Р Е Ш Е Н И Е
№ 1116 / 08.07.2016
год., град Бургас
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на тридесети май две хиляди и шестнадесета година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря Мирослава Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 2076 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба на В.Н.Г., за осъждане на Поделение № 32890 – гр. Бургас да му заплати
сумата от 11199.04 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден
труд в периода от 01.12.2001 год. до 31.01.2015 год., ведно със сборна
мораторна лихва в размер на 1000 лв., начислена върху всяко от месечните
възнаграждения за извънреден труд, за периода от съответния падеж до 30.03.2015
год. и със законната лихва от 31.03.2015 год. до окончателното плащане; сумата
от 2 131.50 лв. – сбор от неплатени възнаграждения в размер на по 49 лв.
месечно, за периода 12.05.2009 год. до 31.12.2012 год., ведно със сборна
мораторна лихва в размер на 100 лв., начислена върху всяко от неплатените
месечни възнаграждения, за периода от съответния падеж до 30.03.2015 год. и със
законната лихва от 31.03.2015 год. до окончателното плащане.
В хода на производството ищецът е изменил, а съдът, с протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 30.05.2016 год., е приел изменението на осъдителните претенции на Г., за осъждане на ответното поделение да му заплати сумата от 10 629.69 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 01.09.2002 год. до 31.01.2015 год., ведно със сборна мораторна лихва в размер на 9 735.58 лв., начислена върху всяко от месечните възнаграждения за извънреден труд, за периода от съответния падеж до 30.03.2015 год. и със законната лихва от 31.03.2015 год. до окончателното плащане; сумата от 650 лв. – сбор от неплатени възнаграждения в размер на по 49 лв. месечно, за периода 01.03.2012 год. до 31.12.2012 год., ведно със сборна мораторна лихва в размер на 173.70 лв., начислена върху всяко от неплатените месечни възнаграждения, за периода от съответния падеж до 30.03.2015 год. и със законната лихва от 31.03.2015 год. до окончателното плащане.
Правното основание на исковете е в чл.204, ал.4, вр. с чл.203, ал.2 и чл.226 от ЗОВСРБ (отм.), чл.194, ал.3, вр. с чл.214, ал.1, т.3 от ЗОВСРБ, чл.128, т.1 от КТ, вр. с чл.212, ал.1 от ЗОВСРБ, чл.245, ал.2 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и както с определението по чл.140 от ГПК е прието, същите са допустими. В допълнение следва да се каже, че военно формирование (поделение) № 22480 не е разпоредител с бюджетни кредити, затова дължимите на ищеца трудови възнаграждения по време на службата, както и обезщетенията при прекратяването на служебното правоотношение, са изплащани от ответното Поделение № 32890, което се явява процесуално легитимирано да отговаря по предявените искове.
В съдебно заседание исковете се поддържат от пълномощника на ищеца, който ангажира доказателства и моли за уважаването им. Процесуалният представител на Поделение 32890 – гр. Бургас оспорва така предявените искове по основание и размер. Релевира възражение за погасителна давност.
Въз основа на събраните по делото доказателства, Бургаският районен съд намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а и от представените с исковата молба и отговора писмени доказателства се установява, че считано от 27.11.2001 год. ищецът е назначен на кадрова военна служба в Поделение № 22480 – Бургас на ВМС към МО, на първа длъжност ”...” и звание „...”. Служебното правоотношение е продължавано неколкократно, като е прекратено със заповед № ЛС-01-7 / 17.02.2015 год. на командира на военното формирование, а със заповед № ЛС-01-8/20.02.2015 год. той е бил отчислен от списъчния състав, като ”....”, считано от 21.02.2015 год.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза, една част от положените дежурства са компенсирани с почивки, а друга – със заплащането им. Компенсациите, за които няма данни кои дежурства компенсират, са отнесени към най-старите дежурства. Нарядите, за които няма данни да са компенсирани или за тях да е изплатено допълнително възнаграждение, съгласно последното заключение, което съдът кредитира (тъй като предходните сa с неточности), възлизат на общо 3556 часа за процесния период от 01.09.2002 год. до 31.01.2015 год. Дължимото за тях възнаграждение е изчислено на 10 115.08 лв.
Въз основа на така очерталата се фактическа обстановка, съдът намира предявените искове за частично основателни.
Реално отработеното, удължено работно време, е установено от ищеца. Установено е също, че ответникът го е компенсирал за част от същото с дължимата почивка.
За частта от процесния период, заключена между 01.09.2002 год. и 12.05.2009 год. е приложим ЗОВСРБ (отм.). Съгласно чл.203, ал.1 и ал.2 от същия, седмичната продължителност на служебното време на кадровите военнослужещи е 40 часа, а общата такава в денонощие не може да надвишава с повече от ½ максималната продължителност на работното време. При превишаване на продължителността на служебното време, извън посочената в ал.2, с писмена заповед на командира или началника – при условия, определени в Правилника за кадровата военна служба, на кадровия военнослужещ се заплаща възнаграждение за извънреден труд в размер, определен от Министерския съвет.
Съгласно чл.158, ал.2 от ПКВС (отм.), извънреден е трудът, с който е превишена продължителността на служебното време, определена по чл.203, ал.2 от ЗОВСРБ (отм.) и е положен над определената месечна продължителност на служебното време, определена по реда на чл.152, ал.6 от Правилника. Т.е. месечната продължителност на служебното време в часове се определя въз основа на броя работни дни за календарния месец и нормалната продължителност на служебното време.
С чл.7 от Заповед № ОХ-313 от 08.05.2001 год. на Министъра на отбраната, извънредният труд е определен като положителна разлика между фактически отработеното време и месечната продължителност по чл.152, ал.6 от ПКВС (отм.), а с чл.26.1 от същата е посочен и методът за определяне размера на дължимото за същия възнаграждение. Възнаграждението за всеки час извънреден труд, положен от кадровите военнослужещи при условията и по реда на чл.159 от ПКВС, се определя на базата на основното месечно възнаграждение, определено по реда на чл.224, ал.2, вр. с ал.3 от ЗОВСРБ (отм.), с оглед категорията на кадровия военнослужещ (чл.3, ал.1, т.3 от Наредбата за определяне размера на възнаграждението за извънреден труд на кадровите военнослужещи, приета с ПМС № 74 от 23.03.2001 год.). В чл.4 е посочен конкретният, увеличен размер в проценти на възнаграждението за извънредния труд, в зависимост от това дали е положен в работен или почивен ден, официален празник и при сумирано отчитане на работното време.
За останалата част от исковия период – от 12.05.2009 год. до 31.01.2015 год., е приложим чл.195 от ЗОВСРБ, според който военнослужещите могат да бъдат назначавани за носене на дежурства при условия и по ред, определени с уставите на въоръжените сили и с други нормативни и административни актове, издадени от министъра на отбраната. Максималната продължителност на дежурството в този случай не може да превишава 24 часа, а общо за един месец – 168 часа, като времето за дежурство е служебно време.
Следователно, винаги щом е налице превишаване на нормалната продължителност на работното време, но до общата продължителност по чл.194, ал.2 от ЗОВСРБ, на военнослужащия се полага компенсация, а при некомпенсиране – заплащане на превишението като за извънреден труд. Само при превишаване на общата (нормална+увеличена) продължителност, на военнослужащия се следва допълнително възнаграждение по чл.214, ал.1, т.3 от ЗОВСРБ (арг. чл.194, ал.3 от ЗОВСРБ).
В съответствие с горните законови постановки, на основание чл.31, чл.194 и чл.214 от ЗОВСРБ, е издадена Заповед № 296 / 19.05.2011 год. на Министъра на отбраната. С нея е уреден начина за изчисляване на служебното време, полагането на дежурства по график и почивките, като според т.26, т.27 и т.28 от същата, полагащите се почивки следва да се ползват до края на месеца, в който са положени дежурствата.
Вложената в заповедта идея е, ако служебното време за денонощие е било увеличено по чл.194, ал.2 от ЗОВСРБ с дежурство, да не се превиши нормалната продължителност на служебното време, уредено с чл.194, ал.1 от ЗОВСРБ, като на военнослужащия се даде компенсация/почивка (намалено служебно време). Очевидно е, че при липса на такава компенсация (намаляване на служебното време с почивка), продължителността на служебното време превишава посочената с цитираната норма продължителност, а превишението следва да се квалифицира като извънреден труд.
Имайки предвид горното, превишението на нормалната продължителност на работното време, но в рамките на установената с чл.194, ал.2 от ЗОВСРБ обща продължителност, за което не са ползвани компенсации, за целия исков период възлиза на 3556 часа, при дължимо възнаграждение от 10 115.08 лв. Съдът възприема тази стойност, считайки за меродавен последния вариант от заключението по съдебно – счетоводната експертиза, съдържащ отговор на служебно поставената задача. Същият държи сметка за правилото на чл.76, ал.1, изр. ІІ и ІІІ от ЗЗД по отношение на компенсациите, за които в заповедите на командира на поделението няма данни кои конкретни дежурства компенсират. Поради това те са отнесени към най – старите по време дежурства. Освен това, предоставените след двумесечния срок компенсации, макар и със закъснение, са ползвани от военнослужащия, т.е. той се е съгласил.
Но частичната основателност на този иск произтича от основателността на възражението на ответната страна, за изтекла погасителна давност. В тази връзка и поради изключително противоречивата съдебна практика по въпроса, служебно известна на съда (Р-427-2011-IV г.о.; Р-197-2015-ІІІ г.о.), настоящият състав се счита за анажиран да изложи своето разрешение, почиващо на приложимите законови разпоредби. Понеже се касае за вземания за труд, същите се погасяват с кратката давност по чл.111 от ЗЗД, считано от деня, в който са станали изискуеми (арг. чл.114 от ЗЗД). А изискуемостта на вземанията за труд, ако не е уговорено друго, настъпва в края на месеца, следващ месеца на полагане на труда. От т.27 и т.28 от Заповед № 296 / 19.05.2011 год. на Министъра на отбраната, се налага извода, че военнослужащият може да ползва полагащите му се почивки (компенсации) само в рамките на месеца, в който за носени дежурствата. Следователно, ако през конкретен месец военнослужащият е положил дежурство, но служебното време за този месец не е намалено с ползвана от същия почивка, нормалната продължителност по чл.194, ал.1 от ЗОВСРБ ще е явно превишена. Но понеже почивката за това дежурство (с незначителни изключения от общия случай) не може да се ползва занапред, то за нея се дължи възнаграждение като за извънреден труд. Правото за това възнаграждение възниква след полагането му за съответния месец на кадрова военна служба и се погасява с изтичането на давностния срок по чл. 111 б."а" от ЗЗД (Р-470-2013-IV г.о.). Или крайният падеж на паричното вземане за възнаграждение за извънреден труд по чл. 203, ал.3 ЗОВСРБ (отм.) и чл. 194, ал.3 ЗОВСРБ настъпва на последното число на месеца, следващ месеца на полагането на този извънреден труд. Прилагайки посоченото правило, доколкото се касае за вземане за труд, покрити с 3-годишната давност са вземанията за възнаграждения за извънреден труд, с падежи отпреди 31.03.2012 год. (три години преди предявяването на иска на 31.03.2015 год.) – т.е. вземанията за извънреден труд, положен преди 01.03.2012 год., чийто падеж е до 31.03.2012 год. За периода, необхванат от погасителната давност – от 01.03.2012 год. до 31.01.2015 год., съгласно последното заключение на съдебно – счетоводната експертиза, ищецът е положил 120 часа извънреден труд с полагаемо възнаграждение от 347.93 лв., до който размер този иск се явява основателен. За горницата до 10 115.08 лв. следва да се отхвърли като погасен по давност, а над този размер до пълния предявен от 10 629.69 лв. – като неоснователен.
Частично основателен, съгл. чл.119 от ЗЗД, се явява и искът за мораторна лихва върху възнагражденията за извънреден труд от 31.03.2012 год. до 31.03.2015 год., начислена върху всяко от тях за периода от съответния падеж до 30.03.2015 год. и до размера от 92.54 лв. За разликата до пълния предявен размер този иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
Върху главницата се дължи и законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Изцяло неоснователни са претенциите за заплащане на разликата от платеното и дължимото в по – висок размер възнаграждение, както и за мораторна и законна лихва.
Според чл.212, ал.1 и
ал.1 от ЗОВСРБ, военнослужещите имат право на основно месечно възнаграждение, в
съответствие с присвоеното им военно звание и степента в обхвата на военното
звание, като размерите му се определят с акт на Министерски съвет, по
предложение на министъра на отбраната. В ал.3 е предвидено, че базата за
определяне на размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската
длъжност се определя ежегодно със закона за държавния бюджет на Република
България, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент, който за
ищеца е не по-малко от 1.75.
Страните не спорят, че ищецът е получавал начисленото му трудово възнаграждение. Тъй като с § 3, ал.5 от ПЗР на ЗОВСРБ е предвидено, че до влизане в сила на акта по чл.212, ал.2, на лицата по ал.1 ще се заплащат досегашните възнаграждения, а по делото се установи (впрочем самият ищец твърди така), че в периода 2009 год. – 2012 год. акт, предвиждащ получаване на по – високо възнаграждение, не е приет от Министерски съвет, тези искове следва да се отхвърлят.
На основание чл. 78, ал.1, ал.3, ал.4, ал.6 и ал.8 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски по делото – 24.95 лв. за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете, а по сметка на БРС – 100 лв. за държавна такса и 7.00 лв. – възнаграждения за вещи лица. Ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски, в т.ч. 330 лв. – възнаграждения за вещи лица и 1297.91 лв. – юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената/прекатената част от исковете.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Военно формирование № 32890 – Бургас, като част от структурата на Министерство на отбраната на РБългария, да заплати на В.Н.Г., ЕГН – **********, съдебен адрес: ***, сумата 347.93 лв. – сбор от неизплатени възнаграждения за положен в периода от 01.03.2012 год. до 31.01.2015 год., извънреден труд, представляващ фактически отработеното, над месечната продължителност, служебно време, вследствие на неизползвани почивки за носени дежурства, ведно със сборна мораторна лихва в размер на 92.54 лв., начислена върху всяко от месечните възнаграждения за извънреден труд, за периода от съответния падеж до 30.03.2015 год., както и законната лихва върху главницата, за периода от 31.03.2015 год. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за възнаграждения за извънреден труд, за горницата до размера от 10 115.08 лв., касаеща периода от 01.09.2002 год. до 29.02.2012 год., като погасен по давност, а до пълния предявен размер от 10 629.69 лв. – като неоснователен, както и ОТХВЪРЛЯ исковете за мораторната лихва, за горницата до пълния предявен размер от 9 735.58 лв., начислена върху възнагражденията за извънреден труд от 01.09.2002 год. до 29.02.2012 год., начиная от съответния падеж до 30.03.2015 год. и за законната лихва върху отхвърлената част на иска за главница.
ОТХВЪРЛЯ исковете на В.Н.Г., ЕГН – **********, съдебен адрес: ***, против Военно формирование № 32890 – Бургас, като част от структурата на Министерство на отбраната на РБългария, за заплащане на сумата от 650 лв. – сбор от неплатени възнаграждения в размер на по 49 лв. месечно, за периода 01.03.2012 год. до 31.12.2012 год., ведно със сборна мораторна лихва в размер на 173.70 лв., начислена върху всяко от неплатените месечни възнаграждения, за периода от съответния падеж до 30.03.2015 год. и със законната лихва от 31.03.2015 год. до окончателното плащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА Военно формирование № 32890 – Бургас, като част от структурата на Министерство на отбраната на РБългария, да заплати на В.Н.Г., ЕГН – **********, съдебен адрес: ***, деловодни разноски в размер на 24.95 лв.
ОСЪЖДА В.Н.Г., ЕГН – **********, съдебен адрес: ***, да заплати на Военно формирование № 32890
– Бургас, като част от структурата на
Министерство на отбраната на РБългария, деловодни разноски в размер на 1 621.91
лв., в т.ч. 330 лв. – възнаграждения за вещи лица и 1 297.91 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
Военно
формирование № 32890 – Бургас, като част от структурата на Министерство на
отбраната на РБългария, да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна
такса в размер на 100 лв., както и 7 лв. – възнаграждения за вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:/П./
Вярно с оригинала: ЕХ