Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 12.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на десети
ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 9220 по описа на съда за
2016 г., взе предвид следното:
Производството
е по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и е образувано
по подадена искова молба от М.Г.М., с която моли ответникът ЗК „О.-К.Б.“ АД да
бъде осъден да му заплати сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 10.01.2013 г., ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Ищецът
твърди, че на 10.01.2013 г. бил пътник в л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК №
********, управляван от А.С.Д.по път ПП-І-5 в посока от гр. Казанлък към гр.
Габрово. На км 193 водачът А.Д. предприел маневра изпреварване, като навлязъл в
лентата за насрещно движение. Последвал удар в л.а. „Пежо“, модел „407“ с ДК № ******КК,
управляван от А.П.А.. Вина за произшествието имал водачът на автомобила, в
който ищецът бил пътник.
Вследствие
произшествието ищецът получил тежки увреждания – сътресение на мозъка със
загуба на съзнанието, контузия на черепа и на ляво коляно. Имал силно
главоболие и световъртеж. Спазвал постелен режим, за да постигне пълно
възстановяване. Все още изпитвал тревожност и стрес при возене в автомобил и
болки в главата при гледане на телевизия и продължително взиране, което
налагало прием на медикаменти.
Гражданската
отговорност на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ била застрахована при ответното
дружество, поради което моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 30 000 лева обезщетение за неимуществени
вреди от процесното ПТП, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 10.01.2013
г. до окончателното изплащане.
Ответникът
оспорва иска с твърдения, че не са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността му. Оспорва механизма на ПТП и вината на водача на л.а.
„Фолксваген Голф“, както и причинната връзка между произшествието и получените
от ищеца увреждания. Според ответника претендираният размер на обезщетението
бил завишен. Възразява за принос от страна на ищеца за настъпване на
уврежданията, тъй като не поставил обезопасителен колан при пътуване в л.а. „Фолксваген
Голф“.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
С
определение от 31.01.2017 г. между страните в производството е отделено като
безспорно обстоятелството, че към 10.01.2013 г. за управлявания от А.Д. лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № ******** е имало валидно сключен
договор за задължителна отговорност „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
По
делото са ангажирани гласни доказателства за механизма на ПТП и въз основа на
тях и на протокол за оглед на местопроизшествието, както и на медицинската
документация е допусната и приета комплексна авто-техническа и медицинска
експертиза. Л.а. „Фолксваген Голф“ се е движил в лентата за насрещно движение,
посока юг-север със скорост около 83 км/ч, тъй като е изпреварвал попътно
движещи се автомобили. Срещу него, в своята лента за движение, от север на юг, се
е движил л.а. „Пежо 407“ със скорост около 50 км/ч. Непосредствено преди удара
водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ А.Д. е завил надясно, за да се върне в своята
лента за движение. На местопроизшествието маркировката представлявала средна
разделителна единична непрекъсната линия и поставени пътни знаци, забраняващи
изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош, а за движещите се в посока юг-север
имало и ограничение на скоростта от 50 км/ч. Произшествието е настъпило в
тъмната част на денонощието, поради което видимостта на водачите на МПС е била
от 50-55 м напред в зоната на осветеното пространство, а от по-далечно
разстояние водачите на двата автомобила са виждали фаровете на насрещно
движещите се МПС.
Според
заключението на вещото лице д-р С., като пътник в л.а. „Фолксваген Голф“ М.М. е
получил контузия на главата, сътресение на мозъка, контузия на лява колянна
става и разкъсно-контузна рана в областта на брадата. Лечението на травмите на
главата и коляното се извършило чрез вливания на противооточни и обезболяващи
медикаменти. Разкъсно-контузната рана в областта на брадата била обработена
хирургично и зашита. Трайни последици от получените от М. увреждания не се
открили. Търпените болки и страдания били с по-висок интензитет през първите
седем дни. Обичайно подобен вид оплаквания отшумявали за около 20-25 дни. До
три месеца могли да продължат неразположения от функционален дефицит на
нервната система, проявяващ се чрез главоболие, замаяност и нарушения на съня.
Предвид получените увреждания и механизма на ПТП М.М. бил без поставен
обезопасителен колан по време на пътуване в л.а. „Фалксваген Голф“, което е в
причинна връзка с травмите в главата и по лицето. При изслушване на
заключението в съдебното заседание на 10.11.2017 г. вещото лице д-р С. е
заявил, че не са открити данни неразположенията от мозъчното сътресение да са
продължили три месеца.
По делото
да ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетел относно претърпените
от ищеца болки и страдания. А. Я.разказва, че видял М. непосредствено след
инцидента в болничното заведение. Пострадалият бил превързан, с рани по лицето
и видими шевове и поставени системи, чрез които му правили вливания. По спомени
на свидетеля М. бил в болница около седмица. След това се забелязала повишена
нервност у ищеца и ограничаване на контактите с приятелите му. Имал главоболие
и посещавал болнични заведения. Към момента накуцвал и се оплаквал от
главоболие при по-горещо време.
При така установените обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима
към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която
част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
между собственика на л.а. „Фолксваген Голф“ с ДК № ******** и ЗК „О.-К.Б.“ КЧТ,
с което застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който
застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право
да иска обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя
се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането
и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител
на вредата и застрахователя. Това обстоятелство е отделено като безспорно в
процеса с определение от 31.01.2017 г.
Следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
Установява
се от заключението на вещото лице инженер, че при управление на МПС А.Д. грубо
е пренебрегнал съществуващи забрани, установени за осигуряване безопасността на
участниците в движението: забранена е била предприетата от него маневра
изпреварване в пътния участък, по който е управлявал МПС „Фолксваген Голф“,
както и движение със скорост, по-висока от 50 км/ч. Несъобразяването на Д. с
правилата за движение по пътищата, и в частност с нормите на чл. 6, т. 1 от ЗДвП вр. чл. 47, ал. 3 и чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП е в причинна връзка с настъпилия
удар с насрещно движещия се л.а. „Пежо 407“.
При
реализиране на всички елементи от състава на непозволеното увреждане се налага
изводът, че следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя на
виновния водач за причинените от деянието на А.Д. вреди на ищеца.
Размерът
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Паричният еквивалент на този вид обезщетение следва
да бъде съобразен с характера и тежестта на вредите, интензитетът и
продължителността на понесените болки, проявлението им във времето, възрастта
на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
Установява
се от заключението на вещото лице д-р С., че получените от ищеца травми, чието
обезщетение се претендира в настоящото производство са причинени именно от
процесното ПТП.
Не са
налице доказателства за извънмерни болки и продължителни страдания у М.М. за
период, по-дълъг от обичайния за подобен вид травматични увреждания – 20 дни.
Болничният престой на пострадалия е продължил пет дни, през които оперативна
интервенция е била приложена за лечение на лицева рана. Отпадна неврологична
симптоматика не е била установена. Приложени са вливания за облекчаване на
болките от получените травми. Доказателства за търсено специализирано
медицинско лечение след датата на изписването от МБАЛ „Д-р Христо
Стамболийски“, гр. Казанлък не са ангажирани, поради което съдът не кредитира
показанията на свидетеляЯ., че М. ходил по болници и след 14.01.2013 г.
Като
съобрази възрастта на пострадалия – 40 г. към датата на ПТП, сравнително леките
телесни увреждания и отсъствие на каквито и да било трайни последици за
здравословното състояние на ищеца, изпитаните от него болки и страдания за
непродължителен период от време, съдът намира, че 8 000 лева е справедлив
размер на обезщетението. За определянето му в посочения съдът съобрази конкретните
икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент – 10.01.2013 г.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на М.М., който нарушил нормата на чл. 137а от ЗДвП, като пътувал в превозното средство без поставен обезопасителен колан.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е
налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът
на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г.,
т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът
не би се стигнало до уврежданията.
Според заключението на вещото лице д-р С. налице е
причинно-следствена връзка между липсата на поставен обезопасителен колан и
травматичните увреждания на ищеца в областта на главата и лицето. С непоставяне
на предпазен колан пострадалият е допринесъл за увреждането в посочените части
от тялото му в рамките на 20%, или обезщетението следва да се намали с 1/5 (1
600 лева). Определянето на този процент на съпричиняване се основава и на липса
на данни за евентуални по-тежки увреди за ищеца при поставен предпазен колан.
Това е така, защото посоченото обезопасително средство е ефективно при движение
на автомобила със скорост до 50-60 км/ч. В случая скоростта, с която А.Д. е
управлявал л.а. „Фолксваген Голф“ е 83 км/ч и при поставен предпазен колан от М.
е могло да се получи тежко увреждане на вътрешни органи.
Ответникът не представи доказателства за пълно или
частично извършено плащане на обезщетението от 6 400 лева в полза на
ищеца, поради което следва да бъде осъден да заплати горепосочената сума.
За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане
длъжникът е в забава от възникване на главното задължение (чл. 84, ал.3 ЗЗД) –
момента на причиняването на вредата. От този момент той дължи обезщетение за
забавено изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер
законната лихва – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По силата на чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм.) застрахователят
заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк
и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Законната
лихва върху обезщетението следва да бъде начислена от датата на увреждането –
10.01.2013 г.
Тъй като
ищецът е бил освободен от заплащане на държавна такса, ответникът дължи да заплати по сметка на СГС
сумата от 256 лева държавна такса по делото.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни. От 350 лева разноски, на
ищеца се дължат 74.67 лева, съразмерно на уважената част от иска.
На
представителя на М.М. – адв. Н., следва да се присъди адвокатско възнаграждение
в размер на 391.68 лева от сумата от 1836 лева, определена по реда на чл. 7,
ал. 2, т. 4 и § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г.
На
ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 320 лева, на основание чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Съразмерно на отхвърлената част от
иска, ищецът дължи на ответника сумата от 487.73 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
ЗК „О.Л.“, със седалище и адрес на управление Република Кипър, гр. Никозия,
упражняващо търговска дейност чрез регистриран клон в Република Б. „ЗК О. –
клон Б.“ КЧТ, ЕИК *******, гр. София, район „Триадица“, бул. „*******1 да
заплати на М.Г.М., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 6 400 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 10.01.2013 г., ведно
със законната лихва от 10.01.2013 г. до окончателното изплащане, като отхвърля
иска за горницата до пълния предявен размер от 30 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗК „О.Л.“, със
седалище и адрес на управление Република Кипър, гр. Никозия, упражняващо
търговска дейност чрез регистриран клон в Република Б. „ЗК О. – клон Б.“ КЧТ,
ЕИК *******, гр. София, район „Триадица“, бул. „*******1 да заплати по сметка
на СГС сумата от 256 лева държавна такса.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗК „О.Л.“, със седалище и адрес на управление
Република Кипър, гр. Никозия, упражняващо търговска дейност чрез регистриран
клон в Република Б. „ЗК О. – клон Б.“ КЧТ, ЕИК *******, гр. София, район
„Триадица“, бул. „*******1 да заплати на М.Г.М., ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 74.67 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗАдв., ЗК „О.Л.“, със седалище и адрес на
управление Република Кипър, гр. Никозия, упражняващо търговска дейност чрез
регистриран клон в Република Б. „ЗК О. – клон Б.“ КЧТ, ЕИК *******, гр. София,
район „Триадица“, бул. „*******1 да заплати на адв. К.И.Н., с адрес *** сумата
от 391.68 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М.Г.М., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на ЗК „О.Л.“, със седалище и адрес на управление
Република Кипър, гр. Никозия, упражняващо търговска дейност чрез регистриран
клон в Република Б. „ЗК О. – клон Б.“ КЧТ, ЕИК *******, гр. София, район
„Триадица“, бул. „*******1 сумата от 487.73 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: