№ 900
гр. Бургас, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20212120107180 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Л. К. Д. против АС. АХМ. ЮЗ.,
ЕГН ********** от *** за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца по договор за потребителски паричен кредит от 04.09.2019г. сумата от 402.64 лева
главница, сумата от 2.78 лева договорна лихва за периода от 20.01.2020г. до 20.03.2020г.,
сумата от 39.99 лева обезщетение за забава за периода от 21.01.2020г. до 01.06.2020г., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че ответникът е сключил с ”***“ договор за потребителски паричен
кредит от 04.09.2019г., като сумата по кредита е следвало да се върне на 7 месечни вноски.
Кредитополучателят е преустановил плащанията, като падежът на първата неплатена вноска
е на 20.01.2020г. Крайният срок за плащане на целия кредит настъпва на 20.03.2020г. и така
той е станал изцяло изискуем. На 22.04.2020г. между кредитора и ищеца е сключен договор
за цесия, с който вземането е прехвърлено. Цедентът е упълномощил цесионера да уведоми
длъжника за прехвърленото вземане и е изпратено уведомление до ответника, което обаче не
е получено от него. Ето защо уведомлението предстои да бъде направено в настоящото
производство. С тези мотиви се моли исковете да се уважат.
Исковете са по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.99 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът не е представил отговор в срока по чл.131 ГПК.
В хода на делото, с нарочна молба ищецът е заявил, че е настъпило плащане от
ответника и вземането се явява погасено с плащане.
При това положение исковете са неоснователни.
1
Между “***.“ и АС. АХМ. ЮЗ. е бил сключен договор за потребителски кредит №
***г. за сумата от 1099 лева. Общата стойност на плащанията възлиза на 1165.42 лева, като
кредитът е трябвало да бъде погасен на 7 месечни вноски. Падежът на последната вноска е
на 20.03.2020г.
Съдържанието на договора сочи, че той съответства на изискванията на чл.11, ал.1
ЗПК, като включва в себе си и задължителните реквизити по чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 ЗПК.
Ето защо няма основание за нищожност на договора.
Установява се също по безспорен начин, че вземанията на кредитора “***.“ са били
прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 22.04.2020г. Според уговореното в договора,
продавачът следва да посочи вземанията в списък Приложение 1. Такова приложение е
налично по делото, оформено е в табличен вид и в него са записани всички прехвърлени
вземания, като е видно, че вземането към ответника по процесния договор фигурира в него.
Налага се извод, че цесията е валидно сключена и е прехвърлила вземането по договора в
полза на ищеца.
Налице е пълномощно, с което старият кредитор е упълномощил новия кредитор
/цесионера/ да уведоми всички длъжници за договора за цесия. В изпълнение на това
пълномощно, цесионерът е изпратил писмено уведомление до ответника, че дългът му е
прехвърлен в негова полза. Няма данни уведомлението да е било връчено на ответника.
Следва да се съобрази обаче, че в хода на процеса с връчване на исковата молба на
ответника бяха връчени и посочените документи – договор за цесия, пълномощно и
уведомление, като по този начин той е известен вече за прехвърлянето на вземането и този
факт следва да се съобрази по чл.235, ал.3 ГПК.
Изготвената по делото счетоводна експертиза е дала заключение, че длъжникът
преди завеждане на делото е заплатил 610 лева, като след това плащане са останали
дължими 402.64 лева главница, 2.78 лева възнаградителна лихва, а доколкото е налице и
забава в плащанията, се дължи и мораторна лихва от 41.94 лева. Експертизата е установила
също така, че в системата на ищеца е отразено плащане на сумата от 585 лева от
09.02.2022г. Това плащане се признава и от самия ищец. Вещото лице е заявило, че при
съобразяване на плащането се налага извод, че цялото вземане е погасено чрез изпълнение.
На основание чл.235, ал.3 ГПК плащането като новонастъпил факт трябва да се вземе
предвид от съда при решаване на спора. Ето защо следва да се приеме, че към момента
процесните вземания за главница и лихви са погасени и вече не се дължат. Искът се явява
неоснователен и трябва да бъде отхвърлен.
Независимо от изхода на делото, доколкото плащането на процесните вземания е
извършено след подаване на исковата молба, ответникът е дал повод за завеждане на делото
и дължи разноски в полза на ищеца. Установява се обаче, че със заповедта за изпълнение
разноски не са присъдени, не е имало и искане за допълване на заповедта в частта за
разноските, ето защо съдът не може да ги присъжда с настоящото решение.
Що се отнася до разноските, сторени в исковото производство, те са на стойност
2
общо 365 лева. Съдът обаче съобразява, че на 09.02.2022г. ответникът е заплатил в полза на
ищеца 585 лева, с които е погасил изцяло задълженията си по договора за кредит, възлизащи
общо на 447.36 лева за главница и лихви. Платената сума от 585 лева е по-голяма от
задълженията по кредита, поради което трябва да бъде прието, че след погасяването на тези
задължения, остатъкът от 137.64 лева е платен за погасяване на разноските по делото.
Следователно останали са неплатени разноски от 227.36 лева /365-137.64/ и именно те
следва да се присъдят на ищеца.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.***, представлявано от Л. К. Д. против АС. АХМ. ЮЗ., ЕГН
********** от *** за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца по договор за потребителски паричен кредит от 04.09.2019г. сумата от 402.64 лева
/четиристотин и два лева и шестдесет и четири стотинки/ главница, сумата от 2.78 лева /два
лева и седемдесет и осем стотинки/ договорна лихва за периода от 20.01.2020г. до
20.03.2020г., сумата от 39.99 лева /тридесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки/
обезщетение за забава за периода от 21.01.2020г. до 01.06.2020г., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане, които вземания са
присъдени със заповед за изпълнение № ***/30.06.2021г. на БРС по ч.гр.дело № ***/2021г.
ОСЪЖДА АС. АХМ. ЮЗ., ЕГН ********** от *** да заплати на “Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано от Л. К. Д. сумата от 227.36 лева /двеста двадесет и седем лева и тридесет и
шест стотинки/ съдебно-деловодни разноски в исковото производство.
ОТХВЪРЛЯ искането на “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ********* за
присъждане на разноските по заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3