РЕШЕНИЕ
№ 121
Град Пловдив, 19.01.2023година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ – ХХІХ състав в публичното заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и
двадесет и втора година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
Секретар: РУМЯНА АГАЛАРЕВА, като разгледа докладваното от председателя,
административно дело №1492/2022 година по описа на съда и обсъди:
Производство по
чл.145 и сл АПК, вр. чл.118 КСО.
Образувано
е по жалба от лицата С.Г.Т. ***, М.Г.Т. *** и Т.Г.Т. ***, депозирана чрез
процесуалния пълномощник адв. Г.В. срещу Решение №2153-15-170/13.05.2022г. на Директора на ТП на НОИ-Пловдив, с
което еоставена без уважение подадената жалба вх.№1030-15-2015/15.04.2022г
срещу Разпореждане №5104-15-64/05.04.2022г. на длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО при ТП на НОИ-Пловдив и не е приета за трудова злополука случилото се на
19.01.2018г. произшествие с Г. М. Т. по декларация за трудова
злополука вх. № 5101-15-8/15.01.2019 г. по описа на ТП на НОИ - Пловдив.
В жалбата се излагат съображения за нищожност на
издадения административен акт, свързани с неизпълнение на задължителните
указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени с влязло в сила съдебно
решение №2194/01.12.2020г. по адм. дело №1848/2019г по опис на АдС-Пловдив,
оставено в сила с Решение №10528/18.10.20120г по адм. дело №5139/2021г на ВАС. Алтернативно
се обосновават твърдения за неговата незаконосъобразност, поради което се иска
отмяната му. Претендира сторените разноски, съгласно представен списък.
Допълнителни съображения излага в депозирана по делото писмена защита.
Ответникът по жалбата Директор ТП на НОИ-Пловдив чрез
процесуалния си представител юрк.В. оспорва жалбата като неоснователна и
ангажира доказателства. По същество на спора счита, че издаденият
административен акт е в съотвествие с влезлите в сила съдебни решения и
установените факти и обстоятелства в хода на даминистративното производство.
Подробни съображения излага в депозирани по делото писмени бележки. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна „АМБИ-АБ“ЕООД чрез
пълномощника си адв. Б. оспорва така депозираната жалба като недопустима,
алтернативно като неоснователна. Претендира сторените разноски. Допълнителни
съображения излага в депозирана по делото писмена защита.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От адв.Г.В.
като пълномощник на наследниците на пострадалия Г. М. Т. е подадена на
основание чл.57 ал.2 КСО и чл.3, ал.3 от Наредбата за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (съкр.
НУРРОТЗ) Декларация
за трудова злополука с вх.№5101-15-8/15.01.2019г. по опис на ТП на НОИ – Пловдив, за която е открито досие №20191500008. Според
декларацията злополуката е станала на 19.01.2018г. по отношение на пострадалия Г. М. Т.
