Решение по дело №88/2022 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 47
Дата: 8 юли 2022 г.
Съдия: Минчо Танев Танев
Дело: 20222180100088
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Царево, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Петранка Ян. Бъкларова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело №
20222180100088 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
КР. ЮР. С., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Г.С.- БАК, с адрес на
кантората и съдебен адрес: **, против: Прокуратурата на Република България,
**, представлявана от главния прокурор на Република България, с която се
иска от съда, да постанови решение, с което да осъди ответника, да плати на
ищеца сумата в размер на 2000,00 лв. представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - морални страдания, причинени от силен
стрес, тревога и притеснение в резултат от незаконосъобразно обвинение в
извършване на престъпление, за което е било образувано ДП № ** г. по описа
на РП- Бургас, ТО- Царево, 154,00 лв. имуществени вреди, представляваща
сумата за назначената в хода на ДП химикотоксикохимична експертиза,
заплатена от ищеца 29,45 лв. лихва върху главницата от 2000,00 лв. за
периода 15.01.2022 г. (влизане в сила на постановлението за прекратяване на
ДП) до датата на подаване на настоящата искова молба- 08.03.2022 г. ведно
със законната лихва за забава върху сумите от подаване на исковата молба до
окончателното плащане. Да осъди ответника да заплати на ищеца
направените по делото разноски.
С исковата молба са представени писмени доказателства. Направено е
искане за допускане на гласни такива.
1
Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от
исковата молба и доказателствата на ответника.
Ответника е получил съобщението и е депозирал писмен отговор в
срок. В отговора на исковата молба, ответника счита предявения иск за
допустим, но неоснователен. Ангажира писмени доказателства.
С исковата молба се твърди, че ищецът е бил спрян в гр. Приморско,
обл. Бургаска, от полицейски служители, за извършване на проверка при
управление на МПС, като му била извършена проверка за алкохол и
наркотични вещества. Алкохолната проба е била отрицателна, но
наркотичната е отчела наличие на метамфетамин. Твърди се, че ищеца е бил
задържан със заповед за задържане за срок от 24 часа в поделение на МВР,
бил му съставен АУАН, с който му били иззети контролния талон,
свидетелството за правоуправление на МПС части 1 и 2, както и са били
снети регистрационните табели на автомобила. Сочи се, че против ищеца е
били издадени още ЗППАМ, с която е временно отнето свидетелството за
управление на МПС, ЗППАМ, с която е била прекратена регистрацията на
МПС за срок от 6 месеца, както и е било образувано БП за престъпление по
чл. 343б, ал. 3 от НК. Сочи се, че впоследствие, с постановление на РП-
Бургас, ТО- Царево, досъдебното производство било прекратено поради липса
на извършено престъпление, като в постановлението на прокуратурата е
посочено, че назначената и проведена химикотоксикологична експертиза на
ВМА- София не е открила наличие на алкохол, упойващи или наркотични
вещества в кръвта на ищеца.
В отговора на исковата молба ответника твърди, че образуването на БП
в случая е било задължително, тъй като само със способите на НПК е могло
да се установи дали ищеца е следвало да носи наказателна отговорност-
изпробването му с техническо средство е отчело наличието на наркотични
вещества в организма на ищеца. Според ответника, БП е било образувано за
извършеното деяние, а не срещу конкретното лице, т.е. не персонално срещу
ищеца. Според ответника, от датата на започване на наказателното
производство, личното участие на ищеца в извършваните действия и
засягащите го административноправни и наказателноправни процедури е
било съвсем ограничено- същия е бил задържан за по малко от 4 часа в РУ-
Приморско. Сочи се, че връчените на ищеца ЗППАМ, не са били обжалвани
2
от него, въпреки че в тях изрично е упомената възможността да бъдат те
обжалвани в 14- дневен срок по административен ред пред по- горестоящия
административен орган и АС. Според ответника, ДП е проведено и
приключено в законоустановения срок, като причина за продължителността
му е забавянето на назначената съдебно- химична експертиза. Твърди се, че
никакви процесуални ограничения не са налагани на ищеца- на същия не е
предявявано обвинение, не е вземана мярка за неотклонение.
В съдебно заседание, процесуалния представител на ищеца поддържа
иска на изложените основания.
Ответника в съдебно заседание, чрез процесуалния представител
оспорва иска на изложените основания.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено
следното :
Правното основание на иска е в чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро от ЗОДОВ
и чл. 86 от ЗЗД.
Няма спор по делото, че на 30.09.2021 год. около 14:20 часа, ищецът е
бил спрян в гр. Приморско, обл. Бургаска, от полицейски служители на РУ-
Приморско, за да му бъде извършена проверка при управление на лек
автомобил **, peг. № **. Не се спори, че му е била извършена проверка за
наличие на алкохол и наркотични вещества, като алкохолната проба е била
отрицателна, но наркотичната- извършена с техническо средство „Дрегер
Дръг Тест 5000, с фабричен № **- е отчела наличие на метамфетамин. Няма
спор, че на ищеца е бил съставен АУАН, с който му били иззети контролния
талон, свидетелството за правоуправление на МПС части 1 и 2, както и са
били отнети регистрационните табели на автомобила. Не се спори, че против
ищеца са били издадени ЗППАМ № ** на полицейски служител към ОДМВР-
Бургас, РУ- Приморско, с която е било временно отнето свидетелството за
управление на МПС, както и ЗППАМ № ** г. на полицейски служител към
ОДМВР- Бургас, РУ- Приморско, с която е била прекратена регистрацията на
МПС за срок от 6 месеца, считано от 27.12.2020 г. Няма спор, че ищеца не е
приел показанията на техническото средство, поради което му е бил издаден
талон за изследване и същият е съпроводен до медицинско заведение, за да
даде кръвна проба за анализ. Не се спори, че ищеца е бил задържан за срок от
3
24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за което е издадена
съответната Заповед за задържане на лице. При задържането, на ищеца е бил
извършен личен обиск, за което е издаден протокол за личен обиск на лице от
същата дата, с опис на намерените в него вещи. Още с първото действие по
разследването, а именно задържането на ищеца за 24 часа, е било образувано
БП ** г. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, като по същото обаче,
ищеца не е бил привлечен като обвиняем, по отношение на него не са били
взимани мерки за процесуална принуда.
Няма спор, че с постановление изх. № ** г. на РП- Бургас, ТО- Царево
от 07.01.2022 г. досъдебното производство било прекратено поради липса на
извършено престъпление. От констатациите на прокурора е видно, че по
делото няма привлечено в качеството на обвиняем лице. От Постановлението
се установява също, че от извършената в хода на разследването
токсикохимична експертиза, в кръвната проба на ищеца не се установява
наличие на наркотични вещества. Досъдебното производство е прекратено с
мотив, че деянието не е престъпление. След влизане в сила на
Постановлението, СУМПС е върнато на ищеца. Видно от материалите по
делото, общият период на воденото против ищеца наказателно производство
е от 30.09.2021 г. до 07.01.2022 г.
По делото ищецът е ангажирал и гласни доказателства. От показанията
на разпитания свидетел се установява, че след случилото се ищеца не излизал
често от къщи, затворил се в себе си и не се чувствал в обичайното си
състояние. Притеснявал се от това какъв ще бъде резултатът от кръвната
проба и бил разочарован от случилото му се. Влошили се и отношения между
ищеца и околните, като според свидетеля, хора коментирали, че ищеца е
наркоман, убиец на пътя.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на
делото, съдът намира от правна страна следното:
В тежест на ищеца в настоящия процес е, да докаже наличието на
всички елементи от фактическия състав на твърдяното от него накърнено
субективно материално право по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а именно:
обвинение в извършване на престъпление, респективно прекратяване на
образуваното наказателно производство поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление;
4
настъпване на твърдените имуществени и неимуществени вреди и причинно-
следствена връзка между вредите и незаконното обвинение.
В конкретния казус съдът намира, че са налице тези предпоставки по
тази разпоредба и ищецът има основанието да претендира и да получи
обезщетение за причинените вреди. Този извод се налага от обстоятелството,
че по делото безспорно се установи правнорелевантното обстоятелство, а
именно, че е било образувано и водено досъдебно производство срещу ищеца
за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, за това, че е управлявал лек
автомобил след употреба на наркотични вещества. Също е безспорно, че
ищецът не е привличан като обвиняем по досъдебното производство и не му е
била взета мярка за неотклонение. Наказателното производство било
прекратено с постановление на Бургаска районна прокуратура, ТО- Царево.
Не е спорно още, че след проверката с тестов дрегер ищецът е дал кръв за
медицинско изследване
Установи се по делото, че ищецът е бил задържан за срок от 24 часа
със заповед за задържане на лице и временно му е отнето свидетелството за
правоуправление на МПС, като от данните по делото се установява, че
същото му е върнато след приключване на ДП. С оглед на изложеното съдът
приема за установено, че в конкретния случай Държавата е повдигнала и
поддържала незаконно обвинение срещу ищеца, тъй като в периода от
30.09.2021 г. до 07.01.2022 г. срещу него е било образувано досъдебно
производство, което е било прекратено, като това изцяло покрива
фактическия състав на нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро от ЗОДОВ.
В тази връзка са неоснователни възраженията на ответника, свързани с
обстоятелството, че ищецът не е бил привличан като обвиняем, респ. не е
притежавал качеството "обвиняем" по смисъла на НПК, нито му е взимана
мярка за неотклонение. Действително това е така, но следва да се посочи, че
употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ израз "обвинение в извършване на
престъпление" трябва да се тълкува по- широко за нуждите на специалния
деликт, а не в тесния му наказателнопроцесуален смисъл. Когато има
образувано наказателното производство, което се води срещу определено
лице /както е в случая/, а впоследствие производството бъде прекратено
поради това, че извършеното деяние не е престъпление, няма как да не е
осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. В този случай лицето, срещу
5
което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното
срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е
прекратено без да му е повдигнато обвинение. Така и в практика на
върховната съдебна инстанция се приема, че е без значение за възникване на
отговорността е обстоятелството дали прекратяването е извършено преди или
след като на лицето е било повдигнато обвинение - решение № 35/16.02.2016
г. на ВКС по гр. д. № 5215/2015 г., III- то ГО на ВКС. Лицето, срещу което е
водено наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него
наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено,
преди да му е повдигано обвинение. Важен е фактът на засягане на личната
сфера, който настъпва от момента, в който спрямо съответното лице се
извършват действия във връзка с образуваното срещу него наказателно
производство – а не формалното му привличане в качеството на обвиняем /чл.
54 НПК/ по реда на НПК. Затова когато досъдебното производство е водено
срещу конкретно лице, въпреки че не е било привлечено като обвиняем по
предвидените форма и ред, следва да се счита, че е ангажирана наказателната
му отговорност и че от проведеното срещу него наказателно преследване до
прекратяване на досъдебното производство поради това, че извършеното
деяние не е престъпление, то може да претърпи вреди, отговорна за които е
държавата на основанието по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Абсолютно идентичен
казус на настоящия е разгледан и по гр. дело № 880/2020 г. на III- то ГО на
ВКС, по което е постановено определение № 277/09.04.2020 г.
Предвид незаконното обвинение в извършване на престъпление,
следва да се приеме, че ищецът е търпял неимуществени вреди, изразили се в
тревожност, стрес, притеснение от неоснователното обвинение, чувство на
срам и унижение пред близки, приятели, съграждани. В случая се касае за
вреди, които всеки човек при подобни обстоятелства неминуемо търпи, а и те
се установяват от ангажираните от ищеца гласни доказателства, чрез разпита
на свидетел. Съдът кредитира последните, тъй като изхождат от лице, което
не е пряко заинтересовано от правния спор, което е имало възможност за
непосредствено наблюдение над живота на ищеца, като наред с това,
показанията са логични, последователни и кореспондиращи помежду си и с
останалите доказателства по делото. Те свидетелстват, че в периода на
воденото наказателно производство е имало видима промяна в поведението и
психоемоционалното състояние на ищеца. В период от близо 4 месеца,
6
същият не е бил наясно кога и как ще приключи образувано срещу него
наказателно производство, което освен това е станало достояние на по-голям
кръг лица от обичайните му близки, с които евентуално би споделил своите
тревоги, като е логично ищецът да е изпитал страх, тревожност,
безпокойство, унижение и срам, както и дискомфорт, които са нарушили
обичайния му ритъм на живот и са оказали негативно влияние върху неговото
битие. Не се ангажирани доказателства за настъпването на някакви по-тежки
вреди, освен описаните по-горе, които да са в причинна връзка с
наказателното производство.
С оглед на горното, съдът намира претенцията за неимуществени
вреди за доказана по основание. По отношение на размера на обезщетението,
то същия следва винаги да е съобразен с критерия "справедливост", визиран в
чл. 52 от ЗЗД, определен от закона като мяра за паричния израз на всяка
конкретна морална обезвреда. Задължителната за правоприлагане съдебна
практика на Върховната инстанция, като ППВС 4/68 г. определя понятието
"справедливост" не като абстрактно, а като свързано с цялостна преценка на
обективно съществуващите конкретни обстоятелства във всеки един случай.
Трайната практика по неимущественото обезщетение на лицата, визирани
като правоимащи по ЗОДОВ, приема за относими към размера му: личността,
съдебното минало, социалното положение и възрастта на пострадалия,
продължителността на упражнената спрямо него наказателна репресия и
нейния интензитет, отчитащ също вземането на МНО и МПП, както и
естеството им, характера на престъплението, за което е повдигнато
обвинението- тежко или не, рефлектиращо и върху строгостта на
предвиденото наказание и неговата продължителност, също осъществените в
рамките на съответното производство наказателно процесуални действия,
ангажиращи наказателно преследвания и тяхната честота, медийното
разгласяване на процеса и съответния му обществен отклик. Значими за
размера на обезвредата са и всички трайни негативни последици, засягащи
доброто име и утежняващи за продължителен период битуването на
пострадалия- като загуба на приятели и познати, поява на заболявания,
утежняване на съществуващи такива, влошаване на отношенията в
семейството, разтрогване на брак, заболяване или страдание на член от
семейството, което рефлектира, поради близостта на отношенията отново
върху пострадалия. От значение са също и икономическите отношения в
7
страната, съществували към момента на претърпяното страдание, т. к. те
стоят в основата на общественото разбиране за адекватното му парично
овъзмездяване. Съотнесено към данните в конкретния казус, горното
мотивира този състав да приеме за доказани не само обичайните обосновано
предполагаеми, причинени от наказателното преследване на ищцата морални
вреди, изразяващи се в страх от бъдеща наказателна репресия за тежко по
смисъла на НК престъпление, в притеснения за развитието на отношенията с
близките хора, безпокойство за бъдещето, чувство на унижение, наранено
лично достойнство, понасяне на неприятен социален отзвук, страх от
уронване на доброто име чрез медийно разгласяване в неопределен
обществен кръг, загуба на обичайна среда и влошаване на социалнтие
отношения. Съда отчете също така и краткия период на ДП- приблизително
четири месеца, като взема предвид и липсата на повдигнато обвинение и взети
МПП. При това, по отношение размера на обезщетението, съдът намира, че
справедливото такова възлиза на 1 500,00 лв. което съответства на принципа
за справедливост, съобразно характера и степента на увреждането, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, степен и интензитет,
ниската възраст на увредения и неговото обществено и социално положение.
Ето защо, искът за главница за неимуществените вреди, следва да се
уважи за сумата от 1 500,00 лева и да се отхвърли за горницата над уважения
размер, до пълния заявен такъв от 2 000,00 лв.
Основателна е претенцията и за лихва върху главницата от 1500,00 лв.
за периода 15.01.2022 г. (влизане в сила на постановлението за прекратяване
на ДП) до датата на подаване на настоящата искова молба- 08.03.2022 г. която
следва да се уважи до размера от 22.08 лева и да се отхвърли до
претендирания такъв от 29,45 лв.
Основателна при това положение е акцесорната претенция за
законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане
По принцип следва да се уважи и претендираното обезщетение за
имуществени вреди, в размер на 154,00 лв. представляваща сумата за
назначената в хода на ДП химикотоксикохимична експертиза, заплатена от
ищеца, тъй като същи не е бил осъден с влязъл в сила съдебен акт, поради
което и разноски по ДП не следва да му бъдат възлагани.
8
Основателна при това положение е акцесорната претенция за
законната лихва за забава върху претендираното обезщетение за имуществени
вреди от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да
се осъди ответника да заплати на ищеца сумата 468,25 лева за разноски по
делото, съобразно уважената част на исковете. Неоснователно се явява
депозираното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
предвид цената на исковете, правната и фактическа сложност на делото, като
същото клони към предвидения минимален размер, съобразно нормата на чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес: **, да заплати
на КР. ЮР. С., ЕГН **********, сумата от 1 500,00 лв. главница,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на водено против КР. ЮР. С., ЕГН **********, наказателно производство по
ДП № ** г. по описа на РП- Бургас, ТО- Царево, водено за престъпление по
чл. 343б, ал. 3 от НК, прекратено с Постановление от 07.01.2022 г. на Районна
прокуратура- Бургас, ТО- Царево, ведно със законната лихва за забава върху
главницата от 1 500,00 лв. считано от датата на подаване на исковата молба-
08.03.2022 год. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за
горницата, над уважения размер от 1 500,00 лв. до пълния заявен такъв от
2000,00 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес: **, да заплати
на КР. ЮР. С., ЕГН **********, сумата от 154,00 лв. представляваща разход
за назначената в хода на ДП химикотоксикохимична експертиза, ведно със
законната лихва за забава върху главницата от 154,00 лв. считано от датата на
подаване на исковата молба- 08.03.2022 год. до окончателното изплащане на
сумата.
9
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес: **, да заплати
на КР. ЮР. С., ЕГН **********, сумата от 22.08 лева, представляваща лихва
върху главницата от 1500,00 лв. за периода 15.01.2022 г. (влизане в сила на
постановлението за прекратяване на ДП) до датата на подаване на настоящата
искова молба- 08.03.2022 г. като отхвърля иска за горницата, над уважения
размер от 22.08 лева до пълния заявен такъв от 29,45 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес: **, да заплати
на КР. ЮР. С., ЕГН **********, сумата от 468,25 лева, за разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Бургас,
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
10