Решение по дело №195/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба, изпратена по правилата за местна подсъдност с определение № 2018/23.02.2024г. на АССГ по адм.д. 953/24г., подадена от И. Х. З. Е. Д. против ЗППАМ № 23-4332-005967/08.11.23г. по чл.171 т.2А б.“а“ от ЗДвП от полицейски инспектор към СДВР, отдел“ Пътна полиция“, с която е наложена ПАМ“ прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“. Заповедта се обжалва като незаконосъобразна издадена в нарушение на материалния закон, несъответствие с целта на закона и съществено нарушение на процесуалните правила. Счита, че ЗПАМ е издадена при неспазване на установената форма, тъй като липсвали фактически и правни основания за издаването й. Като обстоятелство относно неправилното приложение на материалния закон се сочи, че няма вина за случилото се и не би се съгласила с подобно поведение от страна на ползвателя на МПС /нейна майка/. Посочва, че е майка на две малки деца и за нея превозното средство е необходимост, а не лукс, тъй като двете деца ходят на детска градина и през зимните месеци и е трудно да ги води без кола, т.е твърди несъответствие или прекомерност на мярката с целта на закона. Иска се от съда отменя на оспорената заповед.

Ответникът по делото – Полицейски инспектор в отдел ПП при СДВР, не взема становище по жалбата.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна - адресат на акта, която е засегната от него неблагоприятно; в преклузивния срок; при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Със ЗППАМ № 23-4332-005967/08.11.2023 г., издадена от Полицейски инспектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, спрямо жалбоподателката е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца до една година, а именно за 6 месеца. ПАМ е наложена спрямо лек автомобил БМВ Х 5 ДРАЙВ 30Д, с Рег. № [рег. номер], собственост на жалбоподателката И. Х. З. Е. Д., като са отнети свидетелството за регистрация и регистрационните табели на автомобила. Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че посоченото МПС на 26.10.2023 г., около 10:30 часа в гр. София, по [улица], с посока на движение от [улица]към [улица]е управлявано от И. Х. З.-Е.-Д./майка на оспорващата/, която е неправоспособен водач.

Съставен е Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA бл. № 750077/26.10.2023 г., на И. Х. З.-Е.-Д. затова, че на 26.10.2023 г., около 10:30 часа в гр. София, по [улица], с посока на движение от [улица]към [улица]управлява лек автомобил БМВ Х 5 ДРАЙВ 30Д, с Рег. № [рег. номер], , собственост на И. Х. З. Е. Д. без да е правоспособен водач, с което е нарушил чл. 150 от ЗДвП. И. Х. ейн Е. Д. е подписала съставения АУАН без възражения.

Във връзка с установеното по надлежен ред административно нарушение, Полицейски инспектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР е издал обжалваната ЗППАМ № 23-4332-005967/08.11.2023 г., с която на основание чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП за прекратяване на регистрацията на посочения автомобил. Заповедта е връчена на собственика И. Х. З. Е. Д. на 08.11.2023 г.

По делото са приети приложените към адм.д. № 953/24 г. писмени доказателства, както и писмените доказателства представени от ответника.

Въз основа на установените факти и след съвкупната преценка на събраните доказателства съобразно правомощията си по чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, разгледана по същество е неоснователна.Наведените касационни основания не са подкрепени с доказателства, въпреки указаната доказателствена тежест и възможността за ангажиране на всички допустими доказателствени средства.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 2а, се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Процесната заповед е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност, тъй като съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон.

В случая това е полицейски инспектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, на когото са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки с т. 1 от Заповед № 513з-6400/07.07.2023 г. на директора на СДВР (л. 13 от адм.д. №953/24 г.), във връзка със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи (л.14 от същото дело). По делото е представена и Заповед № 513з-4534/31.05.2022 г. (л.10-11) на директора на СДВР, с която той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които полицейски органи от 07 РУ при СДВР.

Изводът е, че оспорената заповед е издадена от оправомощен за това административен орган, в условията на делегирана компетентност.

Релевираното възражение, че оспорената заповед е издадена при неизяснена фактическа обстановка, съдът отнася към нарушенията, свързани с формата на административния акт, тъй като съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, той трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването му.

Настоящият съдебен състав намира за спазено изискването за форма на процесната заповед. Законът за движението по пътищата не предвижда специална форма за заповедите за налагане на ПАМ, поради което в този случай са приложими общите правила, регламентирани в чл. 59, ал. 2 от АПК. Съдът счита, че обжалваната заповед е издадена в писмена форма съдържа формалните реквизити, определени от цитираната норма.

В заповедта се съдържа описание на фактическите основания и действия относно установяването на твърдения и съставомерен факт, за която се налага ПАМ-прекратяване на регистрацията на точно описано ППС като вид, модел и рег. номер, собственост на оспорващата и факта, че установеният водач да го управлява на посочената в ПАМ дата е неправоспособен, като органът се е позовал на констатациите в съставен АУАН, като е посочено правното основание за издаване на процесната ЗППАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП и съдържа и разпоредителна част. Посочено е кои рег. номера се отнемат и кое СРМПС, а именно това са индивидуализиращите белези на регистрирано МПС, чиято регистрация е прекратена. В конкретния случай се касае за производство, което се реализира по АПК и в случая мярката не е наложена на водача, а на собственик на автомобила. Фактическите основания за издаване на заповедта се съдържат и в АУАН серия GА № 750077 за нарушение на чл. 150 ЗДвП, констатирано спрямо водача И. Х. З. –Ел-Д. към който акт изрично се препраща в мотивите на обжалваната заповед, което съдът намира допустимо (съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г., ОСГК на ВС).В адм.преписка са приложени и доказателства за изгубената правоспособност от водача, поради отнемане на контролните точки и липсата на възстановени права, който факт и не се оспорва от подадената жалба.

Не са налице и нарушения на административнопроизводствените правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на обжалваната заповед. В случая, преди да издаде заповедта административният орган е изпълнил задължението си по чл. 36, ал. 1 от АПК, като е събрал доказателства за релевантния факт – кой е собственик на управлявания от неправоспособно лице лек автомобил и спрямо него е наложил ПАМ.

В жалбата се оспорва неправилно приложение на материалния закон.

Съдът приема, че обжалваната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон. Според чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 2а)прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година;

В конкретния казус са налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП. При анализ на цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. Описаните в заповедта факти представляват фактическото основание за издаването й и юридически факт, от който органът черпи правомощията си и въз основа на който се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на властническото произнасяне. Посочената норма не изисква знание у собственика относно тези обстоятелства.

Законодателя изрично в нормата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, е предвидил, че ПАМ се налага на собственика на автомобила, без значение дали той лично или друго лице е предоставило управлението на МПС, поради което и административният орган има задължението да издири единствено собственика на автомобила, но не и всяко друго трето лице, имащо отношение към случая. Съответно за налагането на процесната ПАМ е ирелевантно кое е лицето предоставило автомобила за управление, поради което и незнанието на собственика, че автомобилът му е предоставен за управление на неправоспособно лице, не води до отпадане на основанията за налагане на процесната ПАМ.

В случая са налице и основанията за налагане на процесната ПАМ, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че МПС е било управлявано от И. Х. З. –Ел-Д. ( майка на жалбоподателката), за която в заповедта се сочи, че е неправоспособен водач, като от жалбоподателя не се твърди и не се установява положителния факт този водач да е бил правоспособен да управлява МПС към процесната дата 26.10.2023 г. ПАМ е наложена на жалбоподателя в качеството му на собственик, чийто автомобил се управлява от неправоспособен водач. За налагането на ПАМ е от значение единствено извършването на административно нарушение от водача със съответния автомобил, като знанието, респективно незнанието на собственика на автомобила за липсата на правоспособност е ирелевантно за налагане на мярката. Следователно, предпоставките, уредени в горепосочената правната норма за налагане на принудителната административна мярка са налице и наложената мярка е със срок на действие, предвиден в закона в минималния размер. Изрично трябва да се отбележи още веднъж, че хипотезата на правната норма не изисква знание у собственика за предоставяне на автомобила, нито същият лично да го е предоставил на друго лице.

Съдът не счита за основателни релевираните в жалбата възражения, че са нарушени правата на жалбоподателя, тъй като е лишен от правото да полза собствения си автомобил. Фундаментален е правния принцип, че всеки следва да се грижи за собствеността си с грижата на добър стопанин. В този смисъл, след като са налице всички факти, предвидени в хипотезата на приложената правна норма, няма нарушение на правата му. Отделно ,както се подчерта за наличните в жалбата твърдения липсват каквито и да е писмени доказателства, а оспорващата е задължена да ги докаже съгласно чл.171 АПК, както и е било надлежно указано.

При определяне срока на наложената ПАМ, административният орган правилно е преценил конкретните обстоятелства и е определил минималния предвиден от законодателя срок – 6 месеца.

Обжалваният акт е съобразен и с целта на закона, заявена в чл. 171 от ЗДвП, а именно осигуряване на безопасността на движението по пътищата, отворени за обществено ползване и преустановяване на административните нарушения по същия закон.

По изложените съображения жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе, шести състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Х. З. Е. Д. срещу ЗППАМ № 23-4332-005967/08.11.23г. по чл.171 т.2 а б.“а“ ЗДвП от полицейски инспектор към СДВР, отдел“ Пътна полиция“.

Решението не подлежи на обжалване.