-
наследодател на деклараторите, заемащ длъжност "пазач" в обект,
стопанисван от осигурителя "АМБИ-АБ" ЕООД. В тази връзка към нея са приложили
редица доказателства - допълнително споразумение №00000109/03.01.2017, към трудов
договор №0000048, сключено между Г. М. Т. и „АБМИ-АБ“ООД; Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица №3/19.01.2018г.; Договор за правна защита и съдействие
и пълномощно за Адвокатско дружество „В. и Л.“ от 10.01.2019г.; пълномощно от
Адвокатско дружество „В. и Л.“, с което преупълномощава адв.Г.В. да
представлява С.Т. пред ТП на НОИ във връзка с подаване на декларация за трудова
злополука от 14.01.2019г.; Препис-извлечение от Акт за смърт; Удостоверение за
наследници изх.№20/ 08.01.2019г.; Съобщение за смърт №26/21.01.2018г.; Съдебно
медицинска експертиза на труп №388/26.02.2018г./л.19-34/. Приложени са в
последствие по досието и Длъжностна характеристика и страници от книга за
инструктаж. С писмо изх.№5101-15-8#1/22.01.2019г. Директорът на ТП
на НОИ – Пловдив е уведомил осигурителя и наследниците на Г.Т., че на основание
чл.58 ал.1 КСО ще се проведе разследване на декларираната злополука. Същото е
получено на 24.01.2019г. от декларатора и осигурителя, а от Т.Т. и М.Т. на 25.01.2019г.. Поискано е
осигурителят „АМБИ-АБ“ООД в 3-дневен срок да посочи двама представители от комитета
по условия на труд, които ще бъдат включени в комисията на ТП на НОИ-Пловдив за
разследване на декларираната злополука. Като такива са посочени Б. А. Д. –
представител на работодателя в КУТ и Д. Н. Р. – представител на работещите в
КУТ. От страна на наследниците на Г. М. Т. не е имало представител. В
изпълнение на заповед №1015-15-30/01.02.2019г. на Директорът на ТП на
НОИ-Пловдив определената комисия, съобразявайки и постъпилото от осигурителя
„Амби-АБ“ ЕООД Уведомление от 18.02.2019г., както и обяснения на лицата В. Т.
Д., М.Т., С.Т. и, управител на „АМБИ-АБ“ООД Б. А. Д. е обективирала резултатите
от извършеното разследване в Протокол №7/20.02.2019г.. Протоколът е връчен на
осигурителя и наследниците на пострадалото лице. Въз основа на съставеният
протокол №7 от извършеното разследване и изяснените в него обстоятелства по
сключен трудов договор, определено място на изпълнение на трудовите задължения-
обект в с.Тъжа, общ.Павел баня, маршрут на предвижване за изпълнение на
трудовите задължения, график за работа за месец януари 2018г., с което е
определено работното време на Г.Т. за деня на злополуката, приложените доказателства за причините за
настъпилото ПТП, с Разпореждане №5104-15-53/05.03.2019г. издадено от длъжностно
лице на основание чл.60 ал.1 КСО при ТП на НОИ-Пловдив декларираната трудова
злополука е приета за трудова злополука по чл.55 ал.2 КСО. Срещу него е
постъпила жалба от осигурителя „АМБИ-АБ“ЕООД, с което се оспорва направената
констатация. Решаващият административен орган е преценил необходимостта от
събиране на допълнителни писмени доказателства относно настъпилото ПТП.,
свързани с точният час на произшествието. Със справка от 15.05.2019г. РУ на МВР
-Карлово са посочили, че то е настъпило в 14:50 часа. С решение №2153-15-150 от 03.06.2019г. горестоящият
административен орган е отменил Разпореждане №5104-15-53/05.03.2019г. на
длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО при ТП на НОИ – Пловдив и приел, че на
19.01.2018г. по отношение на пострадалия Г.Т. не е настъпила трудова злополука
по смисъла на чл.55 ал.2 КСО. Решението е обжалвано от наследниците на
пострадалото лице, за което е образувано и се е провело съдебно производство по
адм. дело №1848/2019г по опис на АдС-Пловдив, по което са събрани по искане на
страните гласни доказателства, касаещи обяснения на заинтересованата страна
/приети за такива в хипотезата на чл.176 ГПК вр. чл.144 АПК/, показания на
свидетелите В. Т. Д., Т. Л. А., И. Д. Е., Д. Н. Р., както и писмени
доказателства – заключение на проведена СТЕ с вещо лице П., материали по ДП№47/2018г.
по описа на РУ МВР-Карлово, Справка изх.№ОД-03-2-1/27.01.2020г.от НИМХ - Филиал
Пловдив, копие на Искова молба от С.Т., М.Т., Т.Т. и В. Д. срещу „АМБИ-АБ“ООД
до РС-Карлово. С Решение №2194/01.12.2020г. по посоченото дело е прието, че при
установяване на спорното обстоятелство дали има настъпила трудова злополука,
както от страна на длъжностното лице, издало разпореждането по чл.60 ал.1 КСО,
така и от горестоящия административен орган, са допуснати съществени
процесуални нарушения, обуславящи отмяна на постановените административни актове.
В тази връзка е отменил обжалваните пред него административния актове и е
върнал на осн. чл.173 ал.2 АПК материалите по делото като преписка на длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО при ТП на НОИ – Пловдив за ново
произнасяне по декларация за трудова злополука вх.№5101-15-8/15.01. 2019г. по
описа на ТП на НОИ – Пловдив, при съблюдаване на дадените с решението указания по
тълкуването и прилагането на закона. Изрично са изложени мотиви, че за да се приеме, че е настъпила
трудова злополука по смисъла на чл.55 ал.2 т.1 КСО по отношение на Г.Т., следва
да бъде установено по безспорен начин, че това се е случило по време на
обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място
на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер,
като се съобрази и обективно съществуващият факт, че на 19.01.2018г. пострадалият
е следвало да застъпи на смяна в базата на осигурителя в с.Тъжа, общ.Павел баня.
Посочил е обективно установеният факт, че мястото на ПТП, а именно км.268+400м
на главен път I-6 от Републиканската пътна мрежа по посока гр.Калофер в участъка
с.Васил Левски – гр.Калофер, е единственото възможно за него, за да достигне до
работното си място, поради което и следва да се приеме за обичайния такъв път,
за да достигне до базата, като е без значение дали преди това е ходил в
с.Войнягово или е пътувал директно от гр.Сопот, с кого се е срещал, връщал ли
се е до гр.Сопот, поради което и не е необходимо изясняването на тези
обстоятелства. Навел мотиви за необходимостта да се изясни основен факт за
производството: началният период на работното време на Г.Т., касаещ началният
час на дежурството, както и каква е била неговата цел за пътуване по времето,
през което е настъпила злополуката – дали е отивал към работа или по свои лични
дела. В тази връзка изрично е обсъдил събраните по делото доказателства,
изясняващи обстоятелството дали началният час на дежурството е от 16часа, както
е посочено в декларацията, или от 17,00 часа, като навел доводи относно
пропуски в част от събраните доказателства, свързани с представените Правилник
за вътрешния трудов ред на АМБИ-АБ ЕООД, влизащ в сила в период след
злополуката и График за месец януари 2018г., който е в противоречие с
останалите събрани доказателства. Изрично е посочил да се изяснят
обстоятелствата, свързани с факта, че на 19.01.2018г. пострадалият не е бил дежурен
по график на базата в с.Тъжа, а това се е наложило, с оглед извънредно
настъпили обстоятелства, поради което е налице необходимост от представяне на
нов график, който да носи датата на изготвянето му, а за удостоверяване на това
обстоятелство, е необходимо представянето на евентуално налични два графика или
поправен такъв. Посочил е необходимостта от представяне на трудов договор, в
който да е отбелязано работното му време, както и заповедта за преместването му
на работа в производствената база в с.Тъжа. Дал е указания, че при новото
разглеждане на преписката, органът следва да обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност всички съотносими доказателства, като в случай, че не се обори
посоченият в декларацията час на започване на работа на пострадалото лице, а
именно 16,00 часа и с оглед твърденията на Директора по производството в
дружеството-осигурител, че пазачите е следвало да са на работното си място
по-рано за приемане и предаване на смяната, е безпредметно обследване на
следващото спорно обстоятелство, а именно каква е била целта на пътуване на Т.
по обичайния му път до работното място. При оборване на твърденията в декларацията
от 15.01.2019г., административният орган е следвало да събере доказателства за
установяване на целта на пътуване на Т. по обичайния му път до работното място
повече от два часа преди началото на работния ден. В тази връзка е дал указания
да се обсъдят както твърденията на осигурителя, че Т. е имал да свърши лична
работа, така и твърденията на наследниците е, че пострадалия е бил повикан да
отиде по-рано на работа, като им бъде указано, че на основание на чл.58 ал.4
вр. ал.5 КСО, при разследване на злополуката имат право да присъстват или да
посочат да присъстват работник или служител от същата професия, или член на
семейството или възходящ или низходящ сродник, или представител на синдикалната
организация, в която членува, както и представител на работниците и служителите
в комитетите и групите по условия на труд. Посочил да се изискат данни от
мобилния оператор, за входящите и изходящите му телефонни обаждания на Г.Т.,
както и да се проведе техническа експертиза в тази връзка, с цел установяване
твърденията на страните и преценка верността на дадените писмени обяснения. Съдебното
решение е било оспорено по касационен ред, като с Решение №10528/18.10.2021г,
постановено по адм. дело №5139/2021г по опис на ВАС-6 отд. то е оставено в
сила.
След
получаване на административната преписка за ново произнасяне е извършено
допълнително разследване на обстоятелствата по настъпилата злополука, оформени
в Протокол №5103-15-3 от 11.03.2022г. на Комисия, назначена със Заповед
№1015-15-10/11.01.2022г. и заповед №1015-15-42/14.02.2022г. на Директор ТП на
НОИ-Пловдив. В него са описани обстоятелствата, касаещи предприемането на необходимите процесуални
действия по събиране на доказателства, касаещи изясняване на спорните факти по
това производство съобразно дадените в съдебно решение указания по прилагане на
закона- по началният час на дежурството на пострадалия, както и каква е била
целта на същият за пътуване по времето, през което е настъпила злополуката –
дали е отивал към работа или по свои лични дела. Изискан е бил с писмо изх.№
5101-15-8/22/15.02.2022г. от осигурителя Амби-АБ ЕООД /в несъстоятелност/ актуален
график за 19.01.2018г. на пазачите на обект в с.Тъжа и/или коригиран график, в
случай че е изготвен такъв, както и Правилник за вътрешния трудов ред, актуален
към 19.01.2018г.. С отговор вх.№5101-15-8/22/15.02.2022г. синдикът на
дружеството е посочил невъзможността да ги представи поради липса на достъп до
документацията, касаеща трудовите правоотношения. С вх.№5101-15-8/26 от
25.02.2022г. е бил представен от управителя на АМБИ-АБ ЕООД /в несъстоятелност/
Правилник за вътрешният трудов ред за производствена база в с.Тъжа, в сила от
01.01.2017г и действащ към дата 19.01.2018г.. Представен е график, че работното
време на служителите на длъжност „пазач невъоръжена охрана“ е с начален час
17:00часа до 05:00часа. Посочено е от комисията, че е представен график за
19.01.2018г., като в него пострадалият е вписан на последния ред с работно
време с начален час 17:00 часа. Изискана е справка от мобилен оператор за
телефонните разговори на пострадалото лице от 19.01.2018г, като поради изтекъл
срок на съхранение на данните, такава не е била предоставена. Снети са
допълнителни обяснения от И. Д. Е. на 01.03.2022г.. В тях е посочил, че
началният час на дежурството на Г. М. Т. е от 17:00 часа на 19.01.2018г. и
същият е следвало да се яви 15 минути преди този час на обекта, където ще го
изпълнява. Не е имало причина да бъде повикан по- рано на работното си място,
като проведеният помежду им телефонен разговор е касаел единствено и само
своевременното му застъпване. По отношение на представеният график на дежурства
за м.янеари 2018г. е посочил, че той не е променян, а Т. само е добавен в него
с оглед настъпилите извънредни обстоятелства. Снети са обяснения от Н. П. К.,
заемащ длъжността „пазач невъоръжена охрана“ към 19.01.2018г. в Амби-АБ ЕООД,
база с.Тъжа, в които е посочил, че началният час на дежурствата по график
винаги е бил от 17:00часа, а конкретно за деня няма информация за промяната му,
свързана с Г.Т., което по принцип се е съгласувало с Е.. Не се е явил
поканеният бивш служител Б. С. С.. Представена била и Заповед №4/15.01.2018г на
управител на „Амби-АБ“ООД за преместване на Т. на обект в с.Тъжа, като тя не е
съдържала данни за началния час на работното му дежурство. Като е обсъдил така
приобщените доказателства, комисията е направила извод, че евентуална цел на
пътуването на пострадалият Г.Т. на 19.01.2018г към момента на възникване на ПТП
в 14:50ч не е била във връзка с изпълнение на служебните му задължения. При така
направените констатации и след запознаване с доказателствата по
административната преписка, от длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО при ТП на
НОИ-Пловдив е издадено Разпореждане №5104-15-64 от 05.04.2022година, в което то
формирало извод, че не се касае за трудова злополука по смисъла на чл.55
ал.2 КСО. Изведени са изводи, че обясненията, дадени от наследниците на
пострадалото лице касаят описание на ежедневието на починалия на 19.01.2018г.,
като те не отразяват годни обстоятелства, че пътуването му е било свързано с
изпълнение на трудови задължения. Издаденото разпореждане е било обжалвано пред
директор на ТП на НОИ-Пловдив, който с процесното Решение №2153-15-170 от
13.05.2022г. е потвърдил констатациите в него за липса на трудова злополука. В
тази връзка се е обосновал, че
злополуката е станала с осигурено лице на място, съвпадащо с обичайния път на
същият за отиване или връщане от работното му място, но това не е станало в
рамките на минималното необходимо време за това. Приел, че е безспорно
установено, че началният час на дежурството на Г.Т. е от 17:00 часа, а
злополуката е станала в период, значително надвишаващ минималното необходимо
време за предвижване до работното му място, поради което не са налице
обстоятелства за хипотезата на чл.55 ал.2 КСО. Недоволни от това, наследниците
на пострадалия при злополуката са инициирали настоящото съдебно производство.
Горната
фактическа обстановка съдът установи от събраните доказателства, касаещи
материалите по административната преписка по издаване на оспорения акт, както и
приобщените материали по адм. дело №1848/2019г по опис на АдС-Пловдив.
При така установеното от
фактическа страна, като се запозна със становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства, анализирани поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие следното от правна страна:
Жалбата е
подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лицата, наследници
на починалото осигурено лице и техните права и законни интереси са засегнати
неблагоприятно от постановеното решение на Директор ТП на НОИ – Пловдив, поради
което е налице техен правен интерес от
неговото оспорване, което налага извод за нейната допустимост.
Разгледана
по същество, тя е основателна поради следните за това съображения:
Оспореният административен акт – Решение №2153-15-1703 от 13.05.2022г. на
Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетентен
орган, в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е издадено в хода
на административно производство, развило се на основание чл. 60, ал. 1, вр. с
чл. 55, ал. 2 т.1 от КСО, свързано с изпълнение на влязло в сила съдебно Решение №2194/01.12.2020г.,
постановено по адм. дело №1848/2019г по опис на Административен съд-Пловдив.
Така постановеният административен акт е издаден от
компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложен неговото издаване
съобразно разпоредбата на чл.117 ал.1 б.г от КСО. Впрочем спор по тези
обстоятелства и по установените факти не се формира между страните по делото. Съгласно
дадените писмени указания в посоченото съдебно решение, потвърдени и с Решение №10528 от 18.10.2021год.,
постановено по адм. дело №5139/2021г. по опис на ВАС, административният орган
при преценка за настъпилата на 19.01.2018г.
злополука като трудова, следва да
се извърши конкретен, ясен и обоснован анализ относно характера на злополуката, респ. да изложи подробни мотиви, касаещи правилното
решаване на процесния случай. В тази връзка в хода на административното
производство е следвало да се съберат доказателства относно установяването на
точния час на започване на работната смяна на починалото лице в деня на
злополуката, в която връзка органите по социално осигуряване са събрали
допълнителни обяснения и писмени доказателства. Прави впечатление, че такива се
представят не от синдика на осигурителя „Амби-АБ“ЕООД /в несъстоятелност/, а
отново от управителя, като синдика посочва, че няма достъп до трудовите досиета
на лицата. Независимо от този безспорен факт, органите по административната
преписка са приели същите за достатъчно изясняващи основният факт доказателства,
без необходимата допълнителна проверка по тях. Също така са снети са
допълнителни обяснения от лицата И. Д. Е. и
Н. П. К., които преповтарят обясненията си от предходно
проведеното разследване на злополуката. Същевременно констатираните в съдебните
решения обстоятелство за наличие на противоречиви данни в тези обяснения с
другите събрани по делото доказателства не са коментирани и не са изяснявани.
Неизяснен е останал отговорът на въпроса за съдържанието на проведения разговор
на 19.01.2018г между Е. и пострадалия Г.Т.. Съдържащите се в обяснението на Е.
твърдения за начало на работната му смяна от 17 часа са в противоречие с
останалите изложени от негова страна факти, че той го е търсил за проверка за
началото на започването на дежурството, наложилото се оставяне на друг човек на
смяна /неизяснено е обстоятелството кое е това лице, за да даде обяснения за
времето, през което е следвало да остане в повече до дочакването на
пострадалия/, извозването на служителите с автобуси /кога е станало това
конкретно за този ден/ и последващото му очакване да срещне по пътя
пострадалия, вкл. забелязването на автомобила му на мястото на инцидента, за
което логически извода, че тръгването на Е. е станало във времеви период преди
настъпването на произшествието в 14:50ч и се е развило в един много кратък
период от време с оглед заключенията на проведените при предходното разглеждане
на делото СТЕ. Тези противоречия в неговите обяснения касаят съотносимите по
делото обстоятелства кога точно пострадалия е следвало да бъде на смяна и
неизясняването им води да извеждането на погрешни изводи относно минималния
период, необходим за предвижването на Г.Т. до работното му място.
Неизпълнението на тези логични и следващи се за разследването действия води до
неизпълнение на дадените със съдебното решение указания да се съберат всички
необходими доказателства относно началния час на започване на работна смяна от
пострадалия в конкретният работен ден. Не са изяснени и не са проверени и
съдържащите се в приложените по делото документи – декларацията за настъпила
трудова злополука и протокола за резултатите от извършеното разследване данни
за много по ранен час на започване на дежурството на пострадалия. Изясняването
на горното обстоятелство е свързано с установяването на относим факт със
съществено значение за определянето на злополуката от длъжностното лице по чл.
60 КСО и правилното решаване на делото, а именно целта на пътуването, която
също е останала недоказана при новото разследване на злополуката. Изследването
на посочените обстоятелства има съществено значение за преценка на степента на
относимост и правдоподобност на обсъжданите от административните органи
свидетелски показания, в едно с писмените доказателства с оглед на доказаността
или не на обективно настъпилите обстоятелства по чл.55, ал.2, т.1 КСО. По реда на чл.177 ал.2 от АПК съдът
следва да следи за съответствие на административният акт с влязлото в сила
съдебно Решение №2194/01.12.2020г., постановено по адм. дело №1848/2019г по
опис на Административен съд-Пловдив. В тази връзка в
посоченото съдебно решение категорично е изложено съображението, че
мотивирането на административният акт касае посочване на коректни относими
обстоятелства, касаещи установяване на всички релевантни факти с необходимите доказателства, включително да бъдат
ясно и безпротиворечиво констатирани съществени обстоятелства около
възникването на злополуката и причините постадалият в конкретният период от време да се намира на
посоченото място, което е неговия обичаен път при отиване до работното му място. Поискано е да се
изложат и конкретни мотиви за всяко едно прието обстоятелство, за да може да се
гарантира правото на защита на засегнатите с акта лица. В така издаденото
процесно Решение №2153-15-170/13.05.2022г. на Директор на ТП на НОИ-Пловдив, с
което е потвърдено Разпореждане №5104-15-64/05.04.2022г на на длъжностно лице
по чл.60 ал.1 КСО при ТП на НОИ-Пловдив отново липсват конкретни, ясни,
обосновани с необходимия анализ мотиви относно приетите обстоятелства за
минималното необходимо време за предвижване на
пострадалият до работното му място. Административният орган отново се е
позовал на обстоятелства, за които липсват по преписката конкретни и
непротиворечиви доказателства, като е изградил своя извод на предположения за
причините лицето да пътува. С това не са изпълнени дадените с Решение №2194/01.12.2020г
писмени указания за надлежно мотивиране на административният акт. Не са
изложени и конкретни, ясни мотиви защо се счита пострадалият за недобросъвестен
във връзка с движението му по обичаният път за заемане на работното му място,
който извод не е обоснован с надлежни за това доказателства. От съвкупния
анализ на цитираните разпоредби следва извода, че за да има адекватна
реализация на правото на защита на наследниците на пострадалия, предпоставка за
това е да се посочи при какви конкретни доказателства е изяснено обстоятелството
за предвижване на лицето два часа по- рано от приетото от органите по
осигуряване начало на работната смяна, както и дали този времеви период сам по
себе си не съставлява минимално необходимото
време за това. Още повече, че добросъвестността се предполага до
доказване на противното, а недобросъвестността е необходимо да бъде безспорно
установена, като тежестта за доказването й лежи върху административния орган.
Ето защо по изложените съображения, предвид така установените обстоятелства
по чл.177 ал.2 от АПК, а именно, че Решение №2153-15-170/13.05.2022г.на
Директор на ТП на НОИ-Пловдив е издаден в противоречие с влязло в сила съдебно
решение № 2194/01.12.2020г, постановено по адм. дело №1848/2019г по опис на
Административен съд-Пловдив, обжалвания административен акт следва да бъде
прогласен за нищожен, а преписката да бъде върната на Директора на ТП на
НОИ-Пловдив за ново произнасяне при стриктно съблюдаване на дадените с
посоченото съдебно решение указания по тълкуване и прилагането на закона за изясняване на пълната
фактическа обстановка и в тази връзка необходимостта от събиране на
допълнителни доказателства.
При този изход на делото, с оглед направеното искане за присъждане на
разноски, такива по силата на чл.143 ал.1 от АПК се дължат на жалбоподателя. От
страна на жалбоподателя не е направено своевременно искане за присъждане на
разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.
Така
мотивиран, на осн. чл.172
ал.2 АПК вр. чл.177 ал.2 АПК, Съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожно Решение
№2153-15-170/13.05.2022г. на Директора на ТП на НОИ-Пловдив, с което е оставена
без уважение жалба вх.№1030-15-2015/15.04.2022г на лицата С.Г.Т.
***, М.Г.Т. *** и Т.Г.Т. *** срещу
Разпореждане №5104-15-64/05.04.2022г. на длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО
при ТП на НОИ-Пловдив и не е приета за трудова злополука случилото се на
19.01.2018г. с Г. М. Т. по декларация за трудова злополука
вх. № 5101-15-8/15.01.2019 г. по описа на ТП на НОИ - Пловдив.
ИЗПРАЩА преписката на Директора на
ТП на НОИ гр.Пловдив за ново произнасяне по жалба вх.№1030-15-2015/15.04.2022г
срещу Разпореждане №5104-15-64/05.04.2022г. на длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО при ТП на НОИ-Пловдив, при съблюдаване на дадените със съдебно решение № 2194/01.12.2020г,
постановено по адм. дело №1848/2019г по опис на Административен съд-Пловдив указания
по тълкуване и прилагането на закона.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС по реда на АПК в четиринадесет дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: