Решение по дело №400/2024 на Административен съд - Плевен

Производство с пр.основание чл. 62, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС).

Образувано е въз основа на жалба от В. Д. К. с [ЕГН], изтърпяващ наказание в Затворническо общежитие от открит тип гр.Белене, против Заповед №Л-1733/23.04.2024г. на Зам.главен директор на ГДИН, с която на основание чл.58 от ЗИНЗС вр. т.3.5 от Заповед №Л-919/08.03.2017г. на Главния директор на ГДИН, изменена със заповед № 4037 от 13.09.2018г. на ГД на ГДИН, е наредено лишеният от свобода В. Д. К., да бъде настанен в ЗООТ към затвора гр.Ловеч за доизтърпяване на наложеното наказание.

В срока по чл. 163, ал.2 от АПК е депозиран отговор с вх.№ 3051/29.05.24г. от ст.юрисконсулт С. Х. – процесуален представител на ответника, в който взема становище за неоснователност на жалбата. Посочва се, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган с оглед разпоредбата на чл.62, ал.5 вр. ал.1 от ЗИНЗС, а именно зам.главен директор на ГДИН. Издадена е в предвидената писмена форма с посочване на фактическото и правно основание за това. Сочи се, че не са допуснати нарушения на административно производствените правила. Твърди се, че се касае за първоначално настаняване, съгласно заповед № Л-919/08.03.2017г. на главния директор на ГДИН, изменена със заповед № 4037/13.09.2018г. на главния директор на ГДИН, която е издадена на основание чл. 58 от ЗИНЗС при спазване на принципа на служебното начало, поради което липсва административна преписка по инициирането му. Посочва се, че оспорения административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Иска се от съда да отхвърли жалбата на лишения от свобода В. Д. К. като неоснователна и недоказана. Претендират се деловодни разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично.

Ответникът – Зам.главен директор на ГДИН, редовно призован, несе явява. Представлява се от юрисконсулт С. Х., която моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.

Административен съд - Плевен, девети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на оспорване Заповед №Л-1733/23.04.2024г. на Зам.главен директор на ГДИН, с която на основание чл.58 от ЗИНЗС вр. т.3.5 от Заповед №Л-919/08.03.2017г. на Главния директор на ГДИН, изменена със Заповед № 4037 от 13.09.2018г. на ГД на ГДИН, е наредено лишеният от свобода В. Д. К. с [ЕГН], да бъде настанен в ЗООТ към Затвора гр.Ловеч за доизтърпяване на наложеното наказание.

Видно от заверено копие на Заповед № Л-919/08.03.2017г. на Главния директор на ГДИН, че осъдените лишени от свобода от открит тип се настаняват в затворническо общежитие „Полигона“ и затворническо общежитие „Велико Търново“ към Затвора гр.Ловеч за лишените от свобода от област Велико Търново, Русе, Ловеч, Шумен и Габрово ( т. 3.5.) , а тези осъдени на лишаване от свобода от закрит тип в затвори и затворнически общежития – в затвора гр.Белене – за лишените от свобода от област Русе (т. 4.1) .

Установява се от заверено копие на Заповед № Л-4037/13.09.2018г. на главния директор на ГДИН, че Заповед № Л-919/08.03.2017г. е изменена на основание чл. 43, ал.4 вр. чл.58 от ЗИНЗС, като с оглед превишаване на съществуващия капацитет в затвора София и създадена реална заплаха за сигурността на затворническото заведение, в т.3.4 и т.4.5 от Заповед № Л-4037/13.09.2018г. е добавена община Ботевград. В останалата част заповедта останала непроменена.

Установява се от раздел I т.5 и 6 от заверено копие на Заповед № Л-Л-4743/08.11.2022г. на Главен директор на ГДИН, че на старши комисар Ц. Т. – зам.директор на ГДИН е възложено на основание чл. 13, ал.6 вр. ал.2 т.1 от ЗИНЗС да премества лишени от свобода от един затвор в друг в случаите на чл.62, ал.1 т.1-3 и т.5 ЗИНЗС и по чл. 58 от ЗИНЗС във връзка със Заповед № Л-919/08.03.2017г., изменена със Заповед № Л-4037/13.09.2018г. на Главния директор на ГДИН или да прави отказ от преместването.

Не се спори, че лишеният от свобода е с постоянен адрес в гр.Русе, обл.Русе.

Не се спори и се установява от становище с вх.№2825/16.05.24г., че лишеният от свобода е постъпил в Затвора гр.Белене на 02.10.2023г. , с начало 11.09.2023г. за изтърпяване на наказание лишаване от свобода в размер на 2 години по НОХД № 2011/23г. на РС-Русе

Установява се от представеното заверено копие на писмо рег.№ 4127/19.10.23г. и постановление от 17.10.2023г. по преписка № 6080/17.10.2023г. по описа на РП-Русе, че Районна служба „Изпълнение на наказанията“ – Русе е изпратила В. Д. К. – задържан по досъдебно производство № 369/22г. по описа на ОД на МВР-Русе.

Видно от заверено копие на докладна записка рег.№ 1131378/06.02.2024г. и молба с рег.№ 549/29.01.2024г., жалбоподателят е подал молба за назначаване на работа като мияч. Същият има наложена мярка за неотклонение задържане под стража и е постъпил в Затвора Белене на 20.10.2023г. задържаното лице е ангажирано в работен процес, не е нарушавал реда и не е дисциплинарно наказан, не е награждаван, разбила се с останалите задържани лица, изпълнителен е и уважителен към служителите. Предлага се молбата на В. Д. К. да бъде уважена.

Видно от докладна записка рег.№ 1134432/23.05.24г. на Затвора Белене, в периода до 11.04.2024г. В. Д. К. е бил настанен в групата за обвиняеми и подсъдими. На основание влязла в сила присъда по НОХД №2011/2023г. на РС Русе, в която е постановен начален общ режим на изтърпяване на наказанието, е преместен от закрития тип на затвора Белене (8 група) и е настанен в затворническо общежитие от открит тип „Белене“ към затвора Белене на 11.04.2024г. Лишеният от свобода не е заявявал желание да бъде включен в обучителни и квалификационни курсове, не е заявявал здравословни проблеми, не е съобщавал за промяна на адреси на близки и роднини и липсва депозирана молба от такива във връзка с настаняването му; не е констатирана психилогическа несъвместимост с други лишени от свобода и служители на ГДИН, подал е молба за работа и е депозирал декларация с желание да остане да търпи наказанието си в Белене. Видно от докладната записка, със заповед № 159/26.04.2024г. на началник сектор“ Затворническо общежитие“ считано от 29.04.2024г. е назначен за хигиенист административно-битов комплекс“ по щата на ДП „ФЗД“. В тази насока са и молба от 24.04.24г., копие на заповед №159/24г., медицинска справка рег.№ 434984/27.05.24г., копие на амбулаторен лист.

Спори се законосъобразен и съответен на материалния закон ли е оспорения административен акт - Заповед №Л-1733/23.04.2024г. на Зам.главен директор на ГДИН.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от активно легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и при наличие на правен интерес от направеното оспорване, предвид обстоятелството, че преценката за законосъобразността на акта се осъществява към датата на издаването му.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна по изложените по-долу съображения.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът е служебно задължен да извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания, установени в чл. 146 от АПК, независимо дали те са посочени от оспорващия.

В ЗИНЗС не са предвидени определени изисквания за съдържанието на заповедите по чл.58 и чл.63 от ЗИНЗС. Последното обуславя извод, че ако в специален закон няма изрично изискване за форма или изрично отказване от формата, индивидуалните административни актове по този закон следва да спазват изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Съгласно тази разпоредба когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа:1. наименование на органа, който го издава;2. наименование на акта;3. адресат на акта;4. фактически и правни основания за издаване на акта;5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението;6. разпореждане относно разноските;7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва;8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. Разпоредбата на чл.59, ал.3 от АПК указва, че устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон.

Извод за установеност на писмената форма на индивидуалните административни актове се извежда и от разпоредбите на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Съдържащите се в ЗЕДЕУУ правила целят да установят правното значение на електронния документ и електронния подпис, както и условията, при които същите се приравняват на писмени такива. Според чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, легална дефиниция за какъвто е дадена в чл. 3, ал. 1 от с. з. Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано / чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕП /. Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията.

Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Притежателят на електронен подпис удостоверява пред определени лица и институции, че конкретно електронно волеизявление изхожда от точно определено лице като електронният подписподпис има значението на саморъчен подпис.

Законът придава значение на подписан документ на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУЕ).

По делото се твърди че обжалваната заповед е издадена като електронен документ, подписана с електронен подпис, поради което съдът служебно е изследвал наличието и изпълнението на визираните в ЗЕДЕУУ предпоставки за валидност на електронното волеизявление.

С писмо вх.№ 3051/24г. по делото е депозирано писмо от ответника ведно с 1 бр. диск, съдържащ оспорения акт в електронна форма.

Видно от представения по делото протокол за приемане на квалифицирано удостоверение, вещественото доказателствено средство – л. 81 от делото и справка с вх.№ 3074/29.05.24г. на системен администратор при АС-Плевен, административният акт е издаден в електронна форма, но не е подписан с валиден квалифициран електронен подпис от автора на акта – зам.главен директор на ГДИН, а върху документа има единствено подпис, положен от трето лице, подготвил документа и изпратил го за съгласуване.

Според чл. 59, ал. 2, т. 8, предл. второ от АПК административните актове следва задължително да съдържат подпис на своя издател, като задължителен реквизит, част от задължителното съдържание и форма на акта. Спазването на изискуемата от закона форма е елемент от законовия статут на административните актове. Липсата на подпис е съществен порок, тъй като води до невъзможност да се установи издателят на акта и спазването на изискването за компетентност, което от своя страна съставлява основание за прогласяване на нищожността на акта. Полагането на подпис свидетелства за формираната воля на органа за издаване на съответния акт и е потвърждение, че този акт изхожда именно от него. Без завършителното действие по подписването на акта, същият остава само проект, който не може да има никаква правна сила.

Липсата на този съществен реквизит води до липса на доказателства, че административният акт е издаден от компетентния орган, а липсата на материална и/или персонална компетентност на издателя води до нищожност на издадения от него акт.

По изложените съображения съдът приема, че оспореният акт е постановен при съществено нарушаване на изискванията за форма, предвид липсата на подпис на неговия издател, с оглед установените по делото факти, което обосновава наличието на основание същият да бъде прогласен за нищожен.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

ОБЯВЯВА нищожността на Заповед №Л-1733/23.04.2024г. на Зам.главен директор на ГДИН, с която на основание чл.58 от ЗИНЗС вр. т.3.5 от Заповед №Л-919/08.03.2017г. на Главния директор на ГДИН, изменена със заповед № 4037 от 13.09.2018г. на ГД на ГДИН, е наредено лишеният от свобода В. Д. К. с [ЕГН], да бъде настанен в ЗООТ към затвора гр.Ловеч за доизтърпяване на наложеното наказание

На основание чл. 62, ал.3 изр.2 от ЗИНЗС решението е окончателно.