№ 529
гр. Горна Оряховица, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Стела Т. Бакърджиева
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20214120101551 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове с правно основание: чл.558 ал.7 от КЗ ввр. чл.557
ал.1 от КЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът “Гаранционен фонд” гр.София, представляван от адв.Н.И. от ВТАК, че на
основание чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ, изплатил по щета№110219/15.03.2017г. обезщетение
за имуществени вреди за в размер на 1061.40лв. за увредения при ПТП, настъпило на
22.12.2016г. около 14h00min. в с.К. Oбщ.С., лек автомобил „Ауди А4“ с ДК№****,
собственост на М.Д.М.. Виновен за катастрофата е ХР. ХР. АНГ., който управлявайки лек
автомобил „БМВ 316 И“ с рег.№**** и движейки се с несъобразена с пътните условия
скорост по ул.„Димитър Благоев“, загубил контрол над управлението на автомобила и удря
в задната част паркиралия лек автомобил „Ауди А4“ с ДК№****, като така причинява
процесното ПТП, след което го напуска. В нарушение на чл.259 ввр. чл.249 от КЗ(отм.)
сега чл.483 ввр. чл.461 от КЗ ответникът А. управлявал увреждащия автомобил без
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. ГФ поканил ответника да
възстанови изплатеното от него, но А. не погасил задълженията си. Предявени са обективно
съединени искове по чл.558 ал.7 от КЗ ввр. чл.557 ал.1 от КЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД, за:
сумата 1061.40лв., представляваща изплатеното обезщетение от Гаранционен фонд по
щета№110219/15.03.2017г., вследствие имуществени вреди от ПТП, настъпило на
22.12.2016г. в с.К. Общ.С. по вина на ХР. ХР. АНГ., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 06.08.2021г. до окончателното и
изплащане, Претендират се направените разноски по делото(ДТ и адв.възнаграждение).
Ответникът ХР. ХР. АНГ., редовно призован, не депозира отговор на исковата молба,
1
не се явява в съдебно заседание и не взема становище по предявените искове.
Съдът, след като събра необходимите доказателства за изясняване на делото от
фактическа и правна страна и преценявайки ги в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Установи се, че на 22.12.2016г. около 14h00min. в с.К. Oбщ.С. ХР. ХР. АНГ.
управлявал лek автомобил „БМВ 316 И“ с рег.№****(собственост на Реджеб Алиев), като
се движи с несъобразена скорост на прав участък от пътя изпуска управлението на
автомобила и блъска отзад паркиралия лек автомобил „Ауди А4“ с ДК№****, като
реализира ПТП с мат.щети. Същият не е спрял на място да установи последиците от
произшествието и напуснал местопроизшествието, без да уведоми компетентните органи.
При направена справка в ОД МВР гр.Русе се установило, че водачът А. е неправоспособен.
Произшествието е посетено от контролен орган – служители при КАТ при РУМВР
гр.Г.Оряховица. Съставен е Протокол за ПТП№1582053/22.12.2016г., в който освен
описаните обстоятелства и причини за ПТП, е отразено, че водачът на лекия автомобил
„БМВ“ към момента на ПТП е неправоспособен и е без действаща задължителната
застраховка "Гражданска отговорност”. Също така, са отразени и нанесените щети на
двамата автомобила и конкретно на лек автомобил „Ауди А4“: „задна броня, стоп десен,
заден десен калник, преден десен калник и др.“. Автомобилът с който е причинено ПТП лek
автомобил „БМВ“ с рег.№**** е с немско СРМПС. В него като собственик, /видно от
Протокола за ПТП е записан Реджеб Алиев с адрес в Кьолн.
Издадени са АУАН-Г4554016/22.12.2016г., а впоследствие Наказателно
постановление№16-0360-000398/10.01.2017г., с което за нарушени: чл.20 aл.2 от ЗДвП -
водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релеф, с
условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спрат пред
предвидимо препятствие или създадена опасност за движението – ПТП; чл.150 от ЗДвП –
управлява ППС без да е правоспособен водач; чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП не спира и не
установява последиците от ПТП, на ХР. ХР. АНГ. са наложени административни
наказания: „Глоба“ в размер на 200.00лв., на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП; „Глоба“ в
размер на 300.00лв., на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП; „Глоба“ в размер на 200.00лв.,
на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
6месеца. Нарушителят не е обжалвал наложените му санкции.
Във връзка с реализираното ПТП на 22.12.2016г. М.Д.М. – собственик на лек
автомобил „Ауди А4“ с ДК№**** е депозирал уведомление с вх.№24-00-155/15.03.2017г.
до Гаранционен фонд. Изготвена е техническа експертиза по щета№110219/15.03.2017г. и
заключителна техническа експертиза от 04.05.2017г. Според изготвения Доклад за
имуществени вреди по щета№110219/15.03.2017г. е калкулирано обезщетение за
имуществени вреди – 1061.40лв., както и разходи по чл.558 ал.7 от КЗ – 244.28лв., или общо
1305.68лв. Посочена е действителната стойност на автомобила - 3100.00лв. към датата на
събитието. „Гаранционен фонд“ възстановил по щета№110219/15.03.2017г. на М.Д.М. –
собственик на лек автомобил „Ауди А4“ с ДК№**** обезщетение за имуществени щети в
2
размер на 1061.40лв. Сумата е заплатена в пълен размер с преводно нареждане от
30.05.2017г. С регресна покана с изх.№02-01-18-GF-1274, получена от ответника, същият е
бил поканен да заплати задължението си към встъпилия в правата на удовлетворения
кредитор „Гаранционен фонд“ по щетата в размер 1305.68лв. До момента на предявяване на
иска и приключване на съдебното заседание посочената сума не е била изплатена на ищеца.
Относно ангажиране на наказателна отговорност по КЗ, такава не е търсена поради
факта, че КЗ като нарушения визира чл.483 ал.1 т.1 от КЗ - МПС регистрирано в Р.България
и по чл.483 ал.1 т.2 от КЗ - МПС от трета държава. В КЗ липсва текст за търсене на
отговорност за наличие на сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” на
МПС регистрирани в държава членка на ЕС.
При така установената фактическа обстановка съдът намира ищцовата претенция за
основателна, поради което същата следва да бъде уважена, ведно с произтичащите от това
законни последици.
Основателността на регресната претенция на ищеца в случая предполага
съществуването на деликтно правоотношение - чл.45 от ЗЗД, за да възникне валидното
задължение на длъжника да възстанови на ищеца стойността на причинените от виновното
му противоправно поведение имуществени/неимуществени вреди. Възникналото спорно
правоотношение между страните намира своята нормативна уредба в КЗ, Правилника за
устройство и дейността на ГФ. На компенсация подлежат, както изплатената сума на
потърпевшата страна по ликвидиране на имуществени и неимуществени щети, така и
изплатените суми за външни услуги, както и сумите на всички разходи, сторени от
участващите в компенсацията страни. По иска с правно основание чл.558 ал.7 от КЗ, в
конкретния случай следва да се установят следните факти и обстоятелства: увреждане,
причинено от водач на МПС, което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Увреждането следва да отговаря на специфичните квалифициращи признаци, предвидени в
деликта по реда на чл.45 от ЗЗД - да има виновно поведение/вината се предполага/,
неправомерно поведение, настъпили щети - вид и стойност, причинна връзка между
поведението и щетите. Във връзка с ангажирането на отговорността на регресния иск на
доказване подлежат и обстоятелствата по изплащане на сумите на пострадалото лице.
Съгласно разпоредбата на чл.288 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ(отм.), сега чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ,
фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди ако пътнотранспортното
произшествие е настъпило на територията на Р.България и виновният водач няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Отрицателни
факти не се доказват в правната доктрина.
В настоящият случай от материалите по делото се доказва, а и не се спори между
страните, че по отношение на управлявания от лицето ХР. ХР. АНГ. лек автомобил „БМВ
316 И“ с рег.№**** не е имало сключена застрахователна полица за застраховка
„Гражданска отговорност“. ХР. ХР. АНГ. е управлявал МПС, без да е бил правоспособен.
Безспорно е, че от ПТП има пострадало едно лице - М.Д.М., като собственик на увредено
3
МПС - лек автомобил „Ауди А4“ с ДК№****. Установиха се конкретно причинените вреди
по това МПС, които са описани в протокола за МПС и описа на застрахователя.
Протоколът за ПТП, издаден от длъжностно лице в кръга на правомощията му в
установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ
документ(Решение№15/25.07.2014г. по т.дело№1506/2013г. ВКС). Като такъв той се ползва,
не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но
съгласно чл.179 от ГПК и със задължителна материална доказателствена сила, като
съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за
извършените от него и пред него действия. Такава част от протокола за ПТП съставлява и
описаните щети върху пострадалия автомобил. Фактът, че при ПТП са били причинени
вреди, се явява установен по делото, тъй като протоколът за ПТП е официален
удостоверителен документ относно пряко възприетите от актосъставителя обстоятелства, а
от него се установява, че актосъставителят е констатирал вреди по удареното МПС. В частта
му относно обстоятелствата и причините за ПТП протоколът за ПТП, съставен от
длъжностно лице от службите за пътен контрол съставлява частен свидетелстващ документ,
тъй като не удостоверява действия, извършени от или пред това длъжностно лице по
смисъла на чл.179 ал.1 от ГПК. Този документ, обаче, е подписан от ответника и доколкото
автентичността му не е оспорена, дори да е частен в обсъжданата му част, той има
материална доказателствена сила, тъй като удостоверява неизгодни за него факти, чието
осъществяване не се опровергава от други доказателства по делото. В същия протокол е
посочено, че ответникът е станал причина за ПТП. На собственика е изплатено обезщетение
от ищеца, поради липсата на застраховател, който да покрие щетите. Безспорно се доказа, че
именно поведение на ответника е причинило ПТП и това поведение е било противоправно и
в причинно-следствена връзка с причинените вреди. При управление на МПС ответникът е
нарушил ЗДвП: -не избрал скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релеф,
с условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спре пред
предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, изпуснал управлението на
автомобила и блъска отзад паркиралия лек автомобил „Ауди А4“, като реализира ПТП с
мат.щети; -управлявал е ППС без да е правоспособен водач; -не е спрял и не е установил
последиците от ПТП. Причината за ПТП е установена от констатациите на контролните
органи, които не са опровергани от ответника. Противоправността на деянието също е
налице, тъй като не са спазени законоустановени правила при управление на МПС, за което
ответникът е санкциониран с влязло в сила Наказателно постановление. Безспорно е, че
ищецът е изпълнил задължението си по чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ, тъй като е заплатил на
пострадалото лице сумата 1061.40лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди.
Съгласно чл.557 ал.1 т.2 б.”а” от КЗ Гаранционен фонд изплаща обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за
вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на
територията на Р.България или на друга държава членка и е причинено от МПС, което
обичайно се намира на територията на Р.България и виновният водач няма сключена
4
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. Според чл.558
ал.7 от КЗ, след изплащане на обезщетението по чл.557 ал.1, ал.2 от КЗ, Гаранционният
фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по чл.558
ал.7 от КЗ. Съгласно чл.558 ал.7 ал.8 от КЗ, разходите за определяне и изплащане на
обезщетението са за сметка на виновния водач, съответно за сметка на превозвача.
Размерът на претърпяната имуществена вреда вследствие ПТП е безспорно доказан
от приложените писмени доказателства по щета№110219/15.03.2017г. С изплащането на
обезщетение по силата на чл.558 ал.7 от КЗ, фондът е встъпил в правата на увредения срещу
деликвента, като е получил правото да му бъде възстановено платеното обезщетение.
С оглед изложените съображения, съдът намира искът за заплащане на сумата
1061.40лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за основателен,
поради което същият следва да бъде изцяло уважен.
При забава в изпълнението на парично задължение длъжникът дължи обезщетение на
кредитора в размер на законната лихва върху неизпълненото задължение от деня на забавата
– чл.86 от ЗЗД. В случаите, когато задължението не е обвързано с уговорка за срок на
изпълнение, длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение по чл.86 от ЗЗД от момента на
поканата за плащане, съгласно чл.84 ал.2 от ЗЗД. В процесния случай вземането на ищеца
към ответника по чл.558 ал.7 от КЗ е възникнало в момента на плащане на обезщетението,
но тъй като не е било обвързано с отнапред уговорен срок за изпълнение, забавата на
длъжника е обусловена от покана за изпълнение на дълга. Ищецът е формулирал
претенцията си от по-късна дата – датата на завеждане на исковата молба – 06.08.2021г., с
оглед на което в полза на фонда следва да бъде присъдена и законната лихва върху
1061.40лв., считано от датата на завеждане на исковата молба – 06.08.2021г. до
окончателното и изплащане.
В хипотеза на представителство от пълномощник, в чието пълномощно не е вписано
безплатно процесуално представителство, не е била договорена или заплатена сума за
адвокатско възнаграждение, минималният размер, определим съгласно
Наредба№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се
гарантира винаги, в съответствие с принципа на възмездност на адвокатския труд дори при
липса на договор. Според чл.36 ал.3 от ЗАдв., при липса на договор, по искане на адвоката,
адвоката от Европейския съюз или клиента адвокатският съвет определя възнаграждение
съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет. Съгласно мотивите към т.1 на
ТР№6/2012г. на ОСГТК на ВКС договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и
адвокат, а писмената форма е за доказване. В случая правна помощ по делото е осъществена
без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36 ал.2
ЗАдв.; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса
на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски,
съобразно правилата на чл.78 от ГПК. В този смисъл липсата на договор за правна помощ не
препятства упражняване на правото по чл.36 ал.3 от ЗАдв., тъй като принципът на чл.36 ал.1
5
от ЗАдв. е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика
от хипотезата на чл.36,ал.3 от ЗА, се определя от съда, както беше посочено, а именно –
300.00лв. - чл.7 ал.2 т.1 от цитираната наредба. Така, при този изход на делото и на
основание чл.78 ал.1 от ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и
направените по делото разноски в размер на 350.00лв./ДТ - 50.00лв. и адв.възнаграждение
– 350.00лв./.
Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ХР. ХР. АНГ. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: с.К. ул.****
Общ.С., да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.София с БУЛСТАТ:*********, със
седалище и адрес на управление: гр.София ул.”Граф Игнатиев”№2 ет.IV, представляван от
Изп.директор М.К. и Изп.директор С.С.: сумата 1061.40лв./хиляда шестдесет и един лева и
четиридесет стотинки/, представляваща изплатеното обезщетение от Гаранционен фонд по
щета№110219/15.03.2017г., вследствие имуществени вреди от ПТП, настъпило на
22.12.2016г. в с.К. Общ.С. по вина на ХР. ХР. АНГ., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 06.08.2021г. до окончателното и
изплащане; сумата 350.00лв./триста и петдесет лева/, представляваща направените по делото
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и
обявено.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6