РЕШЕНИЕ
№ 2193
гр. Пловдив, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330101288 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ********* против С. Г. Ч., ЕГН **********, с която са
предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422,
ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.240 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 03.01.2015 г., между ответника и трето лице – кредитор
„Провидент Файненшъл България” ООД, е сключен договор за потребителски кредит №
***, въз основа на който дружеството е предоставило заем в размер на 600 лева. Ответникът
се задължила да върне заема, заедно с определена добавка (договорна възнаградителна
лихва), представляваща печалба на кредитора, на 60 седмични вноски – 59 по 20.31 лева и
последната в размер на 19.83 лв.
Ответницата е извършвала плащания в общ размер на 183.54 лева, като към датата на
падежа на договора, останала неплатена главница в размер на 532.08 лева.
Твърди се, че на 21.03.2016 г. между кредитора и ищеца е сключен договор за цесия, по
силата на който „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД придобило вземанията по договора спрямо
С.Ч.. Последната била надлежно уведомена за прехвърлянето с писмо с обратна разписка от
цесионера, за което същият бил изрично упълномощен от предишния кредитор „Провидент
Файненшъл България” ООД.
Заявява се, че ответникът дължи сумата от 532.08 лева – главница по договора за
паричен заем, която не е погасена, като предвид липсата на плащане било начислено и
обезщетение за забава в размер на 211.81 лева, за периода 21.03.2016 г. – 13.03.2020 г.
Поради липсата на погасяване, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 3642/14.07.2020 г., издадена по ч.гр.д.№ 8131/2020 г.
по описа на ПРС, ІІІ гр.с. за следните суми: 532.08 лева – главница; 89.79 лева – договорна
лихва за периода 20.05.2015 г. – 27.02.2016 г.; 211.81 лева – обезщетение за забава за
1
периода 21.03.2016 г. – 13.03.2020 г., срещу която в срок постъпило възражение за
недължимост, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове.
Моли се за уважаването на претенциите за главница в размер на 532.08 лева и за
211.81 лева – обезщетение за забава за периода 21.03.2016 г. – 13.03.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 13.07.2020 г. до погасяването. Претендират се
разноските в заповедното и настоящото производство.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени лично на ответника С.
Г. Ч., като в законоустановения едномесечен срок не е постъпил от същия писмен отговор
на исковата молба.
Ответникът С. Г. Ч. е била редовно призована за първото съдебно заседание, лично,
като в изпратената призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК № 4763/07.0.2021 г.,
изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно
заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в нейно отсъствие,
насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или
прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание, проведено на 28.10.2021 г. ответникът не се е явил, не е
изпратил упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово
отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание
чл. 238, ал.1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131,
ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата
молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на
исковите претенции. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 238 ГПК, с
което предявените искове да се уважат изцяло.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските,
сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.
В заповедното и исковото производство ищецът е направил разноски за държавна
такса в общ размер 100 лева, която следва да му се присъди изцяло.
Освен това, ищецът в заповедното производство е претендирал юрисконсултско
възнаграждение в размер от 50 лева, както и в настоящото исково производство претендира
юрисконсултско възнаграждение. Понастоящем е в сила изменената разпоредба на чл. 78,
ал. 8 ГПК (ДВ, бр.8/24.01.2017 г.), според която в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Нормата е процесуална и следва да намери приложение спрямо
всички неизвършени процесуални действия, включително по отношение присъждането на
разноските от исковия съд, който определя и разноските, дължими на страната за
заповедното производство, без да е обвързан от констатацията на заповедния съд в това
отношение. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната
помощ, която в чл. 26 и чл. 25 предвижда възнаграждение за заповедното производство от
2
50 до 150 лева, а в исковото – от 100 до 300 лева. Съгласно чл.1 от Наредбата съдът следва
да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената работа.
Предвид изложеното, съдът като съобрази, че от една страна - делото е с малък
материален интерес, за вземания, произтичащи от потребителски договор. От друга страна,
извършената от юрисконсулта работа в заповедното производство се състои в попълване на
кратко бланково заявление, съответно искова молба, по множество еднотипни заповедни и
искови производства. Освен това настоящото дело не се отличава с фактическа и/или правна
сложност. Ето защо, съдът намира, че в полза на ищцовото дружество, следва да се определи
и присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 50 лева за заповедното производство и
в размер 100 лева – за исковото производство, общо 150 лева.
Така общият размер на разноските за двете производства, дължими в полза на ищеца,
е 250 лева, от които 75 лева за заповедното производство и 175 лева за исковото
производство, който следва да бъде присъден в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. Г. Ч., ЕГН
********** ДЪЛЖИ НА на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, следните
суми: сумата от 532.08 лева /петстотин тридесет и два лева и осем стотинки/ – главница,
дължима по Договор за паричен заем с № *** от 03.01.2015 г., сключен между „Провидент
Файненшъл България“ ООД и С.Ч., вземанията, по който са прехвърлени с договор за цесия
от 21.03.2016 г. на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, както и сумата от 211.81 лева /двеста и
единадесет лева и осемдесет и една стотинки/ – обезщетение за забава за периода 21.03.2016
г. – 13.03.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
в съда - 13.07.2020 г. до окончателното й изплащане, за които суми включително е издадена
Заповед № 3642/14.07.2020 г., издадена по ч.гр.д.№ 8131/2020 г. по описа на по описа на РС
- Пловдив, ІІІ гр.с.
ОСЪЖДА С. Г. Ч., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Фронтекс Интернешънъл”
ЕАД, ЕИК *********, сумата от общо 250 лева /двеста и петдесет лева/, от които сумата от
75 лева – деловодни разноски по производството по частно гр. дело № 8131/2020 г. по
описа на РС– Пловдив и сумата от 175 лева – деловодни разноски по настоящото
производство.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда
на чл. 240 ГПК пред Пловдивския окръжен съд в едномесечен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
3