Р Е Ш Е Н И Е
№…….../...........12.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря Христина
Атанасова,
като разгледа
докладваното от съдията,
т.д. № 521/2019
г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от В.П.Д., с ЕГН
**********, с постоянен адрес ***8
срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“,
с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Позитано" № 5, в условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 80000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на
настъпило ПТП 11.07.2017 г., в гр. Варна,
причинено виновно от водача на л. а. „Пежо“ с per. № *****, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” със
застрахователна полица № BG/03/*****,
със срок на действие от 05.01.2017г. до 04.01.2018г., ведно със законната лихва считано от датата на увреждането
– 11.07.2017г. до окончателното изпащане на задължението.
Ищцата
твърди, че за описаното по-горе ПТП
отговорността на виновния водач е ангажирана по нохд № 5732/2017 г., по описа
на ВРС, НО, като е признат за виновен в извършване на престъплението и е
освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК. В резултат от удара на ищцата са причинени две средни
телесни повреди, изразяващи се в счупване на дясна раменна кост и счупване на
лява подбедрица. В болничното заведение ищцата имала нужда от придружител,
който да я обгрижва, тъй като не била в състояние да става от ортопедичното
легло и да са справя сама с биологичните си нужди. Поради изключително силните
болки в крайниците през по-голямата част от болничния престой се налагало да
приема болкоуслокояващи. След изписването от болницата се придвижвала с
количка, тъй като не можела да ходи, а дясната й ръка била с протеза на рамото.
Отказала се от операция поради липса на средства. Въпреки проведените
процедурни рехабилитации, които продължават и понастоящем, функцията на
крайниците не е възстановена напълно и болките не са отшумели, като според
лекарите това състояние е необратимо. В резултат на причинените увреждания
ищцата претърпяла силни болки и страдания, избягвала социални контакти през
първите месеци, тъй като я натоварвали и й причинявали главоболие. От тези състояния
на психическо разстройство получила проблем с безсънието. Често изпада в стрес
и получава пристъпи на паника. Изпитва безпокойство когато й се наложи да
пътува или да преминава покрай движещи се или спрели автомобили. Отключило се
паническо разстройство при наличието на повече хора, започнала да избягва
здрависванията с ръка, поради опасения по-рязкото движение да не й причини
болка в крайниците. Лекият автомобил, управляван от виновния водач, е
застрахован по сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност” със
застрахователна полица № BG/03/*****,
със срок на действие от 05.01.2017г. до 04.01.2018г. Ищцата е предявила писмена застрахователна претенция №3830/03.08.2018г., по която застрахователят се е произнесъл
с отказ №00072/24.01.2019г.
Ответникът,
по реда на чл. 367 ГПК, оспорва
предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение. Поддържат се доводи за недоказаност на
механизма на ПТП, като се твърди, че същият следва да бъде изследван от
гражданския съд като елемент от фактическия състав на деликтната отговорност.
Навеждат се доводи, че травмите на ищцата са настъпили в резултат от нейното
собствено виновно поведение. Приносът на пострадалата се изразява в нарушение
на чл.108 от ЗдвП. Твърди се, че ищцата е можела да забележи и чуе процесния
автомобил и при полагане от нейна страна на необходимата бдителност, удар не би
настъпил. Размерът на претенцията се оспорва като прекомерен. В случай на
уважаване на иска се претендира за съобразяване на обезщетението със степента
на съпричиняване. Поддържа, че е налице забава на кредитора по отношение на
плащането, както и че застрахователят не дължи лихва по чл.409 от КЗ.
В
срока по чл.372, ал.1 от ГПК е
депозирана допълнителна искова молба, в която възраженията на ответника се
оспорват като неоснователни. Поведението на ищцата е било съобразено с
правилата за движение. Ако беше налице съпричиняване, то щеше да бъде отчетено
в наказателното производство при индивидуализация на наказанието.
Претендираният размер на обезщетението е съобразен с трайната съдебна практика
и социално икономическата обстановка в страната, същият е в границите на
лимитите на застрахователните обезщетения и кореспондира на вида и степента на
увреждане. Законната лихва се дължи от датата на
увреждането, а в условията на евентуалност от датата на изтичане на тримесечния
срок по чл.496 КЗ – 04.11.2018г.
В
депозирания в срока по чл.373, ал.1 от ГПК допълнителен отговор на искова молба
ответникът поддържа предприетите с отговора оспорвания. Изложени са съображения
за доказателствената стойност на актовете на органите в досъдбното производство
и на влязлата в сила присъда и за разпростиране на задължителната й сила само
по отношение на поведението на деликвента, но не и на увредения, освен ако
съпричиняването не представлява елемент от състава на престъплението по
конкретното дело.
