Р Е Ш Е Н
И Е
№ 05.02.2021 г. град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, наказателно отделение, 4 въззивен
състав
На петнадесети януари две хиляди и двадесет и първа година, в публично съдебно заседание, в състав:
ЧЛЕНОВЕ:1.Георги
Иванов
2.мл.с.Детелина Димова
Секретар: Жанета
Кръстева
Прокурор:
разгледа
докладваното от съдия Г.Иванов въззивно наказателно от частен характер дело № 1270 по описа на съда за
2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по повод жалба от подсъдимия Д.Й.С. –
ЕГН:**********, чрез адв.Р.Димитрова, против присъда №260001 от 13.10.2020г.,
постановена по НЧХД №62 /2020г. по описа на Районен съд-Царево. С присъдата
първоинстанционният съд признал подс. Д.Й.С., за виновен по повдигнатото му с
тъжбата на Г.С.Х., ЕГН ********** обвинение за престъпление по чл.130, ал.1 от НК, и му наложил наказание
ПРОБАЦИЯ при следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ
адрес, изразяваща се в явяване и подписване на осъдения пред пробационния
служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от шест
месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител - планирани или
извънредни за срок от шест месеца. Със същата присъда районният съд осъдил
подс. Д.Й.С. да заплати на тъжителя Х. обезщетение за причинените на последната неимуществени
вреди от непозволено увреждане в размер на 3000 лева, ведно със законната лихва
от датата на увреждането до окончателното изплащане на цялата сума, като
отхвърлил гражданската претенция за горницата над уважения размер до предявения
размер от 20 000 лева. На основание чл.189, ал.3 от НПК РС осъдил подсъдимият
да заплати на тъжителката сторените от последната деловодни разноски в общ
размер на 2012 лева. На основание чл.189, ал.3 НПК е осъдил подсъдимия да
заплати в полза на държавата по сметка на РС Царево сумата от 449,40 лв. за
разноски по изготвените по делото експертизи и 120лв. държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск.
Въззивната
жалба съдържа твърдения за неправилност на
постановената присъда, поради недоказаност на обвинението срещу С. и се прави
искане той да бъде оправдан.
Частният тъжител чрез своя повереник е депозирал въззивна жалба срещу
гражданскоправната част на присъдата. В нея се излагат доводи, че съдът
неправилно е присъдил само 3000 лева обезщетение за неимуществени вреди и е отхвърлил
гражданската претенция за горницата над уважения размер до предявения размер от
20 000 лева. Претендира се уважаване на гражданския иск в пълен размер като се
излагат твърдения, че частната тъжителка Х. е е понесла особено силни болки и
страдания от деянието, за което е осъден подсъдимия С., и страда от
посттравматично стресово разстройство, причинено от случилото се на
инкриминираната дата.
Подсъдимият Д.С. чрез своя повереник
е депозирал възражение срещу въззивната жалба на частния тъжител. Излагат се
доводи за недоказаност както на основанието на гражданския иск, така и на
претендирания размер от 20 000лв.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция частният тъжител Х. не се
явява. За нея се яви преупълномощения от повереника й - адв.Й.Йорданов, който поддържа
въззивната жалба на частния тъжител и моли присъдата на РС Царево да бъде изменена
като се уважи в пълна степен предявения граждански иск.
Пред въззивната инстанция подсъдимият Д.С. се явява лично и с упълномощения
си защитник - адв. Р.Димитрова, която поддържа въззивната жалба и възражението
срещу въззивната жалба на частната тъжителка. Излага искане за отмяна на
атакуваната присъда, тъй като не е доказано авторството на подсъдимия. Излага доводи за неоснователност
на въззивната жалба на частния тъжител. Моли подс. Д.С. да бъде оправдан поради
недоказаност на обвинението срещу него и да се отхвърли изцяло предявения срещу
него граждански иск.
В последната си дума подсъдимият Д.С. заявява, че не е извършвал
престъплението, за което е признат за
виновен и иска да бъде оправдан.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата в предмета и
пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от
основанията, посочени от страните, намери жалбите за процесуално допустими,
поради подаването им в законоустановения 15-дневен срок от лица с надлежна
процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по
същество, жалбите са неоснователни.
При разглеждане на делото по същество въззивният съд установи, че са
събрани в необходимия обем и по надлежния процесуален ред достатъчно годни доказателства,
нужни за неговото правилно решаване. При самостоятелен анализ на
доказателствената съвкупност, въззивният съд възприе за установена следната
фактическа обстановка, съответстваща на приетата от първоинстанционния съд:
Подсъдимият Д.Й.С. e роден на *** ***, с постоянен адрес:***, ***, ***
гражданин, работи като ****, ***, ***, с ЕГН **********.
Фактическата
обстановка, установена и подробно описана от районния съд, се базира на
детайлния анализ на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията
на свидетелите Д.
З.,
С.Г., П. Д., Н.Б., както и частично от обясненията на подсъдимия Д. С., СМУ
210/2019, съдебно-медицинска експертиза,
съдебно-психиатрична експертиза, материалите по НОХД № 339/2019г. по описа на PC-Царево, справка за
съдимост. Извършеният
от първоинстанционния съд анализ на всички събрани по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства е подробен, обективен, съобразен с
формалната логика, и правилен от гледна точка на приетите за установени факти. Въззивният
състав се присъединява изцяло към извършената от първата инстанция оценка на
доказателствената съвкупност, и следващите от нея изводи относно установената
по делото фактическа обстановка, поради което не съзира необходимост да я
възпроизвежда обстойно отново.
Установено е, че за времето от 00.00 часа до 02.00
часа на 23.08.2019г., подсъдимият С. е бил затворен заедно с Х. в дискотека
“Хали Гали“, намираща се в гр.П.,
на ул.“Ч.
М.“ №**. Основният спорен по делото въпрос е дали през това
време подсъдимият е причинил на Х. уврежданията,
описани в частната тъжба.
Според настоящият състав, нараняванията на Х. се доказват
по безспорен начин от приложеното по делото СМУ № 210/2019г., издадено на
тъжителката от д-р К.Янков след нейния преглед на 23.08.2019г. в отделението по
съдебна медицина УМБАЛ гр.Бургас. Видно
от него, при прегледа на Х. са установени кръвонасядания
в областта на долен ляв клепач и зачервявания на прилежащите части на скулата,
силно червена и оточна лява ушна мида, болка и шум в лявото ухо, както и
масивно червеникаво кръвонасядане по лява гръбна половина около 19х8см. Тези констатации не са били нито
оспорени, нито оборени от защитата на подсъдимия.
Видно от заключението на съдебномедицинска
експертиза по делото (л.90-91 от НЧХД 62/2020 по описа на РС Царево), описаните
по-горе травматични увреждания е възможно по време и начин да се получат от
удари с твърди тъпи предмети с ограничена повърхност - юмруци, отворена длан
/шамар/ и ритник, като тези травми са довели временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Вещото лице е посочило, че установеното зачервяване и
уплътняване на тъпанчевата мембрана на лявото ухо при Х., е възможно да бъде
получено при удар с отворена длан /шамар/ и също се квалифицира като временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Заключението на вещото лице също
е неоспорено от страните. В
тази връзка, РС правилно не е кредитирал обясненията на подсъдимия в частта им,
в който той отрича на нанасяне на удари на пострадалата, както и показанията на
свидетелите Д. и
Б.
за липсата на видими наранявания при Х., защото тези техните твърдения
категорично противоречат на доказателствен материал – СМУ и СМЕ, който е
безспорен. При
оценката на убедителността на доказателствата съдът се придържа към принципа,
че когато доказателството е много силно и не възникват съмнения в неговата
достоверност, необходимостта от потвърждаващи доказателства съответно е
по-малка (Bykov v. Russia [GC], § 89; Jalloh v. Germany [GC], § 96).
По отношение на авторството на подсъдимия, то се
установява от обясненията на самия
подсъдим, който в съдебно заседание пред РС Царево на 28.07.2020г., е
заявил, че наистина е бил заедно с Х. в дискотеката от 23,00ч. до идването на
полицаите. На второ място, видно от показанията на С. Г., П.
Д., Н.Б., подс.С. е
бил в дискотеката през този период, там е била и частната тъжителка Х.. Още
повече, че с влязъл
в сила съдебен акт по НОХД № 339/2019г. по описа на РС- Царево, е установено, че за времето от
23,50.ч. на 22.08.2019г. до 02,00ч. на 23.08.2019г. в гр.П. С. противозаконно лишил от
свобода Х.. Следователно безспорно е установено, че подс.Д.С. и Х. са били сами
в дискотеката за значителен период от
време от 23,50.ч. на 22.08.2019г. до 02,00ч. на 23.08.2019г. Прегледът на Х., при който
съдебният лекар е установил нараняванията й е извършен само няколко часа след
периодът от време, през което тя е била заедно с подс. Д.С. в дискотеката и не
е имала контакт с никого другиго освен него. Липсват данни за каквито и да било
други посегателства спрямо нея за времето след 02,00ч. на 23.08.2019г. още
повече, че тя веднага е била отведена в РУП Приморско и е разпитвана там, след
което е отпътувала за гр.Бургас за преглед от съдебен лекар. Видно от
показанията на З.
и Г.,
Х. е излязла от РУП Приморско сутринта с видими синини по нея. Свидетелят З. посочва, че е видял синини и
наранявания по цялото й тяло. Тези негови твърдения съвпадат с установените
увреждания и механизма на тяхното причиняване, установен от заключението на
СМЕ. Установените многобройни увреждания на частната тъжителка сочат на силни и
добре насочени удари с твърд тъп предмет като юмрук или ритник на човек. Няма никакво
друго достоверно обяснение относно произхода на нараняванията на частния
тъжител. Всички гореизброени доказателства, взети в своята съвкупност, водят до
непротиворечивия и единствено възможен извод, че именно подсъдимият Д.С. е
автор на соченото с частната тъжба престъпление, както и правилно е заключил РС.
При
правилно установените факти от кръга на посочените в чл.102 от НПК,
първоинстанционният съд е достигнал и до обосновани и законосъобразни изводи
относно деянието, неговата престъпна съставомерност и авторство, напълно
споделени и от настоящия съд. Дадената от съда правна квалификация на деянието
е правилна и напълно съответства на описаните в тъжбата обстоятелства.
От
обективна страна подс.С. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението
по чл.130, ал.1 от НК, тъй като в периода от 00.00 часа до 02.00 часа на
23.08.2019г. в дискотека „Хали Гали“, намираща се в гр.П., на ул.“Ч. М.“ №**, е нанесъл удари с крака в
областта на гърба и ребрата, удар с ръка с шамар по лицето и удари с ръка с
шамари по лявото ухо на Г.С.Х.. С тези свои действия той обективно й причинил
червеникаво кръвонасядане на долен ляв клепач и прилежащите части на скулата,
зачервяване и оток на лява ушна мида, шум в ляво ухо, масивно червеникаво
кръвонасядане по лява гръбна половина около 19х8см което се квалифицира като разстройство
на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
От
субективна страна, подсъдимият е осъществил деянието при „пряк умисъл“ по
смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. първо от НК като форма на умишлена вина. С. е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. В съзнанието му са
били изградени ясни представи, че оказаното от него физическо въздействие върху
Х. – нанасяне на многобройни удари в лицето и тялото би причинило на последната
телесни увреждания.
При преценката на индивидуализирането размера на
санкцията, настоящият съд намира, че предвид обремененото съдебно минало и
начина на извършване на деянието и неговите характеристики - нанасяне на побой
на жена, която е била лишена от свобода против волята си и заплашвана,
първоинстанционния съд е подходил изключително снизходително към подсъдимия
като му е наложил минимално наказание пробация, което на практика няма да бъде
изтърпяно от него, тъй като настоящото деяние е в съвкупност с престъпленията
по НОХД № 339/2019г. по описа на РС- Царево. Когато
даден индивид е лишен от свободата си, употребата по отношение на него на
физическа сила засяга човешкото достойнството и представлява по принцип
нарушение на правото, гарантирано от член 3 от ЕКПЧ. Действията на подс. Д.С. спрямо Х. съставляват
нечовешко и унизително отношение към нея по смисъла на чл.3 от ЕКПЧ, а Р
България като страна по ЕКПЧ съгласно чл.1 и чл.13 от ЕКПЧ е поела задължение пред
Съвета на Европа да разследва ефективно подобни деяния, което включва в себе си
и адекватно наказание, но поради липсата на въззивна жалба от страна на
частната тъжителка за увеличаване на наказанието на подс.Д.С., въззивната
инстанция не може да коригира размера му.
Досежно предявения от частния тъжител граждански иск
районният съд правилно е приел, че същият е доказан по своето правно основание
- чл.45 от ЗЗД. С виновното си и противоправно поведение подсъдимия С. е
причинил на тъжителката Х. неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от извършеното престъпно деяние. Именно изложените от Х. във
въззивната жалба обстоятелства, свързани с претърпените от нея психически
сътресения и болки, са обосновали уважения с присъдата размер на гражданската
претенция. В останалата част, за горницата над уважения размер до предявения
размер от 20 000 лева, гражданският иск законосъобразно и аргументирано е
отхвърлен поради липсата на доказателства за претърпени неимуществени вреди,
съизмерими с исковата сума. Освен данните, отразени в медицинското
удостоверение за нанесените увреждания, няма представени доказателства, че за
възстановяването на пострадалата от причинените й телесни увреждания е било
необходимо специално лечение. Св. З. свидетелства, че тъжителката дълго
време след инцидента е била изплашена от случилото се. Видно от заключението
на вещото лице по СПЕ тъжителката е получила посттравматично стресово
разстройство вследствие на цялостната ситуация, но най-вече на извършените от подс.Д.С.
спрямо нея престъпление по чл.142а ал.1 от НК -
противозаконно лишаване от свобода, и престъпление по чл.144 ал.3 вр.ал.1 от НК
- закана с убийство, което е могло да възбуди основателен страх от
осъществяването му. Вещото лице е било категорично, че нанесените при побоя
травматични увреждания не са главната причина за посттравматичното стресово
разстройство на тъжителката. Заключението на вещото лице е прието и неоспорено
от страните. Въз основа на правилните
доказателствени изводи районният съд е обосновал точния размер на обезщетението,
което частният тъжител следва да получи за претърпените неимуществени вреди. Размерът
на предявената претенция за неимуществени вреди - 20 000 лева, основателно е
бил преценен като драстично завишен, от гледна точка на вида и характера на
телесните уврежданията причинени на Х. от подсъдимия. По мнението на този съд,
атакуваната присъда, в частта относно присъденото обезщетение, е доказателствено
обоснована и справедлива, а присъденият размер на обезвредата е достатъчен за
репариране на понесените от Х. физически и психически болки и страдания от
нанесения побой. Въз основа на правилните доказателствени изводи районният съд
е обосновал точния размер на обезщетението, което частният тъжител следва да
получи за претърпените неимуществени вреди. Така отмереното обезщетение е
адекватно на осъщественото от подсъдимия престъпление и достатъчно да възмезди
изцяло претърпените от тъжителя негативни усещания, емоции и душевни терзания,
вследствие нанесените й увреждания. С оглед гореизложените съображения настоящият
съд счете въззивната жалба на частния тъжител Х. относно размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди за неоснователна.
Предвид изхода на делото, правилно и в съответствие с разпоредбите на
чл.189 ал.3 вр. ал.1 от НПК районният съд е възложил в тежест на подс. Д.С.
сторените от тъжителката разноски при първоинстанционното разглеждане на делото
и следващата се върху уважената част на гражданския иск държавна такса.
При извършената цялостна въззивна проверка не се установяват основания за
изменение или отмяна на обжалвания съдебен акт, което изисква неговото
потвърждаване в като обоснован и постановен съобразно закона.
Така мотивиран, на основание чл.338 във връзка с чл.334 т.6 от НПК,
Бургаският окръжен съд, 4 въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №260001 от 13.10.2020г., постановена по НЧХД №62
/2020г. по описа на Районен съд-Царево.
ОСЪЖДА подсъдимия Д.Й.С., с
ЕГН ********** да заплати на тъжителката Г.С.Х.,
ЕГН ********** сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение и за явяване в съдебно заседание във въззивното
производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.