№ 146
гр. Ихтиман, 21.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Гражданско дело №
20211840101334 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от АТ. Ж. Б., ЕГН
**********, с адрес: с. В., ул. „И. В.“ № 14 установителен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК спрямо „Е. М.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град С., п.к.: 1715, ж.к. ,М. Д.“, ул. „Р. П.-К.“
№ 4-6, представлявано от Р. И. М.- Т. Т. И. В. да бъде признато за установено
спрямо ответника, че не дължи сумите:
1000.00 лв. - главница,
88.24 лв. – заемна такса,
670.96 лв. – договорна лихва за периода от 10.09.2008 г. до 24.03.2011 г.,
законна лихва върху главницата от 25.03.2011 г. до окончателното
изплащане на вземането,
както и направените разноски по делото – 70 лв. държавна такса и 100
лв. юрисконсултско възнаграждение, инкорпорирани в изпълнителен
лист от 30.03.2011 г., издаден на основание Заповед № 220 от 29.03.2011
г. по ч.гр.д. № 310/2011 г., по който е образувано изпълнително дело №
20167930400160 на ЧСИ Н. Д..
Ищецът чрез процесуалния си представител излага, че не дължи сумите,
за които изпълнително дело № 20167930400160 на ЧСИ Н. Д. е
1
изпълнителното дело е образувано по молба на „О. Ф. Б.“ ЕАД, ЕИК:
*********, на 15.03.2016 г., въз основа на изпълнителен лист, издаден на
30.03.2011 год. от Районен съд - гр. Ихтиман, по ч. гр. дело № 310/2011 год.,
въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение № 220/29.03.2011 г. за
процесните суми.
Прави възражение, че прилагайки общия петгодишен давностен
срок, предвиден в чл. 110 ЗЗД, процесните вземания са погасени по давност
преди образуването на изпълнително дело № 20167930400160 на ЧСИ Н.
Д..
При условията условията на евентуалност навежда, в случай че, съдът,
приеме че процесното задължение не е било погасено по давност към
момента на образуване на изпълнително дело № 20167930400160 на ЧСИ Н.
Д., изпълнителното дело е образувано на 15.03.2016 г. от първоначалния
взискател „О. Ф. Б.“ ЕАД, ЕИК: ********* (частен праводател на ответника),
като в молбата на дружеството, същото е поискало от ЧСИ да му наложи
запори. На 30.03.2016 г. до ищеца-длъжник е изпратена ПДИ, като от същата
дата ЧСИ е наложил запор на банковите му сметки. В условията на
евентуалност като начална дата, от която започва да тече погасителната
давност, посочва именно датата 30.03.2016 г., когато е наложен запор на
банковите му сметки. На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК делото е било
перемирано на 30.03.2018 г. и е следвало да бъде прекратено, тъй като
изпълнителни действия срещу него не са извършвани в продължение на 2
години, както и такива не са поискани от взискателя. Счита всички
последващи действия за ирелевантни по отношение на настоящия правен
спор, тъй като се явяват действия извършени след настъпила перемпция по
изпълнителното дело. Последното не само, че не е прекратено, а напротив
на 01.04.2019г. по изп. дело № 20167930400160 на ЧСИ Н. Д. постъпва
молба от „Е. М.“ ЕООД, ЕИК: *********, с която ответното дружество
отправя молба да бъде конституирано като взискател по делото. На
30.03.2021 г. - 5 години след наложения запор на банковите му сметки,
вземането по изп. лист от 30.03.2011 г., въз основа на което е образувано
изпълнително дело № 20167930400160 на ЧСИ Н. Д., е следвало да бъде
погасено по давност, прилагайки общата петгодишна погасителна давност по
чл. 110 ЗЗД. С оглед предходното и предвид ал. 1 и ал. 2 на чл. 3 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., които разпоредиха
спиране както на давностните срокове, така и на сроковете по изпълнителните
производства за периода на извънредното положение в страната - от
13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., в условия на евентуалност, счита че вземанията
на горепосочения изпълнителен лист са погасени по давност към 30.05.2021 г.
С изтичането на петгодишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД и
2
погасяването на главното вземане, на осн. чл. 119 ЗЗД се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания. Започналата да тече от
30.03.2016 г., когато е наложен запор на банковите му сметки,
погасителна давност е изтекла на 30.05.2021 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител
депозира писмен отговор на исковата молба, с който признава изцяло
исковата претенция, че АТ. Ж. Б. не дължи на дружество „Е. М.” ЕООД,
сумата по издаден изпълнителен лист от 30.03.2011г. по ч.гр.д. № 310/2011г.,
по описа на PC - Ихтиман, произтичащо от договор за банков кредит сключен
с „Б. Д.“ ЕАД, което задължение впоследствие е цедирано на дружество „О.
Ф. Б.“ ЕАД на ответника „Е. М.“ ЕООД.
Отправя искане да не бъдат присъждани разноски в тежест на ответника
„Е. М. ЕООД, поради обстоятелството, че с поведението си дружеството не е
дал повод за завеждане на исковата претенция съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Ихтиман е сезиран с кумулативно обективно съединени
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал.
1 ГПК.
Налице предпоставките за постановяване на решение при признание на
иска по реда на чл. 237 ГПК, тъй като ответникът е признал предявените
искове и ищецът е отправил искане за прекратяване на съдебното дирене и
произнасяне на решение съобразно признанието.
Не са налице пречките, установени в чл. 237, ал. 3 ГПК за признание на
иска.
На основание чл. 237, ал. 2 ГПК съдът не излага мотиви по същество на
спора и исковете следва да се уважат.
По разноските:
Единственият спорен въпрос в производството е за отговорността за
съдебни разноски. Като взе предвид актуалната съдебна практика по искове с
правно основание чл. 439 ГПК, по които ответникът е направил признание на
иска отнесена към конкретната фактическа обстановка, то намира, че
възражението на ответника е основателно и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК
следва да се приеме, че с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото, поради което разноските следва да се възложат на ищеца.
3
Актуалната съдебна практика е единна в разбирането си, че страната,
която претендира извънсъдебно дори несъществуващо вземане не дава повод
за предявяване на иск за несъществуване на претендираното вземане. При
действието на стария ГПК иск за несъществуване на претендирано вземане е
допустим само когато претендиращият кредитор разполага с изпълнителен
титул (изпълнителен лист или пряко изпълнително основание и затова може
да осъществи принудително изпълнение) или с други средства за
извънпроцесуална принуда (напр. да спре занапред доставката на стоки или
услуги). Без наличието на една от тези две предпоставки отрицателният иск
беше недопустим (поради отсъствие на правен интерес), а ответникът никога
не дължи разноски по недопустим иск. Новият ГПК защитава в по-голяма
степен интереса на всеки от спорещите да поиска установяването на
действителното правно положение със сила на пресъдено нещо. Длъжникът
има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен
непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като
може да поиска решение при признание на иска. При действието на стария
ГПК не беше необходимо да се изискват служебно доказателства за
наличието на интерес от предявения установителен иск (когато той не е
очевиден), тъй като искът ставаше допустим, ако ответникът го оспори или е
оспорвал претенциите на ищеца с извънпроцесуалното си поведение. При
действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може
да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес
у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на
иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца,
като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски,
ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга
извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска
(вж. Определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV
г. о., ГК, Определение № 188 от 17.05.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 722/2022
г., III г. о., ГК, Определение № 318 от 25.07.2018 г. на ВКС по гр. д. №
2828/2018 г., III г. о., ГК, Определение № 306 от 11.07.2022 г. на ВКС по ч. т.
д. № 1362/2022 г., Определение № 420 от 16.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3300/2018 г., III г. о., ГК).
В конкретния случай с поведението си ответникът е признал иска и не е
дал повод за завеждането му, тъй като не е предприел никакви действия за
4
събирана вземането си, което е погасено по давност. Само по себе си
образуваното изпълнително производство не представлява действие по
събиране на вземането, когато не са предприети изпълнителни действия. В
настоящия случай е безспорно, че в периода от 30.03.2016 г. до 30.03.2018 г.,
а и до приключване на устните състезания, в рамките на изпълнителното
производство не са предприемани изпълнителни действия. Това означава, че
изпълнителното производство е прекратено ex lege на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК поради настъпила перемция, дори и това да не е констатирано с
надлежен акт от съдебния изпълнител (вж. в този смисъл т. 10 от ТР № 2/2015
г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). При това положение не може да се
направи извод, че ответника е дал повод за завеждане на производството, тъй
като същият не е предприел никакви съдебни или извънсъдебни действия по
събиране на погасеното си по давност вземане.
В случая ответникът в производството не доказва да е сторил разноски,
така че практическото измерение от приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК е, че
сторените от ищеца разноски остават в негова тежест.
Водим от горното и на основание чл. 237 ГПК, Районен съд - Ихтиман
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 във вр. чл.
124, ал. 1 ГПК, че АТ. Ж. Б., ЕГН **********, с адрес: с. В., ул. „И. В.“ № 14
НЕ ДЪЛЖИ на „Е. М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град С., п.к.: 1715, ж.к. ,М. Д.“, ул. „Р. П.-К.“ № 4-6,
представлявано от Р. И. М.- Т. и Т. И. В. сумите 1000 лв. - главница, 88.24 лв.
– заемна такса, 670.96 лв. – договорна лихва за периода от 10.09.2008 г. до
24.03.2011 г., законна лихва върху главницата от 25.03.2011 г. до
окончателното изплащане на вземането, 70 лв. държавна такса и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение по изпълнителен лист от 30.03.2011 г.,
издаден в полза на „Б. Д.“ ЕАД, издаден на основание Заповед № 220 от
29.03.2011 г. по ч.гр.д. № 310/2011 г., вземанията по който са прехвърлени в
полза на „Е. М.“ ЕООД, ЕИК *********, по който е образувано изпълнително
дело № 20167930400160 на ЧСИ Н. Д., тъй като вземанията са погасени
поради изтекла погасителна давност.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в
5
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
6