В с.з. страните, чрез процесуални представители, поддържат
изложените съображения, възражения и оплаквания.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по
приобщеното НАХД № 5732/2017г. по описа на ВРС, че с Решение 94/22.01.2018г.
обвинаяемият М.И.К. е признат за виновен
за това, че на 11.07.2017г. в гр.Варна, при управление на МПС – л.а. „Пежо” 207
SW, с рег. №***, нарушил правилата за движение:
чл.40, ал.1 от ЗДвП. и с това по непредпазливост причинил две средни телесни
повреди на В.П.Д., изразяваща се в счупване на дясната раменна кост, което е
обусловило трайно затруднение в движението на десен горен крайник за период от
около 2.5-3 месеца, като на основание чл.78А, ал.1 от НК е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание. В мотивите
на решението е индивидуализирана и втората средна телесна повреда.
Не е спорно между страните, че л.а. „Пежо” 207 SW, с рег. №***, управляван от М.И.К., е бил
застрахован по риска „Гражданска отговорност”, по застрахователна полица BG/03/*****, сключена със ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, гр.София, със срок на действие от 05.01.2017г.
до 04.01.2018г.
Предвид релевираното от ответника
възражение за съпричиняване е проведена САТЕ, от заключението на която се установява, че ПТП е настъпило на
паркинга на МБАЛ „Св. Марина”, обособен между оградата на болницата и бул.”Хр.
Смирненски”, в дясно от главния вход на болницата, между лекия автомобил,
излизащ на заден ход с маневра ляв завой от паркомясто до оградата на болницата
и ищцата, движеща се по паркинга в посока главен вход на болницата с гръб към
автомобила. В началния момент на маневрата огледалата за обратно виждане са
били ограничени в терсен коридорен взор между две паркирани коли, от където
водачът е имал максимална коридорна видимост едва с ширината на паркомястото,
заемано от автомобила му и назад спрямо ширината на паркинга. Ударът с
пешеходката е настъпил едва след като автомобилът е напуснал паркомястото,
когато огледалата за обратно виждане са били с оптимално техническо действие.
Дори в началото на маневрата зад автомобила да е нямало препятствие, то
наблюдението в огледалата е следвало да продължи до края на маневрата. Водачът
е посочил, че съприкосновението е настъпило със задна дясна част, която основно
е покрита от огледалата за обратно движение и обърнат назад водач. Паркингът е
разположен в непосредствена близост до булеварда, като шумът от автомобилите се
екранира от оградата на болницата и се засилва нивото на шум на автомобилния
паркинг. Ето защо вероятността пострадалата да различи, че е застигната от
превозно средство, е била минимална, още повече, че автомобилът е маневрирал
при начално потегляне, което означава, че технически е произвеждал ниско ниво
на шум. Понастоящем в участъка на ПТП между
паркинга и булеварда е разположен тротоар с бетонни плочки, с оглед намиращата
се на булеварда автобусна спирка, а предходно към изхода на болницата тротоарът
е с ниска и висока растителност, затревен. Тротоарът по протежението на
булеварда е изграден при ремонт преди 2-3 години. Вещото лице не е категорично
дали тротоарът е бил изграден към момента на ПТП. Пострадалата се е движила по
платното на паркинга в неговата дясна част откъм булеварда. Пострадалата при
разположение с гръб към застигащия я автомобил не е била в техническа
възможност да го забележи и установи намеренията му. Маневреното пространство в
паркинга не е пътно платно и няма отделни ленти за срещуположно движение на
автомобилите, поради което не може да се каже коя част от паркинга е
по-правилна за движение от пешеходците спрямо маневриращите автомобили.
В изисканата справка Община Варна, Дирекция „ИИБ“ не се ангажира
със сведения дали към 11.07.2017г. знаковото стопанство и хоризонталната
маркировка са били съобразни с представената извадка от Генералния план.
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди е
допуснато провеждането на съдебно-медицинска експертиза и съдебно-психиатрична
експертизи.
От заключението на СМЕ се установява, че вследствие на ПТП ищцата
е получила счупване на шийката на дясна брахиална кост /хумерус/, обусловила
трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за повече от 30 дни,
счупване на лява голямопищялна кост в областта на коляното, обусловило трайно
затруднение на движенията на левия долен крайник за повече от 3 месеца и
разкъсно-контузна рана на дясно стъпало, контузия с кръвонасядания на дясно
бедро, обусловили заедно и поотделно временно разстройство на здравето неопасно
за живота. Описаните увреждания се намират в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП. Счупването на десния брахиум е лекувано консервативно с
имобилизация за 30 дни и последваща рехабилитация. Счупването на лявата
голямопищялна кост е лекувано оперативно, костните фрагменти са съединени с
метал. След костното срастване е проведена рехабилитация. Нормалната фунция на
дясната раменна и лявата колянна става не са възстановени напълно. Счупването
на дясната брахиална кост е в областта на шийката и главата, образуваща
раменната става. Костта е зараснала с образуването на кост, блокираща
движението на ставата. Установява се хипотрофия на мускулатурата на дясната
раменна става. Счупването на лявата голямопищялна кост е в областта на ставната
повърхност. Дясната колянна става е раздвижена в работни граници. Постигнатото
раздвижване на коляното не се отразява на бавното ходене, но затруднява
клякането и бързото ходене. Констатират се ограничени активни и пасивни
движения на раменната става - странично и предно отвеждане до 80 гр. при норма
180 гр., задно отвеждане до 45 гр. при норма 60 гр.м, както и хипотрофия на
бедрената мускулатура и болезнено ограничени движения в лявата колянна става -
0-5-90гр. при норма 0-0-120 гр. Невъзможността за отвеждане на крайника е
свързана с болков синдром. Отвеждането на крайника е болезнено ограничено и в
крайните степени болката се засилва до степен невъзможност да се извърши
движението с раменна става. За хипотрофията на мускулатурата и постигнатия
незадоволителен резултат при възстановяване функцията на крайниците несъмнено
негативно са се отразили съпътстващите заболявания на ищцата - остеопороза и
остеопоротичните фрактури на 12 гръден и 4 лумбален /поясен/ прешлен през
2016г. Не може да се направи положителна прогноза за възстановяване – ще се
засилят артрозните промени в ставата, които в обозримо бъдеще ще доведат до
замяна с изкуствена. Паралелно ще трябва да се лекува остеопорозата и да се провеждат
периодично болнични и амбулаторни рехабилитации. Пълно възстановяване не може
да се получи. Дори и замяната на ставата с изкуствена не би довело до възстановяване
пълната функционална годност на ставите. Понастоящем ищцата се придвижва с
помощта на две патерици тип Канадки. С решение на ТЕЛК 5513/23.11.2017г. на
ищцата е определена трайна загуба на работоспособност -52%.
От заключението на СПЕ се установява, че ищцата страда от
посттравматично стресово разстройство, което е в причинна връзка с преживяното
ПТП на 11.07.2017г. Заболяването се характеризира със съзнание за мъчително
страдание, свръхценно разработване на психотравменото изживяване, натрапливи
страхови изживявания, емоционална потиснатост. В актуалното психично състояние
на ищцата липсва вътрешно равновесие, преобладава депресивния фон на
преживяванията, налице е спад в социалното функциониране. Състоянието й не се е
подобрило, въпреки че е посещавала психолог и на два пъти е консултирана от
психиатър. Диагностицирана е с посттравматично стресово разстройство на 02.01.2018г.
Предписани са й антидепресанти и транквилизанти, които ищцата приема и до сега
без съществен ефект.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен
съд, достигна до следните правни изводи:
Отговорността на застрахователя по прекия иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е функционално обусловена от отговорността на
застрахования по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ водач на
моторно превозно средство. Отговорността на водача е за непозволено увреждане и
фактическият и́ състав включва действие или бездействие, което е
противоправно, извършено е виновно и в резултат от него са настъпили вреди.
Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.
Както бе посочено в приетата за установена фактическа обстановка,
обстоятелствата, че управляваният от виновния водач лек автомобил е бил
застрахован при ответното дружество по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност”, както и валидността й към датата на произшествието не са предмет
на спор между страните по делото. Не са спорни и фактите на настъпилото
застрахователно събитие на 11.07.2017г., както и че то представлява покрит от
застрахователното правоотношение риск. Решението по чл.78а ал.1 от НК,
приравнено на влязла в сила присъда, е задължително за гражданския съд, на осн.
