 2018 г.)
Съдия: Трифон Иванов Минчев
Дело: 20175500100083
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юли 2017 г.

Съдържание на акта

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

361                                     03.11.2017 г.                     град Стара Загора

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД              ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На седемнадесети октомври                                                              2017 година

в открито заседание, в следния състав:         

                                                                      

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                          

Секретар: Павлина Георгиева,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ гражданско дело № 83 по описа за 2017 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е на основание чл. 54 от ЗЗД.

 

Ищецът МВР гр. София, чрез юрисконсулт Ц. Ш. в ИМ твърди, че  на 21.07.2012 г., около 20.20 ч., в землището на с. Чарда, област Ямбол, при управление на въздухоплавателно средство, ответникът М.П.М. към тогавашния момент служител на Специализиран отряд за въздушно наблюдение към Главна дирекция „Гранична полиция" – МВР, като командир на екипаж АW 109Е, с борден номер 515, изпълнявайки Заповед № 2883/16.07.2012 г., не спазил задълженията си, регламентирани в Ръководството за провеждане на полетите (РПП) на СОВН и причинил по непредпазливост значителни имуществени вреди в размер на 4 282 583 лева. С влязла в сила присъда последният е признат за виновен. Авиационният инцидент е признат за застрахователно събитие и покрит по застрахователна полица № **********/15.12.2011 г. съгласно застрахователен договор с рег. № ОП-115-Д-297/19.12.2011 г., сключен между МВР и ЗАД „Армеец". След извършен оглед от страна на производителя на хеликоптера - „АгустаУестланд" С. П. А., Италия, е изготвен доклад за оценка на щетите, след което е извършен ремонт на ВС също от производителя. На 23.07.2013 г., между МВР и ЗАД „Армеец" е подписана форма за освобождаване на застрахователя от отговорност за частична загуба при авиационно произшествие, с която страните са се договорили за общ размер на обезщетението 2 063 950 евро във връзка с щетата, от която сума е приспадната сумата от 150 000 евро, представляващи франшиз (самоучастие на застрахования), който съгласно условията на застраховката е бил поет като задължение от МВР - съгласно клаузите на т. 5 от Специалните условия към застрахователна полица № **********/15.12.2011 г. и чл. 3, ал. 2 от застрахователния договор. С бюджетно платежно нареждане от 30.07.2013 г. сумата от 293 374,50 лева, левовата равностойност на 150 000 евро, е наредена от МВР по сметката на ЗАД „Армеец", след което е преведена по сметка на „АгустаУестланд" С. П. А., Италия, на 01.08.2013 г.. Сочи, че горното показва вреди, причинени на Министерство на вътрешните работи от ответника в резултат от неправомерни действия на последния, изразяващи се във виновно нарушение на горепосочените правила. Вредите, причинени на МВР от ответника, са имуществени под формата на претърпени загуби: реално направени разходи в изпълнение на договорката за франшиз (самоучастие на застрахования), по застрахователната полица и договора за застраховка, поет като задължение от МВР и това довело до намаляване на неговия патримониум в размер на заплатената сума. Вредите от заплащането на сумата се явяват пряка и непосредствена последица от действията на ответника. Отговорността на физическото лице е пряка за виновно извършени от него действия по чл. 45 ЗЗД и в съответствие с чл. 300 от ГПК. Причинната връзка за вредите, причинени от изплащането на сумата - това задължение не би възникнало за МВР без да е осъществено горепосоченото деяние на ответника. Ето защо ищеца моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 293 374,50 лв., представляваща сторените от ищеца разходи за изпълнение на договорка за франшиз по застрахователна полица № **********/15.12.2011 г. и договор с рег. № ОП-115-Д-297/19.12.2011 г., както и законната лихва за забава върху тази сума, считано от момента на завеждане на ИМ до изплащането й. Претендира за направените по делото разноски вкл. юрисконсултско възнаграждение.

 

По делото е проведена процедура за размяна на книжа, като в срока за отговор е постъпил такъв от ответника М.П.М., в който взема становище, че предявения иск е недопустим и неоснователен. Оспорва активната материално правна легитимация на субекта предявил иска. В настоящото производство Искова молба е предявена от името на Министър В.Р. в качеството му на Министър на вътрешните работи и принципал на МВР. Тъй като основния иск е за вземане за обезвреда на вреди от непозволено увреждане с правно основание чл.45, ал. 1 от ЗЗД, би следвало в исковата молба да бъдат приложени писмени доказателства, че ответника с виновните си действията е увредил вещи, собственост именно на МВР, но такива доказателства не са приложени. В тази връзка посочва, че в хода на НОХД № 800/2015 г.и НОХД № 1170/2016 г. и двата по описа на Районен съд-гр. Ямбол, като граждански ищец е конституирана Главна дирекция „Гранична полиция"-МВР, гр. София. Предвид изложеното за ответника е налице съществена неяснота относно правосубектността на ищеца по настоящото производство в насока, както изясняване правото на собственост на увредения хеликоптер, така и по отношение на наличието или липсата на изтекъл пет годишен давностен срок, тъй като ако се приеме, че процесния хеликоптер е собственост на Главна дирекция „Гранична полиция" - МВР, гр. София, изтичането на давностния срок за този субект е настъпил в началото на м.август 2017 год. и до момента от негово име не е депозиран иск. В конкретния случай, такова е споразумението по Договор от 2011 г./без конкретна дата/ за застраховка на хеликоптери, оборудвани със специална техника, рег.№ ОП 115Д297 от 19.12.2011 год., сключен между ЗАД „Армеец" в качеството му на „Застраховател" и МВР в качеството му на „Застрахован". В заключителната част на Договора като приложения, които са неразделна част от същия, са посочени - Общи условия и Допълнителни условия и Авиационни клаузи. Твърди, че Авиационна клауза АVN 74 не е посочена в Застрахователна полица №********** от 15.12.2011 год. за застраховка „Авиационно Каско Всички Рискове" и „Каско Военни и Свързани с Тях Рискове" свързани с притежаването и използването на летателни апарати, тъй като предмет на тази полица не са застрахователни събития като „Авиационни отговорности", поради което тя е предвидена в специалните условия на Застрахователна полица № ********** от 15.12.2011 год. за застраховка „Авиационни отговорности" и доколкото двете застрахователни полици са единни и неделими части на застрахователния Договор от 2011 год. за застраховка на хеликоптери от 19.12.2011 год., следва застрахователното събитие да се разглежда в контекста на чл.2 от договора, съгласно който „Авиационната застраховка включва: „Каско" - всяка щета или загуба на летателните апарати, Застраховка военни и сродни рискове, Авиационни отговорности: гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на летателните апарати-отговорност към пътници, багаж, карго и поща, отговорност към трети страни при изпълнение на летателни задачи и за всички авиационни дейности. Сочи, че Ищецът - МВР в качеството му на „Застрахован", доброволно е изразил воля да поеме само за себе си част от риска при настъпване на което и да е от застрахователните събития включени в клаузите „Каско", т.е. включително и за щети причинени от действията на екипажа в полет, както е посочено в договора, а ответника не е страна по споразумението със „Застрахователя" ЗАД „Армеец". Изводът, който се налага е, че от една страна е налице пряка връзка между поетото задължение от страна на „Застрахования" и изпълнението му, от друга страна липсата на авиационен инцидент не би наложило реализиране на поетото от „Застрахования" самоучастие, но между двете обстоятелства връзката е косвена, тъй като деликта е станал по вина на ответника, а приемането на риска от такъв инцидент е станало по добра воля на „Застрахования". Предявения иск е напълно неоснователен и по съображения, за липса на каквито и да са аргументи относно конкретния размер на причинени по непредпазливост имуществени вреди на хеликоптера при възникналия авиационен инцидент на 21.07.2012 год., които да са в пряка и непосредствена връзка с действията на ответника М.. Претендира за направените по делото разноски.

 

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

 

Безспорно установено между страните по делото е, че ответника М. е признат за виновен с влязла в сила Присъда № 116 от 18.10.2016 год.по НОХД №1170/2016 год. по описа на Районен съд-гр. Ямбол,затова че по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди в размер на 4 282 583.00 лв. на ГД„ГП"-МВР, тъй като с действията си, като командир на екипаж и управлявайки въздухоплавателно средство - хеликоптер АW 109Е с борден номер 515, собственост на ГД „Гранична полиция"-МВР е предизвикал авиационен инцидент на 21.07.2012 год. в землището на с.Чарда, Обл.Ямбол, нарушавайки регламентирани задължения в РПП на СОВН и „Инструкция №1з-1527 от 10.06.2011 год. за организацията и дейността на Специализирания отряд „Въздушно наблюдение" в ГД„ГП"-МВР.

 

По делото е представен и приет като доказателство Договор от 2011 год. за застраховка на хеликоптери, с рег.№ ОП 115Д297 от 19.12.2011 год., сключен между ЗАД „Армеец" в качеството му на „Застраховател" и МВР в качеството му на „Застрахован", като по силата на договореното в чл.3,ал.2 от договора, така и по силата на т.5 от сключената Застрахователна полица №********** от 15.12.2011 год. е налице клауза за самоучастие на „Застрахования" в случай на щета по всички рискове, за 150 000.00 евро при всяка една щета. В заключителната част на Договор рег. № ОП-115Д297 от 19.12.2011 г. като приложения, които са неразделна част от договора, са посочени в т.4 „Приложение №4 - Общи условия и в т.5 Приложение №5 -Допълнителни условия и Авиационни клаузи. Към договора са приложени Застрахователна полица № ********** от 15.12.2011 год. за застраховка „Авиационно Каско Всички Рискове" и „Каско Военни и Свързани с Тях Рискове" свързани с притежаването и използването на летателни апарати и Застрахователна полица № ********** от 15.12.2011 год. за застраховка „Авиационни отговорности" свързани с притежаването и използването на летателни апарати".

 

           Страните не спорят, че на 23.07.2013 г., между МВР и ЗАД „Армеец" е подписана форма за освобождаване на застрахователя от отговорност за частична загуба при авиационно произшествие с рег. № 1 -17069/23.07.2013 г. по описа на МВР, вх. № Авт-30313/27.07.2013 г. по описа на дирекция „Управление на собствеността и социални дейности", с която страните са се договорили за общ размер на обезщетението 2 063 950 евро във връзка с щета № 100-12-0501-0004, от която сума е приспадната сумата от 150 000 евро, представляващи франшиз - самоучастие на застрахования.

 

С Платежно нареждане № Е00226 от 30.07.2013 год. МВР е превело сума в размер на 293 374,50 лв. на ЗАД „Армеец", на основание уговореното в чл,3,ал.2 от Договор от 19.12.2011 г..

     

С оглед така установените факти се налагат следните правни изводи:

 

            Съобразно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

 

            Между страните не се спори, че с влязла в сила Присъда ответникът е признат за виновен затова, че по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди в размер на 4 282 583.00 лв. на собственика на хеликоптера ГД “ГП” – МВР София, като деянието е съставомерно. В случая иск за вреди по чл. 45 от ЗЗД не е предявен от собственика на веща и посоченото в присъдата като увредено лице - ГД “ГП” – МВР София, която съгласно чл.10, ал.2 от ЗМВР е самостоятелно юридическо лице, което е претърпяло вреди от престъплението, а се претендират вреди по Договор за застраховка на процесния хеликоптер рег. № ОП-115Д297 от 19.12.2011 год. по който ищецът – МВР е превело сума в размер на 293 374,50 лв. на ЗАД „Армеец", на основание уговореното в договора самоучастие.

 

Съдът не е обвързан от сочената и поддържана от страните правна квалификация на предявения иск, но е длъжен въз основа на изложените фактически обстоятелства и петитума на исковата молба служебно да издири и приложи материалноправната норма относима към случая.

                                            

При това положение съдът намира, че предявения иск е с правна квалификация чл. 54 от ЗЗД, съгласно който лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от другиго, има иск против него за това, което е платил.

С оглед на горното искова молба от ищеца – МВР София е подадена преди края на давностния срок и в това отношение иска е допустим, при което възражението на ответника за изтекъл давностен срок е неоснователно. 

 

Спорен при това положение се явява въпросът дали ответникът следва да отговаря за исковата сума. Настоящия съдебен състав намира, че ответникът не следва да отговора за тази вреда.

Това е така, защото се касае за договорно правоотношение с ищеца и едно трето за спора лице – Застрахователя ЗАД „Армеец". Съгласно разпоредбата на чл. 376 от КЗ, Страните по застрахователния договор могат да уговорят самоучастие на застрахования, което се изразява в поемане от него на част от отговорността в случай на настъпване на застрахователно събитие. В процесното застрахователно правоотношение  доброволно е договорено задължение на застрахования в случай на настъпване на застрахователно събитие да участва заедно със Застрахователя в покриването на определена част от щетите, с което ищца се е съгласил да приеме риска от покриване на част от евентуални щети. Поради което следва да се направи извода, че деликта действително е станал по вина на ответника, но приемането на риска от такъв инцидент и нежеланието щетите от същия да бъдат поети от „Застрахователя" е станало вина на „Застрахования". Като страна по Договор от 2011 год. за застраховка на хеликоптери, ищеца е предоставил застрахователна защита в полза на трето лице, а именно собственика на процесните хеликоптери оборудвани със специална техника – ГД „Гранична полиция"-МВР.

 

В тоз ред на мисли съдът напълно споделя становището на ответника във връзка с горните  мотиви, че пилотирането на такъв тип въздухоплавателни средства е високо рискова дейност и е възможно да настъпят много и различни по характер събития с неблагоприятни последици. Тъй като същите са непредвидими, а стойността на самия хеликоптер оборудван със специална техника е значителна, то при възникване на подобни, дори и значително по-тежки инциденти, която и да е организация, респективно пилот, не биха били в състояние да поемат разноските за обезщетение поради значителните им финансови измерения. За пилот назначен да пилотира такъв тип въздухоплавателно средство в хипотезата на причинени с виновни действия вреди в такива размери е невъзможно да се справи самостоятелно, поради което се прибягва до инструмента на застраховането, които обстоятелства безспорно е следвало да се вземат от ищеца при договаряне на въпросния договор за застраховка.   

 

Освен това, подписвайки Договор от 2011 год. за застраховка на хеликоптери от 19.12.2011 год. ищеца е договорил със застрахователя невключването на Авиационна клауза АVN 74 в Застрахователна полица №********** от 15.12.2011 год. за застраховка „Авиационно Каско Всички Рискове" и „Каско Военни и Свързани с Тях Рискове", като същата обаче е включена в специалните условия на Застрахователна полица №********** от 15.12.2011 год. за застраховка „Авиационни отговорности" въпреки, че двете застрахователни полици са част от застрахователния Договор от 2011 год. за застраховка на хеликоптери от 19.12.2011 год..

 

Предвид горното съдът намира, че искът на ищеца против ответника за сумата от 293 374,50 лв., представляваща сторените от ищеца разходи за изпълнение на договорка за франшиз по застрахователна полица № **********/05.12.2011 г. и договор с рег. № ОП-115-Д-297/19.12.2011 г., както и законната лихва за забава върху тази сума, считано от момента на завеждане на ИМ до изплащането й е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.

 

На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 9 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

 

Ето защо, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Министерство на вътрешните работи гр. София, ул. "6-ти септември" № 29, представлявано   от   В.И.Р.-министър на вътрешните работи, чрез юрк, Ц. Ш. - процесуален представител против М.П.М., ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 54 от ЗЗД, за сумата от 293 374,50 лв., представляваща сторените от ищеца разходи за изпълнение на договорка за франшиз по застрахователна полица № **********/15.12.2011 г. по договор с рег. № ОП-115-Д-297/19.12.2011 г., както и законната лихва за забава върху тази сума, считано от момента на завеждане на ИМ до изплащането й, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи гр. София, ул. "6-ти септември" № 29, представлявано   от   В.И.Р.-министър на вътрешните работи, чрез юрк, Ц. Ш. - процесуален представител, да заплати на М.П.М., ЕГН ********** ***, сумата от 9 300 лева /девет хиляди и триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд- гр.Стара Загора пред Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

                                                             

                                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :……………………..