РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Плевен , 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-гр.Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа
година, в състав: Председател: Катя Арабаджиева
при секретар Цветанка Дачева и с участието на прокурор от Окръжна
прокуратура Плевен И. Шарков, като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева
административно дело №1131 по описа на Административен
съд-Плевен за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от
Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Делото
е образувано въз основа на искова молба от И.Д.И. с ЕГН ********** с адрес ***,
чрез адв. Р.Р. *** със съдебен адрес ***, против Регионална дирекция по горите
гр.Ловеч, ул „Търговска“ №56, предявен
на основание чл.1, ал.1 вр. чл.4 от ЗОДОВ, с която се претендира заплащане на
сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за причинените на лицето
имуществени вреди, заплатени за възнаграждение за един адвокат, който го е
представлявал в производството пред Районен съд-Левски по обжалване на НП,
което е било отменено, ведно с направените в настоящото производство разноски.
В
исковата молба се твърди, че с Решение №70/30.01.2020 год. по канд №1367/2019
год. Административен съд-Плевен е отменил Решение №161/15.11.2019 год. по анд
№308/2019 год. по описа на Районен съд-Левски и е отменил Наказателно
постановление №226/9.08.2019 год. на Директора на РДГ-Ловеч, като е осъдил
РДГ-Ловеч да заплати на адв.Р. адвокатско възнаграждение за касационната
инстанция, като е изложил мотиви, че с изменението на ЗАНН в ДВ, бр.94 от
29.11.2019 год., в съдебните производства по административнонаказателни дела
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Твърди, че в
резултат на отмененото като незаконосъобразно НП И. е претърпял вреди в размер
на 300 лева за процесуално представителство пред РС-Левски по анд №308/2019
год., като решението е постановено преди
посоченото изменение на ЗАНН, именно поради което не е отправяно искане за
присъждане на разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение. В заключение
моли съда да осъди ответника-РДГ-Ловеч да заплати на И. сумата от 300 лева за причинени от незаконния акт имуществени
вреди, както и да плати направените по делото разноски и внесените държавни
такси. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.
В
съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено
становище от упълномощения от И. адвокат Р. с вх.№346/21.01.2021 год., в което
са развити подробни писмени съображения за основателност на предявената искова
претенция. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящото
производство на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
Ответникът-
Регионална дирекция по горите-Ловеч, в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по съществото на спора. Депозирала
е писмено становище с вх.№605/3.02.2021 год., в което счита подадената искова
молба за неоснователна. Счита, че претендираният размер на адвокатското
възнаграждение е прекомерен, той не е справедлив и обоснован на фактическата и
правна сложност на делото, която не е висока. Сочи, че делото пред РС е приключило
в едно съдебно заседание, НП е отменено в частта за наложената глоба, която е в
минимален размер и е потвърдено в останалата част-относно отнемането на
дървата, поради което не е налице пълна отмяна на НП. Прави възражение и относно претендираното в настоящото
производство адвокатско възнаграждение, което счита, че следва да бъде определено в минимален размер.
Участващият
в делото прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен дава заключение за
основателност и доказаност на предявената искова претенция, претендира да бъде
уважена.
Административен
съд гр.Плевен, пети състав, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, намира за установено следното:
От
приложените към настоящото дело анд №308/2019 год. и канд 1367/2019 год. се установява,
че с Наказателно постановление № 226 от 9.08.2019 г.
на Директора на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, на И.Д.И. ***, с ЕГН **********,
на основание чл.266 ал.1, предл.седмо от Закона за горите е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.213,
ал.1, предл.7 т.1 от Закона за горите,
на основание чл.21 от ЗАНН, във връзка с чл.273 ал.1 от ЗГ са отнети в
полза на Държавата вещите, предмет на нарушението – 0,5 пр.куб.м.акациеви дърва
за огрев на стойност 30 лв., и е постановено отнемане в полза на Държавата на 1
брой лек автомобил „Фиат Улайс“ с рег.№ ******, с пазарна стойност 1200 лева,
на основание чл.20 от ЗАНН, във връзка с чл.273 ал.1 от Закона за горите. НП е
издадено затова, че на 14.01.2019 г. в землище на с.Трънчовица,
общ.Левски, нелесоустроена горска
територия до отдел 335, подотдел „г“, съхранява в моторно превозно средство-
лек автомобил „Фиат Улайс“ с рег.№ ******* – 0,5 пр.м3 акациеви
дърва за огрев, немаркирани с контролна горска марка или друга марка.
И. е останал недоволен от издаденото наказателно постановление и е
обжалвал същото пред РС-Левски, където е образувано анд №308/2019 год. С
Решение № 161 от 15.11.2019 г., постановено по анд
№ 308/2019 г., Районен съд – Левски е отменил наказателно постановление № 226
от 09.08.2019 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, в
частта, с която е постановено отнемане в полза на Държавата на 1 брой лек автомобил
„Фиат Улайс“ с рег.№ ******, с пазарна стойност 1200 лева, на основание чл.20
от ЗАНН, във връзка с чл.273 ал.1 от Закона за горите /ЗГ/ и е потвърдил
наказателното постановление в останалата му част, с която на И.Д.И. ***, с ЕГН **********,
на основание чл.266 ал.1, предл.седмо от Закона за горите е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.213,
ал.1, предл.7 т.1 от Закона за горите и на основание чл.21 от ЗАНН, във връзка
с чл.273 ал.1 от ЗГ са отнети в полза на Държавата вещите, предмет на
нарушението – 0,5 пр.куб.м.акациеви дърва за огрев на стойност 30 лв.
В
развилото се пред Районен съд-Плевен съдебно производство по обжалване на
издаденото НП, жалбоподателят е упълномощил Р.Р. *** с пълномощно на л.5 от
делото на РС, с оглед обжалване на НП №226/9.08.2019 год. на Директора на РДГ-Ловеч. Жалбата против НП е изготвена
чрез адв.Р., видно от отбелязването върху титулната ѝ част и е подписана
от упълномощения адвокат. По делото е проведено едно съдебно заседание- на 15.10.2019 год., на което
жалбоподателят е бил представляван от
адв.Р.. За осъщественото процесуално представителство по делото, на упълномощения
адвокат е било заплатено изцяло в брой възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.
Срещу постановеното решение в потвърдителната НП част е подадена
касационна жалба от И.Д.И., чрез адвокат Р.Р. ***, пред Административен
съд-Плевен, където е образувано канд №1367/2019 год.
С Решение №70/30.01.2020 год., допълнено с Определение
№542/10.04.2020 год. касационната инстанция е отменила Решение № 161 от 15.11.2019 г., постановено по анд № 308/2019 г. на Районен
съд – Левски в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 226 от
09.08.2019 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, в
частта, с която на И.Д.И. ***, с ЕГН **********, на основание чл.266 ал.1,
предл.седмо от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лева за нарушение на чл.213, ал.1, предл.7 т.1 от Закона за горите
и вместо него е отменила Наказателно
постановление № 226 от 09.08.2019 г. на Директора на Регионална дирекция по
горите – гр.Ловеч, в частта, с която на И.Д.И. ***, с ЕГН **********, на
основание чл.266 ал.1, предл.седмо от Закона за горите е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.213,
ал.1, предл.7 т.1 от Закона за горите. Със същото решение Административен
съд-Плевен е оставил в сила Решение №
161 от 15.11.2019 г., постановено по анд № 308/2019 г. на Районен съд – Левски
в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 226 от 09.08.2019 г.
на Директора на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, в частта, с която на И.Д.И.
***, с ЕГН **********, на основание
чл.21 от ЗАНН, във връзка с чл.273 ал.1 от ЗГ са отнети в полза на Държавата
вещите, предмет на нарушението – 0,5 пр.куб.м.акациеви дърва за огрев на
стойност 30 лв . В останалата част решението не е оспорено и е влязло в законна
сила. С решението си Административен съд-Плевен е осъдил РДГ-Ловеч да заплати
на адвокат Р.Р. ***, обл.Плевенска, ул „П.Яворов“ №3 разноски за възнаграждение
за един адвокат, представлявал касатора по канд №1367/2019 год. на АС-Плевен, в размер
на 300 лева.
При
така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Искът е допустим, като предявен от физическо лице,
претендиращо имуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление,
изразяващи се в направените в хода на анд № 308/2019 год. по
описа на РС – Левски разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015
г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по искове за вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане
на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в
производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища.
Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се
предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или
седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил иска си пред АС -
Плевен, който е компетентният съд и в двете хипотези.
Съдът
намира, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е основателен , поради следните съображения:
Фактическият
състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва
следните елементи: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие;
3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и
вредите. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно и липсата на която и
да е води до отпадане отговорността на Областна дирекция на МВР-Плевен.
Следователно,
първата предпоставка, с оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността
на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие
или бездействие на ответника. Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по
тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на
ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, наказателното постановление, като
резултат от упражнената дейност по административно наказване, представлява по
естеството си правораздавателен акт, то не се издава по реда на АПК и не носи
белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на
дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия
или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание
разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува
ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните
актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни
постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от
предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната
природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов
издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на
иска за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от
административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда
наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна
дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени
задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово
предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност,
което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за
вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление,
действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията
за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на
разглеждане по същия ред. При това положение и с оглед задължителния
характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт,
се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за
обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на
чл. 203 и сл. АПК, отмененото като
незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен
незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или
длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност.
Наказателното
постановление следва да е отменено по съответния ред, по аргумент от чл.204,
ал.1 от АПК. В настоящия случай не се спори и
се установява от приложеното анд
№308/2019 год. на РС-Плевени канд
№1367/2019 год. на Административен съд-Плевен, че с Решение №70/30.01.2020 год., допълнено с
Определение №542/10.04.2020 год. по канд №1367/2019 год. касационната инстанция
е отменила Решение № 161 от
15.11.2019 г., постановено по анд № 308/2019 г. на Районен съд – Левски в
частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 226 от 09.08.2019 г.
на Директора на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, в частта, с която на И.Д.И.
***, с ЕГН **********, на основание чл.266 ал.1, предл.седмо от Закона за
горите е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за
нарушение на чл.213, ал.1, предл.7 т.1 от Закона за горите и вместо него е
отменила Наказателно постановление № 226
от 09.08.2019 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, в частта,
с която на И.Д.И. ***, с ЕГН **********, на основание чл.266 ал.1, предл.седмо
от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 50
лева за нарушение на чл.213, ал.1, предл.7 т.1 от Закона за горите. Същевременно,
с Решение № 161 от 15.11.2019 г., постановено по анд № 308/2019 г., Районен съд – Левски
е отменил наказателно постановление № 226 от 09.08.2019 г. на Директора на
Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, в частта, с която е постановено
отнемане в полза на Държавата на 1 брой лек автомобил „Фиат Улайс“ с рег.№ ******,
с пазарна стойност 1200 лева, на основание чл.20 от ЗАНН, във връзка с чл.273
ал.1 от Закона за горите /ЗГ/, като решението на РС-Левски в тази част като
необжалвано е влязло в законна сила. Следователно,
налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Тук именно следва да се посочи, че според чл. 8,
ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на
обезщетяване, този закон не се прилага. В случая към датата на провеждане на съдебното заседание пред РС-Левски-15.10.2019 год. и
към датата на постановяване на оспореното решение-15.11.2019 год. не е бил налице
специален закон, който да дава възможност за овъзмездяване на разноски за
осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно
производство. Нито в ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК е бил предвиден ред, по който направените
разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита
да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт,
в случая НП, бъде отменено изцяло или
отчасти. Нещо повече, в тази връзка изрично е било постановено и ТР №
2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело №
7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в
производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по
административнонаказателни дела. Едва понастоящем, с приемането на разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН (Нова
– ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) беше предвидено, че в съдебните производства по
обжалване на НП пред РС страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния
кодекс. Нормата обаче е влязла в сила след
влизане в сила на решението по анд №308/2019 год.на РС-Левски, поради което
към датата на провеждане на единственото съдебно заседание по делото пред РС
страните не са могли да претендират разноски, тъй като присъждането на такива
не се е предвиждало в действащото законодателство и за жалбоподателя не е съществувал
друг правен способ да претендира същите,
освен понастоящем по исков ред.
Останалите елементи, които
следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на
държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт,
действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действието или бездействието и вредите.
На
основание чл. 1, ал.1 и ал. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за
всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична,
нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е.,
които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да
бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо
противоправния резултат.
В хода на анд № 308/2019 г. по описа на РС - Плевен
е представен Договор за правна защита и съдействие, който е приложен на л.5 от
делото на РС, като видно от същия уговореното адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв. е заплатено в брой. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в
договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по
силата но нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по
определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в
брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото. В този случай такова отбелязване в договора за
правна защита и съдействие е направено, поради което съдът приема, че сумата от
300 лева за процесуалното представителство в производството пред РС е реално
изплатена на упълномощения адвокат. Настоящият
състав на съда намира, че претенцията за заплащане на обезщетение за вреди за
производството пред РС-Плевен, е изцяло основателна. Съгласно чл.18,
ал.2 от Наредба №1/2004 год., за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Стойността на глобата,
наложена с НП и отменена от съда , е 50 лева. Според чл.7, ал.2, т.1 от
Наредбата, при интерес до 1000, възнаграждението е фиксирано в размер на 300 лв., в случая интересът
е в размер на 50 лева, то е в рамките на до 1000 лева , поради което
претендираният размер на обезщетение от 300 лева съответства на предвидения
такъв в Наредбата и представлява минималният предвиден такъв. Дори да се
приеме, че размерът на възнаграждението за адвоката, който е представлявал
ищеца пред РС следва да се определи по реда на чл.18, ал.3 от Наредбата,
предвид, че освен парична санкция под формата на глоба, кумулативно е
постановено отнемане и на дървата за огрев и на МПС, послужило за извършване на
нарушението, то отново предвиденият минимален размер на дължимо възнаграждение
за адвоката е 300 лева. Направеното възражение от ответника за прекомерност и
несправедливост на претендирания от ищеца пълен
размер от 300 лева за адвокатско възнаграждение , предвид частичната
отмяна от съда на оспореното НП, е неоснователно. Съгласно чл.36, ал.2 от Закона
за адвокатурата, размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от
Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован,
но не може да бъде по-нисък от
предвидения в наредба
на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Предвид, че
предвиденият минимален размер както в чл.18, ал.2, така и в чл.18, ал.3 от
Наредбата е 300 лева, то съдът следва да присъди този поискан минимален размер от 300 лева.
Налице
е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и
настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на
обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. В
случая ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би
представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща
дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за
налагане на административни наказания. Именно в резултат на НП, издадено от
длъжностно лице от ОД на МВР-Плевен и частично отменено,
ищецът е следвало да ангажира адвокат по образуваното във връзка с обжалването на НП анд 308/2019
год. по описа на РС – Левски. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно
решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия. Претендираната
сума в размер на 300 лева , платена за адвокатско възнаграждение по анд №308/2019
год. на РС-Плевен, следва да бъде присъдена изцяло на ищеца.
Отговорна по иска за вреди е Регионална
дирекция по горите-Ловеч в качеството й
на юридическо лице, в чиято структура се
намира издателят на НП, на основание чл.205 от АПК във връзка с чл.2 от Устройствения правилник на
регионалните дирекции по горите. Съгласно цитираната норма, регионалната
дирекция по горите (РДГ) е юридическо лице на бюджетна издръжка, структура на
Изпълнителната агенция по горите (ИАГ), която осъществява функциите на
Изпълнителната агенция по горите в определения й район на дейност с изключение
на посочените в чл. 156, т. 10 от Закона за
горите.
Следователно,
и при наличие на всички елементи, предявеният иск се явява изцяло основателен и
доказан по основание и размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени от ищеца за
защитата му по анд №308 по описа на РС-Левски за 2019 год.
В настоящото
производство се претендира и заплащане на разноски, както следва: 10 лева,
представляващи държавна такса за образуване на делото и минималното, предвидено
за този вид дела по Наредбата за адвокатските възнаграждения, възнаграждение за
един адвокат, който е представлявал ищеца в настоящото производство, на
основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Искането е основателно. Разходът от 10 лева ,
представляващи държавна такса за образуване на делото е доказан с платежно
нареждане на л.4 от делото и следва да
бъде присъден на ищеца на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ. В самото приложено на
л.3 от делото адвокатско пълномощно е посочено, че е предоставена безплатна
правна помощ на горното основание. Правото
на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, е установено със
закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на
страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в
размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да
упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със
страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че
договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, като не се
нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е в затруднено материално
положение. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което следва да
бъде заплатено от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста)
лева, определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2014 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид горното и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Регионална
дирекция по горите-Ловеч, гр.Ловеч, ул „Търговска“ №56 да заплати на И.Д.И.
с ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 300
(триста) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи
разноски за адвокатско възнаграждение, платени по анд №308 по описа на РС-Левски за 2019 год.
ОСЪЖДА
Регионална дирекция по горите-Ловеч,
гр.Ловеч, ул „Търговска“ №56 да заплати
на И.Д.И.
с ЕГН ********** с адрес *** разноски по делото в размер на 10 (десет) лева, представляващи държавна такса за
образуване на делото.
ОСЪЖДА
Регионална дирекция по горите-Ловеч, гр.Ловеч, ул „Търговска“ №56 да заплати на адвокат Р.Н.Р. ***, обл.Плевенска, разноски по настоящото
съдебно производство в размер на 300 (триста)
лева, представляващи възнаграждение за един адвокат, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, представлявала
по пълномощие И.Д.И. с ЕГН ********** с
адрес *** в настоящото съдебно
производство.
Решението може да се обжалва от страните в
14 - дневен срок от съобщаването му, чрез Административен съд -гр.Плевен, пред Върховния Административен съд на Р
България.
Преписи
от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /п/