Решение по дело №11951/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4563
Дата: 12 октомври 2023 г.
Съдия: Даниела Красимирова Тошева
Дело: 20211110211951
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 август 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4563
гр. София, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА Административно
наказателно дело № 20211110211951 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от ЕТ „К.Б.У. - Кирил Узунски“, БУЛСТАТ: със седалище
и адрес на управление гр. Д, ул. „Г. Д“ № , представлявано от К Б У, ЕГН: **********,
срещу наказателно постановление № 516261-F533862/08.06.2020 г., издадено от Началник
отдел „Оперативни дейности“- София в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание
чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено нарушение
на разпоредбата на чл.33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4 от
ЗДДС.
В подадената жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление. Представителят на търговеца е изложил съображения, че
наказателното постановление му е било връчено след повече от една година от неговото
издаване. В жалбата се признава, че е била налице разлика в касовата наличност, но се
твърди, че това е сума, останала от предния ден в касата, а също така, че сумата е била в
жълти стотинки и отнема много време за преброяването ѝ. Моли се за отмяна на
наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се представлява от адв. С.. Същият
моли за отмяна на наказателното постановление, като посочва, че инкриминираната сума е
останала, с оглед възможността за изравняване на сметки и връщане на клиентите на
дължимото ресто. Моли се приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, поради
1
ниската стойност на сумата, която не е била отчетена. Процесуалният представител на
жалбоподателя моли за отмяна на наказателното постановление, като намира, че наложената
санкция е непропорционална на извършеното нарушение.
Въззиваемата страна - Началник отдел „Оперативни дейности“- София в ЦУ на НАП,
редовно призован, се представлява от юрисконсулт И., който моли за потвърждение на
наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:

На 08.01.2020 г. в 10:56 часа била извършена проверка на търговски обект – бистро
„Рибката“, находящ се в гр. С, ж.к. „М“, до бл. 435, стопанисван от ЕТ „КБУ - Кирил
Узунски“. Като част от проверяващия екип участвал и свидетелят Т. С. на длъжност
„инспектор по приходите“ в ТД на НАП – гр. София. Проверяващите установили, че в
обекта функционира фискално устройство /ФУ/, модел „Daisy Compact M 02“ с ИН на ФУ №
DY484323 и номер на фискална памет /ФП/ 36642359. Фискалното устройство притежавало
функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми и било регистрирано в НАП.
Преди началото на проверката в 11:04 часа от фискалното устройство бил отпечатан дневен
финансов отчет № 005153/08.01.2020 г., видно от който разчетената касова наличност на
устройството била в размер на 10,00 лева. Проверяващите установили, че фактическата
наличност в касата се равнявала на 48,39 лева, след като лицето Г. Л. К. на длъжност
„управител“ в обекта преброил фактическата наличност. Следователно била установена
разлика между касовата наличност и разчетената от ФУ в размер на 38,39 лева, която не
била отразена чрез опцията „служебно въведени“ суми на фискалното устройство.
За констатациите бил съставен Протокол за извършена проверка сер. АА №
0044717/08.01.2020 г. и били иззети и приложени към протокола дневен финансов отчет от
ФУ и опис на касовата наличност. Проверката била извършена в присъствието на лицето Г.
Л. К. на длъжност „управител“.
Предвид констатираното, на търговеца бил съставен АУАН сер. AN № F533862 от свидетеля
Т. С. на длъжност „инспектор по приходите“ в ТД на НАП – гр. София. Актът бил съставен
в присъствието на един свидетел и на представляващия търговеца, който получил екземпляр
от същия срещу подпис.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така съставения АУАН постъпили писмени
възражения.
АНО приел подадените възражения за неоснователни и на база на съставения акт издал
процесното наказателно постановление № 516261-F533862/08.06.2020 г., издадено от
Началник отдел „Оперативни дейности“ - София в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на
основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ
2
във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Наказателното постановление било връчено на представител на търговеца на 05.08.2021 г.
срещу подпис.
Изложената фактическа обстановка се установи от събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетеля Т. С., както и от
писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно протокол за
извършена проверка в обект сер. АА № 0044717, опис на парични средства в касата на
дружеството- жалбоподател, дневен финансов отчет № 005153/08.01.2020 г., Заповед №
ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на ИД на НАП, Заповед № 63 от 21.01.2019 г. на
изпълнителния директор на НАП, Заповед № 3766/25.09.2019 г. на ИД на НАП.
Съдът намира, че следва да кредитира изцяло дадените от свидетеля С. показания, тъй като
същите са подробни, последователни, вътрешно непротиворечиви и са в синхрон с
останалите писмени доказателства. Приетите писмени доказателства изцяло подкрепят
изложената от свидетеля С. фактическа обстановка като се установяват всички елементи на
описаното деяние.
Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани поотделно и в своята
взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда фактическа обстановка. Предвид
горното и по аргумент от противното от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК по-детайлен
анализ на доказателствените материали съдът не дължи да излага.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи
от правна страна:

Жалбата срещу наказателното постановление е процесуално допустима, доколкото същата
изхожда от легитимирано лице, при спазване на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и
е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при правилно
приложение на процесуалния и материалния закон.
Съгласно т. 1.1, б. „г” от приложената към преписката Заповед от 17.05.2018 г. на
изпълнителния директор на НАП, наказателни постановления за нарушения по чл. 185
ЗДДС се съставят и от началниците на отдели „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, като
съдът намира, че атакуваното НП е издадено от „оправомощено длъжностно лице” от
изпълнителния директор на НАП съгл. чл. 193, ал. 2, предл. 2 от ЗДДС. АУАН е съставен от
компетентно лице съгл. чл. 193, ал. 2, предл. 1 от ЗДДС орган по приходите по чл. 7, ал. 1, т.
4 от ЗНАП.
Настоящият съдебен състав, след извършена проверка, установи, че са спазени и
разпоредбите на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, тъй като АУАН и НП са издадени при
3
спазване на съответните срокове.
Нарушението е ясно описано, като е посочена идентификацията на въведеното в обекта ФУ,
отчетената наличност в паметта му и фактическата наличност в касата, като правилно е
изчислена и отрицателната разлика на парите в касата. Описани са конкретно проверения
обект, датата и мястото на нарушението, като му е дадена и съответната правна
квалификация.
Предвид гореизложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че при съставянето на
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление не са допуснати
съществени нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице и в тази връзка да се явяват основание за отмяна на наказателното
постановление.
Отговорността на търговеца е ангажирана за неспазване на реда на отчитане на промяната в
касовата наличност, който е установен в чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
Министъра на финансите, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 118, ал. 4 от
ЗДДС. Цитираната норма гласи, че извън случаите на продажби всяка промяна на касовата
наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата) на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми
(които операции са се поддържали от фискалното устройство в обекта). Безспорно е, че при
проверката е установена отрицателна разлика в касовата наличност, а в разпечатките от
дневния отчет от фискалното устройство не са отразени „служебно въведени“ и „служебно
изведени“ суми. Следователно актосъставителят и наказващият орган са дали правилна
правна квалификация на нарушението, която съответства на фактическото му описание.
Доколкото е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо лице,
чиято отговорност е обективна и безвиновна, не следва да се обсъжда въпроса за
субективната страна на деянието.
Съдът счита, че ТД на НАП - София правилно и законосъобразно е наложила с НП
административно наказание – имуществена санкция на дружеството, доколкото
разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда налагане на наказание на юридическите
лица и едноличните търговци в размер от 3 000 до 10 000 лв., като изрично е указано, че ако
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, които са от
500 до 2 000 лв. Видно от всички събрани по делото доказателства неотчитането в дневния
финансов отчет на намиращите се в касата пари не е довело до неотчитане на приходи,
доколкото липсват доказателства в тази насока.
Съдът обаче приема, че е налице маловажност на извършеното деяние по смисъла на чл. 28
от ЗАНН.
Съгласно установената съдебна практика маловажен случай е този, при който извършеното
деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на другите
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Този
4
критерий на преценка се прилага за всички деяния, когато трябва да се реши въпросът дали
случаят е маловажен или не. От това съдържание на закона следва, че маловажността на
случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на
други смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда
преди всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите
смекчаващи обстоятелства. Съгласно ТР № 6 от 15. XI. 1973 г. по н. д. № 2/73 г., ОСНК
понятието „вредни последици“, е по-широко от понятието „вреди“. То обхваща не само
имуществени вреди, но и всички други последици, които нямат имуществен характер, но са
вредни за обществото, защото засягат установения правопорядък, правата и задълженията
на гражданите, създават недоверие към установения държавен ред, финансовата и
стопанската система и др.
В случая административното нарушение е формално, на просто извършване, но с оглед: 1.
изключително ниската степен на обществена опасност на нарушителя и на извършеното
деяние от обикновените случаи на административни нарушения от същия вид; 2. предвид
обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път; 3. липсата на доказателства за
укриване на приходи и данъци; 5. липсата на засягане в значителна степен на обществените
отношения, гарантирани от конкретната правна норма, обуславят извода за наличие на
предпоставките, визирани в чл. 28 от ЗАНН.
По делото липсват данни и доказателства за други подобни нарушения, извършени от
дружеството преди настоящото, поради което съдът приема деянието за първо по ред, при
отсъствие на отегчаващи отговорността обстоятелства, като взема предвид и
обстоятелството,че се касае за сравнително ниска по размер сума, а именно 38 лв., голяма
част от която видно от приложените по делото писмени доказателства действително е била
събрана от намиращи се в касата стотинки.
Воден от горното, съдът намира, че следва отмени изцяло атакуваното наказателното
постановление, предвид изложените по- горе съображения.
Предвид изхода на делото, съдът намира, че следва да остави без уважение направеното от
въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
СЪДЪТ




РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 516261-F533862/08.06.2020 г., издадено от
Началник отдел „Оперативни дейности“ - София в ЦУ на НАП, с което на основание чл.
185, ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4 от
ЗДДС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщение за неговото изготвяне.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6

Съдържание на мотивите


Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от ЕТ „К.Б.У. - Кирил Узунски“,
БУЛСТАТ: със седалище и адрес на управление гр. Д, ул. „Г Д“ № ,
представлявано от К Б У, ЕГН: **********, срещу наказателно
постановление № 516261-F533862/08.06.2020 г., издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности“- София в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на
основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500
/петстотин/ лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл.33, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
В подадената жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление. Представителят на търговеца е
изложил съображения, че наказателното постановление му е било връчено
след повече от една година от неговото издаване. В жалбата се признава, че е
била налице разлика в касовата наличност, но се твърди, че това е сума,
останала от предния ден в касата, а също така, че сумата е била в жълти
стотинки и отнема много време за преброяването ѝ. Моли се за отмяна на
наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се представлява
от адв. Сотиров. Същият моли за отмяна на наказателното постановление,
като посочва, че инкриминираната сума е останала, с оглед възможността за
изравняване на сметки и връщане на клиентите на дължимото ресто. Моли се
приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, поради ниската стойност
на сумата, която не е била отчетена. Процесуалният представител на
жалбоподателя моли за отмяна на наказателното постановление, като намира,
че наложената санкция е непропорционална на извършеното нарушение.
Въззиваемата страна - Началник отдел „Оперативни дейности“- София
в ЦУ на НАП, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Илиев,
който моли за потвърждение на наказателното постановление и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:

На 08.01.2020 г. в 10:56 часа била извършена проверка на търговски
обект – бистро „Рибката“, находящ се в гр. С, ж.к. „М, до бл. 435,
стопанисван от ЕТ „КБУ - Кирил Узунски“. Като част от проверяващия екип
участвал и свидетелят Тоно Славков на длъжност „инспектор по приходите“ в
ТД на НАП – гр. София. Проверяващите установили, че в обекта
функционира фискално устройство /ФУ/, модел „Daisy Compact M 02“ с ИН
на ФУ № DY484323 и номер на фискална памет /ФП/ 36642359. Фискалното
устройство притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно
1
изведени“ суми и било регистрирано в НАП. Преди началото на проверката в
11:04 часа от фискалното устройство бил отпечатан дневен финансов отчет №
005153/08.01.2020 г., видно от който разчетената касова наличност на
устройството била в размер на 10,00 лева. Проверяващите установили, че
фактическата наличност в касата се равнявала на 48,39 лева, след като лицето
Г. ЛЮБ. К. на длъжност „управител“ в обекта преброил фактическата
наличност. Следователно била установена разлика между касовата наличност
и разчетената от ФУ в размер на 38,39 лева, която не била отразена чрез
опцията „служебно въведени“ суми на фискалното устройство.
За констатациите бил съставен Протокол за извършена проверка сер. АА
№ 0044717/08.01.2020 г. и били иззети и приложени към протокола дневен
финансов отчет от ФУ и опис на касовата наличност. Проверката била
извършена в присъствието на лицето Г. ЛЮБ. К. на длъжност „управител“.
Предвид констатираното, на търговеца бил съставен АУАН сер. AN №
F533862 от свидетеля Тоно Славков на длъжност „инспектор по приходите“ в
ТД на НАП – гр. София. Актът бил съставен в присъствието на един свидетел
и на представляващия търговеца, който получил екземпляр от същия срещу
подпис.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така съставения АУАН
постъпили писмени възражения.
АНО приел подадените възражения за неоснователни и на база на
съставения акт издал процесното наказателно постановление №
516261-F533862/08.06.2020 г., издадено от Началник отдел „Оперативни
дейности“ - София в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл.
185, ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500
/петстотин/ лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Наказателното постановление било връчено на представител на
търговеца на 05.08.2021 г. срещу подпис.
Изложената фактическа обстановка се установи от събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства: показанията на
свидетеля Тоно Славков, както и от писмените доказателства, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, а именно протокол за извършена проверка в обект
сер. АА № 0044717, опис на парични средства в касата на дружеството-
жалбоподател, дневен финансов отчет № 005153/08.01.2020 г., Заповед №
ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на ИД на НАП, Заповед № 63 от 21.01.2019 г. на
изпълнителния директор на НАП, Заповед № 3766/25.09.2019 г. на ИД на
НАП.
Съдът намира, че следва да кредитира изцяло дадените от свидетеля
Славков показания, тъй като същите са подробни, последователни, вътрешно
непротиворечиви и са в синхрон с останалите писмени доказателства.
Приетите писмени доказателства изцяло подкрепят изложената от свидетеля
2
Славков фактическа обстановка като се установяват всички елементи на
описаното деяние.
Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани
поотделно и в своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда
фактическа обстановка. Предвид горното и по аргумент от противното от
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК по-детайлен анализ на
доказателствените материали съдът не дължи да излага.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните изводи от правна страна:

Жалбата срещу наказателното постановление е процесуално допустима,
доколкото същата изхожда от легитимирано лице, при спазване на срока за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и е насочена срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол.
Съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни
за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове,
при правилно приложение на процесуалния и материалния закон.
Съгласно т. 1.1, б. „г” от приложената към преписката Заповед от
17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, наказателни постановления
за нарушения по чл. 185 ЗДДС се съставят и от началниците на отдели
„Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, като съдът намира, че атакуваното НП
е издадено от „оправомощено длъжностно лице” от изпълнителния директор
на НАП съгл. чл. 193, ал. 2, предл. 2 от ЗДДС. АУАН е съставен от
компетентно лице съгл. чл. 193, ал. 2, предл. 1 от ЗДДС орган по приходите
по чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП.
Настоящият съдебен състав, след извършена проверка, установи, че са
спазени и разпоредбите на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, тъй като АУАН и НП
са издадени при спазване на съответните срокове.
Нарушението е ясно описано, като е посочена идентификацията на
въведеното в обекта ФУ, отчетената наличност в паметта му и фактическата
наличност в касата, като правилно е изчислена и отрицателната разлика на
парите в касата. Описани са конкретно проверения обект, датата и мястото на
нарушението, като му е дадена и съответната правна квалификация.
Предвид гореизложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че при
съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление не са допуснати съществени нарушения, които да са довели до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице и в тази връзка да
се явяват основание за отмяна на наказателното постановление.
Отговорността на търговеца е ангажирана за неспазване на реда на
отчитане на промяната в касовата наличност, който е установен в чл. 33, ал. 1
от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, издадена въз
3
основа на законовата делегация по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Цитираната норма
гласи, че извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата) на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно
изведени“ суми (които операции са се поддържали от фискалното устройство
в обекта). Безспорно е, че при проверката е установена отрицателна разлика в
касовата наличност, а в разпечатките от дневния отчет от фискалното
устройство не са отразени „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми.
Следователно актосъставителят и наказващият орган са дали правилна правна
квалификация на нарушението, която съответства на фактическото му
описание.
Доколкото е ангажирана административнонаказателната отговорност
на юридическо лице, чиято отговорност е обективна и безвиновна, не следва
да се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието.
Съдът счита, че ТД на НАП - София правилно и законосъобразно е
наложила с НП административно наказание – имуществена санкция на
дружеството, доколкото разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда
налагане на наказание на юридическите лица и едноличните търговци в
размер от 3 000 до 10 000 лв., като изрично е указано, че ако нарушението не
води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, които са от
500 до 2 000 лв. Видно от всички събрани по делото доказателства
неотчитането в дневния финансов отчет на намиращите се в касата пари не е
довело до неотчитане на приходи, доколкото липсват доказателства в тази
насока.
Съдът обаче приема, че е налице маловажност на извършеното деяние
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Съгласно установената съдебна практика маловажен случай е този,
при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Този
критерий на преценка се прилага за всички деяния, когато трябва да се реши
въпросът дали случаят е маловажен или не. От това съдържание на закона
следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на
вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства.
Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от
размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи
обстоятелства. Съгласно ТР № 6 от 15. XI. 1973 г. по н. д. № 2/73 г., ОСНК
понятието „вредни последици“, е по-широко от понятието „вреди“. То
обхваща не само имуществени вреди, но и всички други последици, които
нямат имуществен характер, но са вредни за обществото, защото засягат
установения правопорядък, правата и задълженията на гражданите, създават
недоверие към установения държавен ред, финансовата и стопанската система
4
и др.
В случая административното нарушение е формално, на просто
извършване, но с оглед: 1. изключително ниската степен на обществена
опасност на нарушителя и на извършеното деяние от обикновените случаи на
административни нарушения от същия вид; 2. предвид обстоятелството, че
нарушението е извършено за първи път; 3. липсата на доказателства за
укриване на приходи и данъци; 5. липсата на засягане в значителна степен на
обществените отношения, гарантирани от конкретната правна норма,
обуславят извода за наличие на предпоставките, визирани в чл. 28 от ЗАНН.
По делото липсват данни и доказателства за други подобни
нарушения, извършени от дружеството преди настоящото, поради което
съдът приема деянието за първо по ред, при отсъствие на отегчаващи
отговорността обстоятелства, като взема предвид и обстоятелството,че се
касае за сравнително ниска по размер сума, а именно 38 лв., голяма част от
която видно от приложените по делото писмени доказателства действително е
била събрана от намиращи се в касата стотинки.
Воден от горното, съдът намира, че следва отмени изцяло
атакуваното наказателното постановление, предвид изложените по- горе
съображения.
Предвид изхода на делото, съдът намира, че следва да остави без
уважение направеното от въззиваемата страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
5