чл. 300 ГПК и следователно изключва преценката на настоящия състав относно това
дали е извършено деянието, противоправно ли е то и относно вината на дееца. С
оглед на изричната забрана на коментираната разпоредба, съдът намира, че в
настоящото производство не може да се изследва и въпросът относно причините,
поради което е настъпило произшествието, тъй като причините са релевантни към
въпроса за вината. Що се отнася до механизма на произшествието, в гражданския
процес тези факти могат да се обсъждат само досежно евентуално релевирано
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
Безспорно се установяват и останалите елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане – причинени неимуществени вреди на ищцата
като резултат от виновното поведение на делинквента, които в конкретния случай
са и съставомерен резултат от деянието. По изложените съображения предявения
иск се явява доказан по основание.
По отношение на размера на иска съдът, на основание чл. 52 от ЗЗД,
следва да определи дължимото обезщетение съобразно критериите за справедливост.
От съвкупния анализ на събраните доказателства безспорно се
установява, че непосредствено след ПТП ищцата е изпитала значителни болки и
страдания от получените травматични увреждания. Проведеното е лечение с оперативна
интервенция на долния крайник и имобилизация на горния крайник.
Възстановяването от счупването на голямопищалната кост е продължило около 3
месеца. Налице е сериозен дефицит в отвеждането на колянната и раменната става,
който ще остане завинаги, независимо от провежданото оперативно и консервативно
лечение. Фрактурите понастоящем са зараснали, но са довели до трайно
ограничаване на отвеждането на двата крайника, което наред с дегенеративните
процеси е причина за непълноценна двигателна функция. Самите травми са
благоприятствали развитието на артрозните изменения в ставите. Получените
физически увреждания са предизвикали и сериозни нарушения в психо-емоционалната
сфера на пострадалата, която към настоящия момент проявява симтоматика на
психично разтройство, въпреки проведеното лечение и изминалия значителен период
от време. Важни фактори за развитието на психичното заболяване са възрастта на
пострадалата – 62 годишна към момента на инцидента, както и факта, че е била
трудово ангажирана. Уврежданията са получени в края на трудовата кариера на
ищцата и на практика са я прекъснали, тъй като в резултат от инцидента
пострадалата обективно не е можела да изпълнява трудовата си функция. Това се
потвърждава и от определената от ТЕЛК трайна неработоспособност 52 %.
Получаване на подобни увреждания на възрастта, на която е била ищцата, несъмнено
е довело до тежка психическа травма и емоционален срив от изживения ужас при
самото произшествие и последвалото състояние на страх, безпокойство,
безпомощност, чувство за безполезност и зависимост от околните, липса на
перспектива. Същевременно следва да бъде отчетено, че всички тези страдания се
подсилват и от съпътстващите общи заболявания на ищцата – остеопороза и остеопоротичните
фрактури на 12 гръден и 4 лубален /поясен/ прешлен през 2016г.
Причинените неимуществени вреди не могат да бъдат поправени, а
само могат да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други
блага. Тази заместваща облага следва да се определи от съда във всеки отделен
случай в зависимост от характера и степента на конкретното субективно
увреждане. Преценката за размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД се извършва по
справедливост и вътрешно убеждение. В случая от съществено значение са
възрастта на пострадалата – 62 г. към датата на деликта, характера и
продължителността на лечението и възстановяването й, останалите до настоящия
момент физически ограничения, липсата на благоприятна прогноза и тежката
психическа травма. Следва да се имат предвид и конкретните икономически условия
към датата на увреждането, ориентир за които се явяват минималните
застрахователни суми съгласно § 27, ал. 2 от ПЗР на КЗ (отм.), според която
след 01.01.2010 г. и към датата на увреждането по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите минималните
застрахователни суми за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт за всяко събитие при повече от едно пострадало лице са до
размер на 5000000 лв. /пет милиона лева/. От друга страна следва да бъде
отчетено, че не е възможно да се извърши отграничаване на физическите болки и
психически страдания вследствие на процесното ПТП от тези, преживяни година
по-рано при друго травматично увреждане, тъй като същите съвместно са
допринесли за настъпването на общия вредоносен резултат в емоционалната сфера
на ищцата.
С оглед всички посочени критерии, съдът намира, че справедливият
размер на общо дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 50 000
лева.
При този извод на съда, подлежи на обсъждане релевираното от
страна на ответника възражение за съпричиняване от страна на пострадалия.
В тежест на ответника е да установи, че поведението на пострадалия е
способствало за настъпване на деликтния резултат. Изводът за съпричиняване не
може да бъде изграден върху предположения. В разглеждания случай по делото
липсват доказателства за извършено от ищцата нарушение на правилата на
движението. Същата се е движила в маневреното пространство на паркинг, което не
е забранено за движение на пешеходци, ударена е в гръб при липса на видимост от
нейна страна спрямо движещите се зад нея автомобили. Създаденият от
автомобилния трафик шумов фон е възпрепятствал слуховото възприемане на
движещия се автомобил. Липсват данни за предприето от ищцата внезапно навлизане
в треакторията на движение на автомобила. Ответникът, в чиято тежест е било, не
е представил доказателства за изграден към момента на ПТП тротоар за движение
на пешеходци, за да бъде обоснован извод, че ищцата се е движила на
необозначено за целта място. Отделно следва да бъде отбелязано, че задължение
на водача е да се съобразява във всеки един момент от движението на автомобила
с пътната обстановка. Вещото лице е категорично, че причината за ПТП
е фактът, че водачът на автомобила не е упражнил необходимия зрителен контрол
чрез огледалата за обратно виждане. При отсъствие на категорични доказателства
за причинно - следствена връзка между поведението на пострадалия по
време на реализиране на произшествието и настъпилия вредоносен
резултат, обезщетението не подлежи на редуциране и се дължи в пълния
размер, определен по-горе.
За да се произнесе по претенцията за заплащане на законната лихва
върху присъденото обезщетение, съдът съобразява нормата на чл.497, ал.1 от КЗ.
От представения по делото Отказ изх. № П 00072/24.01.2019г. се установява, че
застрахователната претенция на ищеца е входирана на 03.08.2018г. поради което
съдът приема, че от този момент застрахователят е бил поканен да заплати на
ищцата застрахователно обезщетение за претърпените от нея вреди. По делото няма
данни, а и не се твърди от страните, да е изисквано от пострадалия
представянето на допълнително документи по чл.106, ал.3 от КЗ за установяване
на основанието и размера на претенцията, поради което и съдът приема, че от
този момент е започнал да тече срокът по чл.497, ал.1, т.1 КЗ и същият е
изтекъл на 24.08.2018г. Следователно ответникът дължи законна лихва за забава
от 25.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата, поради което и следва да
се присъди за този период, като за периода от датата на увреждането – 11.07.2017г.
до 24.08.2018г. включително, искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част от
исковете в размер на 1875 лева от общо 3000 лева, изразяващи се в заплатен
адвокатски хонорар, редуциран по възражение на ответника до размер близък до
предвидения в Наредба 1-09.07.2004г. минимален размер (2930 лева).
По направеното от ответната страна искане за присъждане на
разноски, съдът намира, че такива се следват съобразно отхвърлената част от иска
като в тежест на ищеца следва да се възложи сумата от 187.50 лева от
претендираните общо 500 лева, представляваща заплатен депозит за вещи лице (300
лева) и юрисконсултско възнаграждение
(200 лева), на основание чл.78, ал. 3 ГПК.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати дължимата държавна такса в размер на 2000 лева, определена съгласно
чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
върху уважения иск, както и направените по делото разноски в размер на 602.40
лева – възнаграждение за съдебни експертизи.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Позитано" № 5, ДА ЗАПЛАТИ на В.П.Д., с ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, сумата от 50000.00 лв. (петдесет хиляди
лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания в резултат на настъпило ПТП 11.07.2017 г., в гр. Варна, причинено виновно от водача на л.
а. „Пежо“ с per. № *****,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица №
BG/03/*****, със
срок на действие от 05.01.2017г. до 04.01.2018г., ведно със законната лихва считано от 25.08.2018г. до окончателното изпащане на
задължението, на основание чл.432 и чл.429 от КЗ и
чл.86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата над 50000.00 лв. до претендираните 80000
лв. и за заплащане на законна лихва върху главницата за
периода от датата на
увреждането - 11.07.2017г. до
24.08.2018г. вкл., като неоснователни.
ОСЪЖДА „ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Позитано" № 5, ДА ЗАПЛАТИ на В.П.Д., с ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, сумата от 1875 лева, представляващи сторени в производството
съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Позитано" № 5, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на Бюджета на съдебната власт, сумата от 2000
лева, представляваща
дължимата по делото държавна такса върху уважената част от иска и сумата
от 602.40 лева, представляваща
направените от бюджета на ВОС разноски за вещи лица, на основание чл.78, ал.6
от ГПК.
ОСЪЖДА В.П.Д., с ЕГН **********,
с постоянен адрес ***8, ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Позитано" № 5, сумата от 187.50 лева, представляващи сторени в
производството съдебно-деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ
в ОКРЪЖЕН СЪД: