Решение по дело №639/2020 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 260032
Дата: 4 ноември 2020 г. (в сила от 29 март 2021 г.)
Съдия: Иван Димитров Бедачев
Дело: 20205310200639
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Асеновград  04.11.2020 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         АСЕНОВГРАДСКИ  РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на тринадесет октомври  през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН  БЕДАЧЕВ

 

       с участието на секретаря Ася Иванова, като разгледа АНД № 639 по описа на Асеновградския  районен съд за 2020 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:

       Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

       Обжалвано е наказателно постановление № 16-002600 от 17.01.2020 г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- гр. Пловдив   -инж. Атанас Чернаев, с което на „***” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град *** представлявано от И.Л.А. - управител,  в качеството му на работодател, на основание чл. 414 ал.3 от Кодекса на труда  е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ  в размер на 1500 лева, за  нарушение по  чл. 63 ал.2 , във вр. с чл. 63  ал.1  от  Кодекса на труда.

       Жалбоподателят „***” ЕООД в жалбата си и в съдебно заседание чрез пълномощника адв. И. оспорва наказателното постановление, като  не възразява срещу  фактическите констатации в АУАН и в НП обусловили налагането на административното наказание, но навежда твърдения за  допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в процедурата по издаването му,както и за неправилно приложение на материалния закон  и се аргументира тезата за маловажност на нарушението. Искането към съда е за пълна отмяна на наказателното постановление, като се отнесе нарушението към хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.

       Въззиваемата страна Дирекция “Инспекция по труда”-гр. Пловдив се представлява от юрист Каймакамова, която моли за потвърждаване на НП, като законосъобразно, обосновано и правилно.

       Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата и от страните намери за установено следното:

        Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

         С акт за установяване на административно нарушение от 10.12.2019 г. е констатирано, че при извършена проверка на 03.12.2019 г., около 10.15 часа в строителен обект– „жилищна сграда с магазини“ находящ се в гр. Асеновград, на ул. „Гоце Делчев” № 11, изпълняван от „***” ЕООД- гр.Пловдив, жалбоподателят е приел и допуснал до работа като „общ работник“ С. Ф. Д. ЕГН: **********, без да му  е предоставено преди постъпването на работа копие от уведомлението по чл. 62 ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП, за регистрация на сключения с него трудов договор. От разпита на актосъставителя  Н.Б.  се установява, че на 03.12.2019 г. около 10.15 ч. била извършена проверка на място в посочения строителен обект, с цел спазване на трудовото законодателство. Проверяващите  установили, че на строителния обект- новострояща се сграда   в момента работят двама души, които извършват дейности по укрепване на изкопа, между които бил и С. Д.. Същият видно от поведението и работата, която извършвал – укрепителни работи по изкопа, очевидно  осъществявал в момента трудова функция. Актосъставителят Б. провел беседа с Д., който заявил, че работи в обекта от 03.12.2019 г., но не посочил дали има сключен трудов договор.  Бил попълнил справка по чл. 402 от КТ,  в която декларирал част от  елементите на трудовото си  правоотношение и посочил, че е на работа в обекта като общ работник  от 03.12.2019 г. В изричната графа, дали има сключен трудов договор същият отново не посочил нищо. При  проверката на място в обекта за работника С. Д. така и не бил представен писмен трудов договор и съответно не било предоставено копие от уведомлението по чл. 62 ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП за регистрация на сключен с него трудов договор, въпреки, че твърдял, че работи от същата дата. Писмени документи удостоверяващи правоотношението на  работника Д. били изискани от работодателя и по-късно работодателят  представил  допълнителни документи по проверката в Дирекция „Инспекция по труда”, като по отношение на   Д.  бил представен писмен   трудов договор, който бил датиран с дата 02.12.2019 г. От приложената по-късно по преписката  справка за приетите и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.4 от КТ е видно, че трудовият договор, сключен със С. Д. е регистриран в ТД на НАП на 03.12.2019 г. в 13.24 часа, т.е. след като проверката на място в обекта е била приключила. Контролните органи на базата на констатациите от проверката и приложените писмени доказателства приели, че е налице административно нарушение, за което на работодателят „***” ЕООД бил съставен АУАН.

        Съдът намира, че извършването на административното нарушение  е безспорно  установено. От доказателствата се  установява, че на посочената дата 03.12.2019 г.около 10.15 ч. работникът С. Д. е престирал  работна сила и е бил допуснат до работа като „общ работник“ без да му е предоставено преди постъпването на работа копие от уведомлението по чл. 62 ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП, за регистрация на сключен с него трудов договор. Нещо повече въпреки, че е представен писмен трудов договор от 02.12.2019 г. анализа на доказателствата показва, че такъв все още не е бил сключен по време на проверката и именно извършването на проверката е провокирало неговото незабавно сключване. Тези констатации нямат пряко значение за проверката по същество, тъй като това нарушение не е предмет на атакуваното наказателно постановление, но то косвено доказва факта на извършване на описаното в НП нарушение, квалифицирано по чл. 63 ал.2, във вр. с чл. 63 ал.1 от КТ. Факта на нарушението се доказва на отделно основание и на базата на писмените доказателства, а именно цитираната  по-горе справка, от която е видно, че трудовият договор сключен с Д. е регистриран след приключване на посещението на контролните органи в обекта, а именно в 13.24 ч на 03.12.2019 г.  Надлежното сключване на писмен трудов договор съгл. чл. 61 от КТ изисква същият да се сключи между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа и влече след себе си задълженията за работодателя по чл. 62. ал. 1 от КТ -  В тридневен срок от сключването на трудовия договор да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите,  както и по чл.63 ал.1  от КТ - Да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62 ал. 3 от КТ заверено от ТД на НАП, а също и по чл. 63 ал.2 от КТ - Работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1, каквито действия напълно липсват в настоящия случай.

        АУАН е съставен съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити. Същият кореспондира и със събраните доказателства по делото и с него безспорно се установява факта на нарушението, което правилно е квалифицирано по чл. 63 ал.2, във вр. с чл. 63 ал.1 от  КТ.  Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което са преповторени констатациите от АУАН и  на основание чл. 414 ал.3 от КТ  е  наложена имуществена санкция  в размер на 1500 лв. НП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Постановено е от компетентен орган и е подписано от него, като е в изискуемата от закона форма. В него правилно описаното нарушение е съотнесено към санкционната разпоредба на чл. 414 ал.3 от КТ въз основа на която е наложена санкцията.Предвидения в закона диапазон но имуществената санкция е от 1500 лева  до 15000 лева  

       При определяне размера на наложената имуществена санкция, наказващият орган е съобразил прецизно изискванията на чл. 27 от ЗАНН,  тежестта на нарушението и наличието на смекчаващи  отговорността  обстоятелства , каквито са  липсата на други установени нарушения от страна на жалбоподателя на разпоредбите на КТ, както и липсата на вредни последици от нарушението извън съставомерните и подвеждайки извършеното нарушение под санкционната разпоредба на чл. 414 ал.3 от КТ  правилно е определил размера на имуществената санкция  в минимума  на предвидения в  Закона диапазон за горното нарушение.

      Неоснователно е възражението на жалбоподателя за маловажност на нарушението и съответно за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Видно от  административно – наказателната отговорност  уредена в КТ законодателят е предвидил изключително високи санкции за нарушаване на правилата по глава V от КТ свързани с правата и задълженията на работодателите по отношение на възникването на трудовото правоотношение, и  по начало този вид неизпълнения  се третират като тежки нарушения видно от предвидените в санкционната част високи специални минимуми на глобите и имуществените санкции. Още повече , че съгласно разпоредбата на чл. 415в ал.2 от КТ, директно е предвидено ,че не са маловажни нарушенията на  чл.  61 ал.1 , чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63 ал.1 и ал.2 от КТ, т.е. по силата на закона тези нарушения са изключени от преценката за маловажност.

По отношение на разноските, съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на такива.

Въпросът за възлагането на разноските в административно-наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в                   чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. В случая се претендира възлагането на разноски от въззиваемата страна в размер на 80 за юрисконсултско възнаграждение, които са надлежно удостоверени като размер и с оглед изхода на делото следва да се присъдят в полза на Дирекция “Инспекция по труда”- гр. Пловдив.

      Предвид изложените съображения и  на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН,  съдът  

                                                       Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-002600 от 17.01.2020 г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- гр. Пловдив-инж. Атанас Чернаев, с което на „***” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град ***представлявано от И.Л.А. - управител, в качеството му на работодател, на основание чл. 414 ал.3 от Кодекса на труда  е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ  в размер на 1500 лева, за  нарушение по  чл. 63 ал.2 , във вр. с чл. 63  ал.1  от  Кодекса на труда.

          ОСЪЖДА „***” ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК *********, да заплати на Дирекция “Инспекция по труда”- гр. Пловдив сумата от 80 лв. представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

         Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Пловдив.

 

 

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: