№ 6055
гр. София, 05.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110102552 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № ......../15.01.2024 г. на „...........“ ООД, ЕИК
................., със съдебен адрес: гр. С........... срещу А. К. А., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. С................. с която е предявен за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР, за признаване за установено в
отношенията между страните съществуването на парично задължение в размер на 1 400,00
лева – главница по Договор за паричен заем № ............../29.06.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК – 29.06.2023 г., до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.10.2023 г. по ч. гр. д. № 36463/2023 г. на СРС, 29 състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 29.06.2022 г. между „...........“, като
заемодател, и ответницата А. К. А., като заемател, е сключен договор за паричен заем №
.............., по силата на който заемодателят се е задължил да предостави на заемателя парична
сума в размер на 1 400,00 лева. Договорът е сключен на основание отправено искане за заем
от страна на заемателя посредством електронната страница на заемодателя https://credirect.bg
и съобразно изискванията на Закона за електронната търговия, ЗПФУР и ЗЕДЕУУ.
Заемателят не бил изпълнил задълженията си по договора за заем и не върнал заемната
сума. С оглед на това ищецът депозирал заявлението по чл. 410 ГПК за съдебно
установяване на вземанията му, по повод на което била издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, която не била влязла в сила поради подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
възражение. Моли за постановяване на съдебно решение, с което да бъде признато в
отношенията между страните, че ответницата му дължи сумата в размер на 1 400,00 лева –
непогасена главница по Договор за паричен заем № ............../29.06.2022 г.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба. С писмена
молба от 16.10.2024 г., депозирана след насрочване на делото за разглеждане в открито
1
съдебно заседание, ответницата оспорва между нея и ищцовото дружество да е сключен
договор за заем. Оспорва претендираните суми. Твърди, че е била подведена от трето за
спора лице да сключва договори за заем, но не й е известно сред тях да е договор за кредит
със „...........“ ООД. Счита, че е налице кражба на личните й данни, във връзка с което твърди
че е сигнализирала компетентните органи, за което ангажира доказателства и за което е
навела твърдения в депозираното в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение. С оглед на
изложеното счита, че процесният договор за кредит е нищожен, поради липса на съгласие.
Евентуално, че са налице основания за неговата унищожаемост поради измама.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е приложено заповедно дело № 36463/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29
състав, от което се установява, че на 29.06.2023 г. „...........“ ООД е депозирало пред СРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. К. А. за следните
суми: 1./ сумата от 1 400 лева – непогасена главница по договор за паричен заем №
............../29.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 29.06.2023 г. до окончателното плащане, 2./ сумата от 384,04 лева –
възнаградителна лихва за периода 29.06.2022 г. – 29.06.2023 г.; 3./ сумата от 1 875,96 лева –
договорна неустойка по чл. 7 от договора за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение, дължима за периода 29.06.2022 г. – 29.06.2023 г., 4./ сумата от 163,71 лева –
мораторна лихва за периода 01.09.2022 г. – 01.06.2023 г.; 5./ сумата от 366,00 лева –
еднократно начислена неустойка за забава по т. 3 от Тарифата за таксите на „...........“ ООД,
6./ сумата от 135,00 лева – разходи за извънсъдебно събиране на вземането за периода
05.08.2022 г. 01.06.2023 г.
С разпореждане от 11.10.2023 г. по ч. гр. д. № 36463/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29
състав, влязло в сила на 26.10.2023 г., съдът е отхвърлил заявление вх. № ............/29.06.2023
г. на „...........“ ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. К. А., за
сумата от 1 875,96 лева – договорна неустойка по чл. 7 от договора за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение, дължима за периода 29.06.2022 г. – 29.06.2023
г., сумата от 366,00 лева – еднократно начислена неустойка за забава по т. 3 от Тарифата за
таксите на „...........“ ООД, и сумата от 135,00 лева – разходи за извънсъдебно събиране на
вземането за периода 05.08.2022 г. – 01.06.2023 г.
С разпореждане от 11.10.2023 г. по ч. гр. д. № 36463/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29
състав, съдът е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение за сумите: 1 400
лева – непогасена главница по договор за паричен заем № ............../29.06.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.06.2023 г. до
окончателното плащане, 384,04 лева – възнаградителна лихва за периода 29.06.2022 г. –
29.06.2023 г., и 163,71 лева – мораторна лихва за периода 01.09.2022 г. – 01.06.2023 г., като е
присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски, както следва:
38,95 лева – държавна такса, и 22,52 лева – юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу
постановената заповед за изпълнение.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на част от
вземанията си по исков ред.
С определение от 01.08.2024 г. по ч. гр. д. № 36463/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29
състав, съдът е обезсилил заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
11.10.2023 г., издадена по ч. гр. д. № 36463/2023 г. по описа на СРС, 29 състав, В ЧАСТТА за
сумата от 384,04 лева – възнаградителна лихва за период от 29.06.2022 г. до 29.06.2023 г., и
сумата от 163,71 лева – мораторна лихва за период от 01.09.2022 г. – 01.06.2023 г., на
2
основание чл. 415, ал. 5 ГПК.
По делото е представен и приет документ, наименуван „Договор за паричен заем
Кредирект № .............., сключен на 29/06/2022 Индивидуални условия на договора“, без
положени саморъчни подписи за страните, съгласно който „...........“ ООД – заемодател, се е
задължил да предостави на А. К. А. – заемател, паричен заем в размер и при условия,
посочени в договора, както следва: размер на отпуснатия заем: 1 400 лева, размер на
погасителна вноска: 3 Х 46,73 лева и 9 Х 182,65 лева, вид вноска: месечна, годишен процент
на разходите /ГПР/: 48,09 %, брой вноски: 12, фиксиран годишен лихвен процент /ГПЛ/:
40,05 %, дата на първо плащане: 29.07.2022 г., дата на последно плащане: 29.06.2023 г., обща
сума за плащане: 1 784,04 лева. Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора заемателят се задължава в
тридневен срок от усвояване на заемната сума да предостави на заемодателя поне едно от
следните обезпечения – поръчител или банкова гаранция, които да отговарят на условията
на чл. 33, ал. 1 от Общите условия на заемодателя. Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора при
неизпълнение на задължението по чл. 6, ал. 1 заемателят дължи на заемодателя неустойка в
размер на 1 875,96 лева, която се начислява автоматично от заемодателя, за което заемателят
се счита уведомен с подписването на договора. Начислената неустойка се заплаща
разсрочено съгласно инкорпориран в договора за заем погасителен план.
По делото е представен и приет документ, наименуван „Искане за сключване на
договор за кредит“ от 28.06.2022 г., без положен саморъчен подпис за лицето, от чието име е
отбелязано, че се подава – А. К. А..
По делото е представена разпечатка от лог файл по договор за паричен заем №
.............., в която е описана електронна комуникация с ..............
По делото е представен и приет Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити.
От изслушаното и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2
ГПК заключение на вещото лице И. Д. по допуснатата ССчЕ, което преценено по реда на
202 ГПК съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено от специалист в
съответната област, се установява, че по процесния договор за паричен заем не са били
извършвани плащания. При изготвяне на заключението на вещото лице е била предоставена
от ищцовото дружество разписка за извършено плащане от 29.06.2022 г., с наредител на
паричния превод „...........“ ООД, получател А. К. А. и основание на превода „съгл. дог.
..............“. Посочената разписка не е представена и приета като писмено доказателство, вкл.
не са правени искания от страните за приобщаването й като доказателство по делото. На
въпрос на съда в проведеното на 19.02.2025 г. открито съдебно заседание вещото лице
уточнява, че въпросната преписка му е била изпратена по електронен път, като същият не се
е запознал с оригинал на разписката, но по негов спомен разписката удостоверява факта на
извършеното плащане, а не на получаване на сумата по нея.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР, за признаване за установено в
отношенията между страните съществуването на парично задължение в размер на 1 400,00
лева – главница по Договор за паричен заем № ............../29.06.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК – 29.06.2023 г., до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.10.2023 г. по ч. гр. д. № 36463/2023 г. на СРС, 29 състав.
Основателността на така предявения иск е обусловена от кумулативното позитивно
установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: 1./ наличието на
3
валидно сключен договор за паричен заем № ............../29.06.2022 г. между „...........” ООД -
като заемодател, и А. К. А. - като заемател, чрез средствата за комуникация от разстояние,
съобразно законовите изисквания на ЗПФУР /предоставил е информация на потребителя,
съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора/; 2./ кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по
отпуснатия потребителски кредит; 3./ настъпила изискуемост на задълженията по договора
и техния размер.
При позитивно доказване на горните факти, в тежест на ответника и е да установи
погасяване на паричното си задължение.
Правната уредба на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за
потребителския кредит (ЗПК) – съгласно нормата на чл. 9 ЗПК, това е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при който потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК формата за действителност на договора за
потребителски кредит е писмена – на хартиен или друг траен носител; по ясен и
разбираем начин; като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат
и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен носител“ е всеки носител, даващ
възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който
позволява лесното използване за период от време, съответстващ на целите, за които е
предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на
съхранената информация.
Законът за потребителския кредит допуска възможността договорът за
потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал.
9 ЗПК кредиторът трябва да предостави на потребителя т. нар. „стандартен европейски
формуляр“ съгласно приложение № 2. Съгласно чл. 5, ал. 13 ЗПК, когато договорът за
предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез
използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), което не позволява предоставяне
на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по
ал. 10 – при използването на телефон като средство за комуникация или на друго средство за
гласова комуникация от разстояние, кредиторът, съответно кредитният посредник,
предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 (стандартния
европейски формуляр съгласно приложение № 2) незабавно след сключването на договора за
потребителски кредит.
Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани
в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Съгласно чл. 6
ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително и само
средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Съгласно дефинитивната
разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко
средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е
налице едновременното физическо присъствие на доставчика и потребителя. В § 1, т. 1 от ДР
на ЗПФУР се съдържа дефиниция на понятието „финансова услуга“, съгласно която това е
4
всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително
доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както
и предоставяне на платежни услуги.
Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, доставчикът е длъжен да докаже следните обстоятелства: изпълнил е
задълженията си предоставяне на информация на потребителя; спазил е сроковете по чл. 12,
ал. 1 или ал. 2; получил е съгласието на потребителя за сключването на договора и ако е
необходимо за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се
откаже от сключения договор. Съгласно чл. 18, ал. 2 и ал. 3 ЗПФУР за доказване
предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно
този закон, се прилага разпоредбата на чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за
електронния документ и електронния подпис (сега Закон за електронния документ и
електронните удостоверителни знаци – ЗЕДЕУУ); преддоговорната информация, както и
изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние,
видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ, в редакцията му към 31.10.2018 г., електронен
документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация
и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на
Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) – т. е. електронен документ е всяко
съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален
или аудио-визуален запис. С оглед на разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ следва извод, че
законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към
който е добавен квалифициран електронен подпис. Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ
електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) №
910/2014 – т. е. електронен подпис означава данни в електронна форма, които се добавят към
други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на
електронния подпис използва, за да се подписва. В разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ
изрично е регламентирано, че правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания
електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено
между страните, т. е. законодателят допуска по съгласие на страните на обикновения
електронен подпис да бъде придадена стойността на саморъчен такъв. Когато
посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата
доказателствена сила е такава, каквато законът признава – чл. 180 ГПК и чл. 18, ал. 3
ЗПФУР.
В аспекта на така изложеното и оглед на конкретиката на разглеждания казус,
настоящият съдебен състав приема, че по делото не е установено възникването на
облигационно правоотношение между ответника и „...........“ ООД по действителен договор
за потребителски кредит, сключен от разстояние. Това е така, тъй като в процесната
хипотеза ищецът не установи в хода на процеса по реда на пълното и главно доказване, че
заемодателят „...........“ ООД е предоставил на заемателя необходимата преддоговорна
информация, нито, че е получил неговото съгласие за сключване на договора. Разпоредбата
на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информация на потребителя; че е спазил срокове по чл. 12 и че е получил
съгласието на потребителя за сключването на договора. Както се посочи, за доказване на
електронни изявления се прилага специалният закон – ЗЕДЕУУ, като изявленията,
направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
съгласно чл. 18, ал. 3 ЗПФУР доказателствена сила за установяване на обстоятелствата,
съдържащи се в тях. Несъмнено сключеният по описания в исковата молба начин договор за
кредит представлява електронен документ – предоставянето на интернет страницата на
5
кредитора на договор за кредит и потвърждаването му от кредитополучателя чрез
натискането на определен бутон представляват по естеството си електронни изявления
/касае се до словесни изявления в цифрова форма, обективирани чрез общоприет стандарт за
преобразуване и представяне на информацията по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ/, с
възможност за тяхното възпроизвеждане. Доколкото този документ безспорно не съдържа
характеристиките на усъвършенстван или на квалифициран електронен подпис по смисъла
на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 ЗЕДЕУУ, следва да се приеме, че той е подписан с обикновен
електронен подпис – с оглед на това, че съдържанието му включва посочване на страните по
договора като автори на документа с техните индивидуализиращи данни. Съгласно
разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис и на
усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, но само
когато това е уговорено между страните, т. е. законът регламентира възможност по
съгласие на страните на обикновения електронен подпис да бъде придадена стойността на
саморъчен - така приетото в Решение № 53/06.01.2023 г. по в. гр. д. № 4221/2022 г. на СГС,
III Б въззивен състав, и др.
В конкретния случай по делото не се установи страните да са постигнали подобно
съгласие помежду си, поради което като краен извод не може да се приеме, че
кредитополучателят е изявил воля за сключване на договора и е приел Общите условия на
кредитора. Представен по делото е единствено договор за кредит на хартиен носител, без
саморъчно положени подписи на страните. Не се ангажират каквито и да е изявления,
изходящи от ответника, удостоверяващи, че е запознат с условията по договора и с Общите
условия, както и че ги приема, не са представени и доказателства за потвърждение на
договора и Общите условия, а доказателствената тежест за това е на ищеца по делото – на
когото с доклада по делото изрично е указано по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи за
доказателства за сключване на процесния договор съобразно законовите изисквания на
ЗПФУР, вкл. че предоставил информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и е
получил съгласието на потребителя за сключване на договора. По делото е представена
единствено разпечатка от лог файл по договор за паричен заем № .............., в която е описана
електронна комуникация с .............. за който в хода на процеса на се ангажирани
доказателства или правени доказателства за установяване, че се ползва от ответницата. В
тази насока следва да се изтъкне, че знанието на дружеството – заемодател за лични данни
на ответника само по себе си не може да обоснове извод, че страните са постигнали съгласие
за сключване на договор за кредит. По делото не се представят и доказателства за получено
от ответницата плащане на процесната парична сума, което съставлява самостоятелно
основание за отхвърляне на иска. Следва да се отбележи, че разписката за извършено
плащане чрез системата на „Изипей“ АД /каквато е представена в електронно копие на
вещото лице по ССчЕ, но не е събрана като доказателство по делото, което възпрепятства
възможността съдът да преценява доказателствената й стойност относно релевантни за
спора обстоятелства/ поначало не е от естество да обоснове извод за валидно сключен
договор за потребителски кредит с индивидуализиращи белези, посочени от ищеца. Това е
така, тъй като получаването на парична сума от ответника не е достатъчно, за да възникне
между страните облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит.
Последният за разлика от договора за заем е формален с изисквания за конкретно минимално
съдържание и форма, за постигане на съгласие за съществени белези на правоотношението.
Предвид изложеното и като съобрази разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ съдът приема, че
представеният по делото на хартиен носител договор за потребителски кредит няма
значението на саморъчно подписан документ, поради което не се ползва с формална
доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК, и преценен съвкупно с останалите
писмени доказателства, не установява правнорелевантните факти за възникване
претендираното от ищеца спорно материално право.
При така изложеното и с оглед на изричните възражения на ответницата да е страна
6
по договор за паричен заем с ищцовото дружество, съдът намира, че последното не е
изпълнило разпределената му доказателствена тежест във връзка с установяване на
валидното възникване на договорно правоотношение между него и А. К. А., по което
„...........“ ООД – като заемодател, да е предоставил, а А. К. А. – като заемател, да е усвоила
сумата по отпуснатия потребителски кредит. Ето защо, ищецът следва да понесе
неблагоприятните последици от недоказването на правопораждащите претендираното право
факти, като предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски има ответницата, която обаче
не претендира присъждане на такива.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК от „...........“
ООД, ЕИК ................., със съдебен адрес: гр. С........... срещу А. К. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. С................. положителен установителен иск с правно основание чл. 9
ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР, за признаване за
установено в отношенията между страните съществуването на парично задължение в размер
на 1 400,00 лева – главница по Договор за паричен заем № ............../29.06.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК – 29.06.2023 г., до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.10.2023 г. по ч. гр. д. № 36463/2023 г. на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7