№ 222
гр. София, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Златка Чолева
Розалина Г. Ботева
като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело №
20221100501034 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 – чл.438 от ГПК.
Същото е образувано по жалба с вх.№ 2313/13.01.2022 г. на „Д.З.“ АД, гр.София –
действаща чрез пълномощника юрисконсулт Р., срещу действията на частен съдебен
изпълнител /ЧСИ/ В. М. с рег.№ 860 на КЧСИ по изп.дело № 20218600401666, с които
същият е отказал да намали приетите разноски за адвокатското възнаграждение на
взискателя по подадено от дружеството възражение до размера, определен в чл.10, т.1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В жалбата „Д.З.“ АД излага доводи, че приетите от съдебния изпълнител разноски на
взискателя за адвокатско възнаграждение са прекомерни с оглед действителната правна и
фактическа сложност на делото и предприетите изпълнителни действия. Поддържа се, че
застрахователите подлежат на стриктен държавен контрол, а в случай на изпадане в
неплатежоспособност, задълженията му по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите /каквото е и настоящото/, се покриват от Обезпечителния
фонд, администриран от Гаранционния фонд, вземането – предмет на изпълнителното
производство е гарантирано събираемо и то в кратък срок, като е отразено и че цялата
дължима сума по изпълнителното дело, вкл. спорният размер на адвокатския хонорар, е
преведена от дружеството по сметката на ЧСИ на 21.12.2021 г. Наведени са съображения и
че действията на взискателя по изпълнението са ограничени до образуването на
изпълнителното дело, предвид което адвокатското възнаграждение на взискателя следва да
бъде начислена само по чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. – за образуване на
изпълнителното дело, но не и по чл.10., т.2 от същата.
Моли въззивния съд да отмени атакуваните действия на ЧСИ В. М. с рег. № 860 на
КЧСИ по изп.дело № 20218600401666 по отношение на разноските за адвокатски хонорар на
взискателя, като незаконосъобразни и да намали същия съгласно искането им, като му се
присъдят и направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – взискателят М.С.В. в определения от закона срок по
чл.436, ал.3 ГПК не е депозирала възражение по жалбата.
В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ с рег.№ 860 на КЧСИ – В. М. по реда на
чл.436, ал.3 ГПК е отразено, че адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело,
заплатено от взискателя по изпълнителното дело е в съответствие със законовата уредба; че
същото не е прекомерно, а напротив – същото е в минимален размер съгласно действа-щата
към датата на образуване на изпълнителното производство Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
1
Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и
изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалба е подадена от легитимирано лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК, срещу
подлежащ на съдебен контрол по чл.435, ал.2 ГПК валиден акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно общите правила на Глава Осма от ГПК всеки взискател в изпълнителното
дело имат право на възстановяване на заплатените такси и разноски по производството и на
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, във връзка със същото.
Съгласно нормата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело
се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева, а по силата на чл.10, т.2 от
същия акт за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнителното производство и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания до 1 000,00 лева – 200,00 лева и вземания над 1 000,00 лева – 1/2 от съответното
възнаграждение по чл.7, ал.2, т.2-7 от този акт. В дадения казус от процесуалния
представител на взискателя са били осъществени единствено действия по образуване на
изпълнителното дело, но не и други действия по смисъла на чл.10, т.2 от Наредбата, касаещи
удовлетворяване на паричното вземане, с оглед на което и предвид обстоятелствата, че
вземането е заплатено в срока за доброволно изпълнение /на 22.12.2021 г./ и че
изпълнителното дело не се отличава с никаква правна и/или фактическа сложност, на
взискателя се дължат само предвидените в чл.10, т.1 от Наредбата разноски в посочения
размер от 200,00 лева. Поради липсата на доказателства, че пълномощникът на взискателя е
регистриран по ЗДДС, такъв не следва да се начислява върху дължимото се на същия
възнаграждение.
Част от задължителното съдържание на молбата съгласно чл.426, ал.2 ГПК е
посочването на изпълнителен способ, предвид което последното, както и възлагането на
правомощия по чл.18 ЗЧСИ, не представляват действия по смисъла на чл.10, т.2 от
взираната Наредбата и за тях не се дължи отделно възнаграждение.
Предвид изложено настоящият съдебен състав приема, че атакуваните действия на
съдебния изпълнител във връзка с разноските по изпълнението, касаещи адвокатския
хонорар на взискателя, обективирани в съобщение с изх.№ 835/06.01.2022 г., се явяват
незаконосъобразни и следва да бъдат отменени, а претендираното адвокатско
възнаграждение от М.В. по изпълнителното дело – да се намали до размера на сумата от
200,00 лева по чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07. 2004 г. на ВАдвС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съобразно приетия изход на спора – на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК във връзка с
и чл.27 от Наредбата за заплащането на правната помощ на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направените разноски по производството в размер на 75,00 лева – държавна
такса /25,00 лева/ и юрисконсултско възнаграждение /50,00 лева/.
Воден от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ действията на ЧСИ В. М. с рег.№ 860 на КЧСИ по изп.дело №
20218600401666, обективирани в съобщение с изх.№ 835/06.01.2022 г., с които е оставено
без уважение възражението на длъжника „Д.З.“ АД с вх.№ 73195/21.12.2021 г. за намаляване
на приетото адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело до размера,
определен в чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като незаконосъобразни, и вместо което ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя
М.С.В. по изп.дело № 20218600401666 по описа на ЧСИ В. М. с рег.№ 860 на КЧСИ, от
935,00 лева до размера на сумата от 200,00 лева.
ОСЪЖДА М.С.В., ЕГН **********, с адрес: гр.Стара Загора, ул.******* да
ЗАПЛАТИ на „Д.З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.*******, сумата 75,00 /седемдесет и пет/ лева – разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3