Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр. Елин Пелин, 07.07.2020 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря ЦВЕТАНКА Н., като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ гр. дело № 775/2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 128, т. 2  КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 245, ал. 2 КТ.

Делото е образувано по искова молба на В.К.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Н и С Транс” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: общ. Елин Пелин, с. Нови хан 2110, ул. „Пловдивско шосе“ № 60, представлявано от управителя Маргарита Станоева Баулова. Твърди се, че страните били в трудово правоотношение от 23.01.2017 г. до 07.07.2019 г., като ищецът изпълнявала длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил-12 и повече тона“ по трудов договор № 6/ 23.01.2017 г. Трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ със заповед №  2/ 07.07.2019 г. Твърди се, че ищецът не е получавал трудово възнаграждение от сключване на посочения трудов договор до датата на прекратяването на трудовото правоотношение – 07.07.2019 г.  Иска се на основание чл. 128, т. 2 КТ осъждане на ответника да заплати неизплатеното трудово възнаграждение в общ размер от 14860,58 лева за периода от 23.01.2017 г. до 07.07.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Иска се на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 245, ал. 2 КТ осъждане на ответника да заплати сумата от 1991,68 лева, законна лихва върху неизплатените трудови възнаграждения за периода от 16.02.2017 г. до подаването на исковата молба на 25.09.2019 г. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в законоустановения едномесечен срок, в който твърди, че исковете са неоснователни. Твърди, че трудовите възнаграждения са плащани ежемесечно на ръка.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител адв. Н. моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител адв. Л. оспорва исковете. Твърди се, че в сумите за заповедите за командировка, които били получавани на ръка, е включено и начисленото трудово възнаграждение на ищеца.

            Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

В доклада по делото, изготвен на основание чл. 146 вр. чл. 312, ал. 2 ГПК, е прието за безспорно наличието на трудово правоотношение между страните от 23.01.2017 г. до 07.07.2019 г., като ищецът изпълнявал длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил-12 и повече тона“ по трудов договор № 6/ 23.01.2017 г.

Видно е от трудов договор № 6/ 23.01.2017 г., че ищецът е приел да изпълнява при ответника длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил-12 и повече тона“ при безсрочен трудов договор със срока на изпитване 6 месеца при условията на 8 часа работно време с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 463,00 с периодичност на изплащане 10-то до 15-то число и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,6% за всяка година трудов стаж при настоящия работодател за всяка година трудов стаж съгласно правилата, действащи в дружеството. Отбелязано е, че работникът постъпил на работа на 24.01.2017 г.

С допълнително споразумение от 24.01.2017 г. се постига съгласие между страните по делото за 5 дни допълнителен платен годишен отпуск.

Подадено е уведомление до НАП по чл. 62, ал. 5 КТ,  с вх. № 233881730017964 от 23.01.2017г.  за сключен договор с ищеца.

Представена е длъжностна характеристика за длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил-12 и повече тона“, върху която е отбелязано връчване на 24.01.2017 г.

На 01.01.2018 г. е сключено Допълнително споразумение към договор № 6/ 23.01.2017 г., с което основното месечно трудово възнаграждение се променя на 510 лв., считано от 01.01.2018 г. На 01.01.2019г. е сключено Допълнително споразумение към договор № 6/ 23.01.2017 г., с което основното месечно трудово възнаграждение се променя на 560 лв., считано от 01.01.2019 г.

Представена молба от 05.07.2019 г. на ищеца с искане за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, считано от 07.07.2019 г.

Със заповед № 2/07.07.2019 г. на работодателя трудовото правоотношение с ищеца било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ по взаимно съгласие, считано от 07.07.2019 г., като са посочени обезщетения по чл. 224, ал. 1 КТ за неползван платен годишен отпуск 0 дни и по чл. 220, а. 1 КТ за неспазено предизвестие – 0 дни. Няма данни за датата на връчване на заповедта на ищеца.

Ищецът подал жалба до Инспекция по труда с вх. номер от 01.08.2019 г. с твърдения, че не е получавал трудови възнаграждения. След извършена проверка е изпратено писмо до ищеца от директора на ДИТ Софийски област с изх. от 30.08.2019 г.

Представен са копия от разплащателни ведомости от януари 2017 г. до юли 2019 г. без подписи върху тях.

Представен е протокол от 01.03.2020 г. за извършена проверка за спазване на осигурителното законодателство, ЗКПО и ЗДДС, който не е относим по делото.

Представени са молби за поискани от ищеца и заповеди за разрешени отпуски, които също са неотносими, тъй като по делото не са предявени искове за плащане на неизползван отпуск.

Представени са заповеди на основание Наредбата за командировката в чужбина, с които ищецът е командирован в Унгария и Румъния със задача превоз на товар в права и обратна посока с различни дати. В тези заповеди е отразено, че за определен брой дни ищецът е получил по 35 евро на ден.

В дадените обяснения по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК ищецът заявява, че е получавал командировъчни, като лично се е подписвал върху процесните заповеди за командировъчни.

Видно е от приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице А.Т.Б., което съдът кредитира като пълно и компетентно, че трудовото възнаграждение на В.К.Т. начислено за периода 23.01.2017г. - 07.07.2019г. е осчетоводено в счетоводството на „Н и С Транс” ООД, като редовно ежемесечно са заплащани в бюджета данък общ доход, осигурителни вноски за обществено осигуряване и здравно осигуряване. Размерът на осигуровките е изчислен върху брутното трудово възнаграждение на ищеца. Според от извършената проверка в счетоводството на ответника за процесния период: ищецът е отработил 562 работни дни и е бил 47 дни в платен годишен отпуск; начислено основно трудово възнаграждение в размер - 14868,57 лв.; начислено допълнително трудово възнаграждение, проф. опит в размер – 481,78 лв.; брутно трудово възнаграждение в общ размер – 15350,35 лв.; начислени данъци и осигуровки /ДОД, ДОО и ЗО/ за сметка на работника са в общ размер са 3417,62 лв.; нетното трудово възнаграждение в общ размер - 11932,73 лв. През процесния период има издавани заповеди за командировка в чужбина, като ищецът е пътувал до Унгария и само веднъж до Румъния. Съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, се полагат дневни пари. По наредбата, валутния размер за Унгария и Румъния е 35 евро на ден за обичайните командировки, но съгласно Приложение № 3 към чл. 31, ал. 1 от наредбата – „шофьор“ има право на командировъчни до 27 евро, т.е за процесния период му е изплащано по 8 евро за ден в повече. За периода от 23.01.2017 г. до 07.07.2019 г. изплатените дневни пари за командировъчни в чужбина са в общ размер на 11 900 евро равни на 23274,38 лева, в т.ч.: 2017г. - 4830 евро равни на 9446,66 лева; 2018г. - 5250 евро равни на 10268,11 лева; 2019г. - 1820 евро равни на 3559,61 лева. Начислените дневни пари не са включени към работната заплата на ищеца. В заповедите е вписан номера на камиона, държавата, колко дни е в командировка, размер на дневните пари по 35 евро на ден, общо дължима и изплатена сума. Вещото лице А.Т.Б. сочи в съдебно заседание, че за процесния период във ведомостите за заплати няма положени подписи от ищеца за получени заплати и няма документи за плащане на трудовите възнаграждения по банков път. Според вещото лице А.Т.Б. редовно са начислявани и заплащани в бюджета данък общ доход, осигурителни вноски за обществено осигуряване и здравно осигуряване, но няма подписи на нито един служител във ведомостите за изплатени заплати.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 128, т. 2  КТ:                           

Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя.

Не е спорно в конкретния казус, че между страните по делото е било налице валидно трудово правоотношение. При установеното наличие на трудово правоотношение, добросъвестното полагане на труд се предполага, съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 КТ. По исковете по чл. 128, т. 2  КТ в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил на ищеца дължимите трудови възнаграждения.

Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка (чл. 270, ал. 3 КТ). С разпоредбата на  чл. 270, ал. 3 КТ законодателно са уредени начините, по които може да бъде изплащано трудовото възнаграждение, а именно – лично на работника по ведомост или срещу разписка; по писмена молба на работника или служителя – на негови близки, по писмено искане на работника или служителя чрез превод в посочена от него банка. Изложеното сочи, че за да бъде доказано от работодателя, че заплатата е платена, законът изисква наличието на писмен акт. Налице е и изключение от посоченото правило, регламентирано в разпоредбата на  чл. 165, ал. 1 ГПК, която допуска свидетелски показания в случаите, когато бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната. Ответникът не е представя доказателства за плащане на трудовите възнаграждения на ищеца.

Неоснователни са доводите на ответника, че в сумите за заповедите за командировка, които били получавани на ръка, е включено и начисленото трудово възнаграждение на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 215 КТ, при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари, при условия и размери, определени от Министерския съвет. С наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина се уреждат условията и редът за командироване, осъществяване и отчитане на служебните командировки и специализации в чужбина, правата и задълженията на командироващите органи и на командированите лица. Командировка в чужбина е изпращането на лица за извършване на конкретна служебна работа в чужбина по нареждане на съответния командироващ орган. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1, изр. 1 от посочената наредба за покриване разходите на командированите лица в чужбина се изплащат дневни и квартирни пари в размери и валути съгласно приложение № 2. Ако МС при издаване на наредбата по чл. 215 от КТ е излязъл извън рамките на законовото овластяване, актът му противоречи на нормативен акт от по-висок ранг (КТ) и не намира приложение (чл. 15, ал. 3 от ЗНА). Именно поради това нормата на чл. 17, ал. 1 от НСКСЧ, доколкото предвижда максимален размер на обезщетенията по чл. 215 от КТ, не се прилага като противоречаща на КТ. Съответно нормата на чл. 31, ал. 6 от НСКСЧ следва да се тълкува в смисъл, че работодателят може да определи по-голям размер на обезщетенията при командироване от посочените в приложенията на наредбата, но не и по-малък такъв (Решение № 753 от 29.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1283/2010 г., IV г. о., ГК). В случая са заплащани дневни пари по 35 евро на ден за посочените държави Унгария и Румъния. Установява се от заключението на вещото лице, че в начислените дневни пари за командировъчни не са включени такива за работна заплата на ищеца. Това са суми, дадени на различно правно основание от работодателя, с цел да покрият лични разходи във връзка с изпълнение на трудовите задължения на ищеца по време на пътуването.

Предявеният иск по чл. 128 КТ се явява доказан по основание, тъй като съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на ответника – работодател тежи задължението да докаже изплащането на дължимите трудови възнаграждения, като същият не е ангажирал доказателства в тази насока.

Вещото лице след направена проверка на всички документи в счетоводството на ответното дружество е установило, че задължението на ответното дружество към ищеца за трудово възнаграждение за процесния период възлиза общо в размер на 15350,35 лева. В исковата молба се претендира сумата от 14860,58 лева, като не е поискано изменение на размера на иска.

С оглед изложеното предявеният иск по чл. 128, т. 2 КТ е основателен и доказан в пълния предявен размер от 14860,58 лева.

Дължимите суми следва да се присъдят заедно със законна лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане на главниците.

По иска за законна лихва върху трудови възнаграждения:

Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му (Чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В разпоредбата на чл. 245 КТ за работодателя е предвидена възможност да изплати на работника възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната, като разликата до пълния му размер остава изискуема и се дължи допълнително заедно със законната лихва.

В трудовия договор е уговорено изплащане на трудовите възнаграждения от 10 до 15 число т. е. искът за мораторна лихва върху всяко неизплатено трудово възнаграждение се явява основателен, считано от 16-то число на следващия месец до датата на исковата молба. След извършени от съда математически действия с калкулатор за изчисляване на законна лихва се установиха дължимите законни лихви в общ размер от 2049,02 лева, като не е поискано изменение на размера на иска.

При това положение искът за законна лихва върху неизплатените трудови възнаграждения за периода от 16.02.2017 г. до подаването на исковата молба на 25.09.2019 г. следва да се уважи в предявения размер от 1991,68 лева

С оглед разпоредбата на чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението за трудови възнаграждения.

С оглед изхода по делото и направеното от ищеца искане за разноски, съдът намира, че следва да се присъдят в негова полза разноски в размер на 1080 лева за платено адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

С оглед основателността на предявените искове на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Елин Пелин – 674,09 лв.за държавни такси по предявените искове.

Воден от горното съдът

 

                                                 Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА „Н и С Транс” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: общ. Елин Пелин, с. Нови хан 2110, ул. „Пловдивско шосе“ № 60, представлявано от управителя Маргарита Станоева Баулова ДА ЗАПЛАТИ на В.К.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от: 14860,58 лева, представляваща неизплатени брутни трудови възнаграждения за периода от 23.01.2017 г. до 07.07.2019 г. на основание чл. 128, т. 2 КТ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 25.09.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; 1991,68 лева, законна лихва върху неизплатените трудови възнаграждения за периода от 16.02.2017 г. до подаването на исковата молба на 25.09.2019 г.; 1080 лв., направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.                

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението В ЧАСТТА ЗА присъденото трудово възнаграждение.

ОСЪЖДА „Н и С Транс” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: общ. Елин Пелин, с. Нови хан 2110, ул. „Пловдивско шосе“ № 60, представлявано от управителя Маргарита Станоева Баулова, да заплати по сметка на РС Елин Пелин сумата от 674,09 лв. за държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от 07.07.2020 г. на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: