№ 260053 / 9.2.2021 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
РАЙОНЕН СЪД гр. МОНТАНА.................................…трети наказателен състав………………………………….....……………в закрито заседание на 09 февруари.............през 2021 година........................................в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря.......................................и с участието……...…………на...... прокурора……изслуша докладваното от…….……….....……......съдията Цветкова…………ЧНД № 15..........………по описа за 2021 година…………..................…и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда и условията на чл.243 ал.4 и сл. НПК.
С Постановление на Районна прокуратура - Монтана от 30.10.2020г. на основание чл.243 ал.1 т.1 във връзка с чл.24 ал.1 т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 385/ 2020г. по описа на РУ - Монтана, преписка вх. № 2755/ 2019г. на РП - Монтана, образувано за престъпление по чл.216 ал.1 от НК.
Постановлението е обжалвано от П.Ц.Р. xxx, която моли съда да го отмени като неправилно и незаконосъобразно, като излага конкретни доводи за това.
Съдът, като обсъди доводите наведени в жалбата, във връзка с доказателствата, събрани по досъдебно производство № 385/ 2020г. по описа на РУ - Монтана, преписка вх. № 2755/ 2019г. на РП - Монтана, преценявайки обосноваността и законосъобразността на атакуваното постановление, намира жалбата за допустима и подадена в законоустановения срок от лице имащо правен интерес, а разгледани по същество НЕОСНОВАТЕЛНА по следните мотиви:
Досъдебното производство е образувано за това, че през месец октомври 2019 година в град Монтана, в местността „Парта” противозаконно са били повредени и унищожени недвижими и движими вещи на неустановена към момента стойност - престъпление по чл.216 ал.1 от НК.
В хода на разследването са извършени необходимите процесуално-следствени действия, с оглед разкриване на обективната истина и изясняване на фактическата обстановка.
Свидетелят П.Ц.Р. xxx е собственик на недвижим имот в местността „Парта” на град Монтана с площ 13 283 кв. м. По досъдебното производство са приложени копия на скица, нотариален акт и удостоверение за намиращата се в имота вила на един етаж, със застроена площ 38 кв.м. Имотът на жалбоподателя П.Р. граничи с друг недвижим имот собственост към момента на свидетеля С. Г. С. и съпругата му К. Т. К., закупен на 21.06.2019 година от свидетеля Р. И. В. от гр. Монтана.
През есента на 2019 година свидетелят С. наел тежка техника - багер и камион и почистил имота си от избуялата, неподдържана растителност, т.к. имал намерение да строи вила. За целта наел фирма, за трасиране, означаване и координиране на границите на имота. Изготвен бил протокол от 15.08.2019г, като трасирането е ОРНО извършено от правоспособно лице И.Л., представител на „Кадастър- Монт” ООД град Монтана. Поставени били и колчета на съответните точки, където минавала границата. Свидетелят С. в показанията си твърди, че е изчистил имота си в рамките на границите поставени от трасирането и по никакъв начин не е бил навлизал в имота на съселите. Последните обаче били дошли и премахнали колчетата, които били поставени при трасирането. В имота имало лози и дървета, които били премахнати, но те били в неговото си място, в границите на имота му. Техниката, с която е било извършено разчистването е било по негово разпореждане с ясното съзнание, че се разчиствало в имота му, в границите, които са били определени от фирмата, за трасиране, означаване и координиране на гранилите на имота. В показанията си също така излага, че още, когато закупил имота, бетоновата пътека, за която имат претенции съседите му по имот, че е била повредена, същата била в това си състояние, т.е. недобро. Тази пътека влизала в неговия имот, но по никакъв начин техниката, която е бил наел не е минавала през пътеката. Имотът на съседите му бил занемарен, къщата напукана, но по никакъв начин последното не е вследствие на багера, който е извършвал дейности в неговия имот. Самата къща била прел срутване, но причината за това не е на багера. През есента на имота били дошли съпругата и двете дъщери на свидетеля Р.. като последните били изскубали колчетата, които били поставени от фирмата и казали, че не са на мястото си. Още тогава св. С. им бил обяснил, че лицензирана фирма е поставила колчетата и е трасирала имота по документи и както е по скица. Обяснил им, че ако имат претенции да си извикат и друга фирма от тяхно име, която да определи границите. Твърди, че не е виждал собственика на имота и нямал никакви претенции спрямо него, но ако той има претенции да си ги предяви по граждански ред.
В хода на разследването е разпитан и предходния собственик — свидетеля Р. В., от който свидетеля С. закупил имота. Свидетелят В. твърди, че никога не е виждал собственика на съседния имот. т.е. свидетеля Р.. Имотът му бил занемарен и обрасъл с храсти, в окаяно състояние, неподдържан с години. Свидетелят В. е закупил имота си преди около 5 години и твърди, че още от тогава вилата на свидетелят Р. била в лошо състояние, а плочника и пътеката в окаяно такова. Никога през този период от 5 години не е виждал нито св. Р., нито негови близки да посещават имота.
От своя страна свидетелят Р. и близките му твърдят, че са посещавали периодично имота. През месец септември 2019г, св.Виктория Първанова Ц., Росица Първанова Ц., дъщери на свидетеля Р. и В.К.Ц., неговата съпруга посетили имота си. Тогава не са подали сигнали за нередности. На 23.09.2019г. установили, че били изкоренени плодни дръвчета. На 24.10.2019г, когато отново отишли, установили, че били изкоренени насаждения, разбит плочник и циментова пътека, зид. Свидетелят Р. твърди, че били се снабдили с актуална скица, която била същата като старата, свързали се с геодезист, който бил направил съответните измервания и поставил колчета, като се оказало, че всъщност тяхното място продължавало в това на съседа им – свидетеля С.. Претенциите на свидетеля Р. са свидетелят С. ла му
заплати обезщетение за повреденото и унищожено имущество в размер на около 5000, пет хиляди лева според него.
В хода на разследването е назначена и извършена съдебно-оценителна експертиза, като вещото лице е извършило оглед на място и приспаднат съответен процент на овехтяване, както и оценка на трайните насаждения, съгласно Наредбата за оценка на трайни насаждения. От заключението на вещото лице по назначената и извършена съдебно-оценителна експертиза се установява следното: няма ограда между имотите на свидетеля С. Г. и този на свидетеля П.Ц.Р., която е била с дължина 18.20м от телена мрежа на стоманобетонови колове измерена по време на огледа в присъствието на представители на собственика на имота и жалбоподател. По данни на жалбоподателя стоманобетоновите колове са били през 2м„ т.е около 9 бр., но на място не е имало такива, нито пък счупени. На лице била видима повреда на пътека с размери 5,10 на 0,8 четири или 4,08 кв.м. Разместени и частично счупени са били 15 базалтови плочи. Установени са били остатъци от изкоренени дървета, като не е било възможно да се преброят корените и стеблата, т.к. около тях имало израсла висока трева. По данни на св. Р. и близките му касае се до 4 асми, мушмула, череша, черница, ябълка и праскова по 1 брой, които са на повече от 40 години. Вещото лице посочва, че в момента на огледа имота е неподдържан, обрасъл със средно висока и висока растителност, откъм улицата оградата също била значително унищожена. Или общата стойност на причинените повреди, съгласно заключението на вещото лице е 132.96лв. към момента на инкриминираното деяние. Щетата се нанася към минималната работна заплата за страната в този период 0,24 пъти.
Предвид гореизложеното Районна прокуратура – Монтана приела не е осъществен състав както на престъпление по чл.216, ал.1 от НК, така и на престъплението по чл.323. ал.1 от НК.
Приела още, че действително, разпоредбата на чл.216 НК защитава важни обществени отношения, свързани с конституционно регламентираното право на защита на собствеността на гражданите и това обстоятелство е преценено от законодателя при криминализиране на действията по унищожаването и повреждането на чуждата собственост. За да се определи като престъпно обаче едно конкретно поведение, то следва да покаже типичната за този тип прояви степен на засягане на обекта на деянието, което да обоснове използването на санкционни средства и да ги направи обществено приемливи. В конкретният случай приела, че не се установява деянието да е извършено умишлено, т.к. свидетелят С. е разчиствал в границите, които са му били определени. Не са събрани и категорични доказателства, че с въпросната техника, която е бил наел за разчистване на имота си, е навлизала в имота на свидетеля Р., вследствие и на което да са причинил съответните вреди, а още по-малко това да е било извършено умишлено. Факт е, че между лицата очевидно има спор за границата между имотите им, който спор обаче не може да бъде разрешен в настоящето производство. РП-Монтана приела още, че ако свидетелят Р. има претенции относно обезщетение за причинените му вреди, в случай на унищожени плодни дръвчета и лози, респективно пропуснати ползи, то същият следва да реализира правата си по граждански ред.
В случаят, не е осъществен и състав на престъплението по чл.323 ал.1 от НК, т.к. за осъществяването на това деяние е необходимо правото, за което претендира дееца да бъде обективно оспорвано от друг правен субект, т.е. да съществува спорно материално правоотношение и то между деецът и пострадалия от престъплението самоуправство. Такова спорно материално правоотношение към периода, поддържан като инкриминиран не е съществувало. Самоуправството се характеризира с два момента: а) едно претендирано от дееца право и б) действие по неговото самоволно осъществяване - в нарушение на реда, установен за това със закона. Осъщественото с деянието право може да бъде действително, т.е. реално съществуващо, осъществено по реда, предвиден в закона, или предполагаемо, т.е. такова, каквото само е претендирано от дееца. Изпълнителното деяние на чл.323 ал.1 от НК изисква да е налице предварително оспорено имуществено право от насрещната страна по правоотношението, което да е било обективно изразено и безусловно обхванато от умисъла на дееца. Законът изисква преди започване на самоуправните действия да е съществувал правен спор между дееца и пострадалия. По настоящето дело липсват такива данни, т.е. да е съществувал правен спор между страните към периода, поддържан като инкриминиран. Липсват каквито и да било данни да има образувано производство пред съда за такъв спор. В случая, очевидно е налице спор за граници, който спор страните следва решат по частен път в съда.
Съдът изцяло споделя тези изводи на прокуратурата.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че свидетеля С. през есента на 2019 година наел тежка техника – багер, камион и почистил имота си от избуялата, неподдържана растителност. Преди да стори това обаче наел фирма, за трасиране, означаване и координиране на границите на имота. Изготвен бил протокол от 15.08.2019г, като трасирането е ОРНО извършено от правоспособно лице И.Л., представител на „Кадастър- Монт” ООД град Монтана. По делото липсват каквито и да било доказателства наетата от свидетеля техника за разчистване на имота си да е навлизала в имота на свидетеля Р., а още по – малко да му е причинила вреди. Факт е, че между лицата очевидно има спор за границата между имотите им, който спор обаче не може да бъде разрешен в настоящето производство.
Правилно е приело Държавното обвинение, че не е осъществено и изпълнителното деяние на чл.323 от НК, тъй като по делото липсват данни преди деянието да е съществувал правен спор между страните.
Съгласно разпоредбата на чл.243, ал.5 от НПК съдът се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. В разглеждания случай съдът намира, че така обжалваното постановление е обосновано и законосъобразно.
Анализирайки събраните доказателства в досъдебното производство правилно и законосъобразно РП-Монтана е приела, че са изчерпани възможностите за събиране на други доказателства. Съществуващата по делото наличност от такива не са достатъчни да обосноват обвинение за извършено престъпление.
Предвид на гореизложеното липсват законови основания за изменение или отмяна на постановлението. За да бъде повдигнато обвинение спрямо определено лице в извършване на престъпление от общ характер и да бъде съставен обвинителен акт спрямо него е необходимо при разследването да бъдат събрани достатъчно доказателства - за виновността на лицето. При анализа и оценката на доказателствената съвкупност следва да може да бъде направен единствено възможния и непротиворечив извод за наличието на престъпление от общ характер както от обективна, така и от субективна страна. Такъв извод в конкретния случай за извършено престъпно деяние не може да бъде направен.
На следващо място, прокуратурата е единствено овластения орган, на чиято преценка е възложено установяване наличието или липса на престъпление, както и неговата квалификация, поради това незаконосъобразно е да се разпорежда от съда какво престъпление да се установи, като се изземва тази функция. Единствено при явна незаконосъобразност съда следва да даде указания в каква насока да бъдат коригирани обстоятелствата по разследването, но в случая липсват такива данни.
Ето защо правилно и законосъобразно досъдебното производство е било прекратено на основание чл. 243 ал.1 т.1 от НПК.
Мотивиран от изложеното и чл.243 ал.6 т. 1 НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Районна прокуратура - Монтана от 30.10.2020г, с което на основание чл.243 ал.1 т.1 във връзка с чл.24 ал.1 т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 385/ 2020г. по описа на РУ - Монтана, преписка вх. № 2755/ 2019г. на РП - Монтана, образувано за престъпление по чл.216 ал.1 от НК, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва или протестира в 7 /седем/ дневен срок пред ОС - Монтана, от съобщаването му на страните, че е изготвено / РП-Монтана и П.Ц.Р. чрез пълномощника си В.К.Ц., негова съпруга/.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: