№ 91
гр. Плевен, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20214430104187 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „***“ *** гр. *** против „***“ *** гр.
Плевен. В молбата се твърди, че през *** год. между страните са започнали
преговори за сключване на договор за услуга чрез имейл кореспонденция.
Твърди се, че на *** год. ищецът е изпратил на ответника оферта за изготвяне
на *** документация и достъп до системата си за управление на лични данни.
Твърди се, че след проведени телефонни разговори и изясняване на детайлите
около предоставянето на услугата на 18. 11. 2020 год. представител на ищеца
е изпратил имейл за потвърждение на следващите стъпки и е изискал данни за
издаване на фактура. Твърди се, че на *** год. ответникът е изпратил
съобщение до ответника с данни за фактурата. Твърди се, че на *** год.
страните попълнили всички необходими въпросници за изготвяне на
договорената документация. Твърди се, че ищецът е изготвил цялата
необходима *** документация и е създал профил на ответника в системата за
управление на лични данни, като след предоставяне на услугата издал 3 броя
фактури /№ ***, № *** и № ***/ на обща стойност 820, 80 лв. с ДДС. Твърди
1
се, че ответникът не е извършил плащане по горните фактури, поради което
със заповед за изпълнение на парично задължение № ***/ *** год. по гр. дело
№ 20214430102725 по описа на Плевенския районен съд, издадена по реда на
чл. 410 от ГПК, съдът е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца
дължимата сума. Твърди се, че срещу издадената заповед за изпълнение е
постъпило възражение от длъжника, поради което съдът е указал на ищеца, че
може в едномесечен срок да предяви иск за вземането си. Твърди се, че до
момента задълженията на ответника не са изпълнени, което поражда правния
интерес на ищеца от предявяването на настоящия иск. В заключение ищецът
моли съда да признае за установено вземането му срещу ответника за
процесната сума от 820, 80 лв. и му присъди направените деловодни
разноски.
Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
2725/ 2021 год. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е
допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е
издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно
изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в
установения двуседмичен срок, респ. заповедта е връчена при условията на
чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да
реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, предявеният иск е неоснователен. Твърденията
на *** са, че между страните е бил сключен договор за услуга, по който
ответникът виновно не е изпълнил своето парично задължение. По делото са
приложени изпратени имейли между страните, които обаче не установяват по
безспорен и категоричен начин възникването на валидно облигационно
правоотношение. Видно от имейл, изпратен от ищеца на *** год. е, че същият
съдържа ценовите условия на дружество за изготвяне на *** документация и
поддържане на уеб страници, но според съда се касае за преддоговорна
2
информация, а не за окончателно предложение за сключване на определен
договор. Това е видно и от съдържанието на самия имейл, в който служителят
на *** е посочил необходимостта от допълнителни контакти между страните
за финализиране на въпросите и за изпращането на официална оферта. Такава
по делото не е представена. Липсва и имейл или друго писмено
доказателство, установяващо съгласие на представителя на ответника с
конкретно предложение /индивидуализирано като предмет, цена, срокове за
изпълнение и т. н./, което да потвърждава съвпадане на насрещните
волеизявления на страните и възникването на облигационна връзка между
тях. Изпращането по имейл на данните на ответното дружество са елемент от
преддоговорните отношения между страните и по никакъв начин не може да
се приравни на приемане на предложение за сключване на договор. В тази
връзка следва да се съобразят и обясненията на съдружника в *** ***, дадени
в проведеното на 25. 11. 2021 год. публично заседание, в които също е
посочено, че „разменихме няколко имейла, в които не беше много сигурно те
дали искат или не, като накрая се съгласихме, че ще действаме“ /л. 47 от
делото/. Следва да се отбележи, че видно от тези обяснения голяма част от
комуникацията между страните е извършвана по телефона, което затруднява
допълнително установяването на действителните им отношения. Не могат да
бъдат доказателство за съществуването на договор за услуга издадените от
ищеца фактури /№ ***, № *** и № ***/ на обща стойност 820, 80 лв. с ДДС.
В същите липсва подпис за получател, а съгласно разясненията, дадени в опр.
№ 708- 2011- ІІ т. о. „фактурата е частен свидетелстващ документ и при
липсата на подпис за получател от лице, което е отговорно да оформи
съответната стопанска операция, тя не представлява годно доказателство за
извършени фактически действия по получаване и приемане на стоките, нито
пък доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на
неформални договори за търговски продажби”. Още по- малко би могло да се
установи вземането на базата на счетоводните записвания при дружеството-
ищец, доколкото доказателствената сила на същите следва да се прецени след
съпоставка с всички останали обстоятелства по делото- чл. 182 от ГПК и чл.
55 от ТЗ,- но в случая други доказателства, потвърждаващи наличието на
договор, липсват. Както е посочено и в заключението на вещото лице Т.И. не
съществува двустранно подписан протокол или друг документ, установяващ
извършената услуга, като при ответника процесните фактури не са
3
осчетоводени и не са включени в справки декларации по ЗДДС.
С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събрания по
делото доказателствен материал съдът намира, че ищецът не е провел пълно и
главно доказване на обстоятелството за сключен между страните валиден
договор за услуга посредством средствата за комуникация от разстояние при
описаните условия, поради което в тежест на ответника не е възникнало
задължение за заплащане на претендираната сума. Неустановяването по
надлежния ред на твърдените от ищеца факти от своя страна води до
неоснователност на предявения установителен иск. Тук е мястото да се
отбележи, че съгласно константната практика на ВКС на РБ, обективирана в
редица актове /срв. напр. решение № 670- 2010- ІV г. о., решение № 724-
2010- ІV г. о., решение № 25- 2012- ІV г. о. и др./ всяка страна е длъжна да
установи обстоятелствата, на които основава исканията или възраженията си.
Оттук следва, че всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от
които извлича изгодни за себе си правни последици, и следва да проведе
главно и пълно доказване на тези факти- за несъмненото им осъществяване в
обективната действителност. При липса на такова доказване съдът следва да
приеме за неосъществили се в обективната действителност недоказаните по
делото факти и въз основа на това да постанови решението си.
В заключение може да се обобщи, че предявеният от „***“ *** гр. ***
против „***“ *** гр. Плевен положителен установителен иск по чл. 422 във
вр. с чл. 415 от ГПК следва да бъде отхвърлен изцяло за процесната сума от
820, 80 лв.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 450 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „***“ *** гр. ***
против „***“ *** гр. Плевен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК
за установяване на вземането на ищеца за сумата от 820, 80 лв.,
представляваща непогасено задължение по фактури № ***/ *** год., № ***/
*** год. и № ***/ *** год.
4
ОСЪЖДА „***“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
***, ул. „***, представлявано от *** А., да заплати на „***“ ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „***“ № ***,
представлявано от *** и ***, направените деловодни разноски в размер на
450 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5