Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /28.11.2016г. гр.Търговище
в
името на народа
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
пети
състав
На седми ноември 2016 година
В публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ
Секретар:А.А.
като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№48 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
предявени от Х.А.Х. от гр.И., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора-гр.Ловеч,
против Н.Ф.Т. и А.А.З.,*** искове по чл.439 от ГПК за оспорване на вземания по издадения
по н.о.х.д.№72/2000г. на Окръжен съд-Търговище в тяхна полза изпълнителен лист
от 18.04.2002г. за суми в размер на по 56 854.40 лв. за всеки един от
взискателите. С доводи за погасяване на вземанията с изтичането на 5-годишния
давностен срок по чл.110 от ЗЗД, с начален момент-влизане в сила през 2002г. на
присъдата, по която е издаден изпълнителния лист, както и поради изтичане на
2-годишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по изп.д.№ 28/2012г. на ДСИ при
Районен съд-Търговище, тъй като взискателите не са поискали извършване на изпъл-нителни
действия за периода 2012-2014г., ищецът моли съдът да поста-нови решение, с
което да признае за установено несъществуването на вземанията в посочения размер
по издадения изпълнителен лист в частта му срещу него.
С писмен отговор по реда и в срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответниците
оспорват предявените искове с възражения по чл.116, б.“в“ и чл.117, ал.2 от ГПК
за прекъсвания на давността и неизтекла нова 5-годишна погасителна давност по
вземанията.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
С влязла в сила на 08.04.2002г. присъда №24/20.10.2000г.по
н.о.х.д.№72/2000г. на Окръжен съд-Търговище ищецът Х.А.Х. от гр.И. е осъден на
доживотен затвор без право на замяна за престъпление по чл.199, ал.2, т.2 от НК, както и солидарно с М.И. И. *** да заплати обезщетения по чл.45 от ЗЗД на А.А.З.
и Ф. Х. З., поч. на г., наследен от А.А.З. и Н.Ф. *** и ответници в настоящото
производство, за морални и от причинената смърт на сина на Ф. и А. З.- Ю. З., в
размер на по 20 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането-05.10.1999г. до окончателното плащане.На
18.04.2002г. в полза на взискателите е издаден изпълнителен лист, въз основа на
който и по тяхна молба от 08.11.2002г. срещу двамата длъжници е образувано
изп.д.№635/2002г. на ДСИ при ТщРС за събиране на посочените суми, ведно с
разноски в размер на 103 лв.До длъжниците са изпратени призовки за доброволно
изпълнение и за прилагане на посочения от взискателите изпълнителен способ,
предвид липсата на друго имущество, са наложени запори на трудовите им
възнаграждения в затвора, като от полагащия труд М. И. е събрана сума в общ
размер на 1 578.77 лв. до 30.01.2012г., когато с постановление по чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК на ДСИ е обявено прекра-тяването на изп.д.№635/2002г. По молба
на взискателите и въз основа на същия изпълнителен лист на 14.02.2012г. срещу
длъжниците е образува-но ново изп.д.№28/2012г. на ДСИ, задълженията по което
към момента на предявяване на иска по чл.439 от ГПК са определени на
38 421.23 лв.-главница, 75 578.42-мораторна лихва и 103 лв.-разноски,
или в общ размер на 114 102.65 лв., от които: вземане на А.З. в размер на 85
576.99 лв.(3/4 от общата сума) и вземане на Н.Т.-в размер на 28 525.66 лв.(1/4 от общата сума).
За приложението на императивни материалноправни разпоредби съдът е длъжен
служебно да следи, т.е. и без да е налице изричен факти-чески и правен довод на
субекта на процесуалноправното отношение, поради което и след като по силата на
чл.9, ал.1 от ЗН в полза на ответницата Н.Т. не е възникнало вземане,
надвишаващо наследствената от баща й част и равняващо се на 1/4 част от общия
размер на вземането по изпълнителния лист, то възражението й, че вземането й
съществува и в размер над сумата 28 525.66 лв. до сумата 56 854.40
лв. е неоснователно, обуславящо уважаване на предявения иск по чл.439 от ГПК в
тази му част.
С оглед разпоредбите на чл.330, ал.1, б.“д“от ГПК/1952г., респ. на чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК/2007г., в сила от 01.03.2008г., когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява.Действително, прекратяването е по
силата на закона, като изтичането на посочения срок води до т.нар.“перемция“,
касаеща преустановяване на процесуално-правните отношения по повод
изпълнителното дело, невъзможността за извършване на последващи валидни
принудителни действия от съдебния изпълнител, вдигане на наложени запори и
възбрани, но няма за после-дица промяна в материалноправните отношения между
страните и в частност-съществуването на субективното материално право на
вземане на кредитора, респ. погасяването на дълга, поради което позоваването на
посочената нормативна уредба само по себе си е неотносимо към настоя-щия гражданскоправен
спор и предприетата по реда на чл.439 от ГПК съдебна защита.
Погасителната давност е общ институт на гражданското право, уреден в чл.110-120 от ЗЗД и като сложен юридически факт включва бездействие на титуляра на вземането и изтичането на определен период от време, определен в закона, след което за длъжника възниква субектив-ното право да погаси с волеизявление правото на принудително изпълне-ние.
Съгласно разпоредбата на чл.120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно,
поради което съдебният спор следва да бъде разгледан в обхвата на твърденията
на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба, т.е.-в рамките на
наведеното от същия основание на предявения отрицателен установителен иск по
чл.439 от ГПК, а именно-изтекла в негова полза погасителна 5-годишна обща
давност по чл.110 от ЗЗД, считано от датата на влизане в сила на присъда
№24/20.10.2000г.по н.о.х.д.№72/2000г. на Окръжен съд-Търговище, т.е. с начален
момент-08.04.2002г. и краен момент на периода- 08.04.2007г.
Предвид
разпоредбите на чл.114-117 от ЗЗД, с влизане в сила на присъдата на
08.04.2002г. в полза на кредиторите е започнала да тече нова 5-годишна давност,
като с оглед възраженията на ответниците следва да се прецени дали в посочения
от ищеца период 08.04.2002г.-04.08.2007г. е настъпило събитие, от което
давността е прекъсната-чл.116, б.”в” от ЗЗД и е започнала да тече нова
давност-чл.117, ал.1 от ЗЗД, считано от датата, на която е поискано или е
предприето последното изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ, като например: насочване на изпълнение чрез налагане на запор или
възбрана, извършването на опис и оценка на вещ, насрочване и извър-шване на
продан и т.н., съгласно т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по т.д.№2/ 2013г. на ОСГТК
на ВКС.
В конкретния случай, с молба от 08.11.2002г. взискателите са поискали
налагане на запор на трудовите възнаграждения на длъжниците в затвора и на
25.11.2002г. ДСИ е наложил поисканите запори, изпра-щайки съответните запорни
съобщения.С оглед на тези действия, давно-стта е прекъсната по силата на
чл.116, б.“в“ от ЗЗД и нова давност е започнала да тече след получаване на
съобщението от длъжника Х.А.Х. на 06.12.2002г.След като началния момент на
новата давност е 07.12.2002г., то нейният 5-годишен срок не е изтекъл до
04.08.2007г., на който период се позовава ищецът, поради което и така
предявените искове по чл.439 от ГПК не са доказани по посоченото основание и
следва да бъдат отхвърлени, с изключение на иска срещу първата ответница в
размера му над 28 525.66 лв., тъй като
вземането не е възниквало над размера на наследената от баща й 1/4 част от
общата сума по изпълнителния лист.
Независимо от тези доводи, дори и позоваването на чл.110 от ЗЗД да бе
изрично обосновано с последващ период, то относно оспорването следва да се имат
предвид и други съображения.
По тълкуването и прилагането на
посочената нормативна уредба е налице задължителна съдебна практика, като с
Постановление №3/18. 11.1980г. по гр.д.№3/1980г. на Пленума на Върховния съд е
прието, че „от разпоредбата на
чл. 116, б. "в" от ЗЗД, според която давността се
прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, не следва, че
погасителната давност тече при висящност на изпълнителния процес. Съгласно чл. 117, ал.2 от ЗЗД, след установяване на
вземането със съдебно решение започва да тече нова давност. За нейното прекъсва-не е необходимо предприемането на действия за
принудително изпълне-ние по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД. След
образуването на изпълнител-ното дело, обаче, при
висящност
на изпълнителния процес
прекъснатата вече давност се спира.“
С Тълкувателно решение №2/26.06.2015г.
по т.д.№2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, в мотивите към т.10 е направено стеснително
тълкуване на нормата на чл.115, ал.1, б.“ж“ от ЗЗД,
като с позоваване на Консти-туцията от 1991г., но без
посочване на конкретна разпоредба, е прието, че под съдебен процес относно вземането
следва да се разбира само исковия процес, а в изпълнителния процес давността не
спира, като Постановле-ние
№3/18.11.1980г. по гр.д.№3/1980г. на Пленума на Върховния съд е обявено за изгубило сила. Т.е., до 26.06.2015г. тълкуването с ППВС
№3/1980г., като инструмент за вторично абстрактно правно регулиране в
отношенията на неиндивидуализиран кръг от адресати, е задължително за всички
граждани, съдилища и административни органи, които са длъжни да съобразяват
поведението си с него, а тълкуването с ТР №2/ 26.06.2015г. е задължително за в бъдеще,
тъй като в противен случай би се стигнало до накърняване на основни принципи на
правовата държава, като напр. принципите за правна сигурност, правна
предвидимост на последиците от предприето поведение, равнопоставеност и
забраната за злепоставяне.
В тази насока,
след като запорът е наложен с връчване на запорно-то съобщение на длъжника Х.А.Х.
на 06.12.2002г., то от 07.12. 2002г. до изтичане на срока по чл.330,
ал.1, б.“д“от ГПК/1952г. на 07.12.2004г. давност не тече.Такава е започнала да
тече на 08.12.2004г., но далеч преди настъпването на крайния й срок на
08.12.2009г., същата е прекъсната по повод молба на взискателите от
09.10.2008г.-с насочване на изпълнението против този длъжник с изпращане на запорно
съобще-ние №2776/24.10.2008г. На 26.11.2009г. ДСИ отново е насочил изпълне-ние
с налагане на запор, като новата давност е спряна от 14.02.2012г., когато е
образувано изп.д.№28/2012г. на ДСИ, до изтичане на срока по чл.433, ал.1, т.8
от ГПК на 14.02.2014г., но не е изтекла до последващото й прекъсване със запор
от 14.04.2015г., от която дата започва нова 5-годишна давност.
Но дори и да се приеме, че Тълкувателно решение №2/26.06. 2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС има обратно действие и да се счете, че образуването на изпълнително производство не спира давно-стта, то с оглед разясненията в мотивите на т.10 от решението: „В граж-данското право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действува, давност не тече.“, а в конкретния случай, такава невъзможност за взискателите е налице, тъй като съгласно разпоредбите на ППЗИН/1990г. и ППЗИНЗС/2010г., осъде-ният на доживотен затвор без право на замяна длъжник Х.А.Х. е на специален режим на изтърпяване на наказанието в затвора, настанен е в постоянно заключено помещение, при засилен надзор и охрана, и не работи, предвид множеството уведомителни писма на началниците на затворите в гр.Варна, гр.Плевен и гр.Ловеч-напр. изх. №3397/29.11.2002г. и изх.№1589/24.08.2015г., поради което и не полу-чава трудово възнаграждение.След като прилагането на единствения възможен изпълнителен способ е възпрепятствано по обективна причина, за която взискателите не отговарят, то с оглед и на посоченото тълку-ване, давност не тече до отпадане на възникналата пречка, обуславящо отхвърляне на отрицателните установителни искове в посочената част.
Страните в производството са ползвали безплатна правна помощ, поради което
разноски не следва да им се присъждат.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Ф.Т. ***, ЕГН:****** , че
паричното й вземане по издадения въз
основа на влязла
в сила на 08.04.2002г. присъда №24/20.10.2000г., постановена по н.о.х.д.№72/ 2000г. на Окръжен съд-Търговище изпълнителен лист от 18.04.2002г. в частта му срещу солидарния
длъжник Х.А.Х. от гр.И., ЕГН:**********, изтърпяващ наказание лишаване от
свобода в Затвора-гр.Ловеч не съществува в размер над сумата 28 525.66 лв. до сумата 56 854.40
лв., на осн.чл.439 от ГПК, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.А.Х. от гр.И., ЕГН:**********,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора-гр.Ловеч против Н.Ф.Т. ***, ЕГН:****** иск
по чл.439 от ГПК в останалата част до пълния му размер, а именно- за
установяване, че паричното й вземане по издадения
въз основа на влязла
в сила на 08.04.2002г. присъда №24/20. 10.2000г., постановена по н.о.х.д.№72/ 2000г. на Окръжен съд-Търговище изпълнителен лист от 18.04.2002г. в частта му
срещу солидарния длъж-ник Х.А.Х. от гр.И., ЕГН:**********, изтърпяващ наказание
лишаване от свобода в Затвора-гр.Ловеч не съществува до размер на сумата 28 525.66лв., както и изцяло предявения от Х.А.Х. от гр.И., ЕГН:**********, изтърпяващ наказание
лишаване от свобода в Затвора-гр.Ловеч против А.А.З. ***, ЕГН:********** иск по
чл.439 от ГПК за установяване несъществуване на парично вземане в размер на 56 854.40
лв. по издадения въз основа на влязла в сила на
08.04.2002г. присъда №24/20.10.2000г., постановена по н.о.х.д. №72/ 2000г. на Окръжен съд-Търговище изпълнителен лист от 18.04.2002г. в частта му срещу солидарния
длъжник Х.А.Х. от гр.И., ЕГН:**, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора-гр.Ловеч,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: