№ 3678
гр. Варна, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20223110109700 по описа за 2022 година
при участието на секретаря Росица Чивиджиян,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 срещу Община
Варна, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Осми
приморски полк“ № 43, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, както
следва: сумата 1251.62 лв., представляваща сбор от сумите: 1. 1241.62 лв. – изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение по сключен договор за имуществена застраховка
„Каско“ и „Злополука“, за причинени имуществени вреди - щети по л.а. „БМВ“, модел 535 с
ДКН В 0530 PT, изразяващи се в увреждания на задна дясна джанта, вследствие на
преминаването на автомобила през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното
платно на ул. “Перла“ в посока магазин „Примекс“, за което е образувана щета №
13017030103108, и 2. 10.00 лв. – разходи по ликвидационната дейност /обичайни
ликвидационни разноски/, ведно със законната лихва върху главницата 1251.62 лв., считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 30.05.2022 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата 381.43 лв., представляваща лихва за забава, начислена за периода 27.05.2019
г. – 27.05.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 6874/2022 г. по описа на ВРС, ХLII състав.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения,
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Към датата на произшествието
ищецът е обезпечил застрахователното покритие по имуществена застраховка за лек
автомобил „БМВ“, модел 535 с ДКН В 0530 PT, обективирана в застрахователна полица №
0306Х0223216/14.07.2016 г. за застраховки „Каско“ и „Злополука“, валидна до 03.11.2017 г.
Сочи се, че на 26.04.2017 г., при движение на ул. „Перла“ в посока магазин „Примекс“,
автомобилът преминал през несигнализирана и необезопасена дупка. В резултат на това
1
била увредена задната дясна джанта на автомобила. При ищеца била образувана преписка
по щета № 13017030103108. Ищцовото дружество е възложило на трето за спора лице
извършване на ремонт на автомобила, за което е заплатило сумата 1241.62 лв.,
представляваща по съществото си застрахователно обезщетение. Допълнително са
извършени ликвидационни разноски в размер на 10 лева. Поддържа, че ищцовото дружество
е встъпило в правата на увреденото лице. Излага се, че пътното платно, на което е
осъществено произшествието е собственост на ответника. Именно до Община Варна е
изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на 19.10.2017 г. В предоставения
срок за доброволно изпълнение и до настоящият момент ищецът не е получил изпълнение,
поради което заявява съдебна претенция за удовлетворяване на регресното му право.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Община Варна депозира отговор, в който оспорва
иска като неоснователен. Възразява за недоказаност на механизма, при който е настъпило
произшествието. Позовава се, че при липса на протокол за ПТП не би могла да се установи
причината за произшествието, вкл. мястото и условията, при които е настъпило. Акцентира
и върху липсата на данни за скоростта на движение на водача и пътните условия.
Неуведомяването на компетентните органи за произшествието представлява нарушение на
собствените ОУ на застрахователя съгласно чл. 59.6.1 от същите. Оспорва претендирания
размер на вредите като неотговарящ на разходите за отстраняване на щетите. В заключение
настоява за отхвърляне на претенциите.
В проведеното по делото открито съдебно всяка от страните представя молба по хода
на делото, в която заявява, че поддържа исканията и възраженията си.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Въз основа на подадено от ищеца заявление е издадена заповед № 3359/31.05.2022 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното ч. гр. д. № 6874/2022
г. по описа на ВРС, XLII състав, срещу длъжника Община Варна за заплащане на
посочените в заповедта суми, предмет на настоящото производство.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение от длъжника. С разпореждане
от 17.06.2022 г., съобщението за което е получено на 24.06.2022г., на заявителя са дадени
указания, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Настоящата искова
молба е депозирана в съда на 25.07.2022 г. /изпратена по пощата на 22.07.2022 г., видно от
пощенското клеймо/, тоест в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
За основателността на предявените искове е необходимо ищецът при условията на
пълно и главно доказване да установи наличието на валиден застрахователен договор
относно увредено имущество, в случая л. а. „БМВ“, модел 535 с ДКН В 0530 PT; че вредите
са настъпили в резултат от попадане в неравност на път, част от общинската пътна мрежа;
размера на вредите; заплащане на застрахователно обезщетение в полза на увреденото лице;
размера на обичайните разноски, направени за определя на застрахователното обезщетение;
поставяне на ответника в забава, съответно размера на обезщетението за забава.
2
По отношение на регресната искова претенция:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
От представената комбинирана застрахователна полица № 0306Х0223216 се
установява, че лек автомобил „БМВ”, с рег. № В 0530 РТ, е застрахован по застраховка
„Каско”, клауза „пълно каско“ и „Злополука“, при застрахователя „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, със
срок на действие 26.07.2016 г. – 25.07.2017 г.
На 27.04.2017 г. лицето Г. А. А. в качеството си на представител на собственика на
автомобила „ОАЗИС“ ЕООД е подало уведомление за щета по застраховка „Каско на МПС“
за това, че на 26.04.2017г. при движение по ул. „Перла“ по посока „Примекс“ влязъл с
автомобила в дупка. Посочва се в уведомлението, че е проверил състоянието на гумите, тъй
като дупката била голяма, но не установил наранявания. По-късно вечерта бордовият
компютър изписал, че нивото на гумата е намаляло. Видими деформация – спукана джанта,
задна дясна.
Видно от представения по делото приемо-предавателен протокол от 02.06.2017 г.,
ремонтът на процесния автомобил е извършен от АС „М Кар Варна“ ООД. Издадена е
фактура на стойност 1241.62 лв. с посочено основание „ремонт по поръчка 205495“. Не е
спорно, а и от представеното платежно нареждане от 06.07.2017 г. /л. 22 от делото/ се
установява, че застрахователят е заплатил в полза на посочения автосервиз сумата 1241.62
лв. по щета № 3017030103108.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства посредством разпита на
свидетеля Г. А. А., които съдът изцяло кредитира като ясни и последователни. Същият
заяви, че си спомня въпросното ПТП на ул. „Перла“. Не си спомня точно къде е била
дупката, доколкото цялата улица била в големи дупки. Половин час преди инцидента спряло
да вали, искал да избяга от една голяма локва, трите колелета на колата минали, но задното
дясно попаднало в дупката. Бил сам в колата. ПТП-то се случило по обяд. Като слязъл да
провери дали има щети по автомобила, не установил видими такива. Два или три часа по-
късно обаче датчиците на автомобила показали на дисплея, че гумата е спаднала доста.
Отишъл в БМВ и оттам му казали, че не препоръчват ремонт на джантата, а същата да се
смени по застраховка „Каско“. Подал уведомление за щета. Посочва, че повредите по
автомобила били отстранени.
Съгласно заключението на вещото лице А. В. по приетата без възражения от страните
САТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, след съпоставяне на
уврежданията на лек автомобил „БМВ 535“, с рег. № В 0530 РТ /описани от застрахователя
и видими на предоставения снимков материал/, експертизата счита, че реалният и възможен
механизъм на настъпване на застрахователното събитие е следният – автомобилът при
3
движение попада със задно дясно колело в нарушение на пътната настилка – дупка,
намираща се на платното за движение. След попадане и движение на задно дясно колело в
дупката и при изкачване на колелото обратно на платното за движение, джанта задна дясна
влиза в съприкосновение с ръба на дупката и се получават увреждания по нея. Последните
са по вътрешния ръб на джанта задна дясна на автомобила и са вследствие на преминаване
през обект, какъвто би могъл да бъде края на пътната настилка към образувалата се дупка.
При съпоставяне на механизма на произшествието и установените увреждания става ясно,
че е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди за
процесния лек автомобил и е възможно същите да са причинени по степен и вид от
настъпилото ПТП.
От съвкупния анализ на ангажираните в производството писмени доказателства,
гласни доказателствени средства и заключението на вещото лице съдът приема, че в случая
може да се направи обоснован извод, че твърденият в исковата молба механизъм на ПТП е
доказан от ищеца. Установена по категоричен начин е и пряката причинно-следствена
връзка между събитието /настъпилото ПТП/ и вредоносния резултат /уврежданията по
автомобила, заявени в исковата молба/.
Съдът не споделя вижданията на процесуалния представител на ответника, че при
липса на протокол за ПТП не би могла да се установи причината за произшествието,
включително мястото и условията, при които то е настъпило. В случая не се установява
нарушение на нормата на чл. 125, т. 8 от ЗДвП, съгласно която службите за контрол на
Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на
пътнотранспортното произшествие, когато произшествието е с един участник и моторното
превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му
от произшествието вреди. По делото не е установено ходовата част на процесния лек
автомобил да е била увредена до степен да не може да се придвижва на собствен ход.
Напротив. Уврежданията касаят задна дясна джанта, поради което не е налице задължение за
водача да уведоми компетентните органи за настъпилия пътен инцидент.
Наведените възражения в отговора на исковата молба относно липсата на данни за
скоростта на движение на водача и пътните условия са твърде общи. В случая не е
направено възражение за съпричиняване, съответно не са ангажирани и доказателства в тази
връзка, поради което съдът приема, че тези обстоятелства са ирелевантни в настоящото
производство.
Не е спорно по делото, че ул. „Перла“ в гр. Варна, на която е настъпил пътният
инцидент, представлява публична общинска собственост по аргумент от чл. 2, ал. 1, т. 2 от
Закона за общинската собственост и § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за местното
самоуправление и местната администрация, според който с влизане в сила на закона
/ЗМСМА/ преминават в собственост на общините следните държавни имоти: общинските
пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените
площи за обществено ползване.
Според чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на
4
общинските пътища се осъществяват от общините. Разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от Закона
за движението по пътищата предвижда задължение за лицата, които стопанисват пътя, да го
поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги
отстраняват във възможно най-кратък срок. Контролът относно изправността и състоянието
на пътната настилка и пътните съоръжения в населените места се осъществява от служби за
контрол, определени от кметовете на общините, на основание чл. 167, ал. 2 ЗДвП.
С оглед на посочената нормативна уредба и установеното по делото наличие на
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, съдът намира за доказано
противоправното поведение (бездействие) на лицата, на които Община Варна е възложила
поддържането на пътното платно в изправно състояние. Същото е в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие и неговия вредоносен резултат,
която връзка се установява от заключението на съдебно-автотехническата експертиза и
събраните свидетелски показания. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на съответното
длъжностно лице се предполага до доказване на противното, като обратно доказване не е
проведено по делото.
Според вещото лице А. В. по изслушаната САТЕ, общата стойност на щетите –
джанта задна дясна, нанесени на автомобила, определена към датата на застрахователното
събитие по средни пазарни цени, предвид годината му на производство, е в размер на
1505.31 лв. Направените от застрахователя разходи в размер на 10 лв. за оглед и експертиза
съответстват на обичайните такива при такъв тип щети. Изплатеното застрахователно
обезщетение в размер на 1241.62 лв. съответства на нужните средства за отстраняване на
причинените щети, съобразно действащата към момента на събитието методика за
определяне на обезщетения по застраховка автокаско, като ремонтът е извършен в
официален сервиз на марката в гр. Варна, съгласно договорни отношения със
застрахователя, с влагането на оригинални резервни части, предоставянето на търговска
отстъпка за резервни части и консумативи.
В заключение следва да се посочи, че всички изискуеми предпоставки за уважаване
на регресната искова претенция са установени в производството. Ето защо съдът приема, че
така предявеният иск е основателен, поради което същият следва да бъде уважен изцяло,
предвид и коментираното по-горе заключение на вещото лице. Основателно е и искането за
присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 30.05.2022 г. до окончателното й изплащане.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение за забава:
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ГПК, когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Смисълът на
поканата съдът приема, че е, за да даде подходящ срок на длъжника, в който, ако не изпълни
доброволно, след изтичането му да се счита, че е в забава за плащане на дължимото.
По делото не е спорно, а и от представената с исковата молба регресна покана /л. 23
от делото/ се установява, че застрахователят след плащане на застрахователното
обезщетение е отправил покана към ответната община за възстановяване на сумата 1251.62
лв. Предоставен е 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Поканата е получена на
5
19.10.2017 г., видно от известието за доставянето й.
С оглед направените изводи за основателност на главната искова претенция следва да
се приеме, че считано от 27.10.2017 г. /с изтичане на срока за доброволно изпълнение/
ответникът е в забава за плащане на посочената в поканата сума. В настоящото
производство се претендира лихва за забава единствено за времето от 27.05.2019 г. –
27.05.2022 г., в който период ответникът е бил в забава.
Конкретният размер на обезщетението за забава съдът изчисли с помощта на
програмния продукт Апис Финанси – „Изчисляване на законна лихва” /изчислението е
приложено към корицата на делото/. За претендирания период обезщетението се равнява на
сумата 381.40 лв., до който размер искът е основателен и следва да бъде уважен. Същият
размер на обезщетението съдът изчисли и с помощта на сайта calculator.bg /Калкулатор
лихви/. Ето защо за разликата над 381.40 лв. до претендираните 381.43 лв., искът следва да
бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца,
доколкото и отхвърлената част от иска за обезщетение за забава е незначителна. В
заповедното производство направените от негова страна разноски са в общ размер от 75 лв.,
от които 25 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер, която сума следва да бъде присъдена в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 ГПК.
В настоящото производство ищецът представя доказателства за заплатена държавна
такса в размер на 75.06 лв., 300 лв. – платен депозит за вещо лице и 50 лв. – платен депозит
за призоваване на свидетел. Претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът с
оглед действителната правна и фактическа сложност на делото приема, че следва да е в
минимален размер, а именно 100 лв., съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ. По тези съображения в полза на страната следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер от 525.06 лв., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Община Варна,
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Осми
приморски полк“ № 43, дължи на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, сумите, както следва: сумата
1251.62 лв. /хиляда двеста петдесет и един лева и шестдесет и две стотинки/,
представляваща сбор от сумите: 1. 1241.62 лв. – изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ и „Злополука“, за
причинени имуществени вреди - щети по л. а. „БМВ“, модел 535 с ДКН В 0530 PT,
изразяващи се в увреждания на задна дясна джанта, вследствие на преминаването на
автомобила през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно на ул. „Перла“
в посока магазин „Примекс“, за което е образувана щета № 13017030103108, и 2. 10.00 лв. –
разходи по ликвидационната дейност /обичайни ликвидационни разноски/, ведно със
законната лихва върху главницата 1251.62 лв., считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 30.05.2022 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 422, ал.
1 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, както и сумата 381.40 лв. /триста осемдесет
и един лева и четиридесет стотинки/, представляваща лихва за забава, начислена за
периода 27.05.2019 г. – 27.05.2022 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6874/2022 г.
6
по описа на ВРС, ХLII състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за забава
за разликата над 381.40 лв. до претендираните 381.43 лв.
ОСЪЖДА Община Варна, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43, да заплати на „ЗАД АРМЕЕЦ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“
№ 2, сумата 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща сторените съдебно-деловодни
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 6874/2022 г. по описа на ВРС, XLII
състав, както и сумата 525.06 лв. /петстотин двадесет и пет лева и шест стотинки/